Психология на развитието и

3. Бързо се натрупват множество изисквания към детето и непозната преди настойчивост за тяхното изпълнение ( в училището и в семейството )
4. Най важна дейност за околните и за самото дете става ученето. Това изменя позицията му. От една страна то се самосъзнава и приема от другите като пораснало, което го прави гордо, а от друга разбира , че участва в сложно, трудно и отговорно дело, което го притеснява. Позицията на детето сред съучениците и във взаимоотношенията с учителя все повече се определя от постиженията му в ученето. Детето сравнява себе си със съучениците и това влияе върху самочувствието му. Дейностите в училището се обогатяват и усложняват по съдържание децата изучават раздични учебни предмети ). Това изисква продължително мобилизиране и проявяване на волеви усилия.
Дълбоките промени в начина на живот на ученика от началното училище предявяват към него много по- високи изисквания отпреди и това е условие за по- нататъшно извисяване на психическото му развитие, но при положение, че притежава необходимата зрелост за новата дейност. Иначе невъзможността да се справя със задачите го подтиска и действа отрицателно на развитието. Освен посочените в началото триосновни измерения на зрелостта за училище, следва допълнително да отбележим и други съществени : детето да е здраво, с добро самочвувствие, с навици за самоорганизация, с мотиви за учене, с умения за общуване и сътрудничество, за волева самостоятелна активности др.
Как ще се развива детето в училище зависи много от учителя- отличните му качества и от начините на работа. Теса значими през целия учебно- възпитателен процеси още от първите взаимодействия с първокласниците. Потребно е да се обърне специално внимание натри от тях :
1. Децата още нямат свои критерии за самооценяване и затова определящо е отношението на учителя. Той може да вдъхне вяра в силите на детето ида го направи успяващо или да прекърши крилете муза полет в познанието. Педагогическото майсторство е в способността му да постигне първото, а затова се изискват няколко неща : да обича децата и у всяко да вижда нещо положително, красиво, за което да го цени, на което да се опира при своето общуване ( у едни да подчертава скромността, у други прилежността, у трети – услужливостта, другарската отзивчивост, у четвърти – физическата сила, у пети – чувството за хумор, у шести – проявяваното трудолюбие при дежурства в класа, в трудови дни, в помощна родителите и т. н. ). Самоучителят, който цени за нещо ученика може да го печели емоционално ида го приобщава към ученето и училището. Тук се отнася и способността му да вижда и никога да не отминава и най- малкото и най- незначителното напредване в познанието и дициплината. Да не се забравя, че успехът, колкото и малък да е той поражда старание, а неуспехът демобилизира, внушава у личността чувство за непълноценност. Винаги когато се тръгва от малкото, може да се постигне голямото. И това се отнася както за учителя, така и за родителите. В стремежа на родители изведнъж да постигнат максималното, придружен от грубости в отношенията, от постоянно високо оценяване на чуждите деца и подценяване на своето, такива родители вместо да помагат все повече вредят за развитието на детето. Винаги, когато се тръгва от малкото, може да се постигне голямото. Всички хора са различни. Естествено такива саи децата. В различията, разнообразията е красотата на приодата и на обществото. Различията между учениците следва да се ценят, да се изтъкват като достойнства в класа ( какво би било ако той приличаше както сбор от еднакви сериино произведени вещи ! ). На тази основа всяко дете да има позиция и самочувствие.
Различия ще има в бързината на учене, но това не означава, че по-бавните са по лоши и те трябва да се стесняват ида бъдат упреквани. Изследвания показват, че бързо усвояващите , често бързо и забравят, за разлика от по- бавните. Очевидно едни са ведно подобри, а други - в друго. Тогава справедливостта изисква да се уважават различията ида не се прибързва в оценките. Ч. Дарвин,
Карл Линей, Айнщайн и др. светила в науката са били посредствени в училище, но животът име отсъдил други оценки. Така, че уважението и вниателните отношения към всяко дете са 57

показател за култура на педагога и за чиста съвест по отношение на тяхното бъдеще. Те трябва да се проявяват ида са неотменни от първата среща с учениците. Известна е приказката за секирата и търнокопа. Когато той я попитал защо блести,
секирата отговорила : « Защото всеки ден отивам в гората за дърва. В труда намирам лъскавината аз. Същото е и по отношение развитието на учениците в класа. Тези, които постоянно участват в учебния процес получават познания и високо психическо развитие. Пасивно присъстващите неизбежно изостават. Ако оприличим съзнанието на учениците като система от лампички, които светват при участие и угасват при неучастието бихме забелязали твърде пъстра картина. На едни ученици системите им постоянно светят, постоянно са активни и те напредват най- бързо и сигурно, Други отвреме навреме се включват и системите им светват- това са ученици с различни пропуски в подготовката и във възможностите си. Трети – присъстват телом в класа и естествените последици са обясними. Достатъчно е да се потърсят причините за тези явления, за да се види, че начинът на работа на учителя има свой принос затова. Добре позната е практиката при която учителят беседва обикновено с част от учениците в класа, а останалите понякога ги изненадва с въпроси, на които смутените мълчат или грешат в отговорите. Развиващото обучение изисква у учениците да се създаде навик за системно участие в урока. Това е възможно ако се започне нов начин на общуване още от първите срещи на учителя с учениците. Има различни варианти. Единият е учителят след като зададе въпрос към учениците,
да осигури необходимата пауза да помислят ( защото има уверени ученици, които вдигат ръка дори преди още учителят да е задал въпроса) ида поиска всеки да намисли отговор- какъвто ида е той, верен или неверен, ида вдигне ръка. Да не посочва кой да отговори докато не постигне целта ( желателно е предварително да обясни, чене е грешно, ако някои сгрешат, грешно е и е неприятно ако не помислят и не си съставят, подготвят оговор. С това освобождава учениците от притеснение ). Нека не един, а няколко ученици да дадт отговора при грешка, без всякакво изразяване на недоволство да се обсъди кога може да се сгреши ида се благодари на детето, че е дало възможност да се разгледа важен въпрос. Отначало беседата тръгва по- бавно, но значимото е, че учителят повежда целия клас в познавателната дейности постепенно, при тези условия,
процесът се ускорява. Друг вариант, който може да се използва за разнообразие е да се предложи никой да не вдига ръка, а учителят или някой от учениците ще посочва кои да отговорят на въпросите. Обяснимо е, че при тази ситуация възможността всеки да бъде вдигнат е голяма и това действа мобилизиращо. Разбира се отново се спазва потребната пауза. Полезно в началните класове, особенно в обучението по математика, е учениците да съобщават отговора на ухото на учителя, който отива до всеки или да взимат цифрата - отговор в ръка ида му я показват.
Възможно е подаден знак да вдигат цифрата – резултат от решението или в обучението по граматика- различно оцветени лентички за определяне части на речта ( глаголи, прилагателни,
наречия и др ). Все по – широко приложение имат и индивидуално предлаганите задачи.
Важното е в обучението да се осигурява активна, самостоятелна дейност на всеки ученик и това чрез фломите на работа още от първите часове да се превърне в навик .

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: