Развитие на въображението, мисленето, чувствата и волята на учениците от

3. Нагледните образи се съчетават с все по- общи, понятиини, което предавана въображението им по- изразен словесен ( вербален ) характер. Измисляните приказки са с по- богати сюжети, с причудливи по характеристики на герои от различни планети и др.
4. Образите на въображението са наситени с много повече подробности . Например при рисуване на пролетна картина теза разлика от децата в предходната възраст, не просто изобразяват дървета и цветя, а се стараят чрез подробности да им предат видови отличия ( кокичета, зимбюли, лалета и др ). Присъстват и хора, които извършват различни дейностите. децата отразяват причинни връзки и зависимости.
Успехите на дейността в училище зависят от развитата способност на учениците преди практически да я изпълняват, да я извършват в ума, да проверяват ида корегират при необходимост осъществяването й. Потребно е да я планират, да избират средствата с които ще си служат, последователността в която ще я провеждат и др. Наложително е седна дума по- нататъшно развитие на мисленето. Този процес има свои особености. Функционалният подход, за който говорихме като проявяващ се в предучидищна възраст, тук отслабва. Под влияние на обучението се развива по нататък способността за обобщаване. Отначало наред със съществени признаци, учениците понякога прибавят и несъществени (например ябълката е плод, расте на дървото. Ябълките са червени, зелени, кисели и сладки. Вътре има семенца. ). Постепенно същественият признак излизана преден план, не се редополага с други и става определящ,
извършва се подчинение на вид към род ( пчелата, осата, мухата- са насекоми, думите, които показват действия са глаголи, а тези - качества – прилагателни и др). По- сигурни и точни стават мисловните операции. Така сравняването най- напреде поотделен впечатляващ признак сходство или различие и за един признак се съди по друг (« доматът и ябълката си приличат,
защото са червени, от две чашки еднакво пълни с ориз, при изсипване на ориза от едната в чиния , той е повече, от две различни по големина кутиики по тежка за децата е по голямата и се изненадват, че това не е така , когато ги вземат в ръце и установят, че малката е пълна и по- тежка, геройте от четивата оценяват за добри или лоши по едно тяхно качество или по отделна проява и др. ) Не след дълго разширяват основана на сравняването, започват да съотнасят изходното с промененото състояние на нещата, да се освобождават от влиянието на силни нагледни признаците. да си служат правомерно със сравняването. В първата година на обучението при запознаване с числата и действията с тях е потребен предметен анализ, за да осмислят децата съдържарнието им. После като преминават през редица още етапи ( опора на представи, на цифри, гласно говорене ) придобиват умения за пълноценна математическа дейност в ума. Входа на обучението учениците се научават по- вярно да оценяват, да откриват причини и следствия (когато увеличаваме едно от събираемите, расте и сбора при размяна на местата на събираемите, сборът не се променя и др. ), да доказват ( какви прояви говорят за определени качества на герои) , да предвиждат начините по които трябва да постъпват в състезателни игри например на нардна топка , за да спечели техният отбори пр. Научават се да правят верни съждения и умозаключения ( изреченията са прости и сложни прилагателните са свързани със съществителните породи чивло. Думите мека, пухкава са прилагателни. Те трябва да са породи число като съществителното – например мека, пухкава възглавница или меки, пухкави възглавници ) . За развитието на мисленето на учениците важно е да им се предоставят възможности все по- самостоятелно да извършват мисловни операции, да откриват пролблеми, достъпни правила и закономерности. Руският изследовател Амонашвили ( 9 ) предлагал на ученици от началното училище да оценяват ида се самооценяват в различни дейности и след това сравнявал техните умения с тези на други техни връстници, оценявани само от учителя. Резултатите били в полза на първите ученици. Те били активни и използвали при оценяването редица показатели, докато връстниците им били пасивни и ако при настояване някой взимал отношението било повръхностно- поотделен признак.
Заедно със знанията се обогатяват интелектуалните, нравствените и естетическите чувства.
Общи техни характеристики са естественото им проявление, яркото им външно изразяване с 62

тенденция към овладяване и устойчивост. Децата се отличават със своята жизнерадостност.
Преживяванията им имат повече основания и в този смисъл се задълбочават. Чувствата стават по- осъзнати.
Учениците проявяват интелектуални чувства свързани с познавателната дейност.
Разширяват се и се усилват любознателността, удоволетвореността от успехи в ученето, от преодоляването на трудности ( « Което е лесно, не е интересно ), от постигането на желани цели.
Трудностите пораждат напрежение, съмнения, неуспехите тревожност, разочарование.
Превъзмогването на трудности е източник на вдъхновение, удивление, радост. С овладяване на четенето се повишава интересът към него и най- вече към сюжетната му страна. Четенето разширява, задълбочава знанията и преживяванията. Интересите са подвластни на подражание, не са постоянни, лесно и често се пренасочват и силно се влияят от одобрение, в това число от материализирно негово изразяване ( отпечатване в тетрадките на пчелички, подписана учителя и др. ) . За отбелязване е, че така както учителите и родителите оценяват децата, така и те се самооценяват. Проявяват се различни равнища на тревожност, които се отразяват върху резултатите от дейността. Проведен бил опит, при които на учениците било предлагано на няколко пъти да решават математически задачи, но при четири различни мотивации да се проверят способностите им, да се узнае срещат ли и какви трудности, при изразено съмнение, че ще се справят и просто да се поупражняват като резултатите нямат значение. Оказало сече тревожните деца постигали най- високи успехи при последната инструкция.
Нравствените чувства стават по- диференцирани, по- мотивирани, а оттук по- сигурни и определено изразени. Развиват се и укрепват чувства за честност, достойнство, увереност,
другарство, съпреживяване, съотнасяне към референтна група и др. Децата се самооценяват като другари по общите дейности в които участват и по взаимното подпомагане. Естетическите чувства разширяват своите граници. Учениците откриват повече красота в проявите на литературни герои, в рисунките, песните, пиесите, в различни телевизионни програми, филми, в облеклото, в природата. Какво ще бъде богатството на чувствата на учениците от тази възраст зависи не толкова от възможностите за по- широки общувания с околната природна и социална среда, а преди всичко и главно от два изключително важни фактори : от умението на възрастните да водят децата в света на значимото, доброто и красивото, да им го правят, чрез общуването и личния пример, достояние и от достъпното включване на учениците в познавателни, нравствени и естетически дейности.
Тези обстоятелства са причина за по- малки и по-големи индивидуални различия в емоционалната ценностна система на личността.
Началното обучение със своята целенасочена и организирана дейност, с нарастващите изисквания към личността се основавана вече постигната волева активност на учениците и осъществява нов многозначителен възход в нейното осъществяване. И това е така защото никога до училището децата не са поставяни в такива ситуации на постоянно нарастващи потребности от интелектуална и физическа мобилизация насилите, от самоконтрол, дисциплинираност,
последователност и настойчивост в осъществяването на цели. Този процес, както е известно, не е лесен, нов крайна сметка е успешен и извежда малките ученици на качествено много по- високо равнище в своето себеовладяване, организиране и придобиване на чувство за отговорност, които са съществени страни на волевия акт. Те позволяват на учениците да съчетават желаното с необходимото ида неотстъпват пред трудностите, да избират от възможни средства и подходи оптималните, да се ръководят от по- високи критерии в своята дейност, да я корегират и поправят в съответствие с тях. Ето защо с основание може да се каже, че скокът във формирането на волята е най- голям и съществен в началната училищна възраст. Той е толкова полека и значим в зависимост от предшестващата подготвеност на децата в това отношление. Както всеки инструмент за дейност при неправомерно насилване може да се счупи, така и волята, вместо да бъде усъвършенствана и закалена, е в състояние да бъде скършена. Това зависи от такта на учителите и родителите. Той е разумен, когато постепенно се увеличават трудностите , при отчитане индивидуалните особености на децата, така чете да ги преодоляват, да успяват, да изпитват удоволетворение от постигнатото ( или волята е тясно свързана с чувствата, когато не се 63

отминават и най- малките прояви на напредване и не се пропуска личността да бъде насърчена. В
тези условия волята придобива и още важни качества като самостоятелност, сдържаност,
увереност, решителност, смелост. През периода се открояват и някои индивидуални различия обусловени както от типа на нервната система, така и от социалната среда. Едни от учениците са по бързи, други – по- бавни,
едни са инпулсивни, други - сдържани, по- организирани или неорганизирани и др. Очертават се проявления и на индивидуални склонности- към словестно творчество, към математически,
изобразителни, пластични дейности и пр.
64 64

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: