Разказва
ВАСИЛ БОНЧЕВ,
редактор на в. “Ботевградски пламък”
Когато наближи концерт на Лили Иванова в нашия град — града на полупроводниците и автобусостроенето, по улица “Гурко” се проточва дълга опашка: почитатели, които търпеливо чакат реда си, за да си вземат билет за концерта. Ученички, които крадливо поглеждат часовника — дали не закъсняват вече за училище, домакиня със сутрешното мляко и хляба в пазарската чанта, пенсионер с вестник в джоба, младеж с модно палто... Обикновено по въпросите на естрадната музика хората се делят на млади и стари и... трудно се разбират. Но Лили, нашата Лили е разковничето, което помирява иначе непримиримите.
Едва ли има естраден певец, който да се радва на толкова разнообразна публика. На какво се дължи тази любов, това дълбоко уважение към именитата певица? Според мен това е преди всичко неповторимият тембър на нейния глас с голям диапазон и богати багри, на великолепната артистичност и емоционално изпълнение. Но дължи се още и на нейния подчертан стремеж да популяризира българската естрадна песен и да показва пред нас и пред света благозвучието на българската реч и на българската музика.
Времето е безжалостно към естрадните изпълнители: някои блясват като метеори на артистичния небосклон, след година-две те угасват и хората ги забравят. Но мене ми се струва, че Лили ние никога няма да забравим, защото тя първа ни накара да тананикаме български мелодии и защото ръждата не може да разяде самородното злато.
В навечерието на едно посещение в Ботевград Лили заяви пред представител на нашия вестник:
— Винаги съм се чувствувала радостна и доволна от срещите с ботевградската публика. Тя е топла, спонтанна, сърдечна и винаги ме посреща с цветя. Всяка среща ми донася нови вълнуващи чувства и любов към ботевградчани.
Тези думи тя повтори и през март 1971 г., когато беше поканена да изнесе концерт, посветен на Х конгрес на Българската комунистическа партия и 80-годишнината от основаването на партията. Нейното посещение започна с една среща в градския комитет на партията, където домакин беше тогавашният секретар на ГК на БКП Васил Цанов (сега първи секретар на ОК на БКП— София). Тази среща скоро се превърна в спонтанен и задушевен разговор, в който гостите — с Лили Иванова бяха и композиторите Александър Йосифов, Тончо Русев и Морис Аладжем — споделиха своите планове и свои мисли за естрадната музика. Талантливите творци на музиката и талантливите изпълнители завладяват сърцата на млади и стари, внушават им обич към родното, вдъхват им гордост. Същият разговор продължи и след обеда, когато гостите посетиха Завода за полупроводникови прибори. И особено в цеха “Транзистори” — с младите работнички и специалисти. Тук Лили написа с едър почерк в книгата: “Желая на целия колектив здраве, радост и щастие!”, получи сувенири за спомен и остави незабравими впечатления у младите работници. Вечерта в спортната зала “Балкан”, където беше концертът, тя пожъна нескончаеми аплодисменти, излиза няколко пъти на бис и получи наистина много, много цветя...
Тогава председателят на градския съвет за изкуство и култура обяви Лили Иванова за приятелка на Ботевград и й връчи почетната златна значка на града. Зная, че тя е приятелка на много градове, които са я удостоявали с такова звание. Но бих казал, че тя е приятелка на всички в България, на всеки гражданин, който обича музиката и естрадното изкуство — малката приятелка на целия народ.
ЗЛАТНАТА ПЛОЧА —
КАН
КАН (Собствена информация). След Братислава, Сопот, Варшава и Барселона нашата известна естрадна певица Лили Иванова пристигна в Кан, за да получи голямата награда, която й отреди журито на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания — златна грамофонна плоча, наречена “Трофеят на МИДЕМ”.
Този фестивал е ежегоден, провежда се вече трети път. Трофея тази година получават шестима певци, които се представят най-добре на организирания в Кан фестивал и освен това имат най-много пласирани грамофонни плочи през изтеклата година. Между получилите високото отличие т. г. са Мирей Матийо — Франция, Муслим Магомаев — СССР, Удо Юргенс — Австрия, Адрианo Челентано — Италия, и др.
“В. “НАРОДНА МЛАДЕЖ”,
29 януари 1969 г.
— Беше ли трудно в Кан?
— Много по-малко трудно. Не ме разбирайте криво — уточни Лили Иванова. — Не искам да подценявам това отличие. Само че това не е конкурс в истинския смисъл на думата. Всички участници са включени в него благодарение на степента на своята популярност. “Златната плоча” е международна награда за певци, чиито плочи в различните страни надхвърлят цифрата един милион. От социалистическите страни бяхме представени двама — Муслим Магомаев и аз. Но извън този “конкурс” имахме и изпълнения. Аз пях на четири концерта в залата, където се провежда прочутият филмов фестивал. Телевизията предаваше концертите. Разбира се, имаше и жури, което след това раздаде наградите.
По редица причини в Кан бях сама. Но и това не е точно, защото съветската делегация се грижеше за мен като за своя и ми направи много услуги, оказа ми голяма помощ. “Златната плоча”? Тя и сега стои пред мен между другите “трофеи”, които пазя. Като спомен. И като признание, разбира се. Признание не само за мен, а и за българската естрадна песен.
В СЪСЕДНА ТУРЦИЯ Разказва
БОРИС ГОДЖУНОВ,
естраден певец
Бях свикнал със съвместната ни работа с Лили Иванова, бяхме станали наистина близки и другари особено след посещението ни в Куба и едно дълго пътуване из Съветския съюз. Но предстоеше да се разделим: Лили и Бисер Киров трябваше да отидат на гастрол в Турция, а аз — в Съветския съюз.
Пътищата на съдбата и особено пътищата на артиста са странни и поднасят какви ли не изненади. Бях стегнал куфарите и не бях в блестящо настроение: щяха да ми липсват другарите, с които бях свикнал, хубавата атмосфера на нашата група, споделянето на радостите и скърбите, липсата на дребнавости, каквито, уви, понякога съпътствуват артистичните групи. Но извикаха ме в Концертна дирекция и там заварих... Лили. Тя ме посрещна с дяволита усмивка. Какво се беше случило? Бисер Киров беше възпрепятствуван да замине и вместо него с Лили и оркестъра на Иван Пеев за Турция тръгвах аз.
Вечерта се събрахме у Лили, за да обсъдим репертоара. Естествено най-деен в тази област беше Иван Пеев, отличен професионален музикант и диригент, с много добър вкус и изключително “ухо”.
Само след два дни потеглихме.
Срещата ни с Истанбул беше вълнуваща. Наистина град на контрастите, истински музей на света, прикътал неизброими архитектурни богатства и изобилие от скъпоценни творения на изкуството и улици с парцаливи носачи, гъста неугледна тълпа, старинни нечисти кафенета... Това поне беше първото ми впечатление.
Пролетта се чувствуваше навсякъде, духаше свеж ветрец откъм морето, омайващо ухаеха непознати за мен южни храсти... И това пролетно вълнение напълно се съчетаваше с моето. Защо? Защото импресариото още при първия си разговор с нас предяви — и съвсем основателно — твърде високи изисквания. Той беше работил със световно известни естрадни певци. За Лили Иванова нямаше какво да се страхувам. Но се боях, честно казано, за себе си.
Договорът ни задължаваше към участия в едно от най-известните в Истанбул нощни заведения и успоредно с това — редица концерти из страната. Първото посещение на нощното заведение ни смути:
— Та това е бар — каза Лили. — Само че по-луксозен и по-обширен. Какви ли ще са посетителите?
Оркестърът там беше прочутият състав на Дорул Гендже. Отначало работник в ГФР, Гендже се увлича от музиката, става отличен барабанист, за да завоюва по-сетне световна слава. Той се сработи добре с нашия Иван Пеев и за кратко време ние бяхме готови за първо участие.
Винаги съм се възхищавал на начина, по който Лили владее себе си и нервите си. Тя изживява всичко вътрешно, дълбоко, но с нищо не показва на повърхността, че е развълнувана. Само внимателното око на приятелите може да долови напрежението у нея.
Вечерта на нашата “премиера” заведението беше претъпкано. Въпреки вентилацията беше доста задушно. Посетителите бяха нетърпеливи и личеше си, че ако и да не са най-големите познавачи на естрадата, то слушали са много изпълнения и имат верен критерий за изпълненията. Пошушнаха ни, че в салона са и двама известни турски естрадни композитори. Рекламата за нас очевидно беше добра. От нас очакваха много.
Пръв трябваше да пея аз. Бях смутен и, струва ми се, публиката разбра това и ме възнагради с топлота за моето усърдие. Това беше фактът, който ми помогна да се окопитя в по-нататъшните ни пътувания из страната.
Лили излезе на подиума с някакво своеобразно предизвикателство, поклони се и запя. Много пъти съм я слушал, но тогава ми се стори, че тя наистина е решена да покаже цялото си умение и талант.
Още не бяха заглъхнали последните акорди на първата й песен, и локалът се огласи от бурни аплодисменти. Публиката беше спечелена. Лили се овладя напълно, разкри тази нейна прелестна усмивка и в продължение на половин час пя с истинско вдъхновение. Извикаха я няколко пъти на бис. Първият успех беше категоричен. Импресариото беше много, много доволен, аз — окуражен.
Ние пяхме в това заведение цял месец и трябва да подчертая, че нямаше нито една вечер, без салонът да не е претъпкан. Започнаха концертите из страната. Заедно с известни турски изпълнители ние давахме концерти в големи салони, в кино- и спортни зали. Времето се беше развалило, духаше остър, студен вятър, често салоните бяха неотоплени. Но това не попречи на нашия успех, тъй като съзнателно се справяхме със задачата си, а и под ръководството на Иван Пеев непрекъснато обогатявахме нашия репертоар с нови песни.
По време на тези концерти наши почти постоянни спътници бяха реномираната млада турска певица Фисюн Онал и певецът Окан, турският актьор Естьорк Серенгил, участвувал в 270 филма. Обикновено той се появяваше на сцената в някой костюм от филмите, които е снимал, и изпяваше популярна песен от този филм. Името на Лили и неговото име бяха несъмнено най-привлекателните за публиката, която аплодираше и двамата и ги извикваше едва ли не на безкрайни бисове.
Фирмата “Аркон” и в частност Омер Умар и Лотър Шмид, които бяха организаторите на нашите турнета, бяха доволни, много доволни. Струва ми се дори, че този успех те не бяха очаквали. Особено след като в печата се появиха първите критики по повод гостуванията в Истанбул, Измир, Анкара и други градове. Тези критики, рецензии, интервюта и репортажи бяха до един твърде ласкави. Около нас непрекъснато имаше журналисти, които искаха да поговорят с нас.
Като повечето певци и Лили, струва ми се, не обича много интервютата, но биваше буквално обсадена и трябваше да се предаде. Фактът, че тя разбираше много турски думи, никога не избягваше от ушите на интервюиращите я.
— Откъде знаете турски? — често я питаха.
— От родния град, от Кубрат. До нас в съседство живееха турски семейства и другарувах с децата им.
Този и други факти из нейния живот и особено за нейното изкуство залегнаха и в много материали по страниците на най-авторитетните турски вестници. И сега, след година, заслужава да се видят тези статии, антрефилета и информации, гарнирани винаги с черно-бели и цветни снимки на българската певица и на нашата група.
Изтече срокът на договора и ние се готвехме за път. Най-нетърпелив, струва ми се, беше Топси — малкият рунтав приятел на Лили, който се радваше в Турция на голяма популярност. Обикновено Топси ни придружаваше в турнетата и в заведението. Но веднъж той се опита да се включи в репертоара, като залая в тон с една песен на Лили, и оттогава не го водехме в заведенията. И той страдаше самотен в хотелската стая.
Няколко дни преди да заминем, ни посети импресариото и ни каза:
— Мадам Иванова, мосьо Годжунов, както сами сте се уверили, вашето изкуство се хареса и оцени от нашата публика. Успехът ви е безспорен. Преди да ви благодаря докрай, искам да ви предложа...
И ние подписахме нови договори за гостуване в Турция.
Така че когато на 2 май потеглихме за родината, ние не казахме на Турция “сбогом”, а само “довиждане”.
Второто ни гостуване там започна на 3 август същата година и беше организирано още по-добре. Името на Лили беше вече известно и нашите концерти край брега на Босфора, в Измир и другаде бяха наистина триумфални. Всяка поява на Лили на подиума извикваше бурни скандирания “Лили, Лили!”, “бисовете” валяха като дъжд, вестниците се надпреварваха да пишат за нея. И до ден днешен като скъп спомен съм запазил цяла папка изрезки от турски вестници,които пишеха с топлота и възторг за българската певица, за българската група.
Нашите гостувания в Турция не бяха лишени и от забавни случаи, от радости и грижи, каквито съпътствуват всяко пътуване. В малкото свободно време, с което разполагахме, ние често обикаляхме интересни исторически места, посещавахме музеи, театри, скитахме из живописните източни пазари. Веднъж отидохме на гости у семейство българи, живеещо от много години в Истанбул Пеев беше и прекрасен шофьор и ловко се ориентираше из лабиринта от тесни улички на града. Паркирахме пред дома на нашите домакини, у които прекарахме приятни минути. Но когато визитата свърши, очакваше ни неприятна изненада: стъклото на колата беше разбито, крадци бяха задигнали един транзистор и фотоапарата “Зенит”, с който си правехме снимки за спомен. Ядосваше ни не само загубата на вещите, но и това, че с тях бяха изчезнали снимките — един веществен спомен, който искахме да запазим от Турция. Оплакахме се, както е редът, на полицията. Случката се оказа чудесен материал за репортьорите, които изпълниха цели колони с подробности около инцидента, подчертавайки хладнокръвието, с което българската певица Иванова посрещнала загубата. Но в разстояние само на двадесет и четири часа полицията успя да открие крадците — някакви младежи, и всичко ни беше върнато.
Когато решихме да посетим Троя, пукна ни се гума по пътя. Наоколо беше пусто поле, някъде в далечината се мяркаше малко селце, долиташе вой на кръвожадни кучета. Приключението в друг случай би ни разсмяло, но сега всички посърнахме — имаше опасност да закъснеем за концерта. От всички най-много се вълнуваше Лили — нейната точност и акуратност са пословични. Тръгнахме пеш към селото, после на “автостоп” с камион и се добрахме до един сервиз, откъдето ни дадоха исканата помощ. И макар уморени, пристигнахме навреме за концерта. По време на нашите гостувания Лили се сприятели много с известната турска певица Ажда Пекан. Те се познаваха още от Барселона, но на турска земя станаха особено близки. Пекан посети няколко от концертите ни, Лили нееднократно гостува в дома на певицата. Двете певици значително се различават по стил, но се разбираха отлично на темата изкуство. И двете бяха влюбени в своето изкуство, и двете го уважаваха така, че непрекъснато се стремяха към съвършенство, и двете зачитаха колегите си, и двете бяха упорити в лансирането на песните на своите страни. Както Пекан се мъчеше да наложи турската естрадна песен, така и Лили упорито и всеотдайно се стремеше да наложи българската естрадна песен.
Гостуванията на Лили в Турция е малко да бъдат наречени успешни. Нейният триумф беше подчертан особено на бала на журналистите, на който тя беше поканена. Там тя беше аплодирана от всички и за спомен й беше даден специален златен медал, поставен върху дървена подложка. Това не е международен приз, но несъмнено е чудесен израз на уважение към изкуството на един изпълнител. Дойде септември... Чакаха ни нови турнета — Съветския съюз, други социалистически страни. Трябваше да се разделим с Турция. Бяхме изпратени извънредно сърдечно и с нови покани за гостувания. Лили благодари с топли думи на изпращачите и с едно обнадеждаващо за тях “До скоро виждане, приятели!”
Сподели с приятели: |
