Вечния съд и възстановяването на божествен ред

Вечния съд и възстановяването на божествен ред

Накрая, тяхното пренебрегване на истината заради позициите им започва да разочарова хората, които ги следват до точката, когато хората умствено категоризират неефективните форми като просто необходими аспекти на социалния ред, за да се произведе нормалност и обичайни модели на поведение. Но те не вярват наистина, че тези форми са полезни помагала в стремежа към Бог и желанието за лична праведност. За жалост, обаче, те често ще продължават да моделират живота си около тяхното участие в тези форми.

Ясно забележимо е, че в настоящата църковна култура, огромното мнозинство от хора посещаващи редовно църквата, правят това поради социални причини. Също е явно, че тяхното търсене на Бог, и на лична праведност е водено, без да се споменава, към или тези институционални форми или към лидерите свързани с тях.

Ако хората ще открият своя път обратно към истината и към ефективната работа на Божията сила в живота им, тези религиозни форми и придружаващите ги доктрини, които оформят основата на традициите, с които хората се идентифицират, трябва да бъдат махнати, за да се направи място за истината.

Дали ще е чрез пълно преглеждане или частично оценяване на отделните доктринални позиции, настоящата форма на църквата трябва да бъде съдена. Нито е правилно да се пренебрегват тези форми нито да продължаваме мълчаливо да се съгласяваме с тях. Стандартите на вечната истина трябва да се приложат и тези форми, заедно с лидерите, които са техните защитници, трябва да бъдат подведени под отговорността на вечните стандарти.

Докато върви преглеждането, настоящите форми, които са загубили доверие трябва да се заменят от дълго пренебрегваните първоначални стандарти. Божествения ред трябва да замени традиционния ред като следствие от прилагането на шаблона на първоначалното намерение на Бог, което е възстановено чрез процеса на вечен съд.

Това преглеждане не трябва да се води от неквалифицирани и незрели вярващи. Бог е поставил, в тялото на Христос, дарът на апостола, чиято главна работа е да представя Божия ред за взаимоотношенията в тялото.

Удивително, и институциите и техните лидери често не считат вечните стандарти за важни. Повечето институции имат някаква форма на ред, която е приспособяване към социалния ред. Типично, тази форма до голяма степен е основана на колективната воля на членството или на историческата сила на определени офиси в институцията. Когато се надигат спорове, въпросите са склонни да се установяват във форма, която или отразява общата воля на хората, с надеждата да се запази богатството и влиянието на тяхната организация, или в защитата на институцията и нейните действащи лица.

В контраст, винаги когато възникваха спорове в ранната църква, апостолите използваха случая да изравнят вярващите с реда на небето.²³² Тези поводи за конфликт позволиха бързото напредване на разбирането на вярващите за взаимодействието между небето и земята.

Умът на Господа беше допълнително разкрит в управленията използвани от апостолите. Този процес вижда преход на различни хора в една свята нация.

Сред значителните неща, които се надигат било допускането на езичниците в ранната църква.²³³ Преди това, Църквата се състояла изключително от юдеи. Работата на Павел сред езичниците накрая наложила конфронтация с апостолското лидерство в Ерусалим, изисквайки да се свика апостолски съвет, за да се реши въпроса дали ученията на Исус били приложими и за езичниците и да се реши дали Небесното Царство сега е на разположение за цялото човечество, или дали езичниците, които сега желаели достъп до него имали нужда да претърпят обръщане към юдаизма като подготовка за приемане в Царството.²³⁴

Апостолския съвет в Ерусалим прегледал пророческите Писания и изслушал безупречните свидетелства на апостоли като Петър и Павел и били водени от Святия Дух да заключат, че посланието на Христос било толкова приложимо за езичниците колкото и за юдеите.

Това бил момента, в който ранната църква възникнала в своята пълнота от предишния контекст на реда определен от Мойсей към раждането на Христос.²³⁵ Традицията на юдаизма изпълнила своята възнамерявана цел да роди Месията, от племето на Юда. Когато Христос дойде, с Него дойдоха благодат и истина за цялото човечество.

На първите апостоли било възложено да прегледат реда на Мойсей, който е изпълнил целта си, но сега, като едно скеле, този ред трябвало да се смъкне и да се изостави. На негово място дошъл божествения ред на Божиите синове, заедно с една отворена покана за цялото човечество.

Приближаването към Бог повече не било покрито в тайната на образи и сенки, като скинията и закона. Вместо това, достъпа до Божия трон бил широко разрешен за всеки, който търсел Бог. Завесата била скъсана на две от Божията ръка. Дошъл е нов ред и с него ново управление.

Павел беше апостола, на който главно беше дадена властта да установи езичниците в Божието Царство.

Ранната църква постоянно се въвличала в тази практика. Наред с нещата, които характеризирали живота на ранната църква било това, че „те се посветили на поучението на апостолите и на общението, на разчупването на хляба и на молитвата“.²³⁶

Дарът на апостолството предава на всички вярващи екипиране, за да могат да извършват определени нива на съдене, правилно използвайки вечните стандарти.²³⁷ Всеки един от петте дара допринася за специфични и уникални предавания, които екипират узряващите вярващи, за да функционират напълно в представянето на Бог, като част от корпоративния Син. Специфичното предаване на апостолското носи разбиране за божествения ред, заедно с правилното управление.

Всички човешки взаимоотношения са подложени на несъгласия и конфликти, и членовете на Божия Дом не са изключение. Божествения ред е един от отличаващите и прославящите аспекти на Божиите хора. Способността да се разрешават конфликти по начин, който спомага за зрялост сред въвлечените в споровете е една изрична демонстрация на функционалните ползи от любовта. Въпреки че процеса не винаги е лесен, последователното му прилагане „носи мирния плод на правдата“ за онези, които се обучават от него.²³⁸

Необходимо е всички вярващи да бъдат изложени на Първоначалното учение за вечния съд, тъй като всеки рано или късно ще бъде въвлечен в сериозни конфликти като членове на Тялото на Христос. Правилното управление на тези конфликти е необходимия и нужен елемент за растежа и зрялостта на вярващия.