Разказ на
САВКА ДИМИТРОВА НЕНОВА,
учителка – Кубрат
На всеки учител е твърде трудно да разкаже спомени за всичките си ученици. И то от преди двадесетина години. Много имена се забравят, в паметта оцеляват само откъслечни епизоди, засмени или посърнали детски личица. И тук-таме се запазва в съзнанието някое малко име на детето, което е оставило най-трайни спомени у своя учител.
А Лили аз помня. С какво ли? Та постъпи в средното смесено училище в Кубрат през есента на 1951г. и аз й бях класна ръководителка и преподавателка по руски език от V до VII клас включително. Когато я видях за първи път, направи ми силно впечатление. Беше дребничка, в бяла, бродирана с българска бродерия рокличка и с две тъмнокестеняви плитки. При все че я сложих на първия чин на средната редица, краката й едва докосваха пода. Това беше първото ми впечатление, а после то се обогати с нови, за да не мога никога да я забравя.
Тя се учеше добре и успехът й беше винаги между много добър и отличен. Обичаше особено руския език и учудваше всички с бързото усвояване на произношението. В час беше сериозна и съсредоточена.
Лили имаше одухотворено лице и прекрасна лъчезарна усмивка, беше чудесен другар и скоро стана “душата” на класа. Беше много музикална – това всички знаехме.Отначало още разбрахме, че свири на акордеон и понеже имаше и организаторски талант, тя естествено се превръщаше в инициатор на сборовете или на отделни програми, които замисляхме. Понеже рисуваше много добре, пак тя правеше стентаблата и стенвестниците и в тази си работа проявяваше изключителна добросъвестност. Беше упорита и амбициозна във всяко отношение. Помня, че когато й купиха по-голям акордеон – бял – тя почти се скриваше зад него, но го овладя много бързо.
Нашата Лили беше отлична физкултурничка. Често с колеги след часовете сме се отбивали в салона по гимнастика, за да погледаме Лили, която беше отлична по художествена гимнастика. Тя сама съставяше упражненията си, летеше като птичка из салона. От всяко нейно движение се излъчваше необикновен чар, в комбинациите имаше чудесна хармония. И ние чуствувахме, че това не е просто, обикновено изпълнение на едно дете на тази възраст, а нещо повече – творчество и съвършенство във владеенето на мускулите. Тя беше скромно дете. И за това дори след като получи званието “Републикански шампион по художествена гимнастика за пионери”, си беше все същата – нашата весела и жизнерадостна Лили, готова да помогне на всеки, когато има нужда.
Всички деца в класа я обичаха. Не само заради тези качества, които изброих дотук, а и заради нещо, което децата особено ценят: тя имаше свое мнение и го отстояваше докрай. Такъв характер имаше и друг мой ученик от същия клас – Борислав Македонски. Спомням си техните пререкания, в които и двамата отстояваха твърдо своето, без да преминава спорът им в свада. Борислав сега е лекар в Кубрат.
Както вече казах, Лили рисуваше добре и това беше един от показателите за силно развитото й естетическо чувство. Тя се обличаше винаги с много вкус, беше извънредно чиста и спретната. Корделката на главата (когато си отряза плитките) и чорапките винаги бяха в един и същ цвят. Веднъж бяхме на екскурзия в Русе. Тя прояви своя индивидуален вкус при избора на едни чорапки, които се отличаваха съвсем от тези, които си накупиха другите деца. Това си качество тя несъмнено дължи на своята майка – неголямата им, скромно обзаведена къща винаги блестеше от чистота, а обстановката, макар и скромна, беше много уютна.
Ние, учителите, често си мислим за децата, които особено обичаме: какво ли ще стане някое от тях? Мислила съм на времето какво ще стане с Лили. Сигурна бях, че ще стане популярна в областта на гимнастиката – тя беше такова съвършено дребно създание, с такава гъвкавост и подвижност. Знаех, че е музикална, пееше много добре, но не предполагах, че ще стане звезда в областта на музиката, която и днес ни вълнува с изпълнението си. И сега, когато я слушам да пее или я гледам по телевизията, винаги си спомням за онзи първи ден, когато малкото хубаво момиченце с лъчезарната усмивка седна на първия чин на средната редица, а крачетата му не достигаха пода. И се вълнувам повече, отколкото е допустимо за едно учителско сърце, събрало толкова обич към децата.
ДЕВОЙЧЕТО
ОТ КУБРАТ Разказ
на ЖЕНИ СТОИЛОВА
Медицински техникум – Варна
Едно дребно, добре сложено девойче прекрачи през есента на 1956г. прага на Медицинския техникум във Варна. И се случи така, че аз станах ръководителка на класа, в който постъпи девойчето от Кубрат. Бяха необходими само няколко дни, за да намеря в лицето на това момиче много добър помощник за изграждането на дружен колектив от класа, за сплотяването на пристигналите от различни краища ученички. Защото Лили имаше весел нрав, беше общителна и сърдечна и нейният глас звучеше през междучасията – все едно дали тананикаше песен, или агитираше съученичките си за репетицията. Учебният материал беше труден, но тя, без да изоставя уроците, сформира и подготви агитка на класа. На вътрешните фестивали агитката се класираше винаги на едно от първите места, а Лили заемаше почетно място с изпълнението на песните “Чайка” и “Сбогом, приятели”. Агитката, ръководена от Лили, участвуваше редовно при откриването на различни събрания на квартали и организации, както и в художествените програми. Нейните концерти бяха много популярни и в окръжната, и в градската болница.
Спомням си не един случай, в който болните се просълзяваха и молеха лично Лили да дойде пак – тя и агитката, за да ги повеселят. Помня през 1957г. Лили трябваше да пее пред съветски гости – моряци. Тя имаше луд успех, а капитанът дойде при мен, поздрави ме за отличното изпълнение на моята възпитаница и ми каза: “Това е прекрасна певица и изпълнителка! Тя трябва да пее!” Преподавателите на Лили д-р. Чемишански, д-р Петров и психологът при Института за усъвършенствуване на учители Василев считаха, че Лили, бидейки дълбоко емоционална личност, може да стане отличен артист. Веднъж пътувахме с влак от София за Пловдив и през целия път Лили свири на акордеона и пя. Натрупаха се пътници, някои питаха кое е това момиче и всички до един изказаха съжалението си, че трябва да се разделят със “симпатичната млада певица”.
Лили подготвяше теоретическите и практическите си лекции с чувство за отговорност. Много добре се представяше на семестриалните изпити и успешно взе и държавния си изпит. Не казах ли дотук, че тя беше амбициозна, упорита и последователна във всяко свое начинание?
Беше пряма, сърдечна и обичана от всички. И днешните възпитанички на техникума знаят това и я чувствуват по-близка не само защото се е учила на същото място, а и защото поддържа връзки с колектива чрез писма и лични срещи. Когато нейният випуск празнуваше десет години от завършването, тя дойде и прекара празненството с нас за обща радост на всички. Радвам се, че в отношенията си и с мен тя е запазила същата сърдечност, каквато бликаше от нея на времето, и моето семейство я познава, цени и уважава не само от сцената или малкия екран.
Лили искаше да бъде добра медицинска сестра. Но искаше да бъде и певица. И аз се радвам много, че тя постигна своята мечта и сега песента й лекува сърцата. Това, което тя постигна, се дължи не само на нейната природна певческа дарба и артистичен чар, а и на волята и да преодолява препятствия, на нейния труд и благородни амбиции.
Сподели с приятели: |
