Пътешествие в свръхестественото

ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕ, ВЗЕТО НА ЗАЕМ

Вторник вечер, точно в 19 часа, пристигнах у семейство Грос. Състоянието

на мъртвите щеше да бъде централната тема на нашите разисквания. Убедих

се, че Библията е много ясна и категорична по този проблем като отговаря

на въпросите:

Човешките същества притежават ли безсмъртие?

Могат ли мъртвите да хвалят Бога?

Възможно ли е царството на сенките да бъде потенциален извор на знания?

Отговорът на първия въпрос дойде без колебание от Първото послание на

Тимотей, глава 6,15-16 стихове и Псалом 115:17. Тези стихове разбиха на

хиляди парченца учението от детските ми години.Отговорът на третия въпрос

започна да ми разкрива обичта и правдата Божия в контакта на Твореца с

нас - жалките смъртни. Намерих го в глава 14 от книгата Йов (Йов 14:1,2).

След като прочетох тези стихове, почувствах голямо успокоение и казах на

Кирил и Синтия:

- Голяма работа е да знаеш, че нашите мъртви не страдат в чистилището или

на небето, виждайки страданията на близките им от земята, че всичките

спят в гроба до деня на пробуждането.

Святият Дух ме направи да разбера, че смъртта е точно противоположното на

живота, едно състояние, което включва пълното прекратяване или

несъществуване на живота. Сега разбрах цялостно заблудата на учението, че

човек има безсмъртна душа, особено когато прочетох свидетелството

записано за Адам в Бит 2:7. Разбрах ясно, че вдъхването на живот от Бога

е оня жест чрез който Той оживотворява и поддържа нашето тяло. Вдъхналият

живот прави нашите дробове да се издуват, сърцето да бие, кръвта да тече,

членовете да се движат. И колкото пъти Бог го оттегля, животът престава.

В изявлението от Писанието, че човек стана жива душа, противно на

народното вярване, че човек е добил една душа, Господ прегражда всяка

пътека, чрез която Сатана и неговите демони биха могли да ни заблудят,

като ни се явят и представяйки се, че са духовете на нашите мили, които

са умрели, и са преминали в една по-висша форма на съществуване.

В края на урока ни за състоянието на човека при смъртта, се отвори една

нова перспектива на Божия характер пред мене. Бях дълбоко впечатлен при

мисълта, че християнският свят не представя Исус такъв, какъвто е.

За да се разбере и прецени през какво преминах оная седмица, трябва да си

представите, че никога не сте били собственик на Библия, а де не говорим

за изследването й. Животът ни предлага истинско разочарование, когато не

намираме нещо хубаво и трайно на което да се радваме. И ето, че идва

веднага мисълта, че смъртта може да спре всичко или от нея да започне

нещо... Винаги стоим лице в лице с вечността, но какъв вид вечност?

Другите хора не знаят повече от тебе. А после в един ден, неочаквано

срещаш някого, който държи в ръце една книга, написана от самия

Животодател. Всички въпроси без отговор, които са ви безпокоили години

наред, получават сега едно разумно обяснение и не само това.

Открих, че чрез доктрината за възкресението от мъртвите, Библията открива

пътя по който всички хора могат да спечелят безсмъртие.

Исус - князът на живота, когато ще се яви при своето Второ идване, с

ангелите небесни, ще подари безсмъртие на тия, които Го приеха за техен

Господ (1 Кор. 1%7%1-55). Той ще подари отново живот на тия, които са го

загубили от любов към Христос. Възкресението е великото събитие, към

което са гледали святи писатели като към предмет на тяхната надежда.

Апостол Павел въпреки че изстрада загубата на всичко за Христа, всякак се

чувстваше щастлив, като гледаше към надеждата във Възкресението на

мъртвите (Филип.3:7,8,10,11). Мислите му бяха постоянно отправени към

небето (стихове 20 и 21). Намерихме за интересно, че Павел, когато

споменава страданията си от Азия, където беше загубил даже и надеждата да

живее, се доверяваше на Бога, който ще го издигне и от мъртвите (2 Кор.

1:8,9). Апостолът не прави никакво уточнение, че ще срещне Господа при

смъртта си - както учи модерното богословие - но си постави надеждата на

възкресението.

Изследвайки Писанието, за да намерим определеното време, в което

праведните ще си получат отплатата, а неправедните - наказанието, открих,

че това не става, когато те са мъртви, но при двете възкресения. Думите

на Исус ме смаяха (Лука 14:13-14).

Открих, че Павел си съсредоточава вниманието върху второто идване и на

получаването направо от Исус това, което той нарича "венеца на правдата".

В залеза на своят живот, като воин на кръста, изтощен в борби, носеше на

гърба си белезите, причинени от 5 бичувания (2 Кор. 11:24). Надеждата,

която имаше във възкресението беше тая, която го поддържаше . Въпреки, че

съзнаваше че скоро ще застане лице в лице с палача, Павел издига глас,

отправяйки едно послание, което щеше да окуражи поколения от Божия народ

като уточняваше времето, когато всички ще си получат отплатата на вечния

живот (2 Тим. 4:6-8).

В цялото изследване относно възкресяването на тялото, ме занимаваше

мисълта че ако писателите на новия завет биха вярвали, че човек има една

безсмъртна душа, която отново отива в небето при смъртта, те биха

поддържали със сигурност, някъде, че Христос ще ги доведе живи и здрави,

при своето завръщане, за да ги присъедини към бившето им тяло. Но тази

идея никъде не срещнах, а даже много стихове от Писанието доказваха

противното. Например в 15 гл. от I Кор. в която Павел говори нашироко за

праведните умрели и възкресението, той споменава повече пъти как хората

са заспали и как Исус ще дойде и ще ги събуди.

Последното ми откритие - едното от най-впечатлителните за мене - относно

Възкресението, се подчертава в Посланието към евреите - християни.

Единадесетата глава споменава за вярата на народа в Бога през различни

векове и за страданията и мъките им, куража и надеждата им във

Възкресението и вечния живот, което ги вдъхновяваше даже и пред смъртта

(Евр. 11:35-40).

"Да бих имал и аз тази чудна надежда на възкресението и вечния живот за

които да живея" - си помислих. После нещо разтърси целият страшен

ентусиазъм, който се надигаше в ума ми. Каква глупост от моя страна да

вярвам, че Бог ще ми прости някога омразата, която съм хранил толкова

дълго време против Него. Не, нямаше как. Тази надежда за вечен живот - за

мене е сън на гладна кокошка.

Бих направил добре да се откажа. Към всичко се прибавяше и замесването ми

с духовете. Бог не би простил всичко това. Откажи се, Морно, много е

късно!

семейство Гросс, за очарователната им готовност да изследват библията

заедно с мен. Също им казах още, че бих желал да живея с надеждата да

видя Славното явление на Господа, но досегашният ми живот беше такъв, че

направи това невъзможно.

- Има надежда - каза Синтия. - Имаме велик първосвещеник, Христос

праведният, който действа в Светая Светих в небесното светилище,

ходатайствайки з нас. Той дойде и умря на Голготския кръст, за да може да

ни стане първосвещеник. Чрез Него, и само чрез Него, можем достигна

спасение.

Ако знаеше че съм замесен в далаверата с духовете не би казала че има

надежда.

надежда за всеки от нас. Има надежда толкова време, докато човек е жив,

за да може поиска помощ от Исус. Хайде да ти покажа: Отвори на Евр. 4:15-

16 и прочете

...................................................

Изтръгнах Библията от ръцете й казвайки:

- Искам да видя това.

Това, което ме накара да взема Библията беше Св. Дух, който ми изпълваше

ума. По време на военната служба в Канадския търговски флот, хвърлих

веднъж спасителна котва на човек, паднал зад борда. Той хвана въжето и го

впи в себе си от отчаяние. По същия начин, при моята безнадеждност

прозрях един шанс и протегнах ръце към него.

Поради напредналото време, предложих на Кирил да издигне няколко думи в

молитва след което да си отида в къщи. Същевременно ги запитах дали мога

да изследвам с тях Библията и следващата вечер. Казаха: "да", изрече се

молитвата и заминах.

Пътувайки с трамвая, със скърцащите вагони в шума на вратите, които се

отваряха и затваряха, на хората които се качваха и слизаха, на ватмана,

който съобщаваше имената на следващите илици - гледах като отсъстващ през

прозореца паветата. Мислите ми напълно бяха погълнати от това, което чух

при Синтия. Думите й се различаваха в ума ми като ехо. "И за тебе има

надежда, сигурно има. Във Исус има надежда всеки от нас. Има надежда

толкова време, колкото някой е още жив, за да поиска помощ от Исуса."

После сякаш един глас ми шептеше, че има надежда за безнадеждните, за

тия, които не заслужават, а даже и за демоно - поклонниците.

32 години по-късно, семейство Гросс е срещна с мен и жена ми в Торонто,

Канада. Бяха е изселили в САЩ скоро след повярването ми, така че нямаше

как да се срещнем един с друг преди това време. Разнищвайки спомените,

свързани с есента на 1946 г., Кирил направи едно изявление, което ме

ужаси, защото в него видях пълното с любов дело на милост и обич на

Божият Свети Дух върху мене.

- След няколко месеца от сватбата, каза той изследвах Библията със Уорън

Тейлър, пастор на ЦАСД на английски от Монреал. Нямах причина да се

съмнявам в това което казваше пастора Тейлър, защото за всичко, което

казваше цитираше част от Библията. После една вечер искахме урока за

съботата. Това ми припомни за един ден, когато запитах баба си за

истинската събота. Но изследването не ме убеди напълно. Не ме убеди

напълно. Нея нощ, без да кажа някому нещо, се помолих на Бога да ми

помогне да повярвам на съботата. Поисках да им даде способността да убедя

друг някой за съботата. Бих приел това, което признах, че Бог желае аз да

спазвам съботата.

Следващият понеделник, както обикновено започнах работа. Все пак бях се

уморил, или бях неспокоен и реших да се откажа от работата. Чувайки за

една нова фабрика, която се нуждаеше от добри специалисти, отидох даже

същата вечер на среща с шефа и за моя изненада, бях приет, а даже и с по-

голяма заплата. После се върнах на старото си работно място за две

седмици предупредени както се изискваше.

Най-сетне дойде и времето да започна работа на новото работно място. В

него понеделник сутрин, стоях долу до един работник който имаше два

чудновати обичая. Първото, че пушеше като локомотив. Бях доволен че можех

да отворя прозореца. Другият обичай беше, че колкото пъти не му работеше

машината, ме изненадваше с много трудни въпроси. Бях забравил молитвата

си към Бога, но Бог не забравя никога молитвата на чадата си. Нямах и

представа, че този младеж който беше до мен ще ми предложи и дори ще

настоява упорито за библейски уроци, започвайки даже от същата вечер. Не

познавах сериозните проблеми, които изпълваха живота на Роже Морно, оня

който работеше внимателно на своята машина нея сутрин в Монреал, Канада.

Оная нощ, почти цялата безсънна, няколко дни, преди да позная Кирил, и

оная молитва от едно изречение казано в късните часове на нощта бяха

прехванати от Животодателя и Той ми подготви нужната помощ.

Когато Кирил говори с Бога за нуждата си да се окуражи в пазенето на

съботата и за желанието си да сподели това с някого, Всемогъщият каза:

"Знам с точност лицето от което се нуждаеш." После Неговият Свят Дух се

задейства, подтиквайки Кирил да пожелае да си смени работното място. А

когато желанието да взема най-важното решение от живота си се разви до

нетърпимост в ума ми, Бог беше до мене, готов да ми помогне. Неговият

Свят Дух нареди всичко, отлично, до най-малките подробности.

Мисля само за моят шеф евреина, Хари и за манията му да открие от коя

деноминация беше Кирил, и за факта че ме помоли аз да направя тази

услуга.

върху вечните реалности. Божият Дух ми благослови ума със съвършена

яснота, за да отхвърля нуждата да се задълбоча в едно мъчително

богословско изследване, за което бе необходимо дълъг период за усвояване.

Защото бях в критично състояние, времето не ми принадлежеше, за да го

ползвам според желанието си. Знаех, че един сблъсък с духовете беше

предстоящ. Съзнавах, че живея само в едно време, взето на заем...
ГЛАВА ДЕСЕТА

ДЕНЯТ НА ОБЕЩАНИЯТА

Искам да си спомните, че бях обещал на сатанинския свещеник, че сряда

вечер щях да му дам отговор дали ще се присъединя или не към тайното му

общество. Духовете бяха обещали да ми благословят живота по особен начин.

Но само от два дена бях запознат със една част от големите обещания на

Божието слово.

Така че сряда сутринта отидох на работа, мислейки за обещанията и какво

ще направя с тях. Беше ден, когато имах нужда от ясен ум. Много мислих и

малко говорих, докато хиляда и една мисли ми минаваха през ума. В пет

след обед реших да отида пеша в къщи вместо да взема трамвая. Бидейки под

напрежение се отказах от вечерята. Трябваше да съобщя по телефона

неохотно на моя приятел, Роланд, за да го информирам, че по причини,

които не мога да обясня тогава, не ще участвам в обикновения сеанс за

благодарност от Сряда вечер. Поръчах му да каже на свещеника че ще се

свърже с него скоро.

Вървейки бавно към север по ул. Бльори, минах покрай всякакви магазинчета

без да им обърна внимание. Но необяснимо беше че все пак погледнах една

от витрините. Едва след около 20 крачки осъзнах че видях една Библия.

Връщайки се, погледнах пак. Да, една Библия - нова, новеничка - беше

изложена между другите вехтории, най-отпред.

Фирмата носеше чудното име: "Планината за поклонение на Сам и обезценени

продажби" или нещо подобно. Непосредствено зад Библията имаше едно

обявление писано на ръка: "Тази Библия има днес специална отстъпка". Лека

полека си проправих път през навалицата. Витрините бяха натъпкани с много

неща и поставени по такъв начин че не разбираш накъде да се отправяш.

Закачалки за мъжки дрехи пълнеха голяма част от помещението, докато

китари и всякакви музикални инструменти бяха окачени на тавана. Етикети и

навсякъде етикети съобщаваха нови отстъпки и печалби.

Едно дребно старче се приближи при мене.

- Мога ли да ви услужа с нещо?

- Интересува ме Библията, която имаше изложена на витрината. Колко бихте

искали за нея?

- Момент, да я донеса!

- Г-не, не е нужно да я носите, искам да знам само цената, защото нямам

при себе си много пари.

Но той все пак отиде за нея.

- Сигурен съм, че имате достатъчно за тази Библия. Преди час я поставих

на витрината и записах: "Специална отстъпка за нея".

Продължаваше да говори старчето, и аз се опитах да съм любезен с него по

причина възрастта му.

- Ако търсиш ниска цена за една Библия не ходи никога в място където се

продават Библии. Ела винаги в подобно място.

До този момент успя да се промъкне през всичките неща без да събори нищо.

Изглежда че е бил акробат на младини си помислих аз. Като я постави в

ръцете ми каза:

- Хубава библия, нали?

- Колко? - настоях аз.

- Не е необходимо да плащаш оная цена която би я платил сигурно ако

отидеш в магазина, където се продават Библии. Обърни внимание, една

Библия като тази се продава сигурно за 15 долара, а може би и повече. Да

ти покажа защо. Отвори на Новият завет, казвайки, че не разбира от

Библии. "Знам, че Библии които имат текста напечатан с червен цвят, както

виждаш тук, са най-добрите.

Отново го запитах колко иска, но отново продължи да приказва.

- Бях решил да поискам добра цена, но колкото повече приказвах за нея с

толкова спада и цената, която мислех да искам.

- Отлично. Недейте спира да говорите, докато цената стигне 1.50 долара и

тогава ще бръкна в джоба да я платя.

- Продадена! Дай ми долар и половина.

- Искрено ви казвам че нямах намерение да кажа това, и започнах да

разправям на човека че не исках да го използвам и че бих бил доволен да

платя всякаква сума, която той счетеше за разумна.

- Няма да взема цент повече. Когато казвам цената - готово, така

продавам.

Докато му давах парите, ми каза:

- Знайте че няма да ви я опаковам. На тази цена не мога да си позволя да

хабя хартия за опаковане. Не ви безпокои че я вземате така както е нали?

- Съвсем не, отговорих и тръгнах към изхода затваряйки вратата след мене.

Спрях и влязох отново. Една мисъл ми се роди в главата.

- Нещо не е ли наред? - запита старчето.

- Господине, тази беше най-необикновената покупко-продажба от всичките,

която съм направил до сега. Бихте ли ми казали искрено защо я продадохте

по този начин? Като че ли ми се иска да вярвам че искате да се отървете

от нея?

Погледна ме право в очите.

с други някои неща, които ми ги донесоха едни типове. До него момент имах

един успешен месец в продажбите, както си мислех преди час, преди да

влезеш сутринта тук, не ми провървя от момента, когато купих Библията.

Така, че я сложих веднага на витрината. Вземи я синко, върви си у дома,

чети я и Бог да те благослови.

Веднага си помислих за стиха от Евреи 4:15-16, като му казах, "благодаря"

и заминах. Една неуписуема радост обля сърцето ми докато се прибирах към

дома с новата ми Библия под мишницата. От детските си години не бях се

чувствала така. Сякаш един надвиснал над мен облак изчезна внезапно.

Фактически се чувствах толкова добре, че ми се възвърна апетита за ядене.

Минавайки покрай един дюкян с "Еврейски деликатеси", реших да си купя

един сандвич, който да изям в къщи докато чета от новата ми Библия, през

времето, с което разполагах, докато дойде време да отида у Кирилови за

библейски уроци.

Нещо обаче се случи, което ми увеличи интереса за посланието на Павел към

евреите. Когато влязох в апартамента си, разбрах че е по-късно от колкото

си мислех. Набързо сложих Библията на фотьойла - люлеещ се - и се върнах

за да вдигна една щора. Когато се обърнах, ударих с лакътя люлеещия се

фотьойл което причини падането на Библията на пода.

- О - извиках аз - новата ми Библия на земята! Падна отворена на седмата

глава от посланието към Евреите. Прочетох стих 24 и

25...................................

Погледа ми продължи да слиза надолу и продължих: (Евр. 8:1-