Същност и класификация на активите на предприятието

2.2. Същност и класификация на активите на предприятието

1. Чрез актива (самостоятелно или в комбинация с други активи) да се произвежда продукция, да се доставят стоки или да се оказват услуги, посредством реализирането на които ще се реализира печалба;

2. Активът може да бъде заменен с друг актив;

3. Активът да се използва за изплащане на съществуващи задължения.

4. Да се разпредели между собствениците на предприятието (под формата на ликвидационни дялове, при ликвидация на предприятието).

В този смисъл наличните в складовете на туристическото предприятието стоки следва да се разглеждат като активи, тъй като те са предназначени за продажба в търговските обекти. От продажбата на тези стоки ще се получи печалба, която има характер на икономическа изгода за предприятието. В случаите когато стоките не могат да бъдат реализирани поради промяна в потребителското търсене или други причини, последните няма да носят изгода за предприятието, поради което същите губят качеството си на актив и следва да бъдат бракувани.

Активите на предприятието са твърде разнообразни по състав, форми на въплъщение, начин на използване, функционална роля при осъществяване дейността на предприятието и т.н. Различни са степента на тяхната ликвидност (обращаемост), както и промените в натурално-веществената им форма. Обикновено активите се класифицират като текущи (краткотрайни, краткосрочни), нетекущи (дълготрайни, дългосрочни),⁷ условни и задбалансови. Като критерии за класифицирането им най-общо се приема периодът от време, през който се черпи икономическата изгода от използването на актива. Като краткотрайни (текущи) се класифицират всички онези активи, изгодата от които се черпи в рамките на един отчетен период (една отчетна година). Дълготрайните (нетекущи) активи включват материални, нематериални, финансови, биологични и други ресурси, които се използват в предприятието повече от един отчетен период. Обикновено се приема, че материалните дълготрайни активи заемат най-голям относителен дял в структурата на дълготрайните активи на предприятието. Това до голяма степен зависи от отрасловата му принадлежност и характера на осъществяваната от него дейност. Съществуват три основни критерия, за да се приеме, че даден ресурс може да се класифицира като дълготраен материален актив:

1. Активът да се използва в нормалния ход на стопанската дейност за производството на продукция, доставка на стоки, оказване на услуги, отдаване под наем или административни цели;

2. Активът да се използва продължителен период от време, като икономическата изгода от неговото използване се черпи повече от един отчетен период;

3. Наличието на материално-веществена форма.

Нематериалните дълготрайни активи представляват ресурси, които нямат материално-веществена форма и аналогично на материалните активи се използват за производство на продукция, доставка на стоки, оказване на услуги, отдаване под наем или административни цели. Те могат да се определят като специфична група активи, отличаващи се със следните особености:

• 
  използват се повече от един отчетен период,
  
• 
  нямат материално-веществен характер,
  
• 
  контролират се от предприятието,
  

Дългосрочните вземания включват всички вземания със срок на погасяване над 12 месеца. Такива могат да бъдат вземания по предоставени търговски заеми, вземания, произтичащи от договори за финансов лизинг и др.

Като дълготрайни биологични активи следва да се разглеждат широколистните и иглолистни гори, плододаващите (лозя, овощни градини и др.) и неплододаващите (паркове, полезащитни пояси) трайни насаждения, продуктивните и работни животни в основни стада (крави, волове, коне и др.)

Като текущи (краткотрайни) активи следва да се отчитат всички онези активи на предприятието, които се използват по-малко от един отчетен период. Обикновено изгодата от тях се черпи еднократно или в рамките на една отчетна година. От своя страна те се подразделят на няколко подгрупи:

- Материални запаси Те включват материалите, готовата продукция, стоките, дребните продуктивни животни, амбалажа с краткотрайна употреба и незавършеното производство.

Материалите представляват вид материални запаси, които обикновено се придобиват чрез покупка и са предназначени за влагане в осъществяваната от предприятието дейност. В зависимост от информационните потребности на предприятието, материалите се класифицират като основни, спомагателни, резервни части, горива, канцеларски материали и др.

Готовата продукция, е вид материален запас, който се получава в резултат на осъществения производствен процес и е предназначена за продажба.

Стоките следва да се разглеждат като вид материален запас, който се придобива чрез покупка и е предназначен за продажба на клиентите, обикновено в готов, непреработен вид.

Амбалажът се разглежда като вид материален запас и включва каси, палети, бутилки и др. с краткотрайна употреба, предназначени за съхраняване и транспортиране на готовата продукция и стоките.

Незавършеното производство е вид материален запас и включва всички онези изделия, които към края на отчетния период не са окончателно завършени.

Дребните продултивни животни са вид краткотрайни активи на предприятието. Те включват зайци, лисици, кокошки, пуйки, пчелни семейства и др.

- Краткосрочни вземания. Вземанията възникват във връзка със съществуващите условия на плащане на оказани услуги, извършени доставки продажба на стоки и др., в случаите когато времето на оказването на услугите, респ. продажбата на стоките на клиентите, не съвпада с момента на тяхното заплащане. Такива могат да бъдат всички вземания със срок на погасяване до 12 месеца, произтичащи от: продажби, вземания от подотчетни лица, липси и начети, други дебитори, застрахователи, съдебни спорове и т. н.

- Краткосрочни финансови активи (инвестиции) - всички ценни книжа (акции и облигации), със срок на държане до 12 месеца, благородни метали и скъпоценни камъни.

- Парични средства в брой и по банкови сметки. Те могат да бъдат в лева или валута, съхранявани в касата на предприятието или по разплащателна сметка в търговските банки.