Развитие на възприятията, вниманието и паметта на учениците от началното

в обучението го превръщат в специлен вид дейност. При осъществяване на наблюдението се постига по-добра координация между зрителните и слуховите възприятия. Децата са в състояние и сами да си поставят задачи за наблюдение. Контролът отвън се съпътства все повече и от самоконтрол, самоорганизиране и самонасочване. Учениците обичат да подражават на учителя, на съученици, да сравняват своето поведение идейност с тяхното. Разгръща се стремеж за изпреварване, за премерване насилите, потребност от участие в уроците. Обучението по музика и пеене спомага за развитие и усъвършенстване на музикалните възприятия (за по-вярно диференциране на височини ). Придобиваните познания и опит по други учебни предмети развива у учениците умения за възприемане на различия между сходни растения (борела, смръч и др.), между техни плодове ( пшеница, ечемик , овеси пр. ), между нюанси в цветове. Свой принос за мобилизиране, организиране и направляване на възприятията има речта на децата.
Възприятията като съществен процес, който се нарежда сред челните места на психическата дейност, обуславят необходимостта от престижното им присъствие в учебно- възпитателния процес- от максимално онагледяване на преподаваното учебно съдържание. То се постига чрез непосредствено възприемане на изучавани обекти или изобразени на картини, диапозитиви,
филми, атака също чрез умело конкретно- образно разказване. Онагледяването благопритства за осмисляне от децата на знанията и ги предпазва от вербализъм (механично заучаване на думи без да ги разбират Възприятията са попълни и трайни, когато се съчетават с подходящи практически дейности на учениците. Направен бил следния опит : На ученици от два съседни класа на една и съща възраст бил показан макетна катеричка. В първия клас учениците трябвало да разгледат катеричката, а във втория - да я нарисуват. После учителките поискали децата писменно да опишат катеричката. Описанията на учениците, които само възприемали обекта били по- поврхностни, без да вкючват редица детайли и особености. Другите деца още по времена рисуването обръщали внимание на цвета на очите на катеричката, на различия в цвета на козината, на дължината и броя на мустачките , броя на пръстите на краката и др.и всичко това отличило описанията им като много попълни. Възприятието следователно има развитие и то зависи от неговата организация. А. Бине и В. Щерн разкриват етапи през които възходящо минава възприятието и етапа на който то се намира зависи не само и не толкова от календарната,
а от социалната възрастна детето, от степентта на неговата подготовка. По изследванията на двамата автори ( например при възприемане на картина ) децата най- напред назовават отделни предмети, после описват част от видяното и накрая свързват ( интегрират) в цялостна система възприеманото. Това им позволява по- пълно и вярно да го обясняват
Възприятията на децата в началната училищна възраст имат някои слабости :
1. Влияят се от ярки нагледни признаци, впечатляващи, привличащи вниманието и пропускат други, макари важни страни от възприеманото. Така, когато на първокласници учителката показва чашки върху чиниики, те без колебание и затруднение казват, че чашките и чинииките са по равно ( колкото са чашките, толкова саи чинииките ) Достатъчно е обаче,
чашките да бъдат взети и поставени една до друга, за да започнат децата да утвърждават, че чинииките са повече от чашките, те. правят съжденията си по случайния, но силен признак на по- голямото пространство заемано от чинииките. Възприятията им в известна степен са прибързани,
не са многопосочни, цялостни. Когато слушат разказ, отделен момент от него може да ги завладее ида необърнат внимание на други, да отбегнат от погледа им (например да се радват, че
Червената шапчица е отишла да занесе храна на своята баба, да ги завладява песничката, която тя пее ида пропуснат, да не ги смути това, че някой преди нея почукал на вратата на старата жена.
2. Възприятията са тясно свързани с емоциите. Децата по-добре възприемат това, което ги вълнува. Затрудняват се при възприемането навреме година, век,
епоха ) и пространства километри ). По- добре възприемат минута, но често намаляват продължителността й. При възприемане на по-големи интервали от време- 5, 10, 15 м. много пъти удължават времето 59

Обикновено колкото даден интервал от време е наситен с повече впечатления и дейности,
толкова децата го възприемат като по- кратък.
Бързото говорене пречи на децата да възприемат пълно ида осмислят съдържанието. Това задължава речта на възрастния да е по- бавна и изразителна, с необходими паузи.
Укрепването на нервната система, придобитият опит в изминатия жизнен пъти повишените изисквания в училището подобряват възможностите на вниманието. Много са все още нещата в околната среда, които предизвикват, грабват вниманието, дават просторна неволевите му изяви,
но същевременно сее създали навик за отправяне на вниманието по своя воля към определени обекти и затова допринася в значителна степен дейността в училище. Тя изисква да се управлява вниманието, да се насочва там, където е потребно и нещо повече, да се задържа по- продължително време. По този начин може да се каже, че то става по- организирано и дисциплинирано. Четенето, писането и другите учебни задачи налагат да се правят тънки диференцировки на сиимволите, за да не се греши, да се проследява и контролира извъхршваното,
а това задължава вниманието да бъде по- съсредоточено ида не се отклонява, разсейва. По силата на обективните обстоятелства вниманието укрепва и се развива и в тези отношения. В учебния часа и присмяната на няколко учебни дейности през деня е необходимо вниманието бързо да се превключва , да се настройва и подчинявана възлаганата нова активност. Все по- присъща му става и тази възможност. Разширява се обхватът на вниманието и то става по- осмислено т.е.
децата – ученици разбират, че трябва да внимават и се стараят. Независимо от това обаче,
вниманието има да изминава още пътна своето развитие и неизбежни в тази възраст са някои слабости. Една от тях е, че по- бързо настъпва умора на вниманието. Това е основание да се търсят начини и средства, чрез които да се възстановява и подържа неговата работоспособност.
Такива са открити и се използват умело от организаторите на учебното дело и от много учители.
Психологическата наука е установила, че за да се отморява вниманието ида се продължава неговата дееспособност, колкото и парадоксално да се вижданото трябва, макари за малко да се разсейва, отклонява, да се осигуряват микропаузи, през които вниманието да си почива ида набира енергия за основната своя активнст. Известно е, че в еднообразната обстановка на пустинята вниманието на шафьорите скоро отслабва, преспива им се и това ги затруднява в управляването на автомобила. Не е така в пъстрата панорама на движения по нашите пътища.
Вниманието постоянно е посрещано от различни гледки, които като го привличат за малки интервали от време, гарантират неговата будност, работоспособност. Неслучайно шафьорите закачат на предното стъкло за обратно виждане някакъв или някакви висящи предмети, които от неравностите напътя се люлеят различно и осигуряват със своето разнообразие потребните микропаузи на вниманието. Също така никой не поставя работните си маса или бюро срещу стената, което многократно ще намали продуктивните му интелектуални възможности, атака, че погледът му да може да се плъзгав пространството навън с неговите променящи се обстоятелства и след известни разсейвания, личността да се заема снови сили за своето дело. Щом това е така,
то и на учениците следва да се гарантират условия за микропаузи на вниманието. За целта в класните стаи на съвременните училища има аквариуми или кафези с птички.
Несинхронизираните движения, скачания, пеене привличат вниманието на учениците и периодично в процеса на работата те поглеждат към присъстващите интересни и любими обитатели, превключват за момент вниманието и отново се съсредоточават по- добре в основната дейност. Естествено разсейванията в началото са по големи, но постепенно те стават в границите на минимално потребното. Форми на отморяване на вниманието, които използват учители, е разказването след известна напрегната дейност, на нещо любопитно, смешно за учвениците, което ги ободрява за продължаване на учебния труд. Полезно е да се сменя волевото с неволево внимание ( четенето да се разнообразява с гатанки, с рецитиране на емоционални стихчета, с илюстриране на основни моменти от съдържанието на четивото, решаването на задачи да се включва в подходящи дидактични игри и др. Забележителна е силната паметна учениците от началните класове. Достатъчно е учителят да прочете новото четиво, след това да сторят това един или двама първокласници, които до училището са придобили необходимите умения, за да продължат да « четат без грешка почти 60

всички ученици. Това може да заблуди редко учителя. Той знае, че учениците са запомнили текста иго възпроизвеждат без реално да четат. Затова им предлага да прочитат отделни думи и изречения, да продължат да четат отдадено място. Така разбира за действителните четивни умения на учениците и допринася за напредване в придобиването им. Същото е и в следващите класове по отношение на преподадените уроци. Учениците са в състояние да ги разкажат буквално. Превърнал се в навик този начин на учене, ако своевременно не са взети мерки за недопускане на неговото формиране, след това става причина за изоставане на ученици в прогимназията, когато обемът на уроците се увеличава и запомнянето им така както са изложени от учителя или в учебниците става невъзможно. Това показва, че силата на паметта в началната училищна възраст, може да се утвърди като голяма слабост с лоши последствия, ако се допусне механичното й функциониране ( заучаването наизуст ). Оттук съществена задача на началния учител е да научи учениците как да учат. То включва да се проверява разбират ли съдържанието на отделни думи, изречения, умеят ли да отговарят на въпроси, да правят план на прочетенето
( нещо което не им се отдава лесно, тъй като изисква систематизиране и обобщаване ) ида говорят по отделни точки не в последователен ред, да разказват със свои думи ида обясняват не само новото, а и отпреди изученото. Важно е децата да придобият умения да се самоконтролират по посочените начини, тъй като отначало те четат без да проверяват какво са запомнили. Така вместо механично заучаване се формира смислово (логическо Към положителните страни на паметта могат да бъдат отнесени увеличаване на конкретно впечатлилото и възприетото от учениците, и на все по- абстракно понятиино съдържание
(граматически, математически, природонаучни, исторически и др. категории и правила) т.е.
разширява се обемът на паметта. Волевото заучаване започва да преобладава. По- трайно става заученото, особенно потребното им, приложимото в това което желаят и ги интересува или както се изразява А.Н. Леонтиев, което има за тях личностен смисъл. Той е обагрен от чувства,
които влияят на бързината и трайността на запомнянето. На деца от първи, втори и трети клас били давани 25 картинки с предложение да ги разпределят по групи. После искали да назоват картинките, които са запомнили. Установено било, че с възрастта броят им нараствал.
Необходимостта децата да изявяват своята подготовка в училище, а и извън него, предава и на спомнянето волев характери то се извършва по-лесно, по- бързо и по- пълно.

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: