Първоначалните учения

Изцеление

Бог винаги е разпространявал Царството Си чрез посланици. Той създаде Адам, за да разшири Небесното Царство на земята.¹⁴⁰ Той изпрати Исус Христос да примири човечеството към първоначалната цел.¹⁴¹ И, когато Христос се върна в небето, Неговото Тяло, съставено от Неговите хора, продължи работата на Христос на земята.¹⁴²

Ранната църква продължаваше тази практика, в която помазани посланици бяха обучавани, упълномощавани и изпращани да разпространяват Евангелието на Царството. Всеки един от тези примери показва Божието посвещение да разпространява Своето царство на земята чрез посланиците Си.

Първата цел за изцеление чрез полагането на ръце е, за да се демонстрира помазанието на посланика, така че онези, които са свидетели на демонстрацията да могат да приемат посланието. Поради тази причина най-общата практика в Писанието за изцеление на физически или душевни болести е чрез полагането на ръце – въпреки че Господ може да извършва изцеление и без физически контакт.¹⁴³

По време на служението Си, Исус обикновено демонстрираше Своя божествен мандат чрез полагането на ръце с цел изцеление.¹⁴⁴ Подобно посланието на първите апостоли беше редовно съпровождано от полагане на ръце за изцеление.¹⁴⁵ Посланика простира Божията доброта и милост към този, който се изцелява, докато силата на Духа установява правдоподобността на посланика.¹⁴⁶

Втората цел за изцелението чрез полагането на ръце е да се установи превъзходството на Божието Царство над неговата опозиция. Всеки път когато някой посланик е изпращан в името на Господа, за да установи властта на Царството, посланика е изпращан с пълното очакване за опозиция. Господ екипира и подготвя посланика съответно. Посланието не е просто думи, но демонстрацията на сила и властта на Царството, за да извърши промяна.¹⁴⁷ Изяснявайки помазанието на посланика, действието на изцеление, като чудотворно знамение извършено сред хората, установява властта на посланика да се занимае с врага сред хората.

Божиите посланици се правят правдоподобни сред хората и се установяват като фигури с власт и сила, за да се противопоставят на крепостите на царството на тъмнината, които се съпротивяват на разпространението на Божието Царство. Без да се ограничаваме до практиката на полагане на ръце на другите, има много примери из целия Нов завет за делата на посланиците, които са установявани допълнително чрез чудотворни знамения. Във великото поръчение към Своите ученици, Исус Христос ги увери за знаменията и чудесата, които щяха да свидетелстват за тяхното послание:
И тези знамения ще придружават онези, които вярват: В Мое име ще изгонват демони; ще говорят нови езици; ще хващат змии с ръцете си; и когато изпият смъртоносна отрова, тя въобще няма да им навреди; ще поставят ръцете си на болни хора, и те ще оздравяват (Марк 16:17-18 NIV).
Павел написа: „Защото ние знаем, братя възлюбени от Бог, че Той ви е избрал, защото нашето евангелие не дойде до вас просто с думи, но също и със сила, със Святия Дух и с дълбоко убеждаване. Вие знаете как живяхме сред вас заради вас“.¹⁴⁸ Чудотворното съпровождаше онези, които бяха изпратени, заради тях и заради онези, на които проповядваха Евангелието. По този начин, посланието се разпространяваше от човек на човек, придружавано от полагането на ръце, което установяваше посланието и посланика със сила и власт.

Царство на сила

Небесните и земните области оперират според подредбите на сила и власт, в които Небесното Царство е най-висшия ред. Царството са разпростира до земята чрез Христос и Неговите пратеници и такива демонстрации на сила.

Божието царство е царство на сила. Когато Христос изпраща някой от неговите представители до определена област или народ, целта е да се установи властта на Царството. Установяването на властта на царството позволява на посланика да действа в сила и предизвиквана промяна, побеждавайки опозицията на Царството, като светлината изгрява в тъмно място.

Полагането на ръце е най-основната практика за потвърждаване на Божиите посланици, давайки им правилната тежест на власт чрез знамения и чудеса. Следователно, полагането на ръце е също основно за справянето с врага със сила и власт.

Загубата на това учение е допринесла директно за настоящото безсилие на Църквата. От лидерите не се изисква да демонстрират, че действат от Божието помазание, и тяхното послание е преминало от послание на Царството, което триумфира над враговете си в едно социално и историческо послание, предназначено за лесна консумация. Вярващите в настоящата църковна система са насърчавани да виждат Бог през своите исторически и национални култури, или са излагани редовно на послание предназначено да ги подбужда към по-големи нива на активност, мотивирани от техните души.

Бог винаги е възнамерявал да представя посланието на Своето царство чрез посланици. Посланиците са упълномощавани чрез помазанието от Святия Дух. Това помазание е проявявано очевидно чрез начина на живот на човек – показвайки Божията доброта – и чрез демонстрацията на власт над царството на тъмнината.

Освобождаването на посланието по този начин носи драматично различни резултати.

Скоро след деня на Петдесятница, Петър и Йоан изцелиха един куц човек пред портите на храма, и техните действия станаха директно предизвикателство за религиозните власти, понеже Петър и Йоан твърдяха, че са изцерили човека като посланици изпратени от Христос.¹⁵⁰

Те бързо бяха арестувани и строго бяха предупредени да спрат да извършват чудотворни знамения и да призовават властта на Христос.

Понеже те и другите многократно упорстваха, бездната между двете страни се разширяваше и накрая доведе до голямо преследване на първите вярващи. Вярващите оцеляха и преуспяха през това преследване, понеже приеха посланието със силата и властта на Божието Царство, демонстрирайки ефекта от побеждаването на опозицията на Царството чрез сила.¹⁵¹

Посланието е надеждно предавано, когато е подкрепено от демонстрация на сила. Един пример за този принцип е когато Исус изцели един сляп човек в книгата на Йоан, глава 9-та.

След чудотворното му изцеление чрез полагането на ръцете на Исус, религиозните власти строго задаваха въпроси на човека, който беше сляп по рождение. Те се опитваха да дискредитират Исус теологически, понеже Той изцели човека в съботата.

Човека не беше обучен да спори с тях успешно, но разбираше, че Исус представяше божествена власт, давайки неопровержимо доказателство за собственото си изцеление. Човека не беше разубеден от въпросите на религиозните власти, въпреки че не можеше да им предложи теологичен отговор. Неговата вяра в Исус беше закотвена в преживяването му. Отговорите му, следователно, бяха сбити и мъчителни. Той просто заяви: „Едно нещо знам. Бях сляп, а сега виждам!“ Неговото преживяване по подобен начин демонстрира как изцелението чрез полагане на ръце установява посланието и властта на Царството в областите на опозиция.

Онези, които се облягат на посланието на царството трябва да бъдат въведени в царството чрез безупречна демонстрация на власт и сила. Павел написа: „Посланието ми и проповядването ми не бяха с мъдри и убедителни думи, а с демонстрация на силата на Духа, така че вярата ви да не почива на човешка мъдрост, а на Божията сила“.¹⁵² Посланието на царството е такова, което потвърждава Исус като Сина модел, дава власт над началствата и властите:

Самото послание изискваше установяването на сила и власт.

Липсата на преживяване и демонстрация на божествена сила от страна на църковните лидери е допринесло директно за слабостта на вярващите в днешните църкви. Евангелието, с което типичния църковен посетител е запознат е изключително интелектуално евангелие – разискваща беседа, често превръщана в аутористични изявления – лишени от демонстрации на сила.

Една от причините хората да гледат на съвременното евангелие със скептицизъм е понеже то обикновено се предава лишено от демонстрации на чудотворна сила. Божието божествено присъствие се предполага да съпровожда посланието за Неговата доброта. Преживяването става отправната точка, която държи вярата на място докато Божия Дух може да предаде тайните на Небето на некой, който е узрял. Отделянето на евангелието от неговото освобождаване чрез сила и Святия Дух променя посланието.

Много лидерите не са научени на Първоначалното учение за полагане на ръце, за да се демонстрира чудотворната сила на Бог, като начин да се покаже Неговата доброта на нуждаещите се хора. В резултат, нищо не удостоверява легитимността на тези, които твърдят, че проповядват Добрите новини на Царството и които претендират за сила и власт от Божия трон. Учението за полагане на ръце върху другите се е загубило до голяма степен понеже то признава, че това Царство е царство, в което чудотворните демонстрации на сила са стандарта.

Все пак Исус и първите апостоли положиха основата на целта за полагането на ръце за изцеление, и това стана важна част от ежедневния живот в ранната Църква.¹⁵⁵

Полагането на ръце за изцеление е изразяване на сила водено от добротата на Бог и е предназначено да упълномощи този, чрез когото Духа извършва изцелението.