Пътешествие в свръхестественото

сатана и неговите ангели наистина съществуват и че са чудесни създания, а

не някакви грозотии, възприех много трудно. Католическото ми възпитание

беше създало у мен толкова изкривена представа, че не можех да възприема

изцяло истината. Минаха още два месеца на свръхестествени изяви и едва

тогава успях да възприема напълно падналите ангели каквито са - красиви,

баятелни и свръхинтелигентни същества.
ГЛАВА ПЕТА

ДУХОВЕТЕ НА РАБОТА

Около две-три седмици след посещението ми в залата за поклонение, имах

отново възможността да разговарям с великия свещеник за сатана и неговите

ангели. Когато му казах, че очаквах да видя една група от недодялани

типове, сред тези които служат на духовете той се усмихна и се изкикоти.

- Поклонниците на духове, като членове на нашето общество, са много

различни. Пътешествайки по света ще забележиш, че измежду неуките хора, с

ниска култура, преобладава суеверието. Те използват най-низшите форми на

поклонение. В тия случаи духовете въздействат с удоволствие над подобни

хора, защото знаят, че това ще наскърби големия им противник Исус

Христос. Той е претендирал, че ще привлече всичките хора при Себе Си. Но

духовете доказаха безброй пъти през вековете, че това изявление е

погрешно. Милиони и милиони хора са слезли в гроба без да са чули поне

веднъж Неговото име, а да не говорим за вяра в Него.

Докато говореше, свещеникът стана от стола си до бюрото и започна да се

разхожда бавно из стаята. Държеше си ръцете на гърба и гледаше само пода

като понякога издигаше поглед към мен.

- Колкото за нас, които сме от Монреал, то ние се намираме в светлия край

на спектъра. Природата ни е надарила с умствени способности много по-

големи, отколкото на милиони хора от тази област. Затова господарят

изостави обичайния си начин на работа, за да ни въведе в сегашното

състояние на нещата от света на духовете. Той има задача за всеки от

нас... И спри да ме гледаш като че ли не ми вярваш!

Сигурно лицето ми е издавало това, което чувствах когато го слушах.

- Простете ми ако съм ви засегнал с нещо - му казах. - Вярвам във всичко

което ми казахте. Но имам много да уча за волята на господаря - всичко,

което видях в дома за поклонение е толкова ново и различно от това, в

което бях възпитан да вярвам...

- Не исках да те обидя - прекъсна ме той. - Мисля, че понякога взимам

нещата много сериозно. Не исках да се хваля с това, което ти казах за

нашето общество от Монреал. Господарят лично ми обясни тези неща.

В това време седна на стола до бюрото, запали си една пура и с

удоволствие запуши.

- Колкото за Бога и твоят приятел Роланд, още преди година духовете ми

откриха, че ще се срещна с вас тук в култовия дом, но бях забравил за

това. И тъй, като ти бях казал, почивах си в един чикагски апартамент,

когато ми се яви един дух - съветник, опресни паметта ми относно вас и ми

каза веднага да потърся лицето, което остави да ме замества. Без малко да

провали всички усилия, направени от духовете, за да ви доведат в контакт

с нас. Веднага му телефонирах и преди да успея да кажа каквото и да било,

той ме съобщи, че Джордж му е искал позволението да ви приемем в

събранието за свидетелстване и че той му отказал. Информирах го за

желанието на шеф-съветника, а после позвъних на Джордж, за да му съобщя

че ще бъде удоволствие за нас да ви приемем. Както виждаш, господарят

мисли много за всеки от нас, така че не се подценявай, моля те.

отново имах една безсънна нощ, когато се върнах в къщи. Разговорът със

свещеника бучеше в главата ми. Една вечер, приятелят ми Роланд е трябвало

да остане до късно в службата си и нямало как да се свърже с мене преди

да замина за събрание. Докато пътувал с трамвая за дома, си помислил, че

ако отиде направо на събранието, не ще закъснее много. Решил да смени

трамвая на пресечката на "Св. Катерина" с булевард "Св. Лаврентий" и да

ми позвъни от там в дома за поклонение. Забравил обаче телефонния номер у

дома си. Въпреки, че можел да припомни адреса, а след това да поиска

номера от услуги... Той извадил от джоба си една писалка и бележник, но

колкото и да се насилвал, не успял да си припомни номера, който толкова

пъти е виждал на зданието. За голяма изненада докато шепнел на себе си:

"колко добре би било, ако ми помогнат духовете4, една невидима сила

задвижила писалката в ръката му целият адрес с отличен почерк. Роланд се

почувствал особено очарован от този подвиг. Но... от "услуги" му съобщили

че такъв номер няма в компютъра. По същото време с Джордж се питахме

какво се е случило с нашия приятел. После на него му дойде идеята:

- Хайде да замолим Джералд - ясновидеца - да ни каже къде е Роланд.

След няколко минути напеви Джералд си затвори очите, постави пръст на

слепоочието си и каза:

- Виждам Роланд, как влиза в големия магазин на ъгъла на улиците "Св.

Катерина" и "Св. Лаврентий". Сега говори с услуги. Иска телефонния ни

номер но му казват, че го няма регистриран. Ще му изпратя една мисъл с

помощта на моя приближен дух. Да, сега вече има номера. Избира Джордж.

Бъди готов да му отговориш защото ще запита тебе.

Джордж се отправи към телефона намиращ се отсреща в залата. На първото

позвъняване, някой вдигна слушалката и след това каза на Джордж че търсят

него.

Когато Роланд пристигна, беше възхитен от опитността, която имал с

- Ще го поставя в рамка. Не съм виждал през живота си толкова красив

почерк духовете се представиха с имената Реми и Алфонс. Очите на човека,

обладан от духа - съветник, останаха отворени като клепачите му не

мръднаха около четиридесет и пет минути. Съветникът се обърна към

свещеника и каза: "Боговете уважават исканията ти". Гостът стана държейки

в ръката си една дъска (планшет) с кламер за листове и една писалка. В

началото възхвали духовете, признавайки, че те са му давали информации,

които са го направили един от най-великите учени в областта на историята.

Води разговор с духовете около три минути като се обръщаше към тях с "г-н

Реми, г-н Алфонс и г-н съветник". После запита за много неща, получавайки

точни отговори. По време на интервюто се засегна въпросът за някакъв

разговор между Наполеон и един от активните му офицери. Шефът - съветник

каза, че би предпочел Реми и Алфонс да възпроизведат този диалог за по-

голяма акуратност. Гласовете съвсем се промениха - все едно говориха

двама различни хора. Обръщайки се към Джордж му казах:

- Това е фантастично!

С усмивка Джордж отговори:

- Ако ти мислиш че това е впечатлително, почакай да чуеш духовете да

възпроизведат гласовете на някой когото ти познаваш и е мъртъв отдавна.

Направо ще се побъркаш!

Историкът получил всички интересуващи го данни помоли шеф - съветника за

някои допълнителни подробности във връзка с една реч, която кметът Камийо

Худ е държал на стъпалата на кметството в Монреал преди влизането на

Канада във Втората Световна война. Шефът - съветник каза, че той и

помощниците му не могат да му услужат защото дейността им обхваща Европа,

но че след тяхното заминаване един друг съветник ще заеме неговото място

за да му каже всичко което му е необходимо.

Треперейки, двамата мъже избрани за медиуми, си отвориха очите и попитаха

колко време са участвали в сеанса. Мъжът обладан от шефа - съветник

потрепери малко, очите му се затвориха за миг после отново се отвориха и

един друг дух каза:

- С голямо удоволствие ще ви открия непознатото. Присъствах, когато

кметът Камийо Худ държа речта си против мобилизирането на френски канадци

във войската. Какво желаете да знаете?

Историкът отново изрази високата си оценка и благодарност за участието на

духовете в неговия живот.

- Поради това, че е нямало никой, който да стенографира речта на кмета,

днес съществуват различни версии. Благородни съветнико, имате ли някаква

възможност да ни изясните този въпрос?

- Радостен съм да ви възпроизведа дума по дума речта на господин Худ.

Това което се случи после ме смая и не е в моите възможности да го

обясня. Не вярвах на ушите си. Беше оня глас, който съм слушал по радиото

може би стотици пъти. камийо Худ беше политик който предизвикваше

постоянно горещи противоречия. Той никога не се колебаеше да казва със

силен глас какво мислеше за някого или за нещо. Към края на 30-те години

той беше централна фигура за канадските мас-медии. Често пъти вестта на

деня беше някое негово действие или изказване като кмет на Монреал.

Радиоразпръскването записваше речите и коментарите му и ги предаваха

постоянно, така че гласа му беше лесно узнаваем. И сега го чувах отново с

посредничеството на демонските духове. След известно време разказах тая

моя опитност някому и ми отговори, че оня който възпроизвел речта може да

е духът или душата на починалия Камийо. Но е факт, че на тази дата Камийо

все още беше жив и здрав. Умря едва на втори септември 1958 година.

Нея вечер Джордж, докато ни връщаше с колата до дома, призна убеждението

си, че човек умира съвсем след като почине и в момента за който хората

твърдят че са общували с духовете на умрелите, те не са направили нищо

друго освен да разговарят с демони, които имитираха техните близки. По

онова време намерих неговите разсъждения за много интересни, но не се

замислих сериозно за тях. Джордж, не искаше да разшири спора около този

проблем казвайки, че свещеникът щеше да ни го обясни когато настъпи

времето. Случи се така че още следващата неделя вечер говорих по този

въпрос със свещеника. Той изнесе пред Роланд и мен един истински доклад

за ситуацията, в която дяволските духове се въплъщаваха в личността на

умрелите, говорейки за това като за нагледно доказателство на силата им

да манипулират хората. Останах с впечатлението, че спомена за подобни

моменти му доставяше удоволствие. Свещеникът спомена и няколко библейски

случки но аз като невеж по библейски теми не се впечатлих особено с

изключение на това което свещеникът смяташе за връх на Сауловата опитност

с Ендорската врачка. Свещеникът разказа как духовете ръководели Саул да

слуша повече собствените си чувства, отколкото Божиите нареждания и как

са успели да го отделят напълно от Създателя като го накарали да извърши

мерзост в очите на еврейския Бог и с това да спомогне за собствената си

гибел.

онова време от тази да накара ръководител на израилската нация да се

поклони на демонския дух пред погледа на жителите на галактиките. Няколко

месеца по-късно това, което ми каза свещеникът оная вечер ми помогна да

взема решение за скъсване с поклонението на демони.
ГЛАВА ШЕСТА

НАТИСК ЗА ЕДНО РЕШЕНИЕ

Една вечер, докато разговаряше с мен и с Роланд, сатанинския свещеник ми

каза, че е дошло времето да ни изпробват вярата в силата на духовете,

защото това беше нареждането на господаря.

Можете да поискате за вас едно от многото благословения - каза той - само

ако желаете доброволно и открито да изповядате вярата си в господаря.

Изповядването се състоеше в участие на един сатанински ритуал, при който

щяхме да да явим пред цялото събрание, че признаваме сатана като велико

божество, вдъхновен ръководител на планетата Земя, който е благосклонен

да излива чудни дарове над своите верни. После можехме да поискаме един

дар за нас. На края щяхме да запечатаме посвещението си, поставяйки малко

тамянов прах върху горящите въглени на сатанинския олтар и прекланяйки

колене пред него.

Моят приятел не се поколеба. Но аз чувствах, че трябва да обмисля въпроса

от всички страни преди да взема решение. Усещайки колебанието ми, Роланд

ми изтъкна безброй причини, поради които оная вечер било идеалното време

аз да направя важната стъпка в моя живот.

Въпреки, че сега се срамувам, тогава отстъпих и направих позорната

крачка. Поисках дара на гаданието, за да го използвам по най-практичен

начин: да сънувам нощем името и числата на печалившите коне от конните

надбягвания на следващия ден, след което да заложа на тях... Още първата

нощ сънувах подобен сън - много ясно ми бяха показани печалившите коне на

три състезания от следващата събота - след три дни.

В определения ден отидох при един "Буки" (човекът, който държи

документацията със заложените суми) и с голямо удоволствие видях на

таблото името, което сънувах. Понеже нямах много пари, заложих малка сума

в първите две състезания и спечелих 60 долара. Третият кон беше котиран

21 към 3, защото беше далеч от предпочитанието. Но съзнавайки, че

духовете ме информират правилно, реших да заложа 20 долара. Конят излезе

първи и аз бях единственият който отиде на гишето да си взема печалбата.

Дадоха ми 42 долара, казах "благодаря" и си отидох. С навирен нос заради

късмета, който ме облагодетелства, се запътих към модната шивалня на ул.

"Св. Катерина" и платих един костюм за 200 долара.

Подобни опитности имах и други съботи и не след дълго време менажерът

който ръководеше агенцията, изпрати служителя си да ме покани в офиса му.

След като си поприказвахме му стана ясно, че не разбирам много от конни

надбягвания.

- Смаян съм - каза той - че имайки толкова малко понятие от коне, така

безпогрешно избирате винаги печалившите. Искате ли да ми кажете кой Ви

дава информацията?

Когато разбра, че няма смисъл да настоява, ми каза:

- Прекалено скъпо ми струвате, за да ви оставя да залагате в моята

агенция. Искам да си отидете и да не стъпвате повече тук. Ако желаете

адресите на други агенции за залагания в Монреал - готов съм да Ви дам

цял списък.

Опитността на бързото ми забогатяване беше приятна, но в действителност

не ме правеше щастлив. Почти се дразнех, че не се чувствах удовлетворен.

Роланд - напротив, прекарваше, както той сам твърдеше, най-щастливия

период от живота си, защото духовете работеха по фантастичен начин в

негова полза.

Една вечер се случи нещо, което ме обезпокои дълбоко. След като много

присъстващи свидетелстваха за чудните дела, извършени от духовете в

живота им, свещеникът ни призова да отидем в залата за поклонение и да

проведем една благодарствена служба, посветена на боговете.

- Ще говорим на небесен език - каза той. - Неизказано много ще зарадваме

господаря и шефовете - съветници.

Неговото изявление ме обърка, но помислих, че може би по-добре ще е да не

питам как поклонниците на сатана, който е тъй далече от небето, ще

говорят на небесен език...

Когато се събрахме в култовата зала, всеки получи по една песнарка -

съдържаща духовни песни, славещи Исус Христос, а свещеникът изреди три

християнски деноминации. След като изпълни кратък ритуал пред олтара, той

помоли събраните да отворят на дадена песен и да запеят заедно с него. Не

зная колко е продължила песента. Без да издам звук, стоях в състояние

близо до шоково.

Когато се изнизвахме по стълбите към горната зала, свещеникът дойде при

мен и ми каза, усмихвайки се:

- Много добре забелязах, че не участва активно в службата за поклонение

на божествата. Ще ми кажеш ли защо?

- Чисто и просто не мога да оскърбя тези християнски химни така, както ги

оскърбихте вие. Фактът, че не ми харесва някой, не е мотив да пея

грозотии против неговото име...

- Разбирам какво чувстваш, но след известно време ще свикнеш. Това е

същото усещане, както, когато човек вижда за пръв път клане на животно -

в началото е шокиран, но след като е видял още няколко пъти същото

действие - свиква. Между другото, решихме да ви вземем с нас - тебе и

Роланд - да проведем едно важно тържество, посветено на боговете, в една

хижа, която имаме в Лаврентинската планина. Знаеш, че 1 ноември е свещен

ден за нашия народ. Ще ти разкажа повече неща за това, когато се срещнем

следващата седмица.

На връщане, помолих Джордж да ми разясни нещо, което забелязах по време

на култовата служба. След като хората пяха заедно известно време, някои

от тях започнаха да пеят на някакъв непознат език, нямащ нищо общо с

френския, но мелодията беше на същия християнски химн. Джордж ми обясни,

че духовете завладяват хорските умове като ги карат да прославят сатана и

неговите висши служители чрез християнските химни, изпети на демонски

езици. Това нещо представляваше само по себе си най-тежката форма на

гавра с Небесния Бог, нещо, което изключително допадало на сатаната.

Сетих се, че свещеникът говореше за клане на животни, попитах Джордж

каква връзка има това с поклонението. Той ни разказа, че всяка година

поклонниците на духове отиват на 1 ноември в Лаврентинската планина на

едно определено място и че това е едно много важно събитие, но предпочита

свещеникът да ни запознае с всички подробности, които се отнасят до този

ритуал... Стана така, че обстоятелствата ми попречиха да узная тези

подробности.

В деня, когато се водеше този разговор, дори и не подозирах, че падналите

ангели са решили да упражнят натиск върху мен и да ме принудят да мина

точката, след която няма връщане и аз завинаги бих останал във властта на

демоните. Откъде можех да зная, че духовете много добре разбираха как

мощно действа Бог, за да ме доведе за късо време там, където ще мога да

чуя великата Му обич към човешките същества, които не бяха достойни за

тази любов; за изкупителния Му план; за праведния Му характер и

безкрайната Му милост към хората.

В сряда вечерта, влизайки в залата за поклонение, не си и представях, че

може за последен път да се ръкувам с тези приятелски настроени тогава

личности, които направиха всичко, за да се чувстваме като част от групата

и да угодят на духовете. Но не можех да допусна и че само след десет дена

същите тези любезно хора ще се превърнат за мен в смъртни врагове,

работещи активно за моето унищожаване.

Сеансът на свидетелстване беше изключително впечатляващ и след като

свърши, свещеникът се обърна към мен и приятеля ми, заявявайки, че

духовете са извънредно нетърпеливи да ни благословят живота по специален

начин. От нас се искаше "само" да вземем решение за въведителна служба в

тайното им общество на 1 ноември (две седмици по-късно). След това ни

предстоеше най-върховния момент в живота ни - духовете щяха да ни открият

плановете си за нашето бъдеще. Запитах свещеника защо трябва да минаваме

през ритуала на пълното посвещение преди демоните да ни кажат какви са им

плановете за нас. Той ни обясни, че става въпрос за изпитване вярата ни в

духовете. Без вяра беше невъзможно да се задоволи господаря им, но пък

ако останеше доволен, последствията биха били много радостни за нас.

- Господа, - обърна се той към присъстващите - моля, последвайте ме!

Искам да чуете как възнаграждава господарят хората, които му служат.

Придружихме го до една стая, от която и преди се чуваше шум от пишеща

машина. Когато влязохме, видяхме един човек, който пълнеше големи кафяви

пликове с материали, написани на машина на стандартна официална хартия.

- Жулиен, - обърна се към мъжа свещеника - запознай се с тези господа.

Доведох ги тук да чуят от теб лично за опитността ти с духовете още в

началото, когато бе доведен в нашето общество.

Човекът ни разказа как бил принуден като млад адвокат да си пороби живота

в търсене и изготвяне на материалите и преписката по различни случаи,

представени пред върховния съд от една голяма фирма. Щастието го

споходило, когато под ръководството на духовете познал какво значи да им

служиш. Животът му се променил изведнъж. След въведителния ритуал

духовете го информирали, че имат една специална мисия за него. Той

трябвало да помогне на тия, които бяха извършили престъпление против

обществото и не можеха да бъдат защитени легално поради невъзможност да

се приготви навреме защитната преписка от съответния адвокат - да останат

на свобода... Духовете пожелали той да е заеме със самостоятелна дейност,

а именно: да предложи на адвокатите една единствена услуга - да им

приготвя материалите по защитната преписка. Духовете щели да извършват

по-голяма част от работата. Те го информирали, че вече хвърчат писма към

определени адвокати от цяла Канада със съобщения, че ще им бъдат

доставени всички материали, необходими за борба и спечелване на

безнадеждни дела по причина, че е нямало време да се подготвят. Почти

веднага отговори завалели като дъжд. Следващата стъпка била да пренесе

работното си място в дома за поклонение и да бъде там всяка сряда, когато

му трябва помощ. Неговите усилия бяха да постави хартия в пишещите машини

(те бяха три), а духовете вършеха изцяло всичката работа. На масата пред

него бяха машините и почти 50 топа хартия. Каза ми че целия този материал

бил написан толкова бързо колкото той можеше да вкарва листите в

машините.

Когато свещеникът го запита как възприемат адвокатите услугите му, той

заяви, че бяха направо очаровани, защото резултатите са превъзходни -

спечелвали всички дела. А на въпроса колко ще спечели от работата, която

беше пред нас, Жулиен отговори, че се касае за хиляди долари. На раздяла

той ни покани да идваме и наблюдаваме работата на духовете когато се

намираме в сградата. Свещеникът пък поднови молбата си да се съгласим с

Роланд да влезем в тяхната общност, участвайки в специалния ритуал на 1

ноември. Приятелят ми каза категорично "да", но аз не можах да направя

същото.

- Съжалявам, че ще ви разочаровам, но не мога да ви дам отговор веднага -

окончателно.

Без да съзнавам това ръкувах се за последен път със сатанинския свещеник

и си заминах. Нея вечер не успях да заспя. Мисълта да стана участник в

сатанинския култ ме мъчеше. Да го направя или не?

Опитности от последните месеци преминали пред мене и твърде много въпроси

без отговор относно силите на доброто и злото ми изпълниха ума. Даже да

бях открил много смайващи неща, свързани със свръхестественото, чувствах

че става дума за много повече, отколкото съм видял до сега. Разбрах, че

не можех да се доверя напълно на демонските поклонници относно

претенциите им че Бог не ги е оценил правилно, че е пренебрегнал

несправедливо господаря им и т.н. Къде може човек да открие истината?

Може би в някоя от християнските църкви - си мислех, но до сега не съм

чул нищо за подобна църква. В объркването в което се намирах почувствах,

че по някакъв начин се нуждая от помощ за да взема разумно решение. В

изблик на пълна безпомощност извиках със силен глас:

- Ако има един Бог на небето, който се интересува поне малко за мен, нека

ми помогне!

Скоро след това се обърнах към стената и заспах. Следващото нещо, за

което си спомням е звъна на будилника. Нея сутрин, четвъртък, отидох на

работа потопен в моите си мисли.

Скоро след като срещнах Роланд започнах работа на едно място за което бях

подал молба преди известно време. Това ми даваше възможност да усвоя една

нова професия - машинна бродерия към една специализирана фирма,

предпочитана от манифактурите за облекло в Монреал. Докато работех на

бродерачната машина, разсъждавах непрекъснато за решението, което

трябваше да взема в срок на една седмица. До петък на обяд стигнах до

заключение, че нямах избор и ще трябва да се съглася с настояването на

сатанинския свещеник да стана един от поклонниците на духове.