Пътешествие в свръхестественото

ПЪТЕШЕСТВИЕ В СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО

Канадския търговски флот ме привлече, защото един познат се беше върнал и

ми разказа колко е доволен, че постъпил там. С кралския флот и въздушните

сили над тебе и около тебе (търговските кораби бяха спасението на

военните сили) се чувстваш в безопасност. В продължение на две и половина

години работих в моторната зала на различни кораби като огняр. Спомням

си, че когато бях дежурен си казвах: "Надявам се, че точно сега няма да

се случи някоя торпила да мине през тези котли." Доста мъже, които

познавах, загинаха по този начин в морето. Моята опитност в търговския

флот не ми донесе друга полза, освен да ме озлоби още повече против Бога

и хората.

След войната не се намираше лесно хубава работа в Монреал, защото градът

беше като пчелен кошер заради уволнените от казармите, които си търсеха

работа. Реших да се посветя на професия, която да ми създава удоволствие

и да имам свобода. Не исках работа само, за да имам доход. Така, че не

избързвах, изчаквайки търпеливо момента, в който ще попадна на нещо

интересно. Междувременно, за да се шляя, съгласих се да работя в една

зала за боулинг. По това време тя беше едно от най-привлекателните места

в Монреал за развлечение. Бях помощник-шеф на билярдната зала. Работата

не беше тежка, познавах много хора и времето минаваше бързо. Скоро след

назначението ми, една вечер в залата влезе мой бивш колега от флота, по-

възрастен от мен. Очаровани от откритието, че и двамата сме живи,

вечеряхме заедно и до късно побъбрихме за много неща. Една от темите, за

която моят приятел Роланд говореше с ентусиазъм, беше свръхестественото.

Каза ми, че е щастлив от познанството си с една група хора - членове на

обществото, което общува с мъртвите. Спиритическият медиум беше уредил

Роланд да говори с баща си, починал, когато Роланд беше едва

десетгодишен. Надяваше се, баща му да го опъти за важни неща от бъдещето

му. Докато интересът ми към разказа на Роланд растеше, почувствах, че се

докосвам до нещо неестествено и неясно. Той ме запита дали не бих желал

да присъствам на един от сеансите им.

- Може би медиумът ще ти помогне да говориш с духа на майка ти. Недей ми

казва, че не искаш!

Вдъхновението му стихна малко в момента, в който разбра, че съм шокиран

до толкова, че не можех да му отговарям. След няколко секунди мълчание ме

попита:

- Нали не се страхуваш да говориш с духа на майка си?

за да си помисля, защото по-рано не съм се сблъсквал с такова нещо.

Роланд ме погледна право в очите и каза:

- Морно, страх те е. Мога да твърдя това като те наблюдавам - изписано е

на лицето ти. Ей, момче, много си се изменил, откакто се видяхме

последния път. Роже Морно, когото познавах, не се страхуваше от нищо.

Спомням си, когато бяхме двамата в екипажа на палубата, заедно с още

шестима новаци, дойде старшият и каза, че се нуждае от един доброволец,

който да се изкачи и да боядиса горната част на голямата мачта. "Кой от

вас иска да се изкачи там? Не е кой знае каква височина - само 21 метра.

Но трябва да имаш хладна кръв щом стигнеш там. Необходимо е да слезеш от

дъската, с която са те изтеглили нагоре и да стоиш спокоен по корем на

"габиета" (една площ от 60 см. в диаметър) за да боядисаш и другата

страна." Всички се уплашихме до смърт и останахме много очаровани, когато

те чухме да казваш че ще се качиш ти. Ако е въпросът да говорим за кураж

- приятелю, ти го имаше.

След тази реч не можех да откажа. Трябваше да действам като Роже Морно,

който не го е страх от нищо, бях се закачил вече.

Една събота вечер аз и приятелят ми се намерихме в къщата на негов

познат, където трябваше да дойде като гост уважаван медиум. Там ни

запознаха и с други присъстващи. Особено ни беше приятно да ни представят

на една важна двойка. Мъжът беше професионален певец, водещ един джазов

състав - много известен по онова време. Свиреше в най-луксозните нощни

заведения. По-късно същата вечер, след края на събирането ръководителят

на състава се обърна към съпругата си и каза:

- Мила, какво ще кажеш да си тръгваме, защото стана късно.

В него момент тя разговаряше с медиума, когото намираше за много

интересен.

- Джордж, няма ли да е по-добре да си ходиш сам? - каза тя - а аз ще се

позабавя малко и ще помоля съпрузите Беланже да ме закарат до в къщи.

Мъжът се съгласи и излезе веднага, след като ние тръгнахме. Вече на

улицата, Джордж се обърна към нас:

- С кола ли сте, момчета?

- Не, ще пътуваме с трамвая, спирката е на две пресечки от тук - казах

аз.

- Ще се радвам да ви закарам. Хайде, влизайте.

време на войната. Духа, който медиумът повика, беше на един колега на

Роланд, който е потънал заедно с кораба по време на войната. Когато

влязохме в колата, Джордж започна да ни задава въпроси за преживяното

през войната. Почти веднага стигнахме до мястото, където трябваше да се

разделим и той направи едно предложение:

- Какво ще кажете, ако отидем в един ресторант да хапнем нещо, а

същевременно вие ще ми разкажете за вашите военни приключения? Увличат

ме. Аз черпя. После ще ви водя в къщи.

Джордж зави с колата по улица "Света Катерина" - запад, един район,

известен с най-първокласните ресторанти в Монреал. После изведнъж обърна

своя "линкълн - лукс" по една уличка, водеща зад едно от най-скъпите

заведения и паркира зад един черен кадилак, казвайки:

- Тук работи Джон - момче - чудо. Той е собственик на заведението.

Когато влязохме, едно от момичетата ни каза, че трябва да почакаме в

хола, докато се освободи маса. В това време Джон, собственикът, забеляза

Джордж и дойде да го посрещне. Обясни му, че няма нужда да чакаме маса,

защото преди малко по телефона са анулирали един куверт. Последвахме

собственика, който ни заведе до местата ни. Сервитьорка за коктейли дойде

и взе поръчката за питиета. каза ни че ще трябва да почакаме повечко,

докато получим храната, защото заведението е препълнено. Джордж поиска

повторно предпочетеното питие за да запълни времето. Разговаряхме по

въпросите, които той ни зададе за флота и неусетно стигнахме до нашите

опитности и интереса ни към свръхестественото. междувременно си взехме по

още едно питие. Това направи Джордж много приказлив и го накара да ни

признае повече неща които при нормални обстоятелства би премълчал.

Замолихме го, например, да ни разкаже нещо за своя успех - как е станал

толкова известен.

- Нямам нищо против - каза той. - Ще ви кажа самата истина и дори нещо

което жена ми не знае за причината за успеха ми. Но трябва да ми

обещаете, че ще мълчите като риби.

Обещахме му, че каквото и да каже, ще остане в тайна.

- Момчета, чули ли сте нещо досега за поклонение на демони?

- Не съм чул - казах аз. - Но защо питаш?

Без да ми отговори той запита на свой ред:

- Откога се занимавате с духове, приятели?

- Джордж, не разбираме какво искаш да кажеш?

- Това, което искам да ви каже е: отколко време се правите, че

контактувате с мъртвите?

- Не от дълго, що се отнася до мен - отговорих аз.

- Разбирам сега, приятелчета, че имате много да научите, докато дойде ред

на свръхестественото. Губите си времето и двамата с тия кръжоци по

спиритизъм. Недейте ме разбира погрешно - и те си имат своето място. Това

е едно приятно прекарано време предимно за жени, които са утешени при

мисълта, че получават упътвания в живота от някой свой починал.

Разбирате, нали, че участието ми тази вечер на сеанса беше, за да

ощастливя моята съпруга. Ходя с нея няколко пъти в годината за да мисли,

че съм заинтересован от нещата, които тя смята за важни. Това, което тя

не знае е, че аз научих пътя към извора на тези сили, чрез които някой

може директно и ефективно да действа в живота ни. Какво да го усуквам,

говоря ви за поклонението на демони.

- Джордж, не би ли искал да ни обясниш въпроса, който преди малко ни

зададе: "От колко време се правите, че контактувате с умрелите?" Какво

значи "се правите"?

Той се усмихна, погледна часовника си и каза:

- Много е късно да навлезем в това сега. Ще ви кажа само толкова: Не сте

говорили с умрелите.

От всичко, което ни разказа, това изречение се вкорени най-дълбоко в ума

ми. Джордж говори за личния си успех.

- Знаете ли, че години наред изглеждах неспособен да си организирам джаз

състав. После получих големия шанс да бъда въведен в обществото за

поклонение на демони. Там намерих тази велика сила, чрез която винаги съм

постигал всичко, което исках. Разбира се, трябваше да свикна с известни

ритуали, преди духовете да започнат уреждането на нещата в моя полза.

Лицето му светна в широка усмивка.

- От него ден успехът ми беше блестящ. Признанието на моя състав стана за

една нощ, ако мога така да се изразя. Без никакви усилия от наша страна,

бяхме "открити", макар че стояхме пред очите им години. Разтръби се

навсякъде, че сме един от най-великите състави за този вид музика.

Масмедиите вдигнаха голям шум около нас. Станахме най-предпочитаните,

най-търсените. Хората от радиото спореха постоянно за нас и в късо време

стигнахме на върха.

Джордж пое глътка от питието, дръпна от цигара и продължи:

От тогава нашата музика е търсена, а парите валят като порой върху нас.

Хонорарите ни са най-високите в тази област. Хората като омагьосани искат

да танцуват на нашата музика. Ако трябва да го обясня накратко, ние

принадлежим на сили, които ни зареждат с енергия, а ние на свой ред

предаваме влиянието им върху слушателите. Те харесват това което

получават и идват пак и пак, и пак, за да се радват на същия вид

развлечения.

Като се отпусна на една страна Джордж запали една цигара, после каза:

- Приятели, ще ви кажа още нещо. Интервюираха ме от радиото преди месец -

чудесно се забавлявах. Бях с шестима от най-влиятелните хора на

радиоразпръскването от Монреал и Торонто и спокойно разговарях с тях.

Всичко, което казвах, изглеждаше че ги очарова. Всъщност, самия аз бях

смаян от моите отговори. Никога през живота си не съм бил толкова

духовит. Хареса ми вниманието, с което бях удостоен. Почти ме обожаваха.

Като си погледна още веднъж часовника, Джордж ни каза:

- Стана много късно. Какво ще кажете да се измъкваме към къщи? -

Очаквайки да му отговорим той коментира още малко - Успехът ми е лесен за

разбиране. Щом човек схване страшната сила на духовете, той участва в

процеса, чрез който тази сила започва да работи за него. Смаяни от това

което ни казва, аз и Роланд го помолихме да ни разкаже още нещо, докато

ни водеше у дома.

- За мен е удоволствие да разказвам своята опитност пред вас. Виждам, че

и вие търсите нещо силно, което да промени живота ви към по-добро. Аз съм

сигурен, че няма нищо да постигнете, присъствайки на сеанси като

тазвечершния. Хайде да го кажем другояче: Ще искате ли да играете в

последната дивизия, когато можете да играете с победителите?

Приятелят ми запита как може да влезе в дивизия "А" на духовете.

- И двамата сте смели - каза Джордж - и сте допринесли много за държавата

ни.Сега ще направя и аз нещо голямо за вас. Ще уредя да имате достъп до

събранието за поклонението на демони, още при първия случай. После

погледна някак уплашено наляво и надясно, и с нерешителен тон продължи:

- Съществува едно условие, за което искам да съм сигурен. Предполагам, че

не храните никакво уважение към Христос - така ли е? Изискването е да не

приемаме такива, които имат и най-малката следа от лоялност към

християнския Бог, защото може да бъде катастрофално.

И двамата го уверихме, че сме похулили Бога и сме минали точката, от

която можем да се върнем.

- Разбрах това тази вечер - каза Джордж - от факта, че извиканите тук

духове изглежда предпочитаха вас пред другите присъстващи. Надявам се

въпросът ми да не ви е засегнал. Трябваше да ви запитам, за да се уверя

напълно, че всичко е наред.

Въпреки, че бях притеснен, присъствах на едно събрание на демонски

поклонници. Приятелят ми Роланд, не проявяваше никакво колебание. Той

мислеше така: Щом всякак ще отидем в ада, за да горим вечно, не е лошо да

се запознаем с някои от неговите обитатели, преди да стигнем там.

Предполагах, че Джордж нямаше намерение да ни свързва с духовете защото

беше пиян когато ни покани и вероятно сутринта нямаше да си спомни и

половина от онова, което ни наговори предната вечер. Но няколко дни по-

късно и двамата с Роланд получихме съобщение от него да сме готови

вечерта в 8 ч. Щеше да ни вземе с колата си.

Тази незабравима вечер започна с информирането ни с много подробности за

тайното общество, към което принадлежеше Джордж. Той не беше опитен

шофьор и изглеждаше несигурен, когато трябваше да изпревари някаква кола.

Мисля, че хванахме около 100 стопа, докато пътувахме, така че имахме

много време за разговор преди да пристигнем. Джордж ни каза, че не трябва

да се изненадваме, когато срещнем там някои от най-проспериращите хора на

Монреал. И ни изброи пет или шест известни личности. това ме впечатли,

защото бях убеден, че ще попаднем всред непознати незначителни и студени

хора. противно на очакванията ми, всички бяха с добри маниери,

превъзходно облечени, изобщо - с пленяваща външност. предразположиха ни

да се чувстваме като че ли се познаваме отдавна.

Събранието започна около 15 минути след нашето пристигане. почти два часа

присъстващите разказваха фантастичните си постижения, реализирани с

помощта на духовете. ставаше дума по-специално за транзакции на сделки,

които са им донесли огромни печалби като резултат от възможността им да

използват ясновидството и телепатията (чрез духовете) да повлияят на

хората да действат в тяхна полза. един мъж, който е бил астролог, ни

разказа как е успял да стане финансов съветник на заможни хора, помагайки

им в техните инвестиции, а той самият станал богаташ. обясняваше ни, че

един демонски дух винаги е покрай него по време на сделките, за да му

дава точна информация относно най-изгодния начин и време на инвестицията.

- Тези богати хора имат необходимите пари за инвестиции, а аз имам

знанието, чрез което парите им се умножават.

Много впечатлен, приятелят ми запита дали човекът се е безпокоил някога

че това семейство ще го измами относно процента който му се полага.

- ще ви дам един пример - отговори астрологът - една двойка се опита да

ме ощети с голяма сума от частта, която ми се полагаше при печеливша

сделка с един индустриален недвижим имот. подариха ми чек с доста голяма

сума, от която бях доволен до момента, в който семейния ми дух ми каза да

ги запитам кога имат намерение да ми дадат и 1700 долара, което

представляваше точното закръгляне на печалбата от сделката. съпругата на

банкера припадна, а той се ужаси. съобщи ми, че не са имали намерение да

ме мамят и че парите ще ми се предадат след 24 часа.

След всеки разказ за успех, поклонникът изразяваше признателност и даваше

висока оценка на даден дух като го наричаше 4господаря на живота ми".

През всичкото време, докато бях замесен с поклонниците на демони

забелязвах в техните изповеди истинското страхопочитание и благоговение

пред духовете. Нещо повече - когато говореха за източника на силата им,

казваха: Господ Бог". Например7 "беше чудно да видя силата на господа

бога веелзевула да работи за мене еди кой си ден". Или някой запитваше:

"Сам, как мина откакто се видяхме последния път4. Отговорът беше:

"Наистина превъзходно, благодаря. Бог ми благослови живота по чуден

начин."

разказваше как духовете му дали мощни хипнотични и целителни сили и

способност да отнема болки и да спира кръвотечения, да лекува рани. След

като ни разказа за смайващи неща за своята дейност, съобщи, че трябва да

отиде в дома за поклонение.

- Извинете ме, моля, приятели - каза той - трябва да отида за

посветителска дейност, за да съм отново зареден от господа бога нехущан.

зависим съм от неговата живителна сила, за да стимулирам и лекувам

пациентите.

По едно време се яви нова личност - беше възрастен мъж. Част от

присъстващите го посрещнаха, обръщайки се към него с нарицателното

4"Чармър" (магьосник). На път за дома запитах Джордж:

- Слушай, кой беше възрастния господин, който пристигна по-късно? Някои

го нарекоха ""Чармър". Името му има ли някакво значение?

- Има, но не мога да ви кажа за него нищо. След като участвате в няколко

от нашите заседания и станете част от групата, напомнете ми и ще ви кажа

всичко за него. Той е очарователен човек. Всички от групата мислим, че

той е най-големият хипнотизатор или врач, какъвто някога е стъпил в

Монреал. Между другото, момчета, очарован съм как всички ви приеха тази

вечер. Беше ми приятно да видя това. Разберете ме добре: ние сме една

много сплотена група. В началото имах голямо главоболие с тях докато ми

позволиха да ви заведа на това събрание. Едва със съдействието на един

дух - съветник, който се яви на шефа ни, прекарващ отпуска си в САЩ,

получих по телефона разрешение. Пътят е вече отворен за двама ви, за да

се присъедините към нас и постепенно да станете членове на нашето

общество. В бъдеще ще ви кажа повече за това.

Почувствах се неспокоен, когато чух Джордж да предполага че аз ще съм

един от тях. Това, обаче, изпълни Роланд с радост.

- След няколко дни - каза Джордж - ще мога да ви водя долу в сутерена, да

видите помещение за поклонение. Мисля, че ще го намерите впечатляващо. Но

това ще стане едва когато дойде сатанинския свещеник и с одобрението на

духовете.

Домът, където се състоя събранието, представлява една луксозна резиденция

в Монреал. Влизайки в партера, се чува тихо музика и религиозни напеви

напомнящи индиански песни. Често някой от присъстващите отива в

подземието и се завръща след половин час. Цялата тази дейност накара

Джордж да се наведе към мен, докато стояхме на дивана и да ми каже тихо:

- Залата за поклонение е в подземието. Ще ви разкажа за нея когато си

отидем.

Шест седмици след като срещнахме човека, наречен ""Чармър", запитах

- А, да, момчета, добре е да чуете нещо за този интересен човек. Но искам

да ви припомня, че сме хора които спазваме законите на нашето общество.

не познавам някой от нас, който да не си даде ризата от гърба за да

помогне на другите. Никога не злоупотребяваме със себеподобните чрез

силите които ни дават духовете. но в случая на "Чармър нещата са по-

различни. Изглежда, че той има една слабост в характера и по тази причина

е използвал голямата хипнотична сила по начин по който не е трябвало да

го прави. Той е умен, делови човек собственик на две нощни заведения,

успял е в бизнеса много. И както ви казах вече той е особено силен

хипнотизатор - може да доведе някого под неговото влияние или в

хипнотичен транс за по-малко от десет секунди, стига човекът да се

съгласи да го погледне право в очите. Като собственик на нощни заведения

той има срещи с много хора от шоу - бизнеса. Повечето състави остават с

договор от четири до шест седмици, после се местят в друга област.

Забелязах, че някои от съставите се разтурваха или загубваха някого от

членовете си след като са участвали в програма в някои от неговите

заведения. Обикновено отпадналите бяха жени. Преди повече от шест месеца

нравствената полиция от Монреал откри един публичен дом, в който всичките

момичета бяха някогашните участнички напуснали своите състави. Виждате

ли, тези момичета не биха изпаднали в това положение никога, ако не бяха

се съгласили да бъдат хипнотизирани. От мига, в който се подложат на

хипноза те остават под влиянието на този силен хипнотизатор до края на

живота си.

СВЕТИЛИЩЕТО НА БОГОВЕТЕ

Когато с роланд за трети път посетихме дома за поклонение на демонските

духове, Джордж ни осведоми, че ще дойде и сатанинският свещеник, току що

завърнал се от САЩ. новият ни приятел изглеждаше напълно сигурен, че

шефът им ще ни приеме радушно и че ще ни позволи да посетим светилището

на боговете.

В определения ден, още с влизането си в дома, ни представиха на двама

души, които не бяхме виждали до тогава, след което разговаряхме с няколко

поклонници, дошли да ни поздравят. Скоро след това влезе свещеникът.

Приближи се до нас бавно, разменяйки по няколко думи с присъстващите.

Когато спря и ни погледна, Джордж му каза:

- Ваше светейшество, бих искал да Ви запозная с двама чудесни господа.

Поприказвахме си с него известно време - време, през което успя да ни

изненада с нещата, които ни каза. Джордж спомена в разговора за нашата

служба в търговският флот, а свещеникът изброи имената на корабите, на

които сме работили и дори нещо повече - този странен човек знаеше някои

подробности, познати само на нас. трябва да си призная, че ни направи

страхотно впечатление. По някое време се извини, че трябва да ни напусне,

но добави, че ще е хубаво ако се срещнем за един кратък разговор същата

вечер.

Не само думите, но самото му присъствие отразяваха една мистериозна

личност беше особеното зловещо кикотене, което придружаваше речта му.

Като прибавим и ръста (на височина свещеникът беше почти колкото Шарл де

Гол) - получаваше се едно твърде натрапчиво присъствие, което смазваше

околните...

В края на събранието свещеникът отново влезе и поде приятелски разговор с

нас. осведоми ни, че духовете са му открили много неща за мен и Роланд и

че желаят да благословят живота ни, поднасяйки ни изобилни дарове. Когато

всички вече си бяха заминали, той ни покани да посетим култовата зала на

боговете.

За да разберете по-добре колко смайващи и шокиращи бяха откритията,

направени от мен, трябва да опиша представата, която католическото

възпитание беше изградило в съзнанието ми за дявола и падналите ангели.

Възрастните ми предадоха урока, който самите те знаеха - за пламъците на

ада в сърцевината на земята, в които се гърчеха умрелите грешници, за

чиито мъчения се грижеха сатана и неговите помощници... Демоните ми бяха

описани като същества - наполовина човеци, наполовина - животни, с рога,

копита, бълващи огън от ноздрите си... като юноша реших, че всичко това е

смешно и че повече от сигурно е, че беше измислено от някой "по-активен"

ум през изминалите векове, за да държи в подчинение невежите чрез тези

предразсъдъци... Накрая поставих под съмнение изобщо съществуването на

дявола и неговите ангели.

Слязохме по стъпалата в едно просторно помещение, красиво мебелирано -

постижение на извънредно талантливи дизайнери и декоратори. От богатите

килими, в които потъваха нозете, до дискретната музика, галеща ушите -

всичко беше направено, за да очарова и да влияе директно на чувствата.

Вниманието ми беше привлечено от изобилието на великолепни картини,

рисувани с маслени бои. Над 70 картини с размери 110 х 75 см висяха по

стените.

Сатанинският свещеник ни каза, че ще отговори на всичките ни въпроси,

стига да имаме такива.

- кои са тези хора със забележителни лица, чиито портрети са навсякъде? -

запитах аз.

- Това са боговете, за които чухте да говорят нашите приятели на

събранията за свидетелстване, Шефовете съветници, те командват цели

легиони духове. След като се материализираха, за да ги снимаме, ние им

направихме портрети по фотографиите. И тъй като заслужават големи

почести, поставихме под всяка картина малък олтар, създавайки възможност

на хората, които им се кланят да запалят свещи, тамян и да използват

такива ритуали, каквито изисква духът...

Обикаляйки навсякъде, стигнахме до един олтар, на който си почиваше върху

специална поставка навита бронзова змия. Свещеникът обясни, че този олтар

е посветен на бога Нехущан, чиито сили направиха доктора, когото чухме

при първото ни посещение, способен да работи. Разказа ни и за великите

чудеса, направени от този бог за израилевите чудеса, когато горяха тамян

пред бронзовата змия, направена от Мойсей по-рано (4 Царе 18:4). В края

на залата се издигаше голям олтар, а над него беше поставена (в човешки

ръст) великолепна картина, изобразяваща една изключително аристократична

личност. На въпроса на Роланд свещеникът отговори:

- Посветен е на нашия върховен господар.

- Как го наричате? - запитах аз. Лицето му доби тържествено - горд израз:

- Бог с нас!

Днес, доколкото си спомням картината (тогава и още много пъти я

съзерцавах), трябва да кажа, че чертите на нарисувания разкриваха един

висок интелект, бих могъл да кажа - дори - висш интелект. Имаше красиво

високо чело, проницателни очи и осанка, която правеше силно впечатление,

внушавайки присъствието на една свръх-действена личност с голямо

достойнство.

Отговорът на свещеника не беше това, което очаквах и не ми стана съвсем

ясно... Сигурно думите му не се отнасяха за Исус Христос..., не, нямаше

начин...

- Искате да кажете, че това е картина, изобразяваща сатана... - успях да

кажа най-сетне.

- Да, така е и вероятно се питате къде са изчезнали ужасните животински

черти - кикотейки се добави свещеникът.- Простете, че се засмях. и ви

моля да ми повярвате, че не се смея на вас, господа, че сте толкова

смаяни. Развеселен съм от мисълта, че поради високата интелигентност на

демонските духове, с която те скриха истинската си външност и природа, в

епохата на научния прогрес, на разцвета в образованието - голяма част от

християните още вярват в теорията на "рогата и копитата".

После изразът на лицето му се промени - стана сериозен и съсредоточен:

- От най-голямо значение е днес поклонението, което се ражда и развива,

да бъде научено, господарят и причислените му духове не съществуват. Само

по този начин ще могат да се водят жителите на планетата с успех в

годините, които ни предстоят. - По лицето му изби доволство и

самонадеяност:

- Нищо не занимава така интереса на духовете, както измислянето на пътища

и начини да направят хората членове на сатанинското царство.

Докато гледахме различните олтари и картини, великият свещеник ни обясни,

че демонските духове са специалисти в различни области на човешкия живот

и дейност. Имайки практика и опит, който се мери с хилядолетия, те са

ангажирани в жесток конфликт с "горните сили". Когато Роланд запита защо

духовете хабят толкова енергия, за да мамят човечеството, свещеникът

каза, че всеки човек може да бъде дисквалифициран от дейността си като

жител на Христовото царство като автоматично става член на великото

царство на сатана, което господарят ще основе на земята. Тези, които са

влезли в гробовете под сатанинското ръководство, един ден ще бъдат

възкресени от него. Христос и неговите последователи, разказваше ни

свещеникът, имали намерение да сложат край на голямата битка между двете

сили като излеят огън от небето върху последователите на сатана, но този

огън нямало да им навреди, защото той не ще може да гори хората. И

добави, че ако се съмняваме в казаното, да отидем в Индия или в друг

район на света, в който се усъвършенствала черната магия и е издигната до

ранг на наука. Там щели сме да видим хора, които ходели по въглени,

движейки се през огъня без да се изгорят.

Напускайки култовата зала, казах, че все още не съм наясно относно сатана

и ангелите му. Католическото ми възпитание ме научи, че дяволът и

неговите помощници с в адските пламъци заедно с душите на умрелите

грешници. Каква беше истината?

- Господа, разбирам, че посещението ви в залата за поклонение предизвиква

въпроси във вас. позволете, преди всичко да ви кажа, че членовете на

нашето тайно общество в Монреал сме елита на поклонниците на духове.

Когато борбата между "силите от горе" и тези, на великия ни господар ще

свърши, той ще основе вечното си царство на тази планета, а ние ще

получим висши длъжности на авторитет и почит. Ще бъдем великодушно

възнаградени, защото сме стояли на страната на тоя, който изглеждаше, че

е обезнаследен от съдбата - ако разбирате какво искам да кажа. Преди

хиляди години славният ни господар имаше власт над едно безчислено

множество в просторната вселена. Остана неразбран и беше принуден да

избяга заедно с други духове, които му симпатизираха тук, на земята.

Жителите на тази планета посрещнаха великия господар с добри чувства. Но

следствие на висшия си интелект, той стана по право собственик на Земята

като направи така, че първоначалните й собственици да загубят правата си

над нея като повярваха, че казаното от него някога беше истина. Някои

могат да нарекат това измама, но той не вършеше нищо друго, освен да

следва закона за оцеляването, един естествен инстинкт, притежаван от

всички велики водители. Когато разбра, че противникът му - Христос, ще

дойде на земята в естеството на човек, за да привлече човечеството при

себе си, господарят и неговите съветници решиха да следват стратегия,

подобна на оная, която в началото им помогна да завладеят новата си

собственост. Този план за действие изискваше всички демонски духове да

съветват внимателно човеците да живеят по начин, който ще ги отдалечи

безвъзвратно от Христовото царство. Духовете насърчаваха хората да се

вслушват в собствените си пориви, а не в Словото на Христос и пророците

му. Иначе по никакъв друг начин духовете не биха успели да постигнат

контрол над човешкия живот, без хората дори да допускат съществуването

им. Духовете измисляха все по-примамливи идеи за свободата на човека сам

да контролира живота си, а човечеството ги възприемаше веднага... и все

още ги възприема...

Великият свещеник със сияещо лице, очарован от това, което ни разказа,

поиска съгласието ни да отделим още малко време, за да онагледи казаното

до тук.

голяма мъдрост и привлякъл вниманието на много силни владетели. Тогава

нашият господар се обезпокоил от влиянието му и решил да направи върховно

усилие, за да постави под контрол целия свят. До тогава той успял да

въведе идолопоклонството във всички народи с изключение на еврейската

нация. Така се взело решението определени духове - съветници да накарат

Соломон да се възгордее. Втората крачка трябвало да бъде решението на

царя за сключването на съюз с околните народи, независимо от

неодобрението и протестните молби на съветниците му. Планът на нашия

господар е имал значителен успех. и ето, че дошъл денят, в който,

следвайки примера на Соломон, израилтяните трябвало да се поклонят пред

Астарта - богинята на сидонците, пред Кемош - бога на моавците и пред

Моллох - бога на амонците (3 Царе 11:33), ден, в който хората припадали

пред идолите, които представяли демонски духове... Тогава нашият господар

почувствал, че победата му е пълна - реално, целият свят бил под негова

власт. Господа, мисля, че осъзнахте до тоя момент голямата мъдрост и

безкрайна хитрост на господаря. Демоните убеждават земните си агенти, а

това наистина е така, че старанието им ще бъде вазнаградено един ден,

когато видят поколения човешки същества, стоящи пред тях в пълно

подчинение, провъзгласяващи сатана като най-великото божество.

Една нова картина за вечните реалности се оформи в съзнанието ми. След

като си поприказвахме, свещеникът попита дали имаме още въпроси. Докато

гледахме картината, забелязах, че сатанинският олтар беше от мраморен

блок, дълъг почти 2 м и 70 см, висок около 90 см и към 75 см широк.

- Олтаря на господаря изглежда е направен от монолитен къс - казах аз.

Как успяхте да донесете такъв тежък предмет? - Свещеникът се усмихна7

- Имате много набито око, господин Морно. А може би самият господар ви

наведе на тази мисъл, за да изпъкне силата му. Между другото, млади

господа, един от духовете - съветници ми каза, че господарят има

специален план за живота на двама ви. Така че да ви кажа за силата на

духовете... Но най-напред ще си запаля една цигара - няма да ви

обезпокоя, нали?

Седях в този момент на едно канапе пред "картина - прозорец", която

изобразяваше града, потънал в светлина. Струваше ми се, че свещеникът се

чувства изключително добре разположен, говорейки за най-интересното нещо

в живота си - дейността на демонските духове. Ние с Роланд имахме доста

свободно време да го слушаме.

- Олтарят на господаря е докаран на това място от същите сили, които

послужиха на друизките свещеници и издигнаха блоковете от Стоунхендж чрез

силата, наречена левитация. Духовете ми откриха великите постижения на

друизките свещеници между келтите от Франция, Англия и Ирландия в стари

времена - преди повече от 28 столетия. Беше ми показано, че в полуден и в

полунощ, в дните с пълнолуние, друизите левитирали каменни блокове, които

тежат около 28 т. точно на мястото, където са издигали храмовете за

поклонение.

Свещеникът дръпна няколко пъти от цигарата си и продължи:

- Оценявайки постиженията им, чувствах, че и аз имам право да упражнявам

и се ползвам от такава привилегия. Затова обърнах внимание на

съмишлениците си относно моите намерения да докажем нашата привързаност

чрез един чудесен олтар. Те изразиха готовност да заплатят за

закупуването и докарването до задния вход на дома за поклонение. Без да

се колебая им казах да поръчат един олтар от бял мрамор от Карара. Нищо

не е много за господаря. Знам от опит, че силите на духовете нямат

предел, когато могат да работят за тия, които вярват на господарската

дума. Те възнаградиха вярата ми когато по време на среднощната служба на

посвещение боговете левитираха този олтар точно до мястото, където се

намира сега. Именно защото говорихме за всичко това господа, вие бяхте

изключително уважени тази вечер - без да го осъзнавате. Когато стояхме до

господарския олтар и наблюдавахте оная чудесна картина, която не е нищо

друго, освен бледа представа за неговата красота и слава, господарят се

яви пред нас и постоя на другия край на олтара около три минути, слушайки

нашия разговор. Затова предложих да се поклоним, което и направихме.

Фактът, че се присъединихте към моята молба зарадва много сърцето на

господаря. Мисля, че ще ви е интересно да узнаете, че в продължение на

три месеца не сме се радвали на господарското присъствие, затова, защото

ООН е изработила някакви мирни проекти. Това изискваше непосредственото

внимание на господаря. За него това беше едно задължение, което не искаше

да повери другиму. Мирът на земята не е в интерес на неговото царство.

Затова той се считаше отговорен, изпращайки своите легиони от духове, за

да направят всичко възможно подбуждайки личните чувства на ръководителите

от различните нации да стоят над общите интереси. Проблемите, които

духовете създават, ще накарат тези ръководители да търсят постоянно

решение, а да нямат време да го приложат.

О т всичко, което чух, едно не ми даваше мира - изказването, че сатана е

рисуван много мъгляво, че картината отразяваше съвсем бледо блясъкът му.

- Обикновено, когато един дух се материализира, той скрива красотата и

славата които притежава. Ако ни се покаже в целия си блясък, не ще можем

да го погледнем, без да си повредим очите - обясни сатанинския свещеник.

- Например при сегашната ми отпуска в САЩ, един шеф- съветник ми се яви в

апартамента ми в Чикаго. Беше дошъл с бързо известие, че лицето, което

оставих да ме замести, щеше да провали целия труд, който духовете

положиха, за да ви доведат в контакт с нашето общество. Но за това ще

говорим друг път. Както ви казах, блясъкът му беше толкова голям, че не

можех да го гледам. След като ми даде някои упътвания, си замина. Обаче

шокът, който ме разтърси от тази светлина, ме остави сляп почти половин

час. Няколко минути по-късно се опитах да избера номера на телефона но

бях абсолютно безпомощен и се наложи да замоля операторката да ми

помогне.

относно поклонението на демоните. После, преди да си тръгнем, ни накара

да се закълнем, че ще пазим в тайна всичко, което видяхме и чухме.

Свещеникът изрече един нелеп напев, от който ние повторихме няколко

откъса и запечатахме договора, поставяйки малко прах от тамян в пламъка

на една черна свещ, който изгоря веднага и запълни стаята с прекрасен

аромат.

Върнах се у дома, но не можех да заспя цяла нощ, защото не ми излизаше от