Разказва
БИСЕР КИРОВ, естраден певец
Фестивалът “Златният Орфей” през 1968 г. беше забележителен не само с големия брой участници в конкурсната програма, но и с рециталите на известни естрадни изпълнители. Между тях беше и певицата Дова от Испания. Тя беше чула българските изпълнения и лично от нея получих покана да участвувам в конкурса за естрадни песни в Барцелона.
В началото на месец септември се получи потвърждение — за Барцелона трябваше да заминем Лили Иванова и аз. Времето за подготовка беше извънредно кратко. И Лили, и аз трябваше да пеем една и съща песен — “Да вярвам ли?” от Ангел Заберски, която лично на мен ми беше непозната. Единственият човек, който можеше да ми помогне, беше Лили Иванова. Познавахме се като колеги, но не бях участвувал никъде заедно с нея и й се обадих с известно стеснение. Тя веднага ме покани у дома си. Домът й блестеше от чистота. Лили се оказа невероятно добра домакиня и изключително сърдечен колега. Тя ми пусна нейното изпълнение на песента, обясни ми основните моменти, подчерта чистия лиризъм, необходим за подплата на подобно изпълнение. Независимо че се явявахме едва ли не конкуренти — с една и съща песен, — Лили направи всичко, което е по силите на един изпълнител, за да ми помогне да науча и интерпретирам песента. Помня заключителните й думи: “Да вярвам ли? Не чувствуваш ли, че думите сами говорят? Певецът трябва да се съмнява, да търси с печал и безпокойство отговора, да изживява съдържанието на песента. Така я приемам аз. Ти имаш друг натюрел и маниер на пеене и можеш и да не приемеш моята, така да се каже, “редакция”. И имаш пълна свобода при изпълнението. Важното е да почувствуваш песента...”
Започнах работа в къщи. И когато се почувствувах малко подготвен, обадих се отново на Лили Иванова. Моето изпълнение й се понрави. Тя ме окуражи.
Бях намерил добър приятел в трудния път към Барцелона.
Заминахме наскоро. Няма да описвам нашето “пътешествие”, в което имаше и весели случки — загубихме се например по улиците на Женева. Най-сетне бяхме в Испания, където ни посрещнаха и настаниха в хотела и където веднага ни обсадиха журналистите — за първи път в Барцелона идваха български певци. Те задаваха много въпроси и особено се интересуваха разчитаме ли ние, българите, на успех. Лили отговори скромно: “Нашите песни са непознати тук. Но публиката ще реши.”
Започнаха репетициите, на които нашата известна певица беше винаги изключително точна и акуратна, стремеше се да бъде в тесен контакт с оркестъра и още тогава към нея назря голям интерес. И това беше вече успех, като се има предвид, че в конкурса участвуваха над 60 души, повечето от които твърде познати на испанската публика.
За последната репетиция бяхме се поулисали и трябваше да вземем такси. В колата Лили запя с пълно гърло. Шофьорът не се сдържа и попита: “Вие от певците за фестивала ли сте?”
— Да.
— С този глас ще спечелите — каза шофьорът авторитетно и тази дребна случка зарадва всички ни.
Дойде 28 септември — денят на конкурса. В два дни трябваше да бъдат излъчени победителите — най-добрите интерпретатори на песни и най-добрите песни.
Салонът беше препълнен, в състава на журито влизаха световноизвестни имена. Тези два дни за Барцелона бяха своеобразен празник.
Лили трябваше да пее още на 28 — деня на откриването. Дванадесет души пяха преди нея. Пяха добре, получиха много аплодисменти, но според мен между тях имаше само трима, които биха претендирали за награди. Дойде редът на нашата изпълнителка.
Лили излезе на сцената, поклони се скромно и... запя. В речитатива, в интерпретацията, гласово Лили беше наистина великолепна. Беше се превърнала в едно малко, пулсиращо сърце, което сякаш командуваше пулса на препълнената зала. Толкова лиризъм, толкова нежност, толкова тихо страдание излъчваше всеки звук. Бих казал, че и публика, и жури бяха омагьосани. Когато заглъхнаха последните акорди на песента, в първия момент нямаше никакви ръкопляскания. Миг тишина и... те гръмнаха, експлодираха. Слушателите станаха на крака, чуваха се викове “Браво!”. Успехът беше ненадминат до този момент. На нито един изпълнител тази вечер публиката не беше ставала така спонтанно на крака. При това публиката имаше право на глас... Всеки посетител притежаваше картонче със списък на всички песни и изпълнители и перфорираше тази песен или името на този артист, който най-много му е допаднал. Първата вечер при това положение принадлежеше на Лили. Но имаше и втора...
На 29 септември вълнението в залата беше твърде силно. Тогава беше и моето изпълнение. Публиката вече познаваше песента и с радост трябва да отбележа, че това извика значителни аплодисменти. Другите изпълнители пяха с особено желание да се изявят, след като предния ден една певица беше изтръгнала толкова много одобрения. Но всички чакаха крайния резултат — електронната машина щеше да посочи кой каква награда печели.
Разбира се, и ние се вълнувахме не по-малко от хората в салона. Но се мъчехме сдържано да изчакаме така интересуващия ни краен резултат. Още преди да бъде той обявен, директорът на фестивала се приближи към нас и покланяйки се на Лили, каза:
— Моите почитания, госпожо. Трябва да ви обадя, че кметството на Барселона реши да даде специалната награда за най-добро изпълнение на песен на вас.
Лили с пълно самообладание кимна с глава на директора и каза на испански “грасиас”. Но ние, българите, реагирахме буйно и по български, развикахме се “ура” и я вдигнахме на ръце. Лили ни молеше да я пуснем на земята, когато високоговорителят загърмя: “Българите на сцената”. Значи бяхме получили и друга награда.
Още не бяхме се появили на подиума, когато ни заляха аплодисментите на публиката, която скандираше “Лили, Лили!”. Наградата за най-добра песен се даваше на “Да вярвам ли?”, наградата за най-добро изпълнение — на Лили Иванова и наградата за най-добра певица на фестивала — пак на българката Лили Иванова. В ръцете на нашата интерпретаторка беше вече красивата статуетка от кован метал, изобразяваща певица — това беше най-голямата награда на фестивала на естрадната песен в Барцелона.
Трябва още да добавя, че целият испански печат беше единодушен в оценките си за Лили Иванова — тя беше певица от световен мащаб.
Сподели с приятели: |
