Пътешествие в свръхестественото

ОТ ПОКЛОНЕНИЕ НА ДЕМОНИ КЪМ ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯ

В три часа след обяд звънецът, както обикновено оповести започването на

почивка от 15 минути. Минавайки покрай канцеларията, за да изляза от

фабриката, Хари, един от собствениците, ме помоли да се отбия при него на

връщане. Искаше да поговори с мен.

Когато влязох в бюрото му, предложи ми цигара и каза:

- Роджър, искам да ми направиш една услуга - малко особена. Сигурно си

видял че тази заран ходих из фабриката, придружен от един младеж като му

показвах нашата дейност. Ангажирах го да работи при нас. Ще започне

следващия понеделник сутринта.

- Шефе, забелязах..., но какво общо имам аз с това?

- Слушай внимателно, за какво става въпрос. За мен е много важно, Роджър.

откакто днес си замина това момче, не можах да мисля за друго, освен за

неговия проблем. Човекът е християнин и пази, представи си, съботата,

седмия ден?! Преди да се ангажира, ми каза, че поради религиозните си

убеждения би желал в петък да напусне работа към 15.30 ч. и да навакса

през другите дни от седмицата, за да може по този начин да се приготви за

почитане на съботата.

- Хари, слушам те, но не разбирам на къде биеш...

- Виждам, че не знаеш нищо за библейската събота - тя започва петък вечер

при залез слънце и свършва събота вечер при залез слънце. Като евреин

разбирах какво точно иска от мен този човек и му обясних, че ще постъпя

така както за него ще бъде най-добре. Не се сетих обаче да го попитам от

каква религия е. Ето какво искам да направиш за мен. Ще поставя Кирил да

работи до твоята машина и когато се сприятелите - да узнаеш името на

църквата и естеството на вярата му. Да не разбере, че аз се

интересувам... Работи с такт и не бързай, даже ако се наложи да чакаш

седмица или две, докато стигнеш до същността. Смаян съм, разбираш ли -

един християнин да спазва библейската събота2! Не съм чувал подобно нещо

до сега!

Чувствайки желание да поправя Хари относно съботата и истинския почивен

ден, който християните спазват, му казах:

- Не знаеш ли, че неделята е седмия ден на седмицата? Поне това научих в

училище. Калугерите ни обясниха, че в шест дни сътворил Бог света и в

седмия ден Си починал. Но в Григорианския календар е допусната грешка -

реално неделята трябва да бъде в календара на мястото където ти виждаш

съботата.

С усмивка Хари отвори едно чекмедже на бюрото, взе един речник, отвори го

на думата "събота" и ме помоли да прочета определението: "Събота -

седмият и последният ден на седмицата." После ми обясни, че евреите

никога не са се отклонявали от библейското изискване за почитане на

седмия ден и че в Божественото писание недвусмислено е посочена и

утвърдена съботата като последния, седмия ден от седмицата, така, както

показва календарът.

- А що се отнася до Григорианския календар, - продължи охотно да ме

просвещава Хари - той наистина регистрира някаква грешка в отчитане на

времето, но това не засяга и не променя седмичния цикъл. Регистриран е

фактът, че между показанията на календара и движението на слънцето се

получава разлика от 10 дни на 1600 години.

Но за да сме съвсем наясно по този въпрос, Хари ми препоръча да се поровя

в някоя добра енциклопедия и да му кажа всичко, което съм научил в неделя

следобед, когато щяхме да се срещнем на билярд. Признавайки, че не съм

особено информиран по религиозните проблеми, благодарих на шефа за това,

което ми разказа и му обещах да изпълня задачата си относно Кирил и

загадъчното му вероизповедание.

Върнах се при машината, но мислите ми се въртяха непрекъснато към

разговора с Хари. Нямах търпение да отида в някоя библиотека, за да

направя справката относно библейската събота. После си помислих, че не ми

трябва да се забърквам с религиозни теми - за какво ми е, само ще си

загубя времето... Но усетих отново онова непреодолимо желание да разбера

нещо повече за неща, по които смятах, че зная достатъчно...

След работа отидох в Общинската библиотека и за десетина минути имах

цялата информация относно Григорианския календар. Разбрах, че моят шеф

имаше право. Папа Григорий тринадесети е постановил денят, който следва

след 4 октомври 1582 г. - четвъртък, да бъде 15 октомври - петък, за да

съвпадне празнуването на Великден с датата, определена от Никейския

събор. Там било решено църквата да празнува Пасхата в първата неделя след

пълнолунието - събитие, което следвало пролетното затъмнение.

В понеделник сутринта Хари представи на всички в залата новия работник -

Кирил Грос - като изключителен бродерач.

- Казваме му: "Добре дошъл при нас", надявайки се, че идването му във

фабриката ще увеличи доверието към нашата фирма - завърши Хари кратката

си реч. После съпроводи Кирил до работното му място (машината, на която

щеше да работи беше точно до моята) и се обърна към мен:

- Кирил, запознай се, моля, с Роджър. Имате възможност да се опознаете

добре, а не е изключено да станете и приятели - ще работите не само един

до друг, но и по едни и същи проекти. Роджър, опитай се да отговориш

търпеливо на всеки въпрос от страна на новия си колега, свързан с

работата. Момчета, ако се нуждаете от помощ - извикайте ме.

Около 40 минути по-късно започнаха неприятностите ми с бродерачната

машина - постоянно пущаше бримки. Това означаваше, че трябва да развалям

част от вече изработеното и да го правя наново. По едно време изгубих

търпение и си позволих да приложа един стар словесен обичай, доста груб,

който тогава наричах "да викам светиите от небето"...

По-късно помолих шефа да ми настрои машината. Той фиксира затварянето на

макарите, провери всички части, които можеха да са причина за

неправилното действие на машината, но... без резултат.

През почивката в 10 ч. сутринта излязохме навън с Кирил да глътнем въздух

и се разговаряхме за моите неприятности. Попитах го съвсем неангажиращо

какво би направил на мое място... Той помълча, почеса брадата и каза нещо

съвсем неочаквано:

- Разбирам, че ти е необходима помощ и мисля, че може да се направи

нещо... Но Роджър, моля те - отнасяй се по-нежно с Господа. Чух гласа ти

и ако не бяха онези... особени думи, звучеше като молитва за помощ.

Неговият отговор доста ме изненада, но в същност Кирил успя да изрази

мнението си и едновременно с това - да не ме засегне. Същевременно

намирах случай да разбера това, което Хари искаше да узнае.

- Кирил, прости ми ако съм изговорил нещо, с което съм те засегнал -

казах веднага. - Не исках това. Между другото, разбирам, че си доста

религиозен... Би ли желал да ми кажеш към коя деноминация се числиш?

- Аз съм адвентист от седмия ден.

- Надявам се да не го вземеш в лошия смисъл, но никога не съм чул за

такава църква... Можеш ли да ми кажеш в какво вярвате и защо?

Кирил ми обясни, че името на църквата му носи смисъла на нейното

действие.

- Адвентистите от седмия ден основават своето учение върху две основни

библейски истини: Първо, спазването на съботата - седмия ден - като ден

на сътворението призовавайки всички хора да се обърнат към Бога, който

направи небето и земята, морето и водните извори (Откр. 14:6,7). Второ -

адвентистите очакват с нетърпение близкото идване на Исус Христос като

изпълнение на Неговото обещание да дойде и да възкреси праведните Свои

чеда и да ги промени така, че с нетленни тела да обитават вечността

заедно с Него.

В този момент петнадесет минутната ни почивка свърши и ние трябваше да се

върнем на работните си места. Казах на Кирил, че макар да нямам никакви

намерения да посещавам някаква църква, бих искал да чуя повече за

неговите религиозни убеждения. Кирил заяви, че за него ще бъде

удоволствие да отговори на всичките ми въпроси относно неговата вяра.

Този октомврийски ден беше толкова хубав - тих и слънчев, чувствах

особена охота да разговарям и през ума ми мина една мисъл...

- Кирил, какво ще кажеш да обядваме заедно на чист въздух? Можем да се

качим на платформата за товарене зад зданието и ти ще ми разкажеш повече

за твоята религия.

- Звучи много добре - съгласи се той.

Когато застанах до машината и за всеки случай опитах да я пусна - открих

с изумление, че работи без грешка.

Започвах да мисля над това, което чух току що. Бог - Всемогъщият Господар

на Вселената - кани хората да си спомнят за Него като животодател и

създател на човечеството и след това да изразят признанието си, пазейки

за възпоминание второто идване на Христос на земята и Възкресението, ...

хората, имащи нетленни тела и пътуващи през простора към едно реално

Небе... Начинът, по който говореше Кирил за тези неща ги правеше да

изглеждат някак много близки, познаваеми и истински.

Стори ми се, че обедната почивка беше една от най-късите до сега. Имах на

разположение същите 60 минути, както винаги, но начинът, по който Божието

слово се откри пред мен, направи часа да изглежда по-малък от десетина

минути...

- Кириле, това, което ми разказа ме интересува, но и подвига в мен

безброй въпроси - казах накрая. - Можеш ли да ми отговориш на някои от

тях?

- Разбира се - увери ме той. - Кажи ми за кое мислиш в момента - може би

За да се убедя, че съм разбрал правилно казаното дотук от него, направих

кратък преглед на думите му.

- Спомена за възкресението на мъртвите при идването на Христос и за хора

с безсмъртни тела, пътуващи към едно истинско, съществуващо реално небе.

Каза, че това ще изпълни обещанието, дадено от Исус на учениците Му.

Кажи, моля те, какво става с безсмъртните души на хората, когато умират и

какво правят те между смъртта и възкресението?

- Облегнах се удобно на стената, хапнах от сандвича и си помислих, че

Кирил ще се поизпоти над въпроса ми... Но в следващият момент той ме

изненада:

- Роджър, може да се разочароваш, но ще ти кажа, че нямаш безсмъртна

душа...

- Мене не, но познавам множество хора, които ще се разочароват. Ще ми

- Думата, на която се спираме - "безсмъртен" - присъства в Свещеното

писание само веднъж (1 Тим. 1:17), а то прилага това определение само за

Бога. Нека откровено да си кажем - смяташ ли, че е уместно за тебе и мене

да претендираме, че имаме безсмъртни души, когато Библията декларира, че

само Бог е безсмъртен.

Когато чух отговора му, едва не изпуснах сандвича си - ... Не очаквах

нещо определено да ми каже, но това, което чух, беше достатъчно разумно,

за да ме очуди.

- Искаш да кажеш - продължих да питам - че в момента, когато някой умре,

той или тя изчезва напълно? Че нищо не остава от него?

- Да. В посланието си към Римляните апостол Павел окуражава всички

християни да потърсят и постигнат безсмъртието. Явно той не ни подканва

да се стремим към нещо, което вече притежаваме.

Разсъжденията на Кирил доведоха мислите ми до неочакван обрат, още

повече, че не бях чувал християнин да говори по този начин до тогава.

Помолих го да ми разказва още... Той ми обясни, че Исус по време на

Своята земна дейност е говорел з смъртта като з сън. "Лазар, приятелят

ни, спи, но отивам да го събудя от сън". Неговите ученици Му казаха:

"Господи, ако спи, значи ще оздравее" (Йоан 11:11-14)V После Кирил ми

обясни, привеждайки много доказателство от Библията в подкрепа на десетия

стих от първа глава на Посланието до Тимотей (2 Тим), в който се казва,

че Спасителят ни Исус Христос унищожи смъртта и донесе живот и осия

безсмъртието чрез Евангелието. Когато го помолих да ми разясни тази

мисъл, Кирил най-неочаквано започна да разказва, че сатана и неговите

духове - демони много се радват да обърнат и да водят погрешно

представителите на човешката раса. И това - още от деня, в който накараха

нашите прародители да отворят вратата към мизерията за тях и поколенията

им, чрез непослушанието. Още тогава ония зли духове са следвали грижовно

начертаните планове да карат смъртните да съсредоточат вниманието си

върху погрешни идеи и човешки философии, за да се отдалечат от Бога и

Неговия закон. По този начин човечеството се беше лишило от големите

Божии благословение, които му бяха обещани.

- Тъжно е да го признаем, но плановете на дявола са имали голям успех.

Казах си, че най-после намерих човек, който съвсем точно разбира начина

на борбата, която водят срещу него противниците му. Побутнах го да

продължи:

- Най-голямото благословение е да се намериш съвършен при идването на

Месия. За жалост, дори израилският народ, тези, които получиха Божиите

пророчества, толкова се бяха отдалечили от Месия, че когато Той е ходил

между тях, повечето Го отхвърлиха и един ден извикаха: "Разпни го!" Едно

от най-хубавите обещания беше възкресението на мъртвите и възкресението

на мъртвите и надеждата за вечен живот. Макар, че по времето на

апостолите, садукеите - една образована класа сред еврейския народ -

вярваха и учеха простолюдието, че няма да има никакво възкресение (Деяния

23:8). Противно на това, много от околните нации поддържаха, че при

смъртта хората преминават в една висша форма на съществуване. Разбираме

от 2 Тимотей 1710, че Господното учение и великата Му жертва на кръста

унищожиха смъртта и сринаха всички погрешни учения относно този проблем.

Христовото евангелие показва много ясно, че вечният живот и безсмъртието

са обещани и ще се дадат на праведните при Второто идване на Христос, а

не преди това... И че в мига, когато един човек умира, той не изпитва

чувства, че времето тече, но не и за него, който е смъртния сън...

- Кириле, - нямах търпение да изкажа впечатленията си - Божият Дух е

направил възможно вие, искам да кажа - адвентистите - да се отърве от

капаните на доктрината за безсмъртието на душата. Стигнах до заключение,

че това е най-голямата измама, която демонските духове са вмъкнали между

хората... - Сърбеше ме езика да му кажа за общението си с духовете, но си

помислих, че ако го направя, ще ми струва живота. Така, че продължих да

питам:

повече за идването на Исус Христос и за безсмъртието... Кирил предпочете

да ме запознае с 1 Сол. 4:13,14 и 16-18, и да разговаряме върху тях.

Връщайки се обратно при нашите машини, коментирахме:

- Имаш познание за света, което впечатлява и ме кара да мисля по друг

начин за всичко това. Всеки, който притежава тази надежда, има нещо

наистина изключително ценно... най.ценното за човека - смисъла на живота

му.

непознаваем за никой човек, стана бойно поле на страшен сблъсък между

Святия Дух Божий и демонските духове - слугите на сатана. Първото нещо,

което разбрах беше - защо демоните мразят толкова Изкупителя на света;

защо са измислили стотици теории, свързани със състоянието на мъртвите;

защо така упорито целят да объркат хората и да ги отдалечат от истината

за произхода на злото, за възкресението и спасението... За да поддържат

демонската доктрина за живот след смъртта, (в това сам се убедих) те се

явяват на хората и поддържат измамата, че са духове на починалите им

близки.

на любовта. Същевременно разбирах, че съм изгубен... Според сегашното си

виждане на нещата, тогава преминах до известна степен през опитността на

ония, които ще се озоват пред стените на Новия Ерусалим, гледайки на

изкупените... И тогава ще извикат: "Много е късо!" Заключвайки, че

духовно съм изгубен, започнах да се потя обилно, въпреки, че не беше нито

топло, нито задушно. Не ми помогна това, че разкопчах яката на ризата си

и навих ръкавите и... Отидох до тоалетната, заключих вратата и в

непоносима душевна мъка стисках капака на тоалетната чиния, докато

отпаднах съвсем. Потта течеше на струйки по лицето ми... "Много е късно!"

- ехтеше в ума ми; "Много е късно!" - исках да изрева колкото се може по-

силно, но не издавах нито звук. Омразата ми към Бога беше изчезнала и

сега изпитвах остра болка безнадеждност, представяйки си живота си

занапред без Него... Същевременно ясно съзнавах, че съм подложен на

сатанинско преследване! Демонските духове ме смазваха сега именно с това

ужасяващо чувство на пълно отчаяние - нищо подобно не бях и не съм

изпитвал дотогава и до сега. Физически усещах присъствието им, докато

дишането ми се затрудни, сякаш някой изсмука въздуха около мен. В това

безнадеждно състояние простенах безмълвно: "Смили се за мене, Господи!"

Не съм имал и мисълта да се моля, да отправям молитва към Всевишния, но

за мое голямо учудване започнах да дишам по-свободно и не усещах вече

смазващото отчаяние.

След като си изплакнах лицето със студена вода, се върнах при машината.

Докато работех, в главата ми се загнездва мисълта, че може би

Животодателят чу вика ми и пропъди злите духове, които ме измъчваха...

Ако е така - защо го направи? През всичките тези години мразех Бога,

проклинах Го... Не можеше да ми прости, нямаше как... Все пак - мислех аз

- никой, освен Небесния Бог не беше в състояние да ме спаси от това

ужасно изпитание, което преживях преди малко. Размишлявайки трескаво над

всичко, което беше ми разказал Кирил, в ума ми се разпали още една мисъл:

Докато аз самият не можех да бъда простен и да се надявам на вечен живот,

може би Създателят ми възнамеряваше да използва едно същество, лишено от

всяка стойност - като мене - за да излива благословения в живота на тия,

които обичаше и желаеше на Новата земя.

Не можех да не мисля, че Бог така устрои нещата, та моят път да се

кръстоса с Кириловия, за да науча повече за вечните реалности в човешкия

живот. А може би Небесният Бог да е чул вика ми за помощ преди няколко

дни, когато легнал в леглото си извиках: "Ако има Бог, който мисли за

мен, нека ми помогне! Мисли, да, мисли - и то с толкова любов и грижа! -

почти ми идваше да извикам тези думи и да ги казвам на всекиго в

залата... Убеждавайки се, че съм под закрилата на Бога, реших да помоля

Кирил да ми каже какво е намерил още в Библията, което аз непременно

трябваше да науча. Ако Бог се е смили над мене - един индивид, който не

заслужаваше нищо - изглежда, че го е грижа за много хора, добри, но

незнаещи какво желае Той да им предложи. Може би ако се постави във вечна

услуга на другите, Бог би ме спасил от силата на демонските духове и бих

могъл да си изживея остатъка от живота, радвайки се, че ще мога да

информирам много от жителите на планетата за ужасяващия невидим конфликт

между вечното Добро и зло и да им помогна по този начин да направят

правилния избор. Това щеше да осмисли остатъка от живота ми, независимо,

че аз самият нямаше да съм спасен. Постепенно в мен се надигна обида и

гняв за това, че демоните объркваха живота на хората. Тогава и там реших

да ликвидирам окончателно с тях.

Същият ден след работа, казах на Кирил, че бих желал да го придружа до

трамвайната спирка и да поразискваме... Докато вървяхме, запитах го дали

ще е възможно да изследваме Библията. Отговори ми, че това ще му достави

истинско удоволствие, а после ме запита:

- Искаш ли да започнем следващата събота? Тогава ще можем да се

занимаваме един или два пъти седмично, ако желаеш...

- Кириле, по причини, които не мога да ти кажа сега, за мен е много важно

да започнем още тази вечер. Къде предпочиташ да бъдем - у вас или при

мен?

от моето настояване да започнем същата вечер... Седмица по-късно

преминахме двадесет и осем библейски урока.
ГЛАВА ОСЕМ

ПОНЕДЕЛНИК ВЕЧЕР - НА УЧИЛИЩЕ

След като ме представи на жена си, Кирил каза, че иска да ми обясни нещо

повече за неговото отношение към Църквата на адвентистите от седмия ден.

Фактически той самият не беше още член на тази деноминация, но ходеше

редовно на богослужения и му предстоеше кръщение следващата събота (това

се оказа новина за жена му - Синтия, която не знаеше за решението му).

Кирил разказа, че изучава от дълго време всички издания на църквата,

свързани с библейските учения и че това го е направило запален

изследовател на Библията. Той беше постигнал едно твърде задълбочено

разбиране на Писанията и с помощта на пастор Л.У.Тейлър и това го довело

и до решението да се присъедини към църквата.

Кирил даде идеята Синтия да ми предава уроците, които трябваше да

премина. Дадох съгласието си, след което тримата се помолихме. Съпругата

на Кирил предложи да използваме едно ново ръководство, наречено "Двадесет

и осем Библейски урока за заети хора". Всеки урок съдържаше около 15-20

въпроса, изясняващи определен проблем Всяка среща щеше да трае около час.

Планът беше напълно приемлив - поне що се касаеше до мен.

Същата вечер започнахме първия урок, озаглавен "Словото Божие". Стори ми

се, че преминахме материала светкавично. Това, което узнах за Божието

откровение към човека ме очарова. Следващият урок беше върху втора глава

от книгата на пророк Даниил и проследяваше издигането и падането на

световните империи, както и въпроса за Второто идване на Христос на

земята. Кирил ми предложи да си определим една дата, за да изследваме по-

обстойно пророчествата на Даниил. Запитах го дали не можем да започнем

веднага. Съгласиха се и... продължихме.

Един стих ми направи особено силно впечатление - Даниил 2:44. След като

го прочетох, исках да разбера какво друго беше изявено на пророка относно

основаването на Христовото царство на земята. Жената на Кирил ми обърна

вниманието върху глава 7, стих 27. Синтия ми каза, че това, което пише в

Евангелието на Матей 5:5 ще се изпълни тогава. Същевременно открих, че

хората, населяващи земята в това последно време, ще бъдат възкръсналите и

преобразените при Христовото идване.

И третия урок мина също тъй бързо. Подобни неща не бях чувал до тогава,

новото, което научавах завладяваше ума ми и нямах търпение да научавам

още и още...

- Следващият урок за какво се отнася?

Не си спомням какво заглавие назова Синтия, но помня невероятното

желание, което то събуди в мен да разбера какво казва Божието слово по

този проблем. Това желание ме завладя до такава степен, че трескаво

мислех как да намеря начин да накарам Кирил и съпругата му да ми предадат

тази вечер и този, трети урок.

Запалвайки още една цигара и вдишвайки дълбоко два пъти, подхвърлих, че

ако Кирил е толкова любезен да ми опразни пепелника, бих посмял да им

предложа да продължим изследването на Библията още един час. Домакинът

уважи молбата ми и когато се върна с празния пепелник, предложи:

- Хайде да не губим нито минута, за да не си лягате късно.

Обясниха ми, че те си лягат към 11 часа.

- Отлично - отвърнах аз - има още час и половина. Напредваме чудесно с

нашите уроци, така че не си губим времето.

Спомням си тяхната реакция толкова ясно, като че беше вчера. Синтия

погледна съпруга си с огромна въпросителна в погледа. Той й даде знак, че

трябва да продължим. Междувременно изпафках почти половината от цигарата,

но побързах да ги запитам дали няма да ги обезпокоя, ако запаля още една.

Това беше мой начин да се възнаградя, когато чувствах, че съм постигнал

нещо, което си заслужаваше усилията. А фактът, че така бързо и резултатно

изучавах с тези милиони хора Библията, мислех - беше един от най-големите

успехи в живота ми...

Без колебание Кирил ми отговори:

- Искаме да се почувстваш като у дома си, когато си при нас. Постъпи

както намериш за добре.

Ох, ... и направих точно така - по естествения начин, който ми беше

познат - ...

Скоро стаята се изпълни с цигарен дим. Уверен съм, че Светият Дух Божий

подготви почвата пред мене, като помогна на тези изключителни хора да

разберат каква сила упражнява върху мен тютюнът в този момент и да се

измъчват, вдишвайки отровата само заради радостта да ме сближат с Исус...

Години наред благодарях на Бога за начина, по който е прави тази

деликатна ситуация. Цели седем последователни дни изследвах Библията по 4

чеда вечер. Тогава не разбирах как ми действа тютюнът и на какво мъчение

подлагах моите домакини и учители... докато не достигнахме темата за

здравословния начин на живот. За съжаление тя беше включена накрая на

учебника. Когато ги запитах защо а ме търпели да ги опушвам жестоко всяка

вечер, Синтия ми обясни:

- Твоята компания ни харесваше, независимо от нездравословния ти навик. с

Кирил решихме, че нищо не бива да става пречка на голямото ти желание да

изучаваш Божието слово, дори поглъщането на толкова много дим да ни

коства години от живота. По-важното беше и е това, което научиш, да те

направи последовател на Исус.

След свършването на третия урок, първата вечер, предложих ентусиазирано

да вземем и четвъртия, след което да ги оставя да си почиват. Израз на

голяма изненада се появи на лицата им. После Кирил внимателно запита дали

не е по-добре да уточним друг ден и тогава да го разгледаме...

- Надявам се да ми позволите да дойда още утре вечер - казах, а мислено

добавих "ако съм още жив". Чувствах някак уверено, че духовете искат да

ме отстранят. Не можех да обясня на любезните си домакини какво ме

притеснява, но те усетиха неотложността на проблема ми и се съгласиха да

разгледаме и четвърти урок.

Онази вечер, когато Роланд и аз посетихме така наречената зала за

поклонение на божествата, свещеникът ни накара да се закълнем, че ще

пазим в тайна всичко, което видяхме и чухме. Ние повторихме част от

напева след него и запечатахме договора, поставяйки малко тамянов прах

над пламъка на една черна свещ. Свещеникът подчерта, колко важно е да

мълчим пред външните хора, за да не предизвикаме раздразнението на

духовете. По-късно, когато присъствах на това, което поклонниците на

дявола наричат благодарствено събрание, свещеникът ни обясни голямата

опасност, заплашваща този, който разгневи духовете. Той онагледи

предупреждението си с няколко примера. Най-напред ни разказа за един

особено непредпазлив поклонник, който, макар че живеел в сграда, считана

за напълно безопасна по отношение на пожари, изгорял заедно с цялото си

жилище само за броени минути. Не била пожалена и жена му. Друг път

духовете тероризирали един неверен член на общността в продължение на

час, като изхвърли всичките му вещи, заедно с мебелите, разбивайки ги

навън с голям трясък. Когато го настанили в болницата, бил в шоково

състояние, а в последствие откачил напълно...

Тези спомени разбира се ме накараха да ценя особено времето за изучаване

на Библията и да го приемам като изключително ценен подарък. В случая те

ме поощриха да удвоя натиска за преминаването и на четвъртия урок.

Смелостта, с която се втурнах в изследването на Библията при такива

обстоятелства не беше резултат от човешки старания. Разсъждавайки за това

днес, разбирам, че тогава бях хранен изобилно с Божието слово. А то е

живот, то има силата да причини действията на някого до връхната точка да

рискува създаването на неприятности на княза на тъмнината. Бог

занемаряваше аз да чуя големите истини на Неговото Свято Слово и това

стана реалност. Демоните не можеха да попречат на това.

В края на четвъртия урок се уговорихме да се срещнем следващата вечер в 7

часа. Преди да тръгна, поисках от Кирил да прочете 2-3 стиха от Писанията

и да се помоли кратко. Той отвори Библията на Псалом 46 и прочете от

първи до трети стих. Излизайки, спрях се на вратата и запитах Синтия кои

са следващите уроци. Оказа се, че един от тях е озаглавен "Състоянието на

мъртвите". Усетих, че горя от нетърпение да започнем отново. В същност

главната ми грижа не беше минаването на времето... Докато пътувах в

трамвая към дома, се питах дали ще бъда жив до вторник вечер, до

следващия ден...

В полунощ очаквах посещение на духовете и мислех колко безпомощен съм със

своите човешки сили пред тях. Все пак не се страхувах от смъртта. Божият

Дух ми благославяше живота и макар да бях такъв грешник, в мен се

пробуждаше живителната обич към Исуса... Когато си легнах, думите от

Писанието, които Кирил прочете, се повтаряха в ума ми, и отново

следващото нещо, което осъзнах, беше... звъна на будилника. Утрото на

вторника дойде и скоро щеше да настъпи времето за работа. Думите от

Псалом 46 осмислиха деня ми, караха ме да гледам нагоре - към Бога, който

е изворът на живота и източник на всяка сила, Оня, в чиито възможности е

да промени по чуден начин най-обезкуражителната перспектива, която ни

лишава от надежда.