Разказва
ЛИДИЯ СТАНЧЕВА,
завеждаща сектор “Естрада”
при концертна дирекция – София
Беше през 1960г. На вратата на стаята, в която работех, се почука и влезе млада, дребна девойка. И вместо “добър ден” девойката огледа мене и колежката ми Паунчева и произнесе ясно и високо: “Искам да пея!”
Усмихнахме се. Тук всеки, които идваше, искаше да пее. Колко различни, можещи и неможещи хора са идвали в тази стая със същото желание. Но непознатото момиче ни гледаше право в очите, като че ли искаше да подчертае, че не му е до шеги, че работата е напълно сериозна и че то не е дошли да търси лесно слава, а самата себе си.
Обясних на непознатата, че е длъжна да подаде молба, документи и да чака датата, която ще определим за прослушване.
– Но моля ви, разберете ме – каза девойката. – Аз съм от провинцията, отдалече. Аз съм от град Кубрат.
– А каква сте по професия?
– Медицинска сестра.
Момичето идваше наистина отдалече и трябваше да му помогнем. При това от него лъхаше непоколебимост и сериозност.
– А какво пеете?
– Една тъжна мексиканска песен. Казва се “Камино”.
– А други песни?
– Италиански, на италиански език.
Девойчето беше облечено съвсем скромно, държеше се обаче твърдо и уверено. Очевидно беше заложила всичко на пеенето.
Настойчивостта почти винаги успява. Молбата беше написана веднага и решихме да прослушаме кандидат-певицата в съседната стая на началник-отдела – тогава Добри Добрев. Позвъних по телефона на Евгени Комаров, който тогава беше консултант, да дойде веднага. Добри Добрев беше свободен и импровизираното бързо прослушване можеше да започне. Комаров седна на пианото, момичето затананика песента... След малко пианистът беше готов. Той каза: “Добре” и... започнаха. “Тъжната мексиканска песен” беше хубава, но гласът на момичето беше още по-хубав. Данни девойката несъмнено имаше, разбира се, липсваха й опит, поведение при изпълнението, с една дума – нуждаеше се от сериозна подготовка. Направихме протокол от прослушването и помолихме Евгени Комаров да й помогне в избора на репертоар, след което ще я включим в някои естрадни програми.
Само няколко дни след това медицинската сестра Лили Иванова се яви пред мен с думите: “Готова съм!” Беше толкова уверена, че й повярвах безусловно. Включих я в програмата на една група, която предприемаше турне из България. В тази “Естрада за всички” участваха Б. Машалов, Сл. Георгиева,
П. Пенчев, Хр. Минчев, Ив. Василев, трио “Устни хармоники” и... Лили Иванова. Ръководител на оркестъра беше Стефан Демирев. Той заработи сериозно с младата певица.
Това беше първото турне на Лили и... първият афиш, на който беше отбелязано нейното име. Турнето, както научих, минало успешно. Но след завръщането на певицата изникнаха нови въпроси – репертоар, сценично поведение, подходящи костюми за сцената, дори квартира в София. За репертоара се погрижи самата дирекция, но на Лили беше нужна и чисто женска помощ. А тя нямаше и много средства. Помогнах й със съвет и материално и след обиколка на магазините купихме един бял плат, който й уши моята шивачка. Тази рокля за концерти й служи вярно близо две години на сцената. Намерих й и квартира. Облекчена от насъщните нужди, Лили можеше да се посвети изцяло на естрадата.
Стигна се и до излизането на певицата на сцената на голямата ни тогава концертна зала “България”. Лили участвуваше в организирания от др. Хаджикостов “Музикален водевил”, чрез което участие се срещна за първи път със софийска публика. Приеха я добре. Но тя беше далеч от истинския успех.
Така или иначе, бях окуражена. Момичето оправдаваше нашите надежди. Затова си позволих да я включа в задгранично турне – в Румъния. В него участвуваха твърде популярната тогава певица Мария Косева и Емил Димитров, който правеше първи стъпки в своята международна кариера, вече обикнат и оценен от столичната публика.
Румъния беше за Лили Иванова неоспорим успех. Тя растеше непрекъснато, за да бъде днес най-популярната и обичана естрадна певица в България, за да има международна известност.
ПЪРВИТЕ КРАЧКИ,
ПЪРВИТЕ УСПЕХИ Разказва
ЗДРАВКО РАДОЕВ,
диригент
През 1962г. току-що се бях завърнал от концертно турне с Леа Иванова. Вечерта имаше концерт в зала “България”, свиреше оркестърът на Вили Казасян “Студио 5”. Реших да го чуя. По средата на концерта на сцената излезе младо момиче с бяла простичка рокля. Имах чувството, че е някаква ученичка. Момичето запя – изпя две песни, а третата беше познатата днес на всички песен “Камино”. Това беше песента, чието изпълнение ми направи най-голямо впечатление. Не скривам, че гласът на момичето, неговият особен метален тембър, неговата емоционалност ме накараха да изслушам най-внимателно младата певица. Такъв глас не се среща често на естрадния подиум. Момичето имаше скромен успех, но недвусмислено показваше качества, макар те едва да прозираха зад изпълнението и да можеха да бъдат доловени и забелязани само от професионалист.
Няколко дни по-късно трябваше да водя преговори със състав “Южни ритми” за уреждане на концертно турне из провинцията. По това време този състав имаше голям успех. “Южните ритми” бяха на мода. Заедно със състава трябваше да участвуват и две естрадни певици – казаха ми, че това са Грета Ганчева и Лили Иванова. Едната следваше Висшия институт за театрално изкуство, а другото беше същото момиче, което пя “Камино” и беше “откритие” на завеждащия естрадния отдел Лидия Станчева. Това, че трябваше да работя с младата певица, която случайно бях чул, ме радваше и амбицираше. Бях любопитен да проверя гласовите й възможности, истинските й възможности, като пренебрегна подражателския репертоар, с който тя се явяваше на концертите.
На насрочената репетиция Лили Иванова се яви – дребничка, свитичка, но очевидно бойна. Не носеше никакви ноти.
– Но как ще пеем?
– Ще ви изпея песните, вие ще ме следите със състава – отговори тя.
И тя изпя песните по слух, разбира се, с грешките, до които води такова пеене. И пак най-силно впечатление ми направи нейният глас – точността, музикалната нишка в цялото й изпълнение. Тя нито повишаваше, нито понижаваше, пееше почти като по ноти.
Направих аранжимента на песните и тръгнахме на турне.
Лили Иванова вече беше ходила на турне в чужбина с Мария Косева и Емил Димитров. Чувал бях, че те са били мъчителни за нея, че е била приравнявана едва ли не с продавачките на билети, че е дълбоко наранена, но още по-амбицирана да докаже какво може. И бях сигурен, че тя самата ще ми помогне със своето трудолюбие. А самата Лили имаше нужда от компетентна помощ, денонощна работа за получаване вярното чувство за ритъм, подбор на репертоара, който да й лежи, търсене на лична, вътрешна изява, запознанство с имената на световната естрада...
В естрадата аз работя от малък. Моят баща е естраден композитор – Петко Радоев, автор е на редица известни песни, като “Сал майчино сърце”... Бях уверен, че съм намерил благороден материал в лицето на Лили, при все че мненията на редица мои колеги не съвпадаха с моето. А аз вярвах, че момичето наистина е даровито, и реших да заработя с нея постоянно.
И така отказах предстоящото турне с Леа Иванова и сложих началото на съвместната работа с Лили.
Започнахме с турнета из провинцията, на малки сцени, при по-невзискателна публика. Репертоарът на Лили беше смесен – предимно италиански. В този период търсехме това, което подхожда на нейния натюрел, без да обръщаме прецизно внимание на художествените достойнства на репертоара. Интересувахме се повече за отработката на фразата, ритъма на песните. Работехме върху стила на изпълнението. Създадох възможност на Лили да слуша Кони Франсиз, Рита Павоне, Модуньо, Ела Фицджералд, Далида...
Турнетата ни из страната показваха ежедневно нейния растеж в професията. Публиката сама започна да открива специфичното гласово очарование на Лили, да я аплодира, да я вика на бис. Успехът ни из страната не беше малък. Но за по-отговорно представяне и двамата не се решавахме още.
По това време Концертна дирекция беше организирала група, която да гостува в Румъния. Артистичният състав беше представен от изпълнители в различни жанрове: Лиляна Кошлукова, Дочка Гаманова, М. Кокарешкова, балетна двойка, току-що започващи кариерата си буфосинхронистите. И Лили Иванова.
На това турне Лили Иванова показа вече качества на преуспяваща певица. По това време се появиха и първите отзиви в печата за нашите концерти и името на Лили беше не само споменато. Тя беше охарактеризирана като “очарователна и емоционална естрадна певица”. Това беше първият категоричен успех, пътят към по-големи височини беше открит.
Използувах една възможност, за да продължа договора на оркестъра, и ние останахме шест месеца в Букурещ. Работехме много упорито – всеки ден. Нови песни, търсене на все по-добър репертоар, усъвършенствуване на пеенето и дикцията, усъвършенствуване на изпълнителското майсторство.
Да, вече можеше да се говори за майсторство и за “артистично присъствие” у Лили. Защото тя започна да се откроява, да буди интерес, да привлича публиката.
Румъния ме направи щастлив. Лили Иванова завоюва безспорен успех като естрадна певица, оправда моите надежди, обещанието, което бях дал на най-близките й, оправда собственото си верую. Това не беше само мое мнение. По време на нашето пребиваване в Румъния българите, които гостуваха там, често идваха да ни чуят. Дойдоха и “Оптимистите” с диригент Божидар Сакеларов. Целият състав просто не можеше да повярва, че българска певица – още не много известна – може да се радва на такъв успех, какъвто Лили жънеше в Букурещ. Във вариете “Амбасадор” чест гост ни беше ръководителя на букурещкия естраден оркестров състав Йоги Кьороши, музикант с особено големи заслуги към румънската естрадна песен. Той буквално боготвореше пеенето на Лили и през вечер идваше да я слуша.
“ – Лили Иванова – обичаше да казва той тържествено, – вие ще имате голям успех не само тук, а навсякъде по света. Трябва да ви чуят и от други сцени на Румъния...”
Така се дойде до ангажимента на Лили в румънския музикално-вариететен театър “Константин Танасе”. Това беше първото излизане в сериозна сборна програма и успехът й беше много голям. След този концерт дойдоха нови и нови покани, които доведоха до концерти в Конгресната зала на Букурещ. Лили пя за първи път пред три хиляди слушатели. А малко след това беше поканена за участие пред телевизията. Дойде и изработването на първата й плоча, дългосвиреща, запис на “Електрокорд”. Тя съдържаше няколко песни, между които и изпълнения на Лили на италиански и румънски. Тази плоча съдържаше също така и песни на български език от български композитори. Струва ми се, че това е първата плоча с български текст и българска музика, записана в чужбина, в историята на нашата естрада. Честта за това се падна на младата и още непопулярна в България естрадна певица Лили Иванова.
Успехът на Лили в Букурещ, може дори да се каже, наруши традициите на такова старо и реномирано заведение като “Амбасадор”. Когато Лили пееше, не се сервираше, хората спираха да ядат и да пият. Казваха ми, че по това време другите заведения от подобен род оставали празни, “Амбасадор” събираше всички любители на естрадата.
  
-
Една млада българска певица печели “Златния ключ на Братислава”
-
Спътник в концертите
-
Към наградите се прибавя ”Златна плоча” – Кан
-
Денят започва с разпределение на времето – в един бележник се означават час по час различните ангажименти като се почне от новите песни, мине се през записите в радиото и телевизията и… безкрайните турнета…
-
Както се пее в песента “От град на град…”
-
Нов текст… трябва да е не само смислен. Трябва да е вълнуващ. Трябва да приляга като ръкавица на натюрела на певицата…
-
Една приятна среща преди концерт – майката и бащата на Лили и композиторът Тончо Русев
-
Ще има запис в радиото…
-
Готови… Почва телерекординг…
-
Записът започна…
-
Преди репетиция в телевизията…
-
Тишина… Запис…
-
В едно от многото телевизионни предавания
-
Всяка песен е едно преживяване…
-
Финал…
-
“Ти сън ли си…”
 През цялото това време Лили не престана да работи упорито и системно. Тя търсеше да намери най-верния тон, най-тънкия нюанс. Може да се каже, че тя вече беше очертала в едри щрихи своя собствен стил. И това беше може би най-голямото й постижение тогава. След като се върнахме в България, веднага бяхме поканени на турне. Групата беше пак смесена – даваше концерти от така наречените “За всекиго по нещо”. Опитах се да убедя тогавашното ръководство, че това вече не е за Лили, показвах записите, рецензиите от пресата...Нищо не помогна. И Лили храбро тръгна на това турне с певци като Депре, Хари Зегер, Рене Холм и други. Лили несъмнено се открояваше, но все още оставаше малко известна за широката публика в България. Дойде трето по ред турне. Първата част беше поверена на нас с Лили, колкото да запълним програмата, а втората – на популярната и обичана от публиката шведска певица Джейн Сверт и “Сребърните тигри”. Нито един друг естраден певец не се решаваше на такава комбинация, защото Сверт беше си извоювала у нас завидна популярност. Първият концерт трябваше да се състои в зала "Универсиада" в София.
Но какво се получи? Не само в София, а и при следващите концерти Лили доказа, че превъзхожда певчески, артистично и репертоарно любимката на публиката Сверт, и пожъна изключителен успех, приветствувана възторжено от публиката и специалистите -композитори, естрадни изпълнители, импресарии. Това беше първото пропукване на дебелия лед. Защото след тези концерти името на Лили се запамети и стана изключително популярно за светкавичен срок. Защото българските композитори сами започнаха да търсят певицата за сътрудничество. тогава се родиха и изпълненията на "Брезичката", "Събота вечер", "Витоша". Тогава бяха преведени известни текстове на български език, за да ги пее Лили. Но когато избираше своя текст, бил той на български или преводен, Лили обръщаше твърде сериозно внимание на неговите качества, на поетичния заряд, включен в него. Това си качество тя доразви и днес то е подчертано особено силно в зрелите години на нейното творчество.
След тези концерти успехът растеше. По радиото се чуваше често гласът на Лили. Но телевизията още не я беше представила.
По това време Българската и Белградската телевизия работеха предаване за най-популярните български естрадни певци. Бяха предвидили и Лили Иванова. Записите на музиката бяха направени в България. Емил Димитров, Лили Иванова и други певци заминаха за Белград, за да направят видеозапис. Включен беше и Иван Пеев -мой добър приятел и отличен инструменталист. С него по-късно Лили Иванова заработи и пожъна нови и големи успехи.
От 1972 г. ние отново работим заедно с Лили във великолепно хармонично сътрудничество.
Лили Иванова е необикновен творец, а също така и необикновено дарование. Нейният неголям по обем глас (от сол до ми II октава), който кара слушателя да мисли, че слуша сопран, тоновете и таситурата са на лиричен мецосопран, е наситен с много метал и много чистота, с благородна и особена звучност – с дарование. Но нейната изключителна трудоспособност, самодисциплината, сериозност, с която тя се отнася към своето изкуство, са факторите, които я направиха голяма естрадна певица.
Сериозно отношение към изкуството – това Лили притежава в пълна мяра. Ако салонът е полупразен, ако само един човек слуша внимателно – все едно, тя е точна и осторожна, отговорна към всеки тон и всяка фраза. И днес Лили е тази, която познавам отпреди десет години. И днес тя може да пее от сутрин до вечер, за да постигне най-вярното, най-точното изпълнение, към което се стреми.
Днес на изходите я чакат стотици нейни почитатели, често без да държат сметка за това, че е уморена, че ще я блъскат, че могат дори да я смачкат. Те си пробиват път към нея, искат да я докоснат, да получат автограф, да чуят гласа й. Когато съм я карал да излезем през някой страничен изход, тя винаги е отказвала да стори това. И е права, защото тя е задължена на тази публика, която я боготвори, тя знае, че хората са чакали с часове, за да я видят отблизо. Тя знае, че не може без тази публика, която й се отплаща с обич за нейното богато, чудесно изкуство.
И зкуството на Лили Иванова е истинско постижение за България. И бих казал – и творчески стимул за композиторите. Защото българските композитори намериха в нейно лице чудесен интерпретатор на своето творчество и незаменим популяризатор на българската естрадна песен, която чрез нея прехвърли далеч границите на страната ни.
Искам да заключа с думите, които покойният Николай Арабаджиев обичаше да казва за Лили: “Природен слух, почти перфектен. Инструментите могат при пренасянето им от влагата, от новата акустика да са неточни, а Лили е винаги точна. Тя пее с общото звучене на оркестъра – нещо много трудно, докато всички останали се водят по един от инструментите. Лили е голяма певица.”
А аз бих добавил само: “Лили е голям човек и творец.”
Сподели с приятели: |
