Глава четвърта – Полагане на ръце

Глава четвърта – Полагане на ръце

Посланически хора

Природата на религиозния структурен ред е отговорен за нестоящото пренебрегване на доктрината. Полагането на ръце е заплетено свързано с властта и силата на Божието Царство. В институции, където властта и силата се извличат от хората, полагането на ръце е станало неуместно или ненужно.

Традиционния религиозен ред поставя лидерите като представители на хората, принасящи жертви на Бог заради хората. Това е класическия ред на свещениците.¹²⁸ С времето религиозните групи са структурирали свое собствено управление около характеристиките на светския ред на управление. Съгласието на членовете е основата за съвременния църковен ред.

Римския император Константин въвел тази форма на църковен ред, когато направил християнството официалната религия на римската империя. В империята, властта на църквата се променила тържествено от упълномощаването на Святия Дух до упълномощаване чрез римската република. Като държавен служител, църквата приема благоволението на държавата докато произвежда гражданство лоялно на управлението. Да бъдеш църковен член било част от пакет от граждански права, който бил даван на гражданите на държавата.

Съвременните църкви са склонни да въплъщават един демократичен ред, където членовете притежават едно подразбиращо се приемане, че е тяхно право да определят управленческата структура на църквата. Правейки църквата представител на държавата, Константин издигнал властта на държавата над този на църквата, а правата на гражданите определяли участието и в държавата и в църквата.

В страни, където има официална държавна църква, всички граждански права преминават изцяло в гражданско членство на църквата, и държавната църква не може да отрича правата на гражданите, които са също и църковни членове. Тази структура на църковното управление е проникнала в църкви, които са независими от държавата, понеже основата на власт се извлича от съгласието на гражданите, които също така са и църковни членове.

Дали са издигнати от държавата или от хората, ролята на лидерите като представители на хората по-нататък изисква те да бъдат упълномощавани от хората. Пасторите и свещениците функционират като представители на хората пред Бог, а не като Божии представители на хората, тъй като властта им не идва от Бог, а от хората.¹²⁹

Съвременните институции по много начини, произлизат от левитския ред за свещеници. Правейки това, те са пренебрегнали реда и властта на Новозаветната Църква, която не произлиза от левитското свещенство, а от чина на Мелхиседек.¹³⁰

И първосвещеника и целият чин на Мелхиседек са установени по Божия наредба, а не чрез съгласието на хората. В Новозаветната Църква, Христос е Първосвещеника, завинаги, според чина на Мелхиседек.¹³¹ Това свещенство измества предишния левитски ред и е станало причина то да остарее:
Ако съвършенството можеше да бъде постигнато чрез левитското свещенство (защото въз основа на него закона беше даден на хората), защо да има нужда да дойде друго свещенство – което е според реда на Мелхиседек, а не според реда на Аарон? Защото когато има промяна на свещенството, също така трябва да има и промяна на закона (Евреи 7:11-12 NIV; вижте също Евреи 8:13 NIV).
Христос е единствения представител на човечеството пред Бог, защото Той е всичко, което е необходимо:
Понеже Исус живее вечно, Той има постоянно свещенство. Затова Той може да спасява съвършено онези, които идват при Бог чрез Него, защото Той винаги живее, за да ходатайства за тях. Такъв първосвещеник посреща нашите нужди – един, който е свят, невинен, чист, отделен от грешниците, издигнат над небесата. За разлика от другите първосвещеници, той няма нужда да принася жертви ден след ден, първо за собствените си грехове, и след това за греховете на хората. Той се пожертва за техните грехове веднъж завинаги, когато принесе себе си (Евреи 7:24-27 NIV).
С промяната на свещенството, Христос също така дава едно връщане към Божието първоначално намерение за Неговото взаимоотношение с човечеството.

Когато Бог създаде човека, Той упълномощи човечеството да действа като Негов представител. На Адам му беше дадена власт от Бог да управлява творението, и Бог се явяваше чрез него. Адам беше първосвещеника на завета, чрез който Бог управляваше творението. Като Божий наместник, той беше управника над цялото творение. Адам беше царя на земята, царски свещеник.

Първоначалния завет беше този, който създаде реда на царските свещеници; царе на правда и князе на мир. Мелхи- (цар) –седек (правда) е свещенството, което управляваше първоначалния завет. Въпреки че Адам стана непокорен, този ред продължи докато не беше променен на планината Синай, когато Бог влезе в завет с Израел.¹³²

На кръста, обаче, реда на Леви свърши, и реда на Мелхиседек беше въведен наново. В Христос, всички свещеници от този ред ще представляват Бог на хората:

Властта на Христос в Новозаветната Църква е, която е издигнала апостолос, посланиците на Бога. Термина апостол означава „изпратени“ или „посланици“.¹³³ Първите апостоли разбираха, че са посланици на Христос, изпратени с властта да Го представят.

Термина апостолос е синонимен на термина ангелос.¹³⁴ От тези посланици, ангелос или апостолос, има такива, които се изкачват и които слизат, което означава, че някои произлизат от Небето, а някои произлизат от земята. Исус говори на Натанаил за ангелите „изкачващи се и слизащи“.¹³⁵ Посланиците, които произлизат от небето са различни от посланиците, които произлизат от земята.

Посланиците, които произлизат от небето са ангели вижте.¹³⁶ Тези посланици идват от небето, за да донесат слово от Бог на земята, и след това се връщат при Бог. Това са духовни същества, които обикновено живеят на Небето, откъдето са изпращани. Тези ангели никога не са въвлечени в управлението на посланието, и затова никога не полагат ръце върху човешки същества за предаването на управление на посланието, въпреки че претърпяват съпротива от врага поради посланията, които носят.¹³⁷

Посланиците, които произлизат от земята са хора. Тези ангелос също могат да се изкачват и да слизат като бъдат канени в Небето, за да бъдат свидетели на големи събития и да носят обратно послание.¹³⁸

Йоан беше посланика повикан на Небето, за да види какво разкриваше Бог. Подобно, Павел говори за себе си, че е бил „занесен до третото небе“.¹³⁹ Посланието, което тези ангелос или апостолос носят не произлиза от тях. На обикновения гръцки термина апостолос означава „пощальон“. Но, тези посланици също са Божии хора, представящи Го на земята. Христос ги подготвя внимателно, за да могат да са способни да освобождават посланието и да участват в неговото управление.

Полагането на ръце е съществена част от управлението, което прави посланието от Небето да бъде предавано от онези, на които е дадено на онези, за които е предназначено, който да се възползват от него. Когато Бог освобождава послание от Небето, самото послание е, което променя земята. Управлението чрез полагането на ръце изгражда Тялото на Христос заедно чрез посланието от небето.

Причината, поради която посланиците, човешки или ангелски, редовно претърпяват съпротива от демоните е понеже демоните разбират, че самото послание променя неща на земята. Когато посланието идва, заедно с посланиците, то има ефекта на осветяване на тъмнината на грешка и заблуда. Скрити неща изведнъж са разкрити; дълго крита истина се появява и може да бъде видяна от всеки, който желае истината.

В светлината на това откровение, лукавството на измамника се вижда ясно и основите на неговия дом на лъжи са трайно увредени. Хората са освободени да преследват пътя на истината, и само онези, които виреят в среда на измама копнеят и остават в тъмнината. Самото послание носи сила и власт и трябва да бъде управлявано от посланик, подготвен и установен чрез властта на Христос, Главата и Първосвещеника.

Свещениците от този ред са Божиите хора, Неговите посланици. Христос подготвя посланиците преди да ги изпрати. Той ги установява със Своята власт сред тези, до които ги изпраща. А, посланието, което носят е на силата и властта на Царството, които сглобяват Божия дом. Полагането на ръце е необходимо за реда, понеже то представя посланието във формата на Неговата благодат и доброта чрез Божиите хора, както е било първоначалното Му намерение в сътворяването на човечеството.

Учението за полагане на ръце има четири главни приложение: (1) изцеление, обикновено за физически болести и умствени смущения; (2) предаване; (3) потвърждаване на дарби и призвания; и (4) упълномощаване и изпращане. Полагането на ръце представя главния начин, по който помазанието, властта и реда на Божието Царство се разпростират от човек на човек. Всяко едно от тези приложения представлява различен аспект от този ред – въпреки че те са напълно интегрирани: полагането на ръце разкрива помазанието на някого и разпространява това помазание към другите; то потвърждава дарбите на човека; и то е процеса на упълномощаване на човек според неговото или нейното призвание в Христос.