Огнено кръщение (страдание)

Огнено кръщение (страдание)

Специфично, това кръщение помага да се премести контрола на личността от душата към духа. Страданието разкрива уязвимостта на душата и строшава фалшивото усещане за контрол над живота на човека. Страданието се преживява, когато душата възприема, че нейното виждане на реалността се променя от основата на разсъждение към тази на откровение. Душата може да контролира процеса на разсъждение и решенията, които идват от него, но не е способна да влияе на същността на откровението. Съответната уязвимост прави човека да се чувства без посока и оставен на милостта на непознатото. Тази загуба на контрол е един от най-големите страхове на човека, но е необходимо да се позволи на духа на човека да разкъса завесата на очевидната загуба на контрол и да се върне към реалността на духа и снабдяването и защитата от Божието Царство.¹¹⁸ Изобличаването на душата издига мисленето на духа на човека над личността и допълнително установява личността като Божий син, тъй като сина се определя като някой, с чийто дух Святия Дух има взаимоотношение.¹¹⁹

В борбата с крепостите на душата, които са над различни области в живота на човека, огненото кръщение произвежда един решителен преход към възпитаването на зрели синове.
Сине мой, не пренебрегвай дисциплинирането на Господа, и не се обезсърчавай когато те смъмря Той, защото Господ дисциплинира онези, които обича, и наказва всеки, когото приема като син. Издържайте трудности като дисциплиниране; Бог се отнася към вас като със синове. Защото кой син не е дисциплиниран от баща си? Ако не сте дисциплинирани (а всеки се подлага на дисциплиниране), тогава сте незаконно родени деца, а не истински синове (Евреи 12:5-8 NIV, кавичките са пропуснати).
„Онези, които са водени от Божия Дух са Божии синове [хуйос]“ (курсивът е добавен).¹²⁰ Огненото кръщение е решаващо за процеса на това да бъдеш воден от Духа и, следователно да станеш зрял син, който може да представлява Татко.

За да бъде воден от Духа, човек трябва да бъде спасен от реалността, създадена, когато Адам съгреши за първи път, отделяйки се от Бог. Това отделяне пробуди душата на човека, която е седалището на човешката независимост от Бог.¹²¹

Когато очите на душата се отвориха, виждането на човека за него и за неговата цел в творението претърпя пълна промяна. Той премина от това да бъде син в това да стане без баща; и в този преход, той загуби виждането за себе си като дух, както Баща му, и видя себе си като плът.¹²²

Всеки човек трябва да бъде спасен от влиянието на душата, което е в конфликт с това да бъдеш воден от Духа. Христос извършва това спасение на душата чрез страдание и дисциплина – огненото кръщение. Вярващия не може да достигне до зрялостта, чрез която той или тя са способни да представляват точно Татко, без страдание, което е дисциплиниране.¹²³

Огненото кръщение е една област от живота на всеки вярващ, в която той или тя ще се нуждаят от помощ през изпитанията. Има един ред, който Бог е дал, който позволява на всеки вярващ да расте чрез страдание. Духовния баща е ключ за помагането да се разясняват изпитанията и страданията на човека и да се снабди една котва за човека, държаща човека фокусиран на Христовата цел за това специфично време в неговия или нейния живот и да се пази човека от това да не бъде напълно съкрушен чрез този процес на пречистване.

Огненото кръщение не е едно единствено събитие в живота на вярващия, а се случва много пъти през етапите на узряване на човека. То се управлява на лична основа в зависимост от обстоятелствата на индивида. Вида, интензитета и продължителността зависи от настоящото състояние на човека и призванието като Божий син. „Никое дисциплиниране не изглежда приятно на времето си, но е болезнено. По късно, обаче, то произвежда жътва на праведност и мир за онези, които са се обучавали чрез него“.¹²⁴ Непрекъснатото страдание, управлявано от Христос, е в съгласие със степента на промяна необходима на всеки етап от живота на вярващия.

Дори Исус се научи на покорство чрез страдание. „Въпреки че беше Син, Той се научи на покорство от това, което пострада, и веднъж усъвършенстван, стана източника на вечно спасение за всички, които Му се покоряват и беше поставен от Бог да бъде първосвещеник според чина на Мелхиседек“.¹²⁵ Това време на усъвършенстване се случи през 18-те години от живота на Исус, предимно неописани в Писанието – от Неговото начало да бъде около службата на Баща си като дете, през което време „Исус напредваше в мъдрост и в ръст, и в благоволение пред Бог и хората“, водейки до представянето Му на света като Божия Син.¹²⁶ Времето на подготовката на Исус показва както методологията (страданието) така и целта (нарастване на мъдростта, ръста и благоволението пред Бог и пред хората) на огненото кръщение. Огненото кръщение е неразделно от процеса на израстване в зрялост. Колкото по-зрял става някой, толкова по-голяма е мъдростта и прозрението, които Духа на Бог предава на този човек. Човек не може да поеме отговорностите на посланик на Божието Царство, ако този човек не е подготвен за тази роля. Петър учи:
Скъпи приятели, не се изненадвайте от болезненото изпитание, което претърпявате, като че ли ви се случва нещо странно. Но се радвайте, че участвате в страданията на Христос, за да можете да се зарадвате премного когато се разкрие славата Му. Ако сте оскърбени заради името на Христос, вие сте блажени, защото Духът на славата и на Бога почива върху вас. Ако страдате, не трябва да е като убиец или крадец или някакъв друг вид криминално престъпление, или дори като човек, който се меси в чужди работи. Обаче, ако страдате като християнин, не се срамувайте, но хвалете Бог, че носите това име (1 Петрово 4:12-16 NIV).
Преди човек да бъде изявен като зрял син, тази личност ще стане многократно запозната със страдание.

Тези кръщения оформят един необходим процес в узряването на Божиите синове: За да представя Татко, човек трябва да бъде новороден (процес започващ с действието на покаяние, и символизиран от части чрез водното кръщение); човек трябва да бъде упълномощен от Святия Дух, за да може Христос да живее чрез този човек (извършено от Христос чрез кръщението на Духа); човек трябва да бъде точно позициониран в Тялото на Христос (извършено от Святия Дух чрез кръщението чрез Духа); и човек трябва да бъде воден от Духа (извършено от Христос чрез огненото кръщение). Тези кръщения или техните последици са по някакъв начин са автоматични управления в живота на вярващия.

Щом човек избере Христос, и може постоянно да се покайва и да обновява ума си, той не е само син на Бог, но Бог също ще бъде постоянен в това да екипира човека, давайки му място като Божий син, и уреждайки необходимото обучение, за да може човека да узрее през етапите на узряване на син.

Има, обаче, други управления в Божия Дом, поставени както за правилното функциониране на Дома така и за узряването на неговите синове. Полагането на ръце превръща етапите на узряване в семейна обстановка. Не само, че името на учението загатва близки, интимни взаимоотношения, но неговата функция е необходима за скоростта и развитието на една култура, която принадлежи на Божието семейство.