Първоначалните учения

Присъдата

Бог може да е избрал милост, но тъй като нямаше вечна цел в продължаването на царуването на Валтасар, милостта не беше подходящия указ. Царството на Валтасар беше отнето от ръцете му и беше дадено на завоеватели.²²⁹

Това е един от многото примери на съд, които се появяват в Писанията. През всички примери, процедурите за праведен съд са ясни и различими. Има квалифициран съдия, вечен стандарт, прилагането на стандарта, и указ съвместим с Божията воля за този, който е подсъдим. Доста често целта на самото съдене и съпровождащите го укази е да се даде сблъсък, за да се махнат пречките за Божиите цели. Винаги, целта на вечния съд е да се възстанови божествения ред.

Вечния съд и променящите се сезони

Времето позволява разкриването на всички детайли както и на процесите, които са залегнали в основата на Божиите цели. Тъй като Бог знае края на всичко и резултата от всеки процес, преди те да започнат във времето, всяко увеличение на разкриване е в съответствие с това, което вече се знае. Неща на небето са предназначени да дойдат на земята и да бъдат видени на земята както са на небето в техните правилни и определени времена.

Невъзможно е да бъдете в хармония с небесните мандати докато търсите сигурност чрез предсказване на бъдещето като удължаване на миналото. Склонността на хората е да се опитват да контролират всички събития, които влияят на живота им. Това създава илюзията за контрол, която идва чрез предвидимостта. Обаче, тенденцията да се запазва контрол над обстоятелствата на човека чрез всякакви средства, по своята същност е в конфликт с Божието намерение да се съдържат вечни събития и да се показва божествения процес във времето. Вечните неща са предназначени да променят траекторията на развиващите се събития към вечните цели, осуетявайки човешката предсказуемост.

Оставайки посветен на това, което изглежда предвидимо въз основа на минали събития, дори в лицето на истинска промяна, ще причини човек директно да се конфронтира с Божиите цели. Религиозните организации и институции, които сеят човешки традиции и култура като форма на контрол върху хората, показва природата на този присъщ конфликт.

Откакто император Константин в началото на 4-ти век сл.Хр. прави църквата официалната религия на римската империя, ударенията на този религиозен модел в следващите две хилядолетия са били напълно да се влее в културата на групите хора и да определи историята на хората чрез религиозни практики и спазвания. За държавната църква, традицията е най-ценната придобивка, тъй като тя е средствата, чрез които националните групи идентифицират себе си културно. Това е довело с течение на времето, до имунитет, който трябва да се промени.

Инертните форми на повечето религиозни групи се съпротивяват дори на съвременните ценности, които предизвикват тежестта на религиозните традиции. Заради традицията, повечето национални религиозни групи са избрали да продължават да настояват да се придържат към насоката на стремежа на националните групи за освобождаването им от религиозните традиции, които са започнали да виждат като товари върху личните решения. Докато тази насока няма нищо общо с вечните процеси и божествените приоритети, тя илюстрира настоящата дилема на религията, която е закрепила своите надежди за господството над групи хора в поглъщането на тяхната култура чрез вливане на религиозни влияния.

Божиите хора трябва да очакват промени докато вечните цели се развиват в контекста на времето. Беше нормално за първите апостоли, както и за хората, да наблюдават непогрешимите промени в тяхното време и да ги отнасят към пророчествата изговорени векове преди това, за да разбират и тълкуват феномена, който наблюдават в момента.

Често се съобщава в Писанието, че хората в Новия завет, дали ще е като индивидуалности или като църковен сбор, са казвали: „Това е, което е казано от пророците“.²³¹ За да дойдат до това заключение, те трябваше да преценят и да вземат под внимание събитията разкрили се пред очите им в светлината на това, което преди това е било заявено пророчески. Те отсъдиха тези определящи събития на тяхното време, не чрез политическа целесъобразност на социалната ценност в техния момент, но чрез вечните стандарти. Земята е предназначена да съдържа неща предопределени от Бог, за да разрива Неговите намерения, известни преди основаването на света.

Сигурно е, че Божиите вечни цели ще продължават да се разкриват на земята. Във всяка епоха, отговорността на праведните на земята е да отсъждат развиването на събитията в техните дни правилно, чрез вечните стандарти и да препозиционират себе си и начина си на мислене в развиващата се Божия воля в тяхното време. Ако не успеят да направят това, те ще бъдат толкова непросветени колкото и невярващите около тях и ще се спъват в тъмнината на собственото си неверие. Дали вярващите ще се възползват или не от знанието на това разкриване и от икономиките, които подкрепят тези промени, ще зависи от това дали вечния съд или желанието за контрол и предсказуемост са основата за оценяването на събитията. Все още е задължение на тялото на Христос, по настоящем, правилно да определя кога развиващите се събития на земята са тези неща, изговорени в пророческото Писание.