Разказва
ИВО ХАДЖИМИШЕВ,
фотограф-художник
Когато гледаме една хубава снимка на Лили Иванова — понеже е хубава, — склонни сме да мислим, че при всяко натискане на спусъка на фотоапарата ще стане и хубав портрет. Така мислех и аз, когато през декември 1970 г. отидох заедно с режисьора Хачо Бояджиев във Видин, където той подготвяше част от новогодишната телевизионна програма, в която участвуваше с няколко песни и Лили Иванова.
 
-
…превръща се в самата песен…
-
Цветя от най-искрените почитатели…
-
Лили изпя с рядко проникновение “Птицата” от Тончо Русев и Дамян Дамянов, посветена на покойната нейна приятелка и колежка Паша Христова
-
Понякога умората надделява
-
1973г. – у дома с чина
-
“Златният Орфей”, 1973г. с композитора Лес Рийд (автор на много известните песни “Дилайла”, “Последният валс” и др.)
-
1973г. – лятото
-
Едно ново лице – пред нас е зрелият артист
И така щастлив, че ще направя няколко снимки на певицата, се приготвих да работа. Оказа се, че да направиш сполучлив портрет на Лили Иванова, чието внимание бе насочено изцяло към кинокамерата (и съвсем естествено), е много трудно. Не беше лесно и на нея. Тя трябваше да пее и същевременно да върви по една от стените на крепостта “Баба Вида”, без да се заглежда къде стъпва. А пътеката бе тясна, височината около 5 метра. На нея не й беше до снимки. Бях се разочаровал съвсем и се чувствувах пред пълен провал. Спасиха ме няколко деца. Те безцеремонно изчакаха една почивка и се натрупаха, за да искат автографи. Лили използува почивката, подписа им снимките, които децата носеха, и заприказва с тях. Тогава успях да направя една серия от 36 кадъра за минута и половина. Последната снимка от тази серия беше най-добрата. Направих още 36, но “отличната” снимка си оставаше все само една. Тя е същата, която използуваха по-късно за корица на плочата “Камино” — Лили е с бяло кожено палто и се усмихва.
Тази щастлива случайност и временен успех ме накараха да мисля, че ще е добре, ако направя серия от снимки на Лили, в които певицата да се вижда “отблизо”. Защото рекламната снимка, колкото и добра да е — ако е само една, — не може да задоволява поклонниците, да ги информира, да покаже певеца в най-добрата му светлина, в момент, ако щете, на творческо вдъхновение. Обикновено една снимка в различни варианти и не винаги най-добрата можете да видите и в шофьорската кабина, и в стаята на ученичката, и при секретарката..., тя е обикновено “сладка” снимка на любимия изпълнител. Ето защо ми се струваше и ми се струва и сега, че любимците на публиката трябва да притежават снимки с документална и художествена стойност далеч над нивото на картичките, които се издават понякога.
От време на време успявах да направя “човешки”, обикновени снимки на Лили, които да загатват и артиста, и човека, без грим и без специален тоалет. След две години снимане при различни условия,струва ми се, че имам вече 20— 30 снимки, които може да не са “гениални”, но представляват моят опит да надникна “вътре” в артиста и човека, на всеотдайния артист и на топлия човек Лили Иванова. В няколко пътувания, в които съм бил с нея — в провинцията и в Съветския съюз — съм бил свидетел на напрегнатото й трудово ежедневие. Снимал съм в студиото на запис, в киностудио, в гримьорната, на сцената, на малката естрада в Горна Оряховица, в Ихтиман, Перник и в огромната зала “Октябрьская”, в самолет — по време на пътуване, в автобуса — с нотите в ръка, в къщи, зад сцената, когато си отдъхва през антракта. Снимал съм без нагласа, без режисура, без специален подбор на обстановката, снимал съм жизнената, радостната, уморената Лили. Много пъти съм я отегчавал с ненаситния си обектив. Казват: “Бояджия и фотограф да не ти влизат в къщата”. И са, види се, прави хората. Веднъж на един концерт бях застанал на дъното на сцената — зад оркестъра, а Лили Иванова пееше зад тонколоните. Щракането на апарата съвпадна с такта на мелодията, а след това избърза и моите “изстрели” се чуха много отчетливо. Получих откъм сцената такъв поглед от страна на Лили, че единственото ми утешение беше, че снимката стана отлична. Питали са ме как да снимат Лили. Правила и рецепти няма. Необходимо е едно: да бъдеш искрен, работлив и търпелив. Като нея самата. За да можеш да влезеш в ритъма й и да затрептиш като нея. И когато я гледаш през малкия визьор на фотоапарата, да се сливаш с образа й и да оставиш чувството и рефлекса да снимат вместо тебе. А ти само да сменяш филмите...
ОТЗИВИ...
“...Техниката на Лили Иванова не само допада на вкуса на масите, но тя диктува вкуса на масите... Когато я слушаш, не мислиш за нейния маниер въобще. Всичко,което Лили Иванова прави, е органически свързано с нейната природа, с нейната любов към пеенето. Силният й глас е създаден за песните, които тя изпълнява. Когато тя “вика”, това не е вик на модата, а вик на сърцето... Нейният свят това е една пламенна страст, жажда за живот, образ на горещия порив за щастие...”
А. Т а м а е в
в сп. “Музыкальная жизнь”,
СССР
“Тайната на нейното изкуство не е в хубавия и добре поставен във всички регистри глас — от шепнещите като въздишки думи до необузданите и патетични крешенди и височини... Тя се крие в цялото й същество, в живота й, поставен в служба на изкуството...”
В. М е д и н а
във в. “Е л Мундо”,
Куба
“Иванова следва едно от най-важните указания на Станиславски към артистите. “Актьорът — казва той — се нуждае от внимание, чувствителност и способност да се съсредоточава при дадените обстоятелства. Иванова показа, че притежава като певица всички тези възможности, както и други, не по-малко важни. Не е важно дали мелодията е сантиментална или експлозивна. Нейният глас и нейният стил търсят в песента и извличат на показ най-важното. И бариерите на езика изчезват, стопени от чувството, което всяко човешко същество е в състояние да разбере.”
Из статията “Тайната на Иванова”
от Хосе Алберто Лескано
в кубинския вестник
“Ел социалиста”, Пинардел Рио
“В репертоара на всеки естраден певец има произведения, които са му особено близки не само по съдържание, но и по своя емоционален заряд. Изпълнявайки такива песни, певецът се стреми да изрази в тях самия себе си.
Самоизразяването — това е творческият принцип на Лили Иванова. Ние я познаваме главно от миналогодишния фестивал на социалистическите страни, на който тя зае първо място (един от неговите етапи се провеждаше в Москва). Знаем я и преди това от фестивала в Сопот, където тя зае трето място. Лили Иванова се стреми към максимална емоционалност, открива на зрителя всички ъгълчета на душата и прави това темпераментно, артистично и с вкус. За нея са достъпни и остро ритмичните песни, и изпълнените с драматизъм песни-монолози.. .”
А. В о л и н ц е в
сп. “Ровесник”
“Да вярвам ли?” — България. Изпълнението на Лили Иванова е най-голямото откритие на тазгодишния фестивал. То изтръгна най-много аплодисменти...”
В. “Диарио де Барцелона”,
29 септември 1968 г.
“Спечели песента, която представляваше България, спечели блестящото изпълнение на Лили Иванова. Затова в момента на гласуването никой не си спомни нито за споровете за Гибралтар, нито за Варшавския пакт...”
В. “,Ел коррео каталан”,
1 октомври 1968 г.
“Лили Иванова е класика за българската естрада. Именно за българската!”
Ал. Цфасман,
композитор,
засл. артист на РСФСР
“Позволявам си да заключа с висока оценка по адрес на младата българска певица Лили Иванова. Бихме били щастливи, ако в близките години по нашите естради се появяват таланти като нея...”
Збигнев Корполевски,
сп. “Дясаз”, март 1966 г.,
Полша
Турските любители на музиката останаха изумени от изкуството на Лили Иванова. Ето какво казват музикалните дейци:
Селим Андак, композитор: “Тя е изпълнителка с много сериозно отношение към естрадната музика.”
Шериф Юзбашоглу, председател на Музикалния синдикат: “У нас нито един солист не притежава нюансираното пеене на Лили.”
Арда Ускан, музикален критик на в. “Миллийет”:
“Тя е превъзходна певица и интелектуалка, която правилно разчита въпросите на съвременността. И тук е силата на Лили.”
Гьонюл Тургут, певец: “Лили Иванова използува превъзходно своя гласов регистър и притежава завидна техника.”
В. “Акшам”,
29 март 1969 г.
“Онези, които напълниха салона “Шан”, свалиха шапки пред изкуството на международно известната българска певица Лили Иванова. Тя показа такова великолепно изпълнение, че не можем да намерим за какво да я критикуваме... Когато тя навлиза тихо в песента и завършва с висок регистър — отначало докрай изпълнението е качествено. Певицата притежава стил и техника в такава степен, че не можеш да не възкликнеш: “Именно така трябва да се изпълнява тази мелодия!”
В. “Миллйет”,
5 април 1969 г.
“Една мъничка певица, която на сцената се превръща в колос...”
В. “Иени газете”,
23 август 1969 г.
МИСЛИ НА ПЕВИЦАТА,
СПОДЕЛЕНИ В ЧАСОВЕ
НА НЕОФИЦИАЛНИ ИНТЕРВЮТА
И РАЗГОВОРИ
Писането не е моя работа. Винаги се чувствувам смутена, когато трябва да пиша. Или пък да разказвам за себе си. Обикновено ми задават едни и същи въпроси: кога съм пропяла, защо пея тази или онази песен, какви награди имам, кой композитор предпочитам. С най-голямо удоволствие бих отговорила само на един от тези въпроси: обичам да пея хубави песни, песни, които се харесват и на мен, и на тези, които ме слушат.
Ако искате да знаете защо съм избрала една или друга песен, какво ме е подтикнало към нея, какво съм мислила по време на работата си над нея, какво искам да изразя чрез нея, ще постигнете само едно — ще развалите магията на песента.
Моите песни, те са дотолкова мои, доколкото съм ги съживила от думите и нотите — винаги са били плод на търсения. Не се считам за певец, който е стигнал върховете на майсторството в своята професия, а само изпълнител, който продължава търсенията си, взирайки се внимателно в своето съвремие.
Трябва да призная и да повторя: да разказвам за себе си не ми доставя никакво удоволствие. Нека говорят други, ако имат какво да кажат и ако искат да го изрекат.
Струва ми се, че в песните артистът търси преди всичко самия себе си. И без да иска, включва в репертоара онова, което чувствува, че може да изрази.
Вслушвам се в мнението на другите, но най-много вярвам на двама “съдници”: на публиката и на моето второ “аз”, което сякаш си е отделно живо същество и непрекъснато ме мъмри, критикува и съветва.
Ако можех да изляза от кожата си и да се чуя и видя по време на изпълнение, сигурно биха ми хрумнали нови мисли и идеи за изпълнението на някоя песен.
Изхождайки от скромната си практика в болнични заведения и от професията ми на певица, дълбоко вярвам, че музиката и хубавите слова на една песен действуват като ободряващо лекарство.
Зная, че най-лесно е да се направи “ефект” с някоя нашумяла, известна, позната вече на публиката песен. Далеч по-трудно е да изпълниш нова, нечувана от слушателите песен. И да ги накараш да я обикнат — това е още по-трудно.
Мисля, че първо задължение на всеки български естраден певец е да пее български песни, с текстове на български поети, с музика на български композитори. И това е било винаги моя цел.
Има моменти, когато човек не трябва да бъде сам. Има нужда от другите, за да отклони вниманието от самия себе си. В такива минути благославям публиката, защото цялото ми внимание се съсредоточава в песента, която трябва да й поднеса.
Мисля си понякога, че това, което един певец разказва за себе си, малко помага да се разберат неговите песни. Думите изразяват само конкретен момент от работата, а изпълнението на една песен е наситено с чувство.
Което е вярно, вярно е. Публиката ме обича. Но това е споделена любов. Иначе нямаше да трае толкова дълго и щеше да има изневери.
Когато съм била в чужбина, често са ме питали: не е ли упоритост от моя страна да настоявам да пея българската песен на български език. Не е упоритост, а просто убеждение, че силата на една песен се усеща дори когато не разбираш всяка дума.
Ще споделя едно лично наблюдение: в чужбина съм имала невероятно по-голям успех, когато изпълнявам български песни, а не чужди.
МЕЖДУНАРОДНИ
НАГРАДИ
1966 Г. — “ЗЛАТНИЯТ КЛЮЧ” — БРАТИСЛАВА
1966 Г. — СОПОТ — ТРЕТА НАГРАДА
1967 Г. — ВАРШАВА — ПЪРВА НАГРАДА
1968 Г. — IX СВЕТОВЕН ФЕСТИВАЛ НА МЛАДЕЖТА И СТУДЕНТИТЕ —
СОФИЯ ПЪРВА НАГРАДА И СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА “ОРФЕЙ”
1968 Г. — БАРЦЕЛОНА — ПЪРВА НАГРАДА
1969 Г. — КАН — “ЗЛАТНА ПЛОЧА “
1970 Г. — АТИНА — ПЪРВА НАГРАДА
1970 Г. — РИО ДЕ ЖАНЕЙРО — ТРЕТА НАГРАДА
1973 Г. — ВИНЯ ДЕЛ МАР -ПЪРВА НАГРАДА
ТОКИО — ПЪРВА НАГРАДА
ПАРИЖ — “ГРАН ПРИ” -ПЪРВА НАГРАДА
1974 Г. — ГОЛЯМАТА НАГРАДА “ЗЛАТНИЯТ ОРФЕЙ” СОФИЯ
ПО-ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ
ТУРНЕТА
В ЧУЖБИНА
1962 Г. — РУМЪНИЯ
1963 Г. — РУМЪНИЯ И ГДР
1964 Г. — СССР
1965 Г. — ЧССР, ЮГОСЛАВИЯ, СССР,
ПОЛСКА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
1966 Г. — ЧССР, ПОЛСКА НАРОДНА РЕПУБЛИКА,
УНГАРСКА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
1967 Г. — ПНР, СССР, ГДР
1968 Г. — КУБА, СССР, ИСПАНИЯ,
ТУРЦИЯ, ФРАНЦИЯ
1969 Г. — ФРАНЦИЯ, СССР
1970 Г. — СССР, ТУРЦИЯ, ГЪРЦИЯ,
ПОРТУГАЛИЯ, БРАЗИЛИЯ
1971 Г. — СССР, ГДР, ГФР
1972 Г. — СССР, ГФР
1973 Г. — ТУРЦИЯ
Сподели с приятели: |
