Раздел I Нива на сигурност на корабите

1. първо ниво на сигурност;

2. второ ниво на сигурност;

3. трето ниво на сигурност.

Чл. 30. Нивото на сигурност за корабите, плаващи под българско знаме, се определя от Изпълнителна агенция „Морска администрация” и се съобщава на корабопритежателите за информиране на капитана на кораба или офицера по сигурността на кораба.

Чл. 31. С оглед определяне и предприемане на предпазни мерки срещу възникване на инциденти, свързани със сигурността, при първо ниво на сигурност на корабите се извършват следните дейности, определени в плана за сигурност на кораба:

1. изпълнение на всички задължения по сигурността на кораба;

2. контролиране достъпа до кораба;

3. контролиране качването на лица и техния багаж;

4. контролиране достъпа до забранените зони с цел гарантиране достъпа до тях само от упълномощени за това лица;

5. наблюдение на палубите и зоните около кораба;

6. контролиране на товаро-разтоварните операции и приемането на корабни запаси;

7. гарантиране на действаща комуникация по сигурността.

Чл. 32. При второ ниво на сигурност се прилагат допълнителни предпазни мерки, определени в плана за сигурност на кораба, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 31.

Чл. 33. При трето ниво на сигурност се прилагат допълнителни специфични предпазни мерки, определени в плана за сигурност на кораба, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 31.

Чл. 34. Когато Изпълнителна агенция „Морска администрация” обяви второ или трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на кораба потвърждава промяната на нивото на сигурност и уведомява Изпълнителна агенция „Морска администрация”.

Чл. 35. (1) Непосредствено преди влизане в пристанище или по време на престой в пристанище на територията на държава, страна по конвенция SOLAS, обявила второ или трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на кораб потвърждава получаването на инструкции за второ или трето ниво и уведомява офицера по сигурността на пристанището за началото на прилагане на съответните мерки и процедури от плана за сигурността на кораба, а при обявено трето ниво на сигурност - и на инструкциите на държавата, страна по конвенция SOLAS, обявила трето ниво на сигурност.

(2) Офицерът по сигурността на кораба информира офицера по сигурността на пристанището относно трудности при прилагане на инструкциите. В този случай офицерът по сигурността на пристанището и офицерът по сигурността на кораба координират съвместни действия за преодоляване на трудностите.

Чл. 36. (1) Когато Изпълнителна агенция „Морска администрация” определи или е определила по-високо ниво на сигурност за кораб от това, което е определено за пристанището, в което корабът възнамерява да влезе или в което се намира, офицерът по сигурността на кораба незабавно уведомява за създалата се ситуация офицера по сигурността на пристанището и компетентния орган на държавата, страна по конвеция SOLAS, на чиято територия се намира пристанището.

(2) В случая по ал. 1 офицерът по сигурността на кораба влиза във връзка с офицера по сигурността на пристанището за координиране съответни действия при необходимост.

Чл. 37. При определено второ или трето ниво на сигурност на кораби, плаващи под българско знаме, възнамеряващи да влязат или намиращи се в пристанище на държава, страна по конвенция SOLAS, с по-ниско ниво на сигурност, Изпълнителна агенция „Морска администрация” незабавно уведомява държавата за това.

(2) Офицерът по сигурността на пристанището уведомява капитана или офицера по сигурността на кораб, плаващ под чуждо знаме, който възнамерява да влезе или се намира в териториалните води на Република България, за определеното ниво на сигурност и за мерките по сигурността, които той следва да предприеме, както и за мерките, предприети с цел осигуряване на защита срещу заплахата.

1. определяне на съществуващи мерки, процедури и дейности по сигурността;

2. определяне на най-важните корабни дейности, които е необходимо да бъдат защитени;

3. определяне на възможни заплахи за най-важните корабни дейности и вероятността от тяхното възникване с цел установяване и степенуване на мерки за сигурност;

4. определяне уязвимите места, свързани с дейността на кораба, като се отчита и човешкият фактор.

(2) Оценката по ал. 1 отчита и следните елементи:

1. физическа сигурност;

2. структурна цялост;

3. системи за защита на персонала;

4. процедурни политики;

5. радио- и телекомуникационни системи, в това число компютърни системи и мрежи;

6. други елементи на сигурността, които, ако бъдат застрашени, могат да съставляват риск за лица, имущество или операции на борда на кораба или в пристанището.

1. всички открити места за достъп на кораба, включително и откритите палуби, като се оценява възможността за използването им от лица, целящи нарушаване на сигурността;

2. местата за достъп на кораба, използвани от лица с право на достъп;

3. местата за достъп на кораба, които биха могли да бъдат използвани от лица, целящи качване на борда на кораба през тези места, без да имат това право.

(2) При извършване на оценката на сигурността на кораба се отчитат и постоянната приложимост на съществуващите, свързани със сигурността, мерки, правила, процедури и операции, прилагани при рутинни и аварийни ситуации, като оценката съдържа правила относно:

1. забранените за достъп зони, както и зоните с ограничен и контролиран достъп;

2. действията при пожар или други аварийни ситуации;

3. нивото на контрол върху персонала на кораба, пътниците, посетителите, търговците, докерите и др.;

4. честотата и ефективността на патрулирането от лицата, отговорни за сигурността на кораба;

5. системите за контрол на достъп, включително и системите за идентификация;

6. охранителните комуникационни системи;

7. охранителните врати, бариери и осветление;

8. оборудването и системите за наблюдение, ако има такива.

(3) Оценката на сигурността на кораба отчита мерките по защита на:

1. персонала на кораба;

2. пътниците, посетителите, търговците и персонала на пристанището;

3. способността да се поддържа безопасно корабоплаване и да се реагира при аварийни ситуации;

4. товара, особено опасните товари или вещества;

5. запасите на кораба;

6. охранителното комуникационно оборудване и системи, ако има такива;

7. оборудването и системите за наблюдение, ако има такива.

(4) Оценката на сигурността на кораба отчита и всички възможни заплахи, които могат да доведат до:

1. увреждане или разрушаване на кораба или на пристанището;

2. завземане или отвличане на кораба или на лица, намиращи се на борда;

3. неупълномощен достъп до товара, корабното оборудване или системи или корабните запаси;

4. неупълномощен достъп до кораба, включително наличие на нередовни пътници;

5. нерегламентирано внасяне на оръжия или оборудване, включително и оръжия за масово поразяване;

6. използване на кораба за превоз на лица, които възнамеряват да предизвикат инцидент, свързан със сигурността, както и за превоз на тяхното оборудване;

7. използване на кораба като оръжие или като средство за причиняване на щети или разрушение;

8. нападения откъм морето, докато корабът е на кей или котва;

9. нападения, докато корабът е в морето.

(5) Оценката на сигурността на кораба отчита и всички слаби места, като:

1. противоречия между мерките за безопасност и сигурност;

2. противоречия между задълженията на борда на кораба и възложени задачи по сигурността;

3. брой на корабния екипаж и вахти, като се отчита въздействието им върху работоспособността, бдителността и изпълнението на задълженията на екипажа;

4. установени недостатъци, свързани с обучението по сигурността;

5. оборудване и системи за сигурност и комуникационни системи.

Чл. 41. (1) Оценката по сигурността на кораба се извършва от лица с подходящи умения и познания за оценяване сигурността на даден кораб, определени от корабособственика.

(2) Офицерът по сигурността на компанията следи оценката по сигурността на кораба да бъде извършена от лицата по ал. 1.

(3) Оценката на сигурността на кораба може да се извърши и от призната организация по сигурността.

(4) Уменията и познанията на лицата по ал. 1 включват:

1. познания за текущите заплахи за сигурността и похвати в тази област;

2. разпознаване и откриване на оръжия, опасни вещества и устройства;

3. разпознаване на характеристики и поведенчески модели на лица, които има вероятност да застрашат сигурността;

4. похвати, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност;

5. методи, използвани за причиняване на инцидент, свързан със сигурността;

6. въздействие на експлозиви върху конструкцията на кораба и оборудването;

7. сигурността на кораба;

8. установени практики на взаимодействието кораб/пристанище;

9. планиране за ограничаване на вредното въздействие и за противодействие при възникнал инцидент;

10. физическа сигурност;

11. радио и телекомуникационни системи и компютърни системи и мрежи;

12. морско инженерство и корабни и пристанищни операции.

1. общия план на кораба;

2. разположението и функцията на помещенията, които са забранени за достъп, както са определени в глава II-2 от конвенция SOLAS;

3. разположението и функцията на всяко действително или потенциално място за достъп до кораба;

4. промените в прилива и отлива, които могат да окажат влияние върху сигурността на кораба;

5. товарните помещения и товарния план;

6. местата, където се съхраняват запасите на кораба и оборудването за поддръжката на кораба;

7. местата, където се съхранява багаж без придружител;

8. наличното за поддържане на основни дейности резервно и аварийно оборудване;

9. персонала на кораба, задълженията по сигурността и изискванията, свързани с обучение и тренировки по сигурността;

10. наличното оборудване за сигурност и безопасност на пътниците и персонала на кораба;

11. евакуационните планове и местата за събиране на хората, които трябва да бъдат поддържани за осигуряване на организирана и безопасна евакуация при аварийна ситуация;

12. договорите с лица, предоставящи услуги, свързани със сигурността на кораба;

13. мерките и процедурите по сигурността, включително инспекционни и контролни процедури, разпознавателните системи, оборудването за наблюдение и надзор, документите за идентификация на персонала, алармите, осветлението, контрола върху достъпа и други.

(2) Оценката на сигурността на кораба се съхранява на електронен носител, защитен чрез процедури, целящи предотвратяване на неупълномощеното му изтриване, разрушаване или промяна на данните в нея.

(3) Оценката на сигурността на кораба е защитена от неупълномощен достъп или разгласяване.

(4) Оценката на сигурността на кораба трябва да се преразглежда най-малко на всеки 12 месеца. Ако при тренировни по сигурността или инциденти свързани със сигурността бъдат установени несъответствия, то трябва да се направят съответните допълнения и промени в оценката на сигурността на кораба и в плана за сигурността на кораба.

Чл. 45. Планът за сигурност на кораба или измененията към него се изготвят от корабопритежателя или от призната организация по сигурността.

Чл. 46. (1) Корабният план за сигурност или измененията в него се одобряват от Изпълнителна агенция „Морска администрация” или от призната организация по сигурността.

(2) Когато призната организация по сигурността е участвала в изготвяне на оценката или плана за сигурност на кораба, същата не може да го одобрява.

Чл. 47. При представяне на корабния план за сигурност за одобряване се прилага и оценката на сигурността, на чиято база е бил разработен планът.

Чл. 48. (1) Планът се изготвя на български и английски език и включва:

1. мерки за предотвратяване нерегламентирано внасяне на борда на кораба на оръжия или общоопасни вещества и средства, предназначени за употреба срещу хора, кораби или пристанища;

2. определяне на ограничените зони с контролиран достъп и мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до тях;

3. мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до кораба;

4. процедури за реагиране при заплахи или нарушения на сигурността, които включват разпоредби за осигуряване на критично важните операции на кораба или на взаимодействието кораб/пристанище;

5. процедури за реагиране при получаване на инструкциите за сигурност, които могат да бъдат дадени от държави, страни по конвенция SOLAS, при трето ниво на сигурност;

6. процедури за евакуация при заплахи или нарушения на сигурността;

7. задължения за лицата, отговорни за сигурността на кораба и на останалите лица на кораба по отношение на нивата на сигурност;

8. процедури за инспектиране на дейностите, извършвани по сигурността;

9. процедури за провеждане на обучение, тренировки и упражнения, свързани с плана за сигурност;

10. процедури за взаимодействие при извършване на дейностите по сигурността на пристанищата;

11. процедури за периодичен преглед на плана и за обновяването му;

12. процедури за докладване на инциденти, свързани със сигурността;

13. определяне на офицера по сигурността на кораба;

14. определяне на офицера по сигурността на компанията, в това число начините за осъществяване на 24-часов контакт;

15. процедури за проверка, тестване, калибриране и поддръжка на всяко оборудване по сигурността, намиращо се на борда;

16. честота на тестване или калибриране на оборудването по сигурността, намиращо се на борда;

17. определяне на местата за активиране на сигналната система за сигурност на кораба;

18. инструкции за използване на сигналната система за сигурност на кораба, включително тестването, активирането, деактивирането и връщането в изходно положение, както и за ограничаване на фалшиви сигнали;

19. процедури за случаите, когато на борда има пътник, пребиваващ незаконно или намиращ се под действието на съдебни или административни разпоредби;

20. мерки за сигурност, когато корабът излиза на ремонт;

21. разпоредби, осигуряващи сигурността на корабите, към които се прилага тази наредба, включително свързани с взаимодействието кораб - пристанище или кораб - кораб, дори когато към единия от корабите не се прилагат разпоредбите на тази наредба.

(2) Планът за сигурност на кораба:

1. описва подробно организационната структура по сигурността за кораба;

2. описва подробно взаимоотношенията на кораба с компанията, пристанищата, другите кораби и съответните органи, отговорни за сигурността;

3. описва подробно комуникационните системи и начините за ефективна непрекъсната комуникация в рамките на кораба, между кораба и други кораби, в това число и пристанищата;

4. описва подробно основните, свързани със сигурността, мерки за първо ниво на сигурност;

5. описва подробно допълнителните мерки, които ще позволят на кораба без забавяне да премине на второ ниво на сигурност и когато е необходимо - на трето ниво на сигурност;

6. съдържа процедури за докладване на Изпълнителна агенция „Морска администрация” на въпроси, свързани със сигурността.

Чл. 49. Лицата, които извършват вътрешни одити на дейностите по сигурността, посочени в плана, или които оценяват прилагането на плана, не участват пряко в проверяваните дейности, с изключение на случаите, когато големината и видът на кораба не позволяват това.

Чл. 50. (1) Одобряването на изменения в одобрен корабен план, с изключение на тези по чл. 48, ал. 1, т. 13, 14 и 17, се извършва с отделен документ, който се съхранява на борда на кораба и се представя заедно с Международното свидетелство за сигурност на кораба (Временното международно свидетелство за сигурност на кораба).

(2) Когато одобряването по ал. 1 се отнася до временни промени и първоначално одобрените мерки в корабен план за сигурност или оборудване по сигурността, посочено в одобрен план за сигурност, бъдат възстановени, документът по ал. 1 не се съхранява на борда на кораба и не се представя заедно с Международното свидетелство за сигурност на кораба (Временното международно свидетелство за сигурност на кораба).

(3) При изменения на обстоятелствата по чл. 48, ал. 1, т. 13, 14 и 17 в одобрен корабен план за сигурност не се изисква одобряване.

Чл. 51. (1) Планът се съхранява на хартиен носител от капитана на кораба, може да се съхранява също и на селектронен носител, но той трябва да бъде защитен чрез процедури, целящи предотвратяване неупълномощеното му изтриване, разрушаване или промяна на данните в него.

(2) Капитанът на кораба осигурява планът да е защитен от неупълномощен достъп или разгласяване.

Чл. 52. (1) Планът за сигурност на кораба не подлежи на проверка от лицата, осъществяващи мерки за контрол и съответствие съгласно правило 9 на глава XI-2 от SOLAS, с изключение на случаите, когато има ясни основания да се смята, че корабът не е в съответствие с изискванията на глава XI-2 от SOLAS и тази наредба.

(2) Когато единственото средство да се провери или отстрани несъответствието е сравнение с корабния план за сигурност, се разглеждат съответните изисквания в него.

(3) В случаите по ал. 2 се разрешава ограничен достъп до точките от плана, отнасящи се до несъответствието, но само при съгласието на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или на капитана на кораба.

(3) Информацията по чл. 48, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7, 15, 17 и 18 се счита за конфиденциална и не подлежи на проверки.

Чл. 53. (1) На борда на кораба се съхраняват записи за:

1. обучение, тренировки и учения;

2. заплахи за сигурността и инциденти, свързани със сигурността;

3. нарушения на сигурността;

4. промени на нивото на сигурност;

5. информация, отнасяща се пряко до сигурността на кораба като специфични заплахи по отношение на кораба или пристанищата, в които корабът се намира или е бил;

6. вътрешни проверки (одити) и прегледи на дейности по сигурността;

7. периодичен преглед на оценката за сигурността на кораба;

8. периодичен преглед на корабния план за сигурност;

9. въвеждане в действие на изменения към плана; и

10. поддържане, калибриране и тестване на каквото и да е оборудване по сигурността, намиращо се на борда, в това число и тестване на сигналната система за сигурност на кораба.

(2) Записите по ал. 1 се изготвят на български и английски език, като информацията, съдържаща се в тях, се отнася за период, в който корабът е посетил последните 10 пристанища.

(3) Записит могат да се съхраняват на електронен носител, защитен чрез процедури, целящи предотвратяване неупълномощеното му изтриване, разрушаване или изменение.

(4) Записите са защитени от неупълномощен достъп или разгласяване.

(2) Корабопритежателят може да определи в зависимост от броя или видовете кораби, с които оперира, няколко лица, които да бъдат офицери по сигурността на компанията при условие, че е ясно посочено за кои кораби всяко едно от лицата ще отговаря.

Чл. 55. Офицерът по сигурността на компанията:

1. уведомява капитана на кораба или офицера по сигурността на кораба за нивото на заплахи, на което е възможно да бъде подложен по време на експлоатацията му, като използва оценките по сигурността и друга, свързана със сигурността, информация;

2. отговаря за извършване на оценка по сигурността на кораба;

3. отговаря за разработването, представянето за одобрение, прилагането и поддържането на корабния план за сигурност;

4. гарантира, когато е необходимо, корабният план да бъде изменен, за да се коригират недостатъците и да се изпълнят изискванията за сигурност на конкретния кораб;

5. организира вътрешните проверки (одити) и прегледи на дейностите по сигурността;

6. организира първоначалната и последващите проверки на кораба от Изпълнителна агенция „Морска администрация” или от призната организация по сигурността;

7. следи за коригирането на недостатъците и несъответствията, открити по време на вътрешните проверки, периодични прегледи, инспекции по сигурността и проверки за съответствие;

8. отговаря за обучението на лицата, отговорни за сигурността на кораба;

9. отговаря за ефективната комуникация и сътрудничество между офицера по сигурността на кораба и съответните офицери по сигурността на пристанищата;

10. отговаря за съвместимостта между изискванията за сигурност и изискванията за безопасност;

11. гарантира, че ако бъдат използвани планове за сигурност на сроден кораб или на флота, то планът за всеки кораб ще отразява точно специфичната касаеща го информация;

12. гарантира, че са изпълнени и поддържани които и да е алтернативни или еквивалентни мерки и разпоредби, одобрени по отношение на конкретен кораб или група кораби.
Раздел V

Офицер по сигурността на кораба
Чл. 56. Корабопритежателят определя офицер по сигурността на кораба, който:

1. извършва редовни инспекции по сигурността на кораба съгласно плана за сигурност на кораба;

2. контролира прилагането на корабния план за сигурност и измененията към него;

3. координира мерките за сигурност, които трябва да се спазват по време на товаро-разтоварните операции и снабдяването на кораба, между членовете на екипажа и офицера по сигурността на пристанището;

4. предлага изменения на корабния план за сигурност;

5. докладва пред офицера по сигурността на компанията за всички недостатъци и несъответствия, открити по време на вътрешните проверки, периодични прегледи, инспекции по сигурността и проверки за съответствие, и прилагане на всички коригиращи действия;

6. отговаря за провеждане на обучение на екипажа на кораба съгласно плана за сигурност на кораба;

7. докладва за всички инциденти, свързани със сигурността, съгласно корабния план;

8. координира прилагането на корабния план за сигурност с офицера по сигурността на компанията и офицера по сигурността на пристанището;

9. следи за правилната експлоатация, тестване, калибриране и поддържане на оборудването по сигурността.

Чл. 58. Лицата от екипажа на кораба, които имат специфични задължения и отговорности, свързани със сигурността, притежават достатъчно познания и умения в определени области, съгласно Приложение № 2, за да изпълняват поставените им задачи.

Чл. 59. (1) Офицерът по сигурността на кораба провежда тренировки на лицата, отговорни за сигурността на кораба, на всеки 3 месеца, като се вземат предвид видът на кораба, промените в екипажа на кораба, пристанищата, които следва да се посетят, и други обстоятелства, свързани със сигурността на кораба.

(2) В случаите, когато една четвърт от корабния екипаж е подменен и лицата не са участвали в тренировки на този кораб през последните 3 месеца, тренировката се провежда в едноседмичен срок от настъпване на промяната.

Чл. 60. Офицерът по сигурността на компанията провежда учения на лицата, отговорни за сигурността на кораба, на всеки 18 месеца, чрез които се проверява и постига взаимодействието между офицера по сигурността на кораба, офицера по сигурността на компанията, офицера по сигурността на пристанищата и службите по сигурността.
Глава пета

СИГУРНОСТ НА ПРИСТАНИЩАТА И ПРИСТАНИЩНИТЕ РАЙОНИ
Раздел I

Нива на сигурност на пристанищата и пристанищните райони
Чл. 61. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” определя нивата на сигурност на пристанищните райони или на отделни пристанища.

(2) Пристанищата и пристанищните райони оперират съобразно определените нива на сигурност. Мерките и процедурите за сигурност се прилагат по начин, който да доведе до минимално забавяне на пътниците, кораба, персонала и посетителите на кораба, стоките и услугите.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” незабавно уведомява министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за всяка промяна в определеното ниво на сигурност на пристанище или пристанищен район.

(4) Определените нива на сигурност на пристанищата и пристанищните райони се оповестяват на мореплавателите от Изпълнителна агенция „Морска администрация”.

(5) При всяко ниво на сигурност по решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” в зависимост от конкретните констатации в оценката на сигурността на пристанището или пристанищния район могат да се въвеждат различни мерки за сигурност в отделните пристанища на един пристанищен район.

Чл. 62. При първо ниво на сигурност с оглед на идентифициране и предприемане на превантивни мерки срещу възникването на инциденти, свързани със сигурността на пристанищата, се извършват следните дейности при прилагане на съответните мерки, определени в плана за сигурност на пристанището или пристанищния район:

1. гарантиране изпълнението на всички задължения по сигурността на пристанището;

2. контролиране достъпа до пристанището или пристанищния район;

3. осъществяване на мониторинг по пристанището и пристанищния район, включително зоната (зоните) на акостиране и заставане на котва;

4. осъществяване на мониторинг на зоните с ограничен достъп с цел гарантиране, че достъп до тях имат само упълномощени за това лица;

5. осъществяване на наблюдение и контрол при обработката на товарите;

6. осъществяване на наблюдение и контрол при приемането на корабни запаси;

7. гарантиране на действаща комуникация по сигурността.

(2) Освен мерките по ал. 1 при трето ниво на сигурност пристанищата или пристанищните райони прилагат инструкции по сигурността, изготвени от Изпълнителна агенция „Морска администрация”.

(2) Когато оценката по ал. 1 е извършена от призната организация по сигурността, тя се разглежда и одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.

(3) Оценката по сигурността на пристанището се разглежда от съответния съвет за сигурност на пристанището:

1. поне веднъж на пет години;

2. при настъпили сериозни промени на рисковете, промени, свързани с пристанищната инфраструктура.

(4) При промяна статута на пристанището, се изисква изготвяне на нова оценка от компетентните органи, а при необходимост и актуализиран/нов план за сигурност.

(5) В случай, че съветът за сигурност на пристанището установи, че е необходимо изготвянето на актуализирана оценка и/или план за сигурност на пристанището, съветът уведомява Изпълнителна агенция „Морска администрация” и органа по сигурността на пристанищния район. Операторът на съответното пристанище в 15-дневен срок от уведомяването подава до Изпълнителна агенция „Морска администрация” заявление за актуализация на оценката по сигурността на пристанището.

(6) Лицата, включени в извършването на оценката на сигурността на пристанището, трябва да притежават познания по отношение на:

1. актуалните заплахи за сигурността, различните им форми и тенденциите в тази област;

2. разпознаването и откриването на оръжия, опасни вещества и устройства;

3. разпознаването на характеристиките и поведенческите модели на лица, които биха могли да представляват заплаха за сигурността;

4. похватите, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност;

5. методите, използвани за причиняване на инцидент, свързан със сигурността;

6. въздействието на експлозиви върху пристанището;

7. сигурността на пристанището;

8. обичаите на пристанището;

9. планирането на непредвидени ситуации, подготовката на ситуациите на тревога и мерките за противодействие;

10. физическите мерки за сигурност;

11. радио и телекомуникационните системи, включително компютърните системи и мрежи;

12. транспортното и гражданското инженерство;

13. корабните и пристанищните операции.

Чл. 68. (1) Оценката на сигурността на пристанището се извършва за всяко едно пристанище.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” може да разреши извършване на обща оценка на сигурността за повече от едно пристанище, когато пристанищният оператор е един за пристанищата на които се извършва оценка на сигурността, и местоположението, дейността, оборудването и архитектурата на тези пристанища са сходни.

(3) В случаите по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” уведомява IМО за извършената обща оценка.

Чл. 69. Оценката на сигурността на пристанище се извършва съгласно разпоредбите на Глава XI-2 на конвенция SOLAS и ISPS Code.

Чл. 70. (1) Оценката на сигурността на пристанището завършва с доклад, изготвен от лицата по чл. 67, ал. 2, за начина на провеждане на оценката, описание на всяка уязвимост на пристанището, открита при извършването на оценката, както и описание на мерките за противодействие. Към доклада се прилага и направената оценка за сигурността на пристанището.

(2) Докладът, придружен от оценката, се изготвят в два екземпляра и се представя на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” за одобряване.

(3) Докладът се защитава от лицата по чл. 67, ал. 2 срещу нерегламентиран достъп или разгласяване.

Чл. 71. (1) Оценката на сигурността на пристанището се изготвя в два еднообразни екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, които се съхраняват от Изпълнителна агенция „Морска администрация” и служат за нуждите на Изпълнителна агенция „Морска администрация.

(2) По едно копие от оценката се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация” на:

1. съответната териториална дирекция „Морска администрация”, в чийто отговорен район е разположено пристанището – предмет на плана;

2. органа по сигурността за пристанището, в чийто отговорен район е разположено пристанището – предмет на плана;

3. съответната областна дирекция на МВР;

4. съответното териториално управление на Главна дирекция „Гранична полиция”;

5. съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност”.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 защитават оригиналите на хартиен и електронен носител и копията на оценката срещу нерегламентиран достъп или разгласяване.

(2) Когато планът се изготвя от призната организация по сигурността, той се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, след предварително съгласуване с министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или упълномощени от тях лица.

(3) Планът за сигурност на пристанище се изготвя в съответствие с разпоредбите на настоящата наредба, Глава XI-2 на конвенция SOLAS, ISPS Code и Регламент № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (ОВ L 129, от 2004 г.).

(4) Разработването и поддържането на плана се осъществява въз основа на оценката за сигурност, като се отчита взаимодействието кораб - пристанище.

(2) Планът за сигурност на пристанището се изготвя в два еднообразни екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, които се съхраняват от Изпълнителна агенция „Морска администрация” и служат за нуждите на Изпълнителна агенция „Морска администрация.

(3) Копие от плана за сигурност на пристанището се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация” на:

1. съответната териториална дирекция „Морска администрация”, в чийто отговорен район е разположено пристанището – предмет на плана;

2. органа по сигурността за пристанището, в чийто отговорен район е разположено пристанището – предмет на плана;

3. съответната областна дирекция на МВР;

4. съответното териториално управление на Главна дирекция „Гранична полиция”;

5. съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност”.

(4) Планът за сигурност на пристанището може да се комбинира с всеки друг план за спешни случаи на пристанище или да е част от такива планове.

(5) Лицата по ал. 2 и 3 защитават оригиналите на хартиен и електронен носител и копията на оценката срещу нерегламентиран достъп или разгласяване.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” може да разреши изготвяне на план на сигурност, обхващащ повече от едно пристанище, когато операторът е един и същ и местоположението, дейността, оборудването и архитектурата на тези пристанища са сходни.

(3) В случаите по ал. 2 Изпълнителна агенция „Морска администрация” уведомява IMO за изработения общ план.

Чл. 77. (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация” контролира и следи за изпълнението на мерките и процедурите за сигурност, определени в плана.

(2) Сигурността на пристанището, на корабите в него и защитата им от неупълномощен достъп се осигурява от пристанищния оператор съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи съобразно мерките и процедурите за сигурност, определени в плана.

(3) Кораби, които са без екипаж, задължително трябва да бъдат заключени и оборудването за качване - отстранено.
Раздел IV

Орган за сигурност в пристанището
Чл. 78. (1) Орган за сигурността на пристанището е лице, определено от оператора на съответното пристанище с писмена заповед.

(2) Органът за сигурността на пристанището е отговорен за наличието, изпълнението и поддържането в актуално състояние на плана за сигурност на пристанището.

1. осигурява и поддържа техническите средства за постигане на сигурността на пристанището, посочени в плана за сигурност;

2. определи офицер по сигурността на пристанището;

3. създаде пристанищен съвет за сигурност;

4. предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация” всички материали, свързани със сигурността на пристанището;

5. представя в Изпълнителна агенция „Морска администрация” и в съответната областна дирекция на МВР за съгласуване правилника за контролно-пропускателния режим в пристанището.

(2) Съветът по сигурността на пристанището се състои от:

1. председател - законния представител на юридическото лице - пристанищен оператор или оправомощено от него лице;

2. заместник-председател - офицера по сигурността на пристанището,

3. представител на съответната териториална дирекция „Морска администрация”;

4. представител на съответната областна дирекция на МВР;

5. представител на съответното гранично полицейско управление;

6. представител на съответното областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР;

7. представител на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност”;

8. представител на организацията, на която пристанищният оператор е поверил осъществяването на охраната на пристанищната територия и инфраструктура.

(3) По преценка на органа по сигурността на пристанището в работата на съвета по сигурността на пристанището могат да бъдат привлечени представители на съответната териториална дирекция на Агенция „Митници” и на Военноморските сили на Република България, както и други експерти в областта на сигурността на пристанищата.

(4) Съветът по сигурността на пристанището:

1. проучва и анализира актуалните заплахи за сигурността на пристанището и тенденциите в тази област, с оглед внасяне на промени в плана за сигурност на пристанището;

2. прави предложения за промяна на нивото на сигурност на пристанището;

3. прави предложения за въвеждане на допълнителни временни мерки за сигурност, без повишаване на нивото на сигурност;

4. прави предложения за въвеждане на други мерки, дейности или процедури, които имат пряко или косвено отношение към сигурността на пристанището;

5. в случаите на потенциална заплаха или риск за сигурността на пристанището, координира действията и разпределя задачите между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане на неговата сигурност;

6. в случаите на потенциална заплаха или риск за сигурността на пристанището осъществява контрол върху дейността на всички лица, които извършват или ползват пристанищни услуги или дейности, когато техните действия или бездействия могат да създадат условия за нарушаване сигурността на пристанището.

(5) Съветът по сигурността на пристанището се свиква на редовни заседания не по-рядко от веднъж на три месеца и на извънредни заседания – по искане на всеки от членовете на съвета или на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” при проява на конкретен риск или заплаха за сигурността на пристанището или при възникване на условия за такъв риск или заплаха.

(6) Съветът по сигурността на пристанището може да заседава, ако присъстват най-малко 2/3 от неговите членове. Решенията се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове на съвета.

(7) На първото си заседание съветът по сигурността на пристанището приема правилник за своята работа, в който следва да бъдат уредени периодичността и редът за свикване и провеждане на заседанията, начините за връзка и взаимодействие на членовете на съвета при проява на конкретен риск или заплаха, както и всички други въпроси, свързани с осъществяване на посочените в ал. 4 функции.
Раздел I

Офицер по сигурността на пристанище
Чл. 81. (1) Всеки орган по сигурността на пристанище определя офицер по сигурността за съответното пристанище.

(2) Един офицер по сигурността може да се определя за повече от едно пристанище, ако операторът на тези пристанища е един и същ.

(3) Когато пристанищният оператор на повече от едно пристанище е определил офицер по сигурността за всяко едно от тях, той може да определи един от офицерите като координатор.

(4) Офицерът по сигурността е служител на пристанищния оператор и лице за контакт с представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Изпълнителна агенция „Морска администрация”, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност” по въпросите на сигурността на пристанището. В случаите по ал. 3 лице за контакт е офицерът координатор.

1. провежда първоначален преглед на сигурността на пристанището, като отчита съответната оценка по сигурността на пристанището;

2. съдейства при разработването на оценката и плана за сигурност на пристанището и отговаря за поддържането им;

3. прилага плана за сигурност на пристанището и провежда тренировки във връзка с неговото изпълнение;

4. извършва редовни проверки по сигурността на пристанището с цел гарантиране постоянното прилагане на мерките за сигурност;

5. предлага внасянето на промени в плана за сигурност на пристанището, с цел отстраняване на недостатъци или обновяването му;

6. осигурява обучение на лицата, отговорни за сигурността на пристанището;

7. докладва пред Изпълнителна агенция „Морска администрация” и офицера по сигурността на пристанището и съхранява протоколи за събития, които заплашват сигурността на пристанището;

8. координира прилагането на плана за сигурност на пристанището със съответния офицер по сигурността на пристанището, офицера по сигурността на компанията и офицера по сигурността на кораба;

9. следи за спазване изискванията към лицата, отговорни за сигурността на пристанището;

10. следи за правилното управление, тестване, калибриране и поддържане на оборудването по сигурността;

11. съдейства на офицера по сигурността на кораба за идентифициране на лицата, които ще се качват на борда на кораба;

12. координира действията по изпълнение на плана със службите по сигурността;

13. при всяко посещение в пристанище на кораб, за който наредбата се прилага, извършва оценка на риска на база подадената от кораба предварителна информация по сигурността; в случай на необходимост от мерки за контрол на кораба, докладва на офицера по сигурността на пристанището.

1. подаване на писмена заявка за пропуск до издаващия орган;

2. проверка на заявките от страна на упълномощените сътрудници за определяне на основанията за издаване на пропуска;

3. съгласуване на заявките от страна на компетентните служби на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”, с цел да не бъдат допускани нежелани лица в зоните за сигурност.

(2) Всеки пропуск съдържа:

1. наименование на издателя на пропуска;

2. снимка на лицето, на което се издава;

3. имената и други лични данни (например единен граждански номер, единен номер на чужденец или дата на раждане) на лицето, на което се издава;

4. зоните, за които е валиден;

5. срокът на неговата валидност.

(3) Правилата и процедурите по ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат и по отношение на пропуските за моторни превозни средства.

(4) Всеки пропуск на моторно превозно средство съдържа:

1. наименование на издателя на пропуска;

2. регистрационен номер на моторното превозно средство;

3. наименование на собственика и ползвателя на моторното превозно средство;

4. зоните, за които е валиден;

5. срокът на неговата валидност.

(5) Всички лица, имащи пропуск за зоните за сигурност, подлежат на инструктаж и контрол за познаването на инструкциите за движение и за сигурност при експлоатацията на моторни превозни средства в района на пристанището.

(6) Личните пропуски и пропуските на моторните превозни средства се поставят и носят на видно място при влизането, излизането и по време на престоя в зоните за сигурност.
Раздел VI

Оценка на сигурността на пристанищен район