Естествените науки и вярата в Бога

Естествените науки и вярата в Бога.

Това, че има хора, които и по въпроси, отнасящи се до вярата се нуждаят от външно наблюдение, броене, измерване, теглене, признава Исус в случая на Тома, който може да наречем "природоизпитателя" сред учениците и по този начин като идол за много хора точно в наши дни. Когато му е била дадена достатъчно възможност да провери, дали действително пред него стоял Исус Христос, същият му казал: "не бъди невярващ, а вярващ". Тоест току-що направеното изживяване Тома трябва да приложи чрез честно и дълбоко размишление така, че да изчезне корена на неговото съмнение, да му "стане ясно": - това, че Исус след това трябва изобщо да споменава за това, означава също, че Тома не е бил скептик, който е бил "пребит" и "принуден да се обърне към вярата" поради заобикалящата го реалност, вероятно и поради страх от наказание, а че Тома и след това е запазил своите способности, да стигне или да не стигне от само себе си до нови убеждения. Въпреки това той е трябвало да предполага, че освен външното наблюдение има и други възможности да се убеди сам в нещо. Исус е знаел, какво е било подходящо за Тома. Той не е искал да принуди никого - което би придобило характера на съд, а и не може да бъде намерена някаква умисъл да се провокира отказа на някой, който не е бил готов да вземе решение.

Една наука, която прикрива емпиричността = показание на базата на опита винаги, когато нещо не пасва към утвърдения образ, не е достойна да се нарича наука. Истинските гении като Айнщайн не са упражнявали подобен вид делегиране на знанията, а напротив в своите изследвания са наблягали най-много там, където е имало нещо неизяснено. И това търсене може да представлява един от много пътища към Бог - докато самите мотиви са честни и науката не се корумпира от икономически или други проблематични интереси.

Но видимата природонаучна работа - като наблюдение, съставяне на хипотези и в края на краищата на теории и тяхното верифициране - е в повечето случаи недостатъчна по въпроси свързани с хуманитарните науки и религията. Не винаги имаме на разположение някое същество, което ни представя висшата действителност без никакво съмнение и вероятно така, че тя да може да се репродуцира (както при учениците на Исус), или отваря нашите възприятия за това (споменато и при Йоан 1, 51). И все пак има много признаци, които сочат, че напр. в човешкото същество и отвъд него съществуват слоеве, които не се дължат на познатия ни физически спектър от сили и вещества, а проявяват там само своите въздействия. Животворни сили, душевни пориви и чувства, мислене, съзнание... (някои примери за това могат да се срещнат на различни места в основния текст на Пътищата на Христос). В много случаи древните "преднаучни" традиции на различните култури се разкриват като една по-древна форма на опит и научност. И в наши дни е възможно съставянето на специални методи за възприятие и анализ, както това показват например природонаучните наблюдения на Гьоте или базиращата върху това работа за теория на познанието на Рудолф Щайнер, Дори и по-новите научни изследвания на квантовата теория, както и онези учени, които работят върху една нова биология, една нова гео- и астрофизика и др. и в края на краищата върху една нова научна "парадигма" респ. изображение на света, се движат в тази насока; но в повечето случаи без да търсят подходящата методика за новото съдържание както Щайнер.

В католическата църква съществува енцикликата „Fides et Ratio" (вяра и разсъдък/разум) от 1998, и папа Бенедикт XVI засегна тази тема в Регенсбургската си реч през 2006 г. Вярата без разум и разумът без вяра нямат съответно никаква стойност, тъй като те се разминават изцяло с човека. Срещу това Михаел Шпрингер аргументира в списанието "Спектър на науката" от м. януари 2007 г., че не всяка липса на знание трябва да сочи автоматично към рационално необяснимото респ. към Бог - всъщност това напр. малко ни интересува, става въпрос за конкретни изводи, виж по-горе. Но той признава, че вярата, че науката може да обясни един ден големите пропуски и празноти, е просто само вяра. Положението е това, че днес би трябвало да се положат сравнително големи усилия да се открие изобщо възможност за отделния учен той да не трябва да вярва в Бог (което не трябва да се смята непременно като атеистично, а може да бъде агностично, тоест да няма вяра, но без да се е наложило окончателното мнение, че няма Бог.) Дори и друго ново мнение, признаващо вярата в Бог само като трибут за етично осигуряване на материалната култура, не е достатъчно за посочените по/горе гледни точки.