Класификация на балансовите пера (статии)

3.3. Класификация на балансовите пера (статии)

а) основни - активни и пасивни;

б) регулиращи;

в) пера за условните активи и условните пасиви.

Чрез основните балансови пера се дава най-обща стойностна характеристика на имущественото състояние на предприятието. С тяхна помощ се отразява величината на активите, пасивите и капитала към момента на съставяне на баланса. Такива балансови пера са: Сгради, Машини, съоръжения и оборудване, Материали и др. Те се посочват в актива на баланса. Пасивните балансови пера служат за отразяване на капитала и пасивите (задълженията) на предприятието. В състава на последните влизат Основен капитал, Получени заеми, Задължения към доставчици, Финансирания за ДА и др. Те се посочват в пасива на баланса.

Регулиращите балансови пера са предназначени да коригират завишената или занижена оценка на отчетните обекти, отразени чрез основните пера. Те нямат самостоятелно значение и са свързани с основните балансови пера, чиито стойностен размер коригират. В зависимост от посоката на корекцията (увеличение или намаление) корективните пера се подразделят на допълващи и намаляващи. Допълващите статии са тези, които служат за допълване стойностния размер на съответното основно балансово перо. Те биват допълващи активни и допълващи пасивни пера. Допълващо активно перо е перото транспортно-доставни разходи при положение, че материалите, респ. стоките са представени в баланса по тяхната покупна цена. Допълващо пасивно перо е перото увеличение на основния капитал. Намаляващите (наричани още контрарни) регулиращи балансови пера се използват за коригиране стойностния размер на основното балансово перо в посока на намаление. Те биват контраактивни и контрапасивни. Типичен пример за контраактивно перо е балансовата статия “Амортизация на материални дълготрайни активи,” която изразява начисленото изхабяване (амортизация) на тези активи към момента на съставяне на баланса. Нейният стойностен размер се посочва в противоположната страна на коригираното перо, т.е. в пасива на баланса. С помощта на двете балансови пера, основното - “дълготрайни материални активи” и регулиращото “амортизация на дълготрайни материални активи” може да се установи по всяко време остатъчната (балансова) стойност на дълготрайните активи. Контрапасивно балансово перо е перото “Невнесен капитал.” То коригира размера на капитала на предприятието и показва каква част от него не е внесена от съдружниците.

В много случаи основните и регулиращи пера не са достатъчни за да характеризират условията (обстоятелствата), при които предприятията осъществяват своята дейност. В процеса на осъществяваната стопанска дейност предприятията влизат в най-разнообразни по характер и съдържание сметни взаимоотношения, които изразяват характеризираните по-горе стопанско-правни отношения. Част от тези взаимоотношения имат оперативно-контролен, а други условен характер. Към първите можем да отнесем наети чужди материални и нематериални активи, получени чужди материали за преработка, отпечатаните, но все още непродадени собствени акции и др.¹¹ Условните активи и пасиви изразяват вземанията и задълженията на предприятието, които имат условен характер. Като пример може да се посочи поемането на гаранции за дълг към друго лице (поръчителство при кредит), дори и към дадения момент да не се очаква от предприятието да бъде поискано погасяването на кредита, поради неплатежоспособност на длъжника.

Тези взаимоотношения се представят в счетоводния баланс посредством задбалансови (следбалансови, извънбалансови) пера. Характерно за условните активи и пасиви е това, че при построяването на баланса за представянето на всеки вид задбалансови активи или пасиви се обособяват по две взаимно свързани задбалансови пера (двойка задбалансови пера). По този начин се запазва равенството и по отношение на перата, представящи условни активи или пасиви на предприятието.

3.4. Видове балансови изменения под влияние на стопанските операции

1. Изменения само в актива на баланса, в резултат на които едни активи се увеличават, а други се намаляват, като общата сума на актива на баланса не се променя;

2. Изменения само в пасива на баланса, в резултат на които едни пасиви се увеличават, а други се намаляват, като общата сума на пасива не се променя;

3. Изменения в актива и в пасива на баланса в посока на увеличение;

4. Изменения в актива и пасива на баланса в посока на намаление.

За изясняване същността на балансовите изменения ще си послужим със следния пример: Предприятие “Дива” – ООД гр. Варна има на 01.03.200хг. следния счетоводен баланс. През месец март са извършени следните стопански операции:

1. На 04.03. 200х г. съгласно фактура са доставени консумативни материали на стойност 350 лв. Сумата по фактурата е изплатена със средства от касата на предприятието.

2.На 07.03. 200х г. със средства от отпуснат банков заем са изплатени задължения към доставчици на стойност 3400 лв.

3. На 16.03.200х г. съгласно фактури са доставени стоки на стойност 2200 лв., предназначени за продажба в търговските обекти на предприятието. Сумата по фактурите се дължи на доставчиците.

4. На 20.03. 200х г. съгласно преводно нареждане със средства от разплащателната сметка са изплатени задължения към доставчиците на стойност 2000 лв.

В резултат на първата стопанска операция настъпват изменения само в актива на баланса. Тя води до увеличаване на активното балансово перо Материали с 350 лв. срещу намаление на активното балансовото перо Парични средства в касата също с 350 лв. В резултат на подобна операция общата сума на актива на баланса не се променя.

След втората стопанска операция съществуващите задължения на предприятието към доставчиците намаляват като за сметка на това се увеличават задълженията към банките по повод на ползвания краткосрочен заем в размер на 3400 лв. В счетоводния баланс настъпват следните изменения - намаление на пасивното балансово перо Задължения към доставчици срещу увеличение на балансовата статия Получени заеми със същата сума. По този начин общата сума на пасива на баланса не се променя.

Третата стопанска операция засяга активното балансово перо Стоки, което нараства с 2200 лв. и пасивното перо Задължения към доставчици, чиито стойностен размер нараства също с 2200 лв. По този начин общата сума на актива и пасива на баланса нарастват в еднакъв размер.

Четвъртата стопанска операция предизвиква намаление на активното балансово перо Парични средства по разплащателната сметка с 2000 лв. и намаление на пасивното перо Задължения към доставчици също с 2000 лв. В резултат на тази операция общата сума на актива и пасива на баланса се намалява в еднакъв размер, като по този начин равенството между актива и пасива на счетоводния баланс не се нарушава.

В заключение имайки предвид горепосоченото могат да се направят следните изводи:

1. Всяка стопанска операция предизвиква еднакви по размер, но противоположни изменения в счетоводния баланс (в актива (±), в пасива (±), в актива и пасива (+), в актива и пасива (-);

2. Сумата на актива и пасива на баланса се увеличава или намалява само когато стопанската операция предизвиква изменения едновременно в активите и пасивите на предприятието;

3. След отразяване на всяка стопанска операция равенството между сумата на актива и пасива на баланса се запазва, което се дължи на специфичното икономическо съдържание на стопанските операции.