Задачи на развитието в напреднала и старческа възраст. В концепцията на Е,
Ериксън [149] старостта се свързва с разрешаването на последния психо-социален конфликт: целостта на егото срещу отчаяние. Основната задача на хората в тази възраст е да намерят смисъла на преживяния живот, да го приемат, да постигнат
интеграция, в развитието на своето „Аз“. Тези от възрастните хора, които са доволни от живота си, вярват, че живота има смисъл, изпитват усещане за пълнота на живота и собствената си цялост. Тези, които не приемат живота си, виждат само грешките пропуснатите възможности, чувстват разочарование, отчаяние, безполезност.
Идеалното разрешаване на конфликта включва, според Е. Ериксън, превес на чувството за ценност, леко обагрено с реалистично отчаяние, което води до мъдрост - „базисната добродетел“ на късната възраст.
Р. Пек добавя още три дилеми, които възрастният човек трябва да разреши.
Диференциране на егото срещу погълнатост от ролите. Ако хората се определят само в рамките на работата или семейството си, то пенсионирането, смяната на работата или напускането на дома от децата, могат да предизвикат прилив на негативни емоции, с които човек не е в състояние да се справи. Един възрастен човек трябва да има и други ценности, хобита, интереси, които биха му позволили да изпита чувство на удовлетворение в тази ситуация.
Трансцендентност на тялото срещу погълнатост от тялото.
Благополучното стареене предполага способност да се избягва прекомерния фокус върху непрекъснато нарастващите неразположения, болки и физически неразположения, с които то е съпроводено. Почти всички стари хора боледуват, но някои остават в състояние да се наслаждават на живота, на света около тях, да намерят удовлетворение в човешките взаимоотношения, в собствената си творческа дейност.
Трансцендентност на егото срещу погълнатост от егото. Хората не трябва да се отдават на мисли за смъртта (да се потопят в „нощта на егото“). Чрез децата, елементи на културата, приятелите и роднините, човек може да разпространява собствените си действия извън границите на жизненото време. Смъртта е неизбежна, но човек трябва да може да намери смисъла на живота си в бъдещите поколения, семейството, идеите, своите дела.
Сподели с приятели: |
