КОЛЕГА И ПРИЯТЕЛ Разказва ТОНЧО РУСЕВ, композитор

КОЛЕГА
И ПРИЯТЕЛ

Разказва
ТОНЧО РУСЕВ,
композитор

Ще почна от нашето сътрудничество. Винаги, винаги с чувство за изключителна отговорност и, ако щете, с чувство на съмнение съм й предлагал да изпълнява моите песни. И това се дължи преди всичко на нейната изключителна взискателност, която в повечето случаи гарантира успеха. Много хора са склонни да мислят, че серията сполучливи мои песни, изпълнявани от Лили Иванова, са просто съвпадение или случайност. А не е така. Лили не приема да пее песен, която не я е развълнувала, с която да не се казва нещо на хората. Преди да чуе една мелодия, тя прочита текста... Текстът — това е първото нещо, на което обръща внимание. Ако Лили не го хареса, значи и песента няма да бъде пята. Впрочем и аз така мисля, че е правилно, когато се касае до естрадно изкуство. Естрадната песен трябва да бъде такава, че да каже нещо (и то не какво да е) на хората. След това започваме с мелодията. Винаги се налагат малки поправки, които Лили изисква. Трябва да кажа, че винаги са били сполучливи. Много хора мислят, че Лили пее по слух. Това не е вярно — напротив, тя държи обезателно да види нотите, разчита сама нотния лист на пианото (както се знае, тя е свирила на акордеон преди години). След първите репетиции отново правим някои корекции било в мелодията, било в аранжимента. Докато се получи желаният резултат... Затова бих казал, че всяка песен изисква големи и дълги усилия, упорит труд и, разбира се,... обич към песента, за да “излезе” тя пред публиката като изблик на истинско вдъхновение.

С Лили съм бил на стотици концерти — и у нас, и в чужбина. Трябва да подчертая — всеки концерт за нея, все едно къде е той, е еднакво отговорен. Нейното вълнение и нейното сериозно отношение към работата се отразяват на всички около нея. Музиканти като Димитър Ганев, Морис Аладжем, Н. Трошанов и моя милост винаги сме усещали това. На един концерт, спомням си, органът беше настроен четвърт тон по-високо. Тя дори спря да пее и отиде да настрои органа. Защото тя е певица с абсолютен слух — рядко явление в световната естрадна практика.

Лили никога не записва песен, преди да я е “изпробвала” пред публика. Иска първо да я чуят хората, да усети тя как я възприемат... И затова много пъти ми е казвала с абсолютна точност коя песен ще стане популярна и как — това винаги ме е изумявало.

Спомням си ясно първото изпълнение на песента “Обичам те”. Бях на първия ред в зала “Универсиада”. И бях твърде неспокоен, защото знаех как тази песен вълнува самата изпълнителка. След интродукцията Лили встъпи и във втората част така се вживя, че видях сълзи на очите й. Тя завърши песента (салонът беше замрял от онова вълнение, което понякога така ярко се усеща в залите), избяга зад кулисите и... заплака като дете. Дълго след това Лили не можеше да се реши да пее тази песен. Но после нейната артистичност й помогна. И днес изпълнението е на изключителна висота.

Лили Иванова беше решила да не участвува вече в ежегодния фестивал “Златният Орфей”. Но когато й съобщих, че съм написал песен по текст на поета Дамян Дамянов, посветена на Паша Христова, тя пожела да я чуе. Изслуша я внимателно, видимо се развълнува и реши да я изпълнява. Така се стигна до нейното участие на фестивала през 1972 г. Несъмнено нашето сътрудничество донесе и първата награда.

Тук ще направя отклонение и ще кажа, че Лили Иванова много ценеше и обичаше Паша. Тя не пропуска случай и сега да подари някоя играчка на детето й, да го види. Лили е един от най-човечните човеци, които съм срещал. Човечността й взема най-различни форми. Помня един случай по време на концерт в град Сандански и допущам, че никой от присъствуващите тогава не го е забравил. Лили излезе на сцената неспокойна, вгледа се в публиката. И изведнъж изчезна зад кулисите, върна се, мъкнейки един стол, който подаде през рампата на възрастна жена, застанала права да я слуша. Излишно е да казвам, че препълненият салон бурно заръкопляска на този жест.

Популярността на Лили се дължи несъмнено на нейните дарби, засилени от упорит труд, от режима, който спазва. И от тази непосредствена топлота и сърдечност, които всеки е усетил. Тази популярност отдавна е прескочила и границите на България. Когато бяхме на турне в Съветския съюз, винаги съм си мислил дали нейната популярност там не надхвърля популярността й у нас. След всеки концерт беше необходим кордон от милиция, за да не я смачкат почитателите и събирачите на автографи, а нейните разходки по улиците на който и да било съветски град събираха опашка от поклонници. Веднъж пътувах за Истанбул. Още на границата двама-трима души, разбрали че съм музикант, ме попитаха дали има плочи с песни на Лили Иванова. А после, когато се разхождахме с нея край брега на Босфора, сподиряха ни почитатели, които искаха да я видят отблизо или да получат автограф.

Ще завърша с това: щастлив съм, че съдбата ме сближи с Лили Иванова като колега и приятел, горд съм, че нашата естрада роди такава певица като нея, певица, която несъмнено ще остави следи в историята на нашата съвременна музика.

НАША
ПЕВИЦА

Разказва
ХАЧО БОЯДЖИЕВ,
главен режисьор
на Българска телевизия

През 1965 г. бях главен режисьор на Българска концертна дирекция. Помня, че тогава имаше едно предложение да заминат наши естрадни изпълнители за Румъния, между които беше и Лили Иванова. Прецених, че е по-правилно групата да направи първо едно турне из България. Звездата на тази програма беше известната шведска певица Джейн Сверт, а Лили Иванова имаше изпълнения в първата част. Тя беше вече гостувала в Румъния, името й беше по-известно там, дори в Букурещ беше издадена една нейна плоча. По това време почти всички естрадни песни се изпълняваха на чужди езици и Лили Иванова не правеше изключение. Но по същото това време ние застъпвахме тезата, че песните — все едно дали са български или чужди — трябва да се изпълняват на български език, език, в който също се съдържа музика и който също е много поетичен. Разбира се, на певците, на които още липсваше собствен стил, беше по-лесно да пеят на чужд език дори тогава, когато не ги разбираха. Затова те естествено се съпротивяваха на подобна тенденция и мъчно привикваха към българските текстове.

Обявен беше голям естраден концерт в зала “Универсиада”, където трябваше да пее и Лили Иванова. За първи път на български език. На генералната репетиция с публика тя излезе на подиума, захвана песента на български, затрудни се, смути се и... напусна естрадата разплакана. На следващия ден беше премиерата на концерта, който трябваше да започне в 19.30 часа, В 17 часа бях назначил репетиция. Времето беше твърде късо. Лили трябваше да изпълни нашумялата тогава италианска песен “Куоре” (“Сърце” на български език). Тя беше стиснала зъби и се готвеше да издържи това своеобразно изпитание. На репетицията за първи път направихме опит за мизансцен — върху фигурата на певицата падаше лъчът на един прожектор, а на фона се явяваше едно слънце. Репетицията мина задоволително, а вечерта — на премиерата — успехът беше толкова голям, че втората част — изпълненията на Джейн Сверт — остана в сянка. Публиката просто ревеше от възторг, акламирайки нашата певица. На другия ден Джейн Сверт напусна България.

По-късно, когато се върнах на работа в телевизията, направих първия “портрет” на Лили Иванова — в 1966 г. — в рубриката “Комсомолска камера”. Това беше своего рода “очерк” за певицата, може би първият опит в това направление по отношение на естраден изпълнител. Понеже тогава нямахме това, което се нарича “плейбек”, използувахме плочата на Лили от Румъния, в която централното изпълнение беше песента “Витоша”. Очеркът имаше определен успех.

По това време казах на композитора Йосиф Цанков, че у нас се ражда една забележителна естрадна изпълнителка. Бях тогава режисьор на “Златният Орфей”, на който Лили Иванова се яви, като изпълни песента на Цанков, написана за нея — “Море на младостта”. Тя беше вече известна — беше спечелила наградата “Златният ключ” на Братислава и класирането й в “Златният Орфей” беше естествена последица на нейния напредък в полето на естрадното изкуство. Все още имаше скептици по отношение на нейния талант и дори преди конкурса имаше и басове, че Лили едва ли ще спечели призово място. Но тя се наложи категорично.

Известно време пътищата ни бяха разделени, но след около две години започнахме активно да си сътрудничим. Лили Иванова е била активно действуващо лице в много мои постановки — Лято 1971, почти всички “мюзикхолове”, отделни песни и т. н.

Ако ме попитат какво най-много уважавам у Лили Иванова, ще отговоря определено — нейната упоритост и умението й да извайва една песен в рамките на своите възможности. Тя започна като подражателка на певци от рода на Рита Павоне, за да стане днес наша певица, певица със собствен почерк, каквато — нека не прозвучи песимистично — българската естрада дълго няма да има. Тя ще остане в “златния фонд” на българското естрадно изкуство.