Прилагане на вечния стандарт

Прилагане на вечния стандарт

Вярващ, който е поставен в позицията да съди извън Божия Дом не е свободен да използва божествени стандарти като основа за съденето. Вместо това, той или тя са ограничени до приложимите правила установени от управляващата власт.

Например, вярващ, който е част от съдебната система трябва да съди нещата въз основа на подходящите светски закони и му е забранено да въвежда божествени стандарти като милост, прошка и примирение, като част от наличните лекове, въпреки че такива стандарти са пропили разрешаването на спорове сред вярващите.

Следователно, първата стъпка в процеса на прилагане на вечния стандарт е точното определяне на това кой има властта да съди по даден въпрос. Дори сред вярващите този, от който се изисква да съди трябва да има достатъчно взаимоотношение с човека или обстоятелството подложено на съдене. Общо взето, въпроси относно целият Божий Дом изискват апостоли за съдии, въпреки че апостолите могат също така да съдят и лични въпроси, обикновено онези, които имат ефекти достигащи по-далеч.²²² Самият въпрос често дава издигането на точния съд.

Следващата процедурна стъпка е точно да се определят истинските факти. Тази стъпка е решаваща и трябва да се предприема без предразсъдъци и предупреждения. Божествения съд не може да се издава, ако основните факти са неточни. Може да е нужно да се потвърдят фактите. Ако обстоятелствата изискват потвърждение, но е трудно да се получи, може да е подходящо да се преустанови процеса докато фактите станат ясни и неопровержими. Ако това, което се твърди е истина, но съда не може да потвърди фактите по времето на твърдението, тогава е сигурно, че поведението ще се повтори, и в това време, съда може да напредне.²²³ Тази стъпка може да изисква търпението на зрелия син да остави работата да узрее, за да може съдът правилно да използва правдата на точния вечен стандарт.

Следващата стъпка е да се донесе правилния стандарт, чрез който да се оценят фактите. Това също е решаваща стъпка, която може да бъде предмет на предразсъдък и на покварата на злото. Ако правилния стандарт не се използва, резултатите ще бъдат гибелни.

Исус демонстрира начина и формата на един вечен стандарт, когато беше изкушен в пустинята. Сатана първо изкушаваше Исус като се опитваше да Го убеди да превърне камъните в хляб.²²⁴

Исус току-що беше завършил 40-дневен пост, и беше много гладен. Изкушението на Сатана беше предназначено да използва отслабналото Му състояние и разяждащия Го глад. След това, Исус отсъди думите на врага като даде точния стандарт, казвайки: „Писано е: ‘Човек няма да живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста’“.²²⁵ Изваждайки този стандарт, Исус обърна фокуса към духа над душата и не се отклони от Своята позиция на одобрения Син на Татко.

Научавайки бързо как Исус съди за нещата, врагът си помисли да обърка появяващия се изход като даде своя собствена версия на вечния стандарт със следващото изкушение.

Когато Исус беше занесен на върха на храма, врагът подкани Исус да се хвърли долу от най-високата точка на храма, с увещанието: „Писано е: Той ще заповяда на ангелите Си за Тебе и те ще Те вдигнат на ръце, за да не удариш в камък кракът Си“.²²⁶

Исус поправя Сатана като дава точния стандарт: „Исус му отговори: ‘Също е писано: Да не изпитваш Господа твоя Бог’“.²²⁷

Въпреки че Сатана цитира точно пророческото Писание за Исус, това не беше точния стандарт.

Исус не се съгласи с неточен стандарт, понеже Той познаваше ума на Господа.

Възможно е онези, които имат власт да отсъждат дадени въпроси, за да донесат неточен стандарт. За да се разграничава между правилния стандарт и неточния, необходимо е да съществува абсолютна симетрия между буквата на Писанието, определяща стандарта и Божия Дух, Който се прилепва точно и разкрива Божието намерение в съденето на въпроса.

Беше лесно за Исус да отклони опита на врага да Го накара да използва неправилен стандарт. В действителност, усилията на врага очевидно бяха манипулативни и замислени да донесат физическата смърт на Исус. В изкушението, намерението не беше да се приеме Исус като Божия Син и да има покорство към Него.

От началото, начина на действие на врага е бил да използва Писанията като оръжие предназначено за разрушение. Сатана възнамеряваше да донесе смърт и унищожение с правилно цитираното Писание. Това ярко контрастира на Божията цел. По този начин, очевидно е явно, че намерението зад предлагания стандарт е в противоречие с Божията природа и Неговото намерение за Исус.

Дори и стандарта за съдене да е библейски основан и може да представя точно цитиране на Писанието, необходимо е да се направи следващата стъпка и да се проучи мотива и вероятно последствието зад стандарта, който е представен. Дори и Писанията да са точно цитирани, резултата става намерението на човека предлагащ стандарта. Ако предвидения резултат на приложението на стандарта е в противоречие с Божията природа, тогава стандарта не е точният.

Обаче, ако има съответствие между стандарта и изкупителната природа на Бог, дори е непосредствените последици да са доста драстични, това вероятно е правилния стандарт.

Например, вечния съд може да изисква изключването на неморален брат от общението на вярващите.²²⁸ В краткосрочен план, този съд може да изглежда като едно нелюбящо решение, но като крайна мярка, това може да е действието изисквано, за да се разкрие нивото на измама, в което може да падне блуждаещият вярващ.

Ако е разбираемо, че този стандарт се прилага като крайна мярка, за да се унищожи съпротивата на бунтовния вярващ срещу истината, в сравнение с изключването от общението, понеже той е станал противен, тогава Бог може да донесе изкупление дори чрез това крайно действие.