Първа допълнителна информация Април/Май 2001 г

Съдебна власт

Съгласно Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт в България съществуват 112 районни, 28 окръжни, 5 апелативни и 2 върховни съдилища. За нуждите на въоръжените сили са изградени пет военни и един военнополеви съд. Прокуратурата е единна и централизирана и се ръководи от Главен прокурор, като при всеки съд има съответна по ранг прокуратура. В предвидените от закона случаи, следствието се извършва от 28 окръжни следствени служби и една Специализирана следствена служба, на която са поверени делата от особена сложност. Съдебната власт се ръководи от 25 членен Висш съдебен съвет, който единствен има кадрови, организационни и финансови правомощия по отношение на магистратурата. Висшият съдебен съвет изготвя всяка година проект за бюджет на съдебната власт, чието одобряване се извършва от Народното събрание. За текущата 2001 г. Народното събрание е одобрило бюджет в размер на 96 686 000 лева, което съставлява 1,36 % от общия държавен бюджет. За периода 1997-2001 г. брутният размер на бюджета на съдебната власт е нараснал с 226 %. Въпреки финансовите затруднения през 1999-2000 г., значително беше увеличен щата на съдиите, с оглед увеличените правомощия на съда. Предстои непосредствено разкриване на още 137 щатни бройки за съдии в първоинстанционните съдилища. По тази причина, над 82 % от общите бюджетни разходи на съдебната власт, планирани за 2001 г. ще бъдат похарчени за заплати. Центърът за обучение на магистрати, който беше открит през 1999 г., осигурява необходимото обучение и специализация за съдии.

Настоящата система за събиране на статистическа информация относно броя, движението и резултатите от съдебните производства не е единна. В резултат на прилагането на различна методика в някои случаи има разминаване в отчитаните данни. В Министерството на правосъдието съществува звено “Съдебна статистика”, което събира и обработва статистическа информация, постъпваща от съдилищата. Статистически информационни масиви поддържат още Националния статистически институт, Министерството на вътрешните работи и Съвета по криминологически изследвания към Върховната касационна прокуратура. За осигуряването на постоянен контрол върху дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, както и на отделните магистрати по движението на делата, вече е подготвена система за статистическа отчетност и контрол върху тази дейност на съдилищата, чрез която в Министерството на правосъдието ще се получава информация в реално време. Тя ще обхваща начина на работа на отделните съдилища и на отделните магистрати. Предстои изготвяне на идентична система и за прокуратурата и следствените служби, с оглед на специфичните за тях критерии. Предвижда се създаване на обща мрежа, включваща и Министерството на правосъдието. До началото на 2002 г. е предвидено да започне функционирането на Единна информационна система за противодействие на престъпността, която ще интегрира съществуващите информационни системи във всички ведомства и институции.

Взаимодействието между органите на полицията, следствието, прокуратурата и съда е основно регламентирано в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт и Закона за Министерството на вътрешните работи. Наказателно-процесуалните норми осигуряват на прокурора ръководна роля в досъдебната фаза на производството, включително и когато то се осъществява от полицията. Процесуалните актове, с които се ограничават лични права, са в компетенциите или под контрол на съда. Прокуратурата е йерархична система, ръководена от Главен прокурор, който осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Надзор върху дейността на следователите извършва наблюдаващият прокурор, който разполага с широки правомощия – от даване на задължителни указания, до отстраняване на водещия разследването следовател. Главният прокурор е оправомощен да извършва ревизии на дейността на всички прокурори в страната, а окръжните и апелативните прокурори имат аналогични правомощия спрямо прокурорите от своя район. Съгласно Закона за съдебната власт, към Министерството на правосъдието е създаден Инспекторат, който проверява организацията по образуването и движението на съдебни, прокурорски и следствени дела. Информация за констатациите от извършените проверки, Инспекторатът внася във Висшия съдебен съвет. Предвидените в закона процедури осигуряват нужното взаимодействие между различните институции и звена на правоохранителната система.

Обучението на магистратите е част от служебните им задължения. През 1999 г. беше създаден Център за обучение на магистрати. В момента Центъра се финансира предимно от международни донори и програми. За времето на своето съществуване, Центърът е организирал и провел начално обучение на 400 съдии и текущо – на 1250 съдии, като начално обучение са преминали всички новоназначени съдии. През м.април 2001 г. стартира пилотна програма за обучение на прокурори, а от есента на тази година – и на следователи. Ще бъде създаден Публичен институт за квалификация на магистрати и кадри в съдебната система. Неговият правен статут ще бъде уреден в Закона за съдебната власт, а практическата му дейност трябва да започне не по-късно от края на 2002 г. Предвижда се институтът да осигурява задължително начално обучение за новоназначените магистрати и текущо обучение на всеки 3-5 години, като кариерата на магистратите ще бъде обвързана с придобитата квалификация.

Висшият съдебен съвет е независим орган и не подлежи на контрол от страна на изпълнителната власт.

Съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България, съдиите, прокурорите и следователите се ползват от имунитет на народни представители. В действителност, законодателната практика е дефинирала наказателния имунитет на магистратите в по-ограничен обем. Докато имунитетът на депутат може да бъде снет само ако има достатъчно данни за извършено от него тежко престъпление от общ характер, имунитетът на магистрат може да бъде снет от Висшия съдебен съвет за всяко престъпление от общ характер. Освен това, за разлика от депутатите, магистратите със снет имунитет задължително се отстраняват от длъжност до приключване на наказателното производство. Ако то бъде прекратено, или завърши с оправдателна присъда, отстраненият се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.

Националното законодателство е предвидило безплатна правна помощ за широк кръг лица, особено в наказателното производство. В рамките на националния бюджет не е предвиден фонд за заплащане на такава помощ. Хонорарите на назначените от съда и органите на предварителното производство защитници, се заплащат от бюджета на съответното звено на съдебната власт. В тези случаи, размерът на служебния хонорар се съобразява с наличните финансови средства.

Правното сътрудничество в наказателно-правната област в България се осъществява от специализирани звена, създадени в Министерството на правосъдието и във Върховна касационна прокуратура. Посочената дейност е от компетенциите на Дирекция “Международно правно сътрудничество и международна правна помощ” към Министерството на правосъдието, в която работят 13 души, 10 от които се занимават пряко с правното сътрудничество и правната помощ в наказателната и гражданско-правната област. От тези 10 служители 7 са юристи. Оборудвани са с 10 компютъра, принтери, факс и копирна машина. Свързани са в единна деловодна мрежа, в която са създадени 6 индивидуални програми в областта на международната правна помощ по наказателни дела, трансфери на осъдени лица и екстрадиции. Финансирането на дейността им е от бюджета.

1.Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, 1958 г.

2.Международен пакт за граждански и политически права, 1966 г. и Факултативния протокол към него.

3.Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, 1984 г.

4.Конвенция за правата на детето, 1989 г.

5.Единна конвенция на ООН по упойващите вещества, 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г.

6.Конвенция на ООН за психотропните вещества, 1971 г.

7.Конвенция на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващите и психотропни вещества, 1988 г.

До края на 2001 г. Република България ще се присъедини към две конвенции на Съвета на Европа в наказателната област и една в гражданската област: Европейската конвенция за международна валидност на присъдите, 1970 г., Европейската конвенция за трансфер на наказателните производства, 1972 г. и Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения относно попечителството на деца и възстановяване на попечителството на деца, 1980 г.

1.Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, 1965 г.

2.Конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела, 1970 г.

3.Конвенция за международен достъп до правосъдие от 1980 г.

4.Конвенция за премахване на изискването за легализация на

чуждестранни публични актове, 1961 г.

Кандидат за бежанец

момент на (на образуване на производството)

момент на (на образуване на производството)

Трета инстанция - КАСАЦИЯ - ВАС Връщане със задължителни указания

Приложение 4

Допълнителна информация към частта “Полицейско сътрудничество и организирана престъпност”

• 
  Структури и административен капацитет за борба с тероризма
  

• 
  НСБОП – Дирекция
  

Персонал – 42 офицери, 3 сержанти. Попълненост 94%

Организация: Сектор “Вътрешен тероризъм” и

Сектор “Международен тероризъм”

Сектор “Оперативно-тактически анализ”

РЗБОП – обособени групи в РЗБОП - СДВР, Пловдив, Варна, Бургас в състав 4-6 служители. В останалите 24 РЗБОП има по един специализиран служител. Заетост на наличните места – 91 %.

Правомощия на оперативните служители: законово определени в ЗМВР /препис чл.92/ чл. 93: самостоятелно или във взаимодействие с други компетентни органи провеждат оперативно-издирвателна дейност, като установяват, наблюдават и контролират лица, за които има данни, че са свързани с престъпна дейност; използват информатори и специални разузнавателни средства при условия и ред определени със закон; събират, обработват и съхраняват информация за лица, дейности и факти, свързани с терористична дейност; предотвратяват осъществяване на терористични актове и разкриват и престъпната дейност на извършителите; подпомагат органите на наказателното производство при разследване на терористични актове; съхраняват, анализират и предоставят на други компетентни органи информация за състоянието на терористичната дейност; извършват оценка и прогноза за рисковете и заплахите от терористична дейност .

• 
  ДОТИ - специализиран сектор. Правомощия: Провеждане огледи на местопроизшествието, изземане и събиране на веществени доказателства, изготвяне на ориентировки за нуждите на издирвателната дейност, експертно-изследване на взривни вещества, обезвреждане на открити взривни устройства.
  

• 
  Съотношение запълнени/незапълнени места в НСБОП
  

• 
  Национално звено за контакт с ЕВРОПОЛ:
  

• 
  Разследвания за пране на пари – осъдителни присъди