Психология на развитието и

да гледа нагоре, а другото надолу, което им позволява по – успешно да следят за опасности. В
състояние са същевременно да се ползват и от бинокулярно зрение. Обективните условия на живот са обусловили всички бозайници да имат само бинокулярно зрение. Че детето вижда след раждането се установява по няколко начини Ако върху маса се постави стъкло, което излиза извън нея и детето се постави по коремна масата със свити ръце под гърдите и се побутва по стъклото, то щом стигне края на масата откъдето продължава стъклото,
то започва да се съпротивлява, което свидетелстува, че улавя промяната и инстинктивно се предпазва от възприеманото « празно място. Зрението се осъществява чрез многократни микродвижения на очите. Когато пред погледана детето е бял екран, то движенията, улавяни с датчици и записвани чрез специална апаратура, почти отсъстват. Ако се появи някаква фигура например квадрат, то движенията на очите се очестяват по конфигурацията на фигурата т.е.
извършва се нейното диференциране. След този процес движенията отслабват. Достатъчно е квадратът да се смени с друга фигура – кръг, триъгълник, за да започне оново активното проследяване. Същото се забелязва при поява и смяна начервен, оранжеви жълт цвят. Когато кърпичка с някои от тези цветове се размаха пред погледана детето, то се успокоява.
3. Между 9 иден се появяват първите условни рефлекси (индеферентни дразнители,
както учи И. П. Павлов, свързвани с жизненоважни функции, например – хранене, започват да носят изпреварваща информация , да сигнализират за предстоящата желана и важна активност Такъв е рефлексът за бозаене. То се съпътства от определена поза на детето. Неколкократното й повтаряне води до това, че е достатъчно някой да вземе детето като за бозаене, за да последват спецефичните движения на устните и търсене на гърдата. При други пози подобни реакции отсъстват.
4. Плачът на детето отначало изразява неблагополучни негови състояния – гладно, жъдно,
има колики, които го безпокоят, подмокрило сее, намира се под силно влияние на звукови светлинни дразнители, на резки, нервни подходи на възрастните с него и др. Скоро родителите започват да познават различни видове плач на детето- жалба, искане, неразположение,
разтоварване от натрупано нервно напрежение, навик. Плачът на болното дете е остър и преминава в тревожно скимтене.
След няколко седмици обаче, на базата на условно рефлекторни връзки ( люлеят го в количката или кошчето, носят го на ръце, за да се успокои и заспи, вдигат го по времена режима за сън, за да го почистят и подсушат и др.), плачът на детето се превръща в средство за въздействие върху възрастните, за повтаряне на действията, които са придружавали отстраняването на обективни причини, затрудняващи жизнените му функции. Тогава дните и нощите на възрастните стават тежки. Принудени са да извършват това към което е привикнало детето. Всяко прекратяване незабавно се съпровожда с плач. Създадената ситуация не е благоприятна и за детето. То постоянно е в напрежение следват ли очакваните действия, а това означава излишно изразходване на енергия, нервно – психическо превъзбуждане. Трябва да се отбележи, че така както бързо се създават условни рефлекси, така те скоро и угасват. Ето защо,
ако неволно е създаден нежелателен навик, трябва да се остави детето да си поплаче, да изчезне навикът от паметта му, вместо, макари от добри чувства, да бъде подкрепяни да се утвърждава.
В момента, когато детето спи и заплаче, без да се взима, само като се повдигне главичката, може да му се даде водичка, чай от анасон ( против коликите ), внимателно да се подмени памперса и др.
5. В края на първия или в началото на втория месец детето вече отделя възрастния от оконата среда и се появява първата усмивка. Тя е начало на положително емоционално общуване,
важен показател за добро развитие на детето и изключително съществено условие за бъдещото му социализиране. Общуването става основата, върху която се осъществява целенасочено усвояване обществено онаследяване ) от детето на знания и опити развитие на интелектуалните мусили и способности, изграждане наличността. Положителните емоции от общуването се изразяват в комплексна оживление ( обща активност, движения на ръцете, краката )
6. Движенията на детето осигуряват както неговото физическо, така и психическо израстване. Те укрепват мускулатурата, стимулират нервната система, обогатяват тактилните
40 40

усещания ( за топло, хладно, меко, грапаво и пр. ). Като се има това предвид, противопоказно е обвързването на детето с повой ( като пашкул ) при поставянето му да спи ( за да не се изкривело ), с което се обездвижва. Още Ж. Ж. Русо възстава срещу тази практика. Той пояснява,
че човек цял живот не е свободен. Като се роди го пристягат с повои, после това правят законите и накрая, когато си отива от този свят, сандъкът затварят и зачукват с пирони. Съвременната наука доказва, че е полезно за спане детето да се поставя в подходящо « чувалче» , горната частна което да се закопчава или завързва край раменете на детето, така че то свободно да движи крайниците си ида не се препятствана развитието му. Всички усещания се записват в развиващата и укрепващата памет, която дава значим свой принос за общото психическо развитие на детето. В тази връзка Лоранс Перни отбелязва : « Още от първите дни, когато новороденото сякаш живее « в скоби, неговото подсъзнание търпеливо тъче платното си. Качеството и здравината на това платно зависят от цялото му обкръжение, но преди всичко от Вас…Вашето бебе има нужда от вашето присъствие, топлина, нежност.
Щастливият или не дотам щастлив опит от всекидневното общуване с Вас ще остави следи върху цялата му личност ( 16 , с. 28 )

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: