Психология на развитието

172 личностното развитие на самите подрастващи и във взаимодействието им с възрастните.
Социалната ситуация на пръв поглед остава същата: тийнейджърът продължава да живее в същото семейство, ходи в същото училище, заобиколен е от същите връстници, т.е. външните обстоятелства в живота може да не се различават от условията на живот в предишния период. Вътрешното състояние на подрастващия обаче се променя: прави се завой от ориентация към света към ориентация към себе си, формират се нови ценностни ориентации, подрастващия започва да се отнася към себе си по нов начин, следователно отношението му към семейството, училището и връстниците му се променя. Всичко това води до нова социална ситуация. [19]
Според психолозите за първи път тийнейджърът има усещане за собствената
си зрялост - желание да бъде и да се счита за възрастен, да покаже своята зрялост, необходимост другите да признаят зрелостта му. Идеята, че „аз вече не съм дете” е
централно новообразувание в тийнейджърския период. Междувременно той все още е далеч от истинската зрялост, физически, психологически и социално все още не може да бъде напълно независим, наистина възрастен. Самият тийнейджър чувства, че неговата зрялост все още не е напълно „истинска”, изпитва несигурност в новата си позиция, която защитава. Оформя се особена ситуация на несъответствие между
самосъзнаването на себе си като възрастен и обективното положение на зависимо
от възрастните, невъзможността да се присъедини към възрастните при равни условия. Именно това противоречие, опитите за преодоляването му, желанието за изграждане на отношения с другите по нов начин, според собственото виждане за себе си определят особената социална ситуация на развитието на подрастващите.
Появата на чувство за зрялост и възникването на потребноср от неговото утвърждаване може да повлияе на поведението на подрастващите, да промени отношенията в семейството и училището. Когнитивното развитие, по-развитата способност да мислят за социалните отношения, възникващото чувство за зрялост карат подрастващите да спрат да идеализират своите родители, които стават „просто хора” за тях. Следователно те вече не се поддават на родителско влияние толкова лесно, колкото в предишните възрастови периоди. [17]
Самоутвърждаването често се изразява в изискване за равни права с възрастните, което създава определени трудности и проблеми в отношенията между възрастни и тийнейджъри. На 11-12 годишна възраст започва борбата на тийнейджъра за автономност, независимост, предимно от онези, с които е бил най-тясно свързан

173 преди. През този период се наблюдава своеобразно потребителско отношение към родителите и учителите, което се дължи на желанието на подрастващите да проверят равенството на правата си с възрастните, общите правила и изисквания на живота за тях и за възрастните. Това е особено ясно е изразено в ревността на подрастващите към грижите на възрастните за себе си: покупката на някои вещи, забавления, приятели и пр. Самостоятелността на тийнейджърите се изразява главно в желанието за еманципация от възрастните, освобождаване от техния контрол и попечителство. [113]
Чувството за сигурност и безопасност също е важно, то дава възможност на тийнейджъра да експериментира, раздвижвайки границите на живота си. Детско- родителските отношения, основани на топлота и поддръжка, позволява на тийнейджъра да изследва социалните роли и идеи, допринася за развитието на самостоятелност, което от своя страна предсказва формирането на висока самооценка, увереност в себе си, добри академични резултати. Ако родителите са склонни да налагат, принуждават или контролират детето, това възпрепятства развитието на самостоятелността, което води до формиране на ниска самооценка, депресия и асоциално поведение.
Тийнейджърът вече не приема старите начини за изразяване на любовта на родителите към него, открития израз на чувства, особено в присъствието на връстници. Въпреки че развитието на самостоятелност, автономост, отговорност предполага да се даде повече свобода на тийнейджъра, активното участие на родителите в ежедневието на подрастващите (осведоменост за местонахождението му, неговите интереси, приятели, успехи/неуспехи в учебната дейност и др.) също е необходимо. Подобно разнопосочно отношение към родителите (желанието за независимост и в същото време необходимост от сигурност и опека) създава известно напрежение в отношенията между родителите и подрастващите. [17]

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: