Старият Завет, юдейската религия и Исус Христос...
с извлечения от основния текст и допълнения.
Тази допълнителна страница е принос за по-доброто разбиране на Стария Завет и междурелигиозния диалог. С нея не е свързана претенцията произведенията на Стария Завет да се третират също така обстойно, както този интернетен проект се занимава с Евангелията и посланията на Апостолите (Събитието на Петдесетница).
За отношението между Светите писания.
Исус Христос и неговите ученици са се позовавали често на известните на техните слушатели Свети писания. Това е първо Старият завет. Той съдържа историята на сътворението, книги за историята на евреите, свещени канони, пророчески писания, псалми, апокрифи и др. Исус и учениците му излагали, че тяхното произведение не отменя съдържанието на по-старите откровения, но че те не са на първо място тълкувания, а че сега става въпрос за живота освен непосредствения контакт с Бог и Христос. (Виж също "Основи на етичните стойности" и основния текст на "Пътищата на Христос.net".) От това се появяват нови аспекти в сравнение със Стария завет.
В Новия Завет се намират много връзки към други религиозни насоки от онова време. Напр. Йоановото Евангелие се обръща многократно към онези, които са познавали гностичните учения за мъдростта, за да им обясни на тази основа специфичното и различното от Християнството. Обикновен пример за това е наименованието "Той беше истинската светлина..." в Йоан 1. Някои от писмата на Павел и др. вземат също под внимание нивото на знанието на хората около старите мистични религии, дори повече отколкото юдейските предания. Този, който не познава тези традиции, не би забелязал това. На такива места в Новия Завет няма да се намерят обобщаващи проклятия срещу всички неюдейски стари писания. Такива съждения ще се намерят само там, където се засягат изразени злоупотреби на конкретните, дегенериращи култове, за да бъдат предпазени хората от тях. Правилният, стар път на мисията беше да поеме хората там, където се намират в момента; вместо да изисква от тях да забравят просто своята цялостна биография - което довежда само до повече разриви в съзнанието - вместо да донесе спасението, което лекува разривите. От хората с друг произход не се изисква да приемат първо цялата юдейска традиция. От тази гледна точка те са били равностойни на евреите (сравни напр. Посланията на Апостолите15,19). Едновременно с това между учениците е имало и спорове, които и днес още се срещат.
Делото на Исус е било в тази си форма само възможно на фона на вярата в Бога и надеждите за основна, отнасяща се и до останалия свят промяна, така както това е било предсказано от пророците в Израел. Но във всеки случай от тогава е възможно християнството да се прояви на базата на други религиозни традиции вместо на Стария завет. Това се опита да направи напр. Мани, основателят на манихейците, които бързо се разпространили в Азия, по-късно са били преследвани от църквата и днес са почти унищожени. Изходна точка за него бе също онази монотеистична религия на Заратхустра в Персия. До каква степен той конкретно успя да разграничи ролята на Исус и до каква степен това евентуално не му се е удало въпреки високото ниво на неговото учение (напр. оттегляйки се едностранно само в учението си) е друг въпрос, който на това място няма да разглеждаме по-подробно.
Според староеврейската библия юдейската религия (юдаизъм) е допринесла за написването на някои други писания, като сборникът със закони (Мишна) и сборниците с тълкуванията (Гемара) на Талмуд - в Йерусалимската и Вавилонската версия -; както и основните произведения на определени течения, особено на мистично - езотерични писания на Kабалистиката: Цохар (Зохар) / Сефер Йецира. Последните две писания се смятат, че са от 13 век, но се основават на по-стари предания; Някои от нещата там напомнят даже за стария Египет. И днес дори съществува еврейска мистика (хасидизъм).
Към Божиите образи.
"Богът Абрахам" се изживява както като личен бог на семейството, племето и народа, така и от друга страна като Бог на Вселената. Едва през времето тази вяра е приела строгата си монотеистична форма, която се извиква непрекъснато от пророците*. В началото на Стария Завет Бог бе наречен "Елохим", това означава "божествен дух на (сътворението)", а не материални извънземни с генно-технически експерименти и др., както се спекулира днес в някои книги - доколкото отчасти е имало проблематични влияния върху развитието на Земята, то тези са били прибавени допълнително. Думите "Елохим" и "Аллах" (ислямското наименование на Бог) имат от езикова гледна точка един и същи произход. Семитските думи „елохим" и „алах" (мюсюлманското наименование за Бог) имат един и същ произход, същото се отнася и до "Ел" на кананитите.
Името Яхве/ Йехова/ JWHW се появява едва по-късно в Стария Завет. При приближаването към Бог в течение на епохите, според мистични и хуманитарни източници като Лорбер или Щайнер, е възникнало изживяването на Бог като Йехова. Само преводите използват за съжаление винаги едни и същи наименования, след като в оригинала се срещат много различни имена за Бог. Така се пренебрегват съответно и различните начини на изживяване от хората на различните епохи. Истинското изживяване на Бог като Йехова по всяка вероятност е било временно помрачено от хората, и дори отрицателни същества са могли временно да подведат хората във връзка с това. Феномен в много религии е, че хората, чийто спиритизъм е станал повърхностен и които са били напр. изпълнени с омраза, съвсем ограничено са могли да приемат коригиращите слова на пророците. Така не всички подробности в Стария Завет трябва да се отнасят до "Яхве", и до "JHWH" по смисъла на обясненията на Проф.. Й. Й. Хуртак/САЩ. Но това не значи, че всяко събитие в Стария Завет би могло да се анализира от гледна точка на човешката логика в нашето днешно общество. Бог знае по-добре от нас, какво защо той прави, и какво защо той желае от човека.
Вярата в Месията и Христос.
Още в Септуагинта, в направения от евреите за евреите превод на староеврейската библия през 3./2. век преди Христа на гръцки език „Христос" е думата за "Мешиах", пророческият Месия. Това значи, че това не е откритие на Павел, както се смята от някои модерни автори. Ръкописите от пещерите около Мъртво море (Кумран) показват, че силно вярващите евреи още през десетилетията/вековете преди Христа са очаквали месианско царство на мира, както е описано в Йесая 11. Но още по онова време е имало различни интерпретации за същността на Месията - както и учениците на Исус трудно са разбирали, че при оповестеното ново "царство" не е ставало въпрос за външен национален бунт срещу римляните, а за едно спиритуално, всичко преобразуващо развитие, "небесно царство".
Общността на Кумран се причислява често към строго вярващите, спиритуални есейци, към третата основна школа на тогавашното еврейство едновременно с фарисеите и садукеите. По-точно е ставало въпрос за близка до есейците, независима общност, която е имала добри контакти към други течения на тогавашното юдейство, едновременно с мирните есейци и също към самостоятелните войнствени "целоти", както и към фарисеите в Йерусалим (те са се доверявали на тази общност във времената на нужда, което показват рисунките за съкровището на храма; явно въпреки различните си възгледи те са били смятани за изключително достойни, за да им се оказва доверие). "Правилата на общността" 1QS съдържа данни за очакването на Месията. Дори са споменати 2 месии респ. 2 линии за произхода на очаквания Месия, които въз основа на тогавашните закони биха могли да се отнасят до Исус: чрез Йосиф, потомък на Давидовия род и чрез Мария от жреческия род на Аарон (Това споменава напр. и Карстен Петер Тиде, който по поръчение на израелската антична служба се занимава с тези ръкописи).
Пророчеството на Михей 5,1, според което Месията произхожда от Витлеем, изглежда, че е нямало значение в онези кръгове, които са поддържали очакването на Месията. И все пак напр. евангелиста Матей се позовава на това. Някои смятат това лекомислено за негово откритие, тъй като Исус произхожда от Назарет. От мистично -пророчески източници*), особено от Якоб Лорбер, който през 19 век е нямал причина да опровергае подобни спекулации, научаваме, че Исус произхожда от едно място наречено Витлеем, но не от днешния Витлеем, а от Витлеем, който в наши дни вече не съществува и се намира около Назарет.
Едно място при пророка Даниел 9:25 често се отнася до Исус: От наставленията за строежа на 2 Йерусалим (виж Нехемиа 2:18; около 445 пр. н. е.) до смъртта на (2) Богопомазан ще изминат общо 69 "седмици". Дали това може да се разбере като "годиноседмици" от по 7 години (сравни значението на "Годините на Шабат" и др. ), то това действително би сочило към времето, по което става разпъването на Христос.
(...) *Updates English/ Deutsch.
- има и месайски евреи, които признават Исус за свой Месия;
За твърдо утвърдената върху християнството като религиозна общност теология трудно използваема, но толкова по-интересна за други културни кръгове би могла да бъде идеята на Р. Щайнер да види в Христос същество, което в предхристиянско време е било познато на някои по-висши мъдреци, изразено във Вишва Карман на индусите, Ахура Мазда на персите, слънчевото същество Озирис на египтяните, и в келтския Белемис = Балдур, Аполо.Виж също и главата "В началото бе словото..." в този текст.
Виж също напр. за христологията на Рудолф Щайнер сбирката от лекции "Духовните мъдрости в небесните тела" 1912; "Ранните етапи към мистерията на Голгота", 1913, 1914; "От Исус към Христос", "Христология". *)
Преди 2000 години ние виждаме олицетворението на Христос на Земята като мащаб за преломна точка на световното развитие, поемайки я респ. . човечеството върху себе си, приемайки я отново в живота си. Старите култове са отчасти дегенерирали, както по-късно и християнството става повърхностно, но изследването в такива насоки въпреки това би имало значение. Христос би се показал като нещо, което не помества понякога в отредената му роля като гарант на властта на една отделна религиозна общност. Същество, което олицетворява точно обновеното общо човешко, "новият Адам" на Голгота.
*) Дори и за времето на Стария Завет важи, че изследването би могло да получи някои и други ценни идеи, ако би разбрало инспирираните/пророчески ръкописи в техния специфичен характер и се би запознало с тях; в този случай едновременно с Рудолф Щайнер и напр. Ана Катарина Емерих, "Тайната (Тайните) на Стария Съюз". Отнася се до "предпотопното" време и времето на Новия Завет напр. ръкописите чрез "вътрешното слово" на Якоб Лорбер: www.lorber-verlag.de ; както и Рудолф Щайнер. Познанията на мистиката навеждат до това, че тезата на някои може да бъде забравена изцяло, като историческа личност Исус не е съществувал никога или е бил просто обикновен странстващ проповедник.
Updates English/ Deutsch
Назад към списъка на тази страница
Сподели с приятели: |
