Пътищата на Христос
Към част 3: 15 глави по различни теми и житейски въпроси
Изтегляне 2.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Основи на етичните стойности.
Към част 3: 15 глави по различни теми и житейски въпросиМолитва за мира, живота и земята.Тя е съставена така, че в първата част да се появи без много обяснения необходимата за една ефективна молитва нагласа. Тя може да се промени така, че да отговаря на собствените Ви чувства. Вместо третата част към Бог могат да бъдат предадени и други дела. Най-добре е да се молите бавно и с въображение: Боже, мое начало, моя помощ и моя надежда! Свързна с Исус Христос благодаря Ти за всичко, което ми даваш; прости ми за това, което ме е отдалечило от Теб; моля те, разреши ми в тази тишина да стана творец чрез Твоя Дух. Води ме, по твоя път нагоре, за да не вредя на другите по пътя им към Тебе; води ме, за да помогна и на други в Твой смисъл; пази ме по пътя ми*. Вдъхнови хората да оставят решението за живот и смърт в Твои ръце **; Помогни на онези, които действат за Твоето сътворение; Води Ти този свят, за да премине той към обещаното от Тебе ново време.*** *) Тук могат да бъдат включени и други. **) тук могат да се включат и подробности, или да се преосмислят в медитационно съзерцание, както 'да се приключи преминаването от насилие към насрещно насилие', да се отнеме основата на насилието чрез решаване на проблеми', 'да се вземат само такива мерки за сигурност, които остават на мирните граждани/гражданки техните човешки права', 'да се проведе мирен диалог между тези, които проявяват добра воля в религиите', ... . сравни Матей 5:9 и 26:52. Виж също Обяснения на църквата (английски език). Светите писания на религиите наблягаха първоначално на борбата на човека със своите собствени сенки - както Библията, така и Корана, Зенд Авеста или Бхагавадгита, ... а не външно изразени войни. По-късно това многократно е било пренебрегнато или неправилно разбрано. Днес обаче са налице стремежи произтичащите от това етични сходства на религиите да се противопоставят на упадъка на моралните стойности на тази егоистична цивилизация. При това религиите запазват своите разлики. ***) Измъчената природа вика за помощ. Време е да помолим Бог респ. Христос да ни защити от възбудените природни стихии. Но това не е заместител за необходимата промяна на човешкото държане към Сътворението ****) Лука 11:2; 21:31. Откровение 11:16; ... виж също и Отче наш, Матей 6, 7-15. Вижте също Марк 12:30 „ … ти трябва да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила", сравни 5. Царе 6, 4.5). Към молитвата принадлежи дълбоко изпитваната вяра в осъществяването по смисъла на БОГ и съответната благодарност. Йоан 16:23 "Ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име" първоначално съдържаше също " … „оставете отговора да ви обгърне" (сравнете Найл Дъглас-Клотц: Prayers of the Cosmos. Meditations on the Aramaic Words of Jesus.). Молитва и един живот и действие в същия дух принадлежат заедно, и двете се подкрепят взаимно. (Посочените тук отчасти съвсем нови импулси не се противопоставят на многостранното практикуване на молитвата в църквите и др.) Бог може да отдава любовта, която му се дава, независимо в коя църква. Назад към съдържанието на тази страница
И все пак смисълът, който се съдържа напр. в по-древните "10 заповеди" не е остаряла, а напротив той се е затвърдил. Той не се намира в основата, а в детайлите на културната промяна. Това доказва само по себе си и съобщението на Моисей, който първоначално е получил една по-висша форма на етика, но който е предал на очевидно все още незрялото за нея население една по-обикновена версия. Тези етични основи са едни и същи в християнството, юдейството и исляма, а всъщност в почти всички други религии се намира нещо сходно, както това показва "Декларацията на парламента на световните религии по отношение на световния морал" (виж нашия сайт с линковете). Дори и смятащата се за „нерелигиозна" или хуманна етика показва връзки с ценности на религиозните култури. В основата на етиката става въпрос за това Да се отнасяме към хората около нас така, така както ние желаем да се отнасят към нас; тоест да не вредим на другите, а да им помагаме. Това е същественото за съдбата, тъй като "каквото посеете, това и ще пожънете" (Гал. 6,7; 2.Кор. 9,6). Това е в края на краищата и главният критерии за участието в онова ново време, за което се говори в молитвата "Отче наш" : "Да дойде твоето царство!" (Матей 6) и за които в спасителната молитва се казва "Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост". В преносен смисъл от тази гледна точка се явяват аспекти, които са от жизнено значение за различните нива на човешкото съществуване. Етиката на спасителната молитва се окачествява и в наши дни от някои християнки кръгове погрешно като не директно приложима "етика на убежденията". Действително тя не се превръща автоматично в наръчник за действие напр. при всички трудни политически решения. Но в края на краищата би могла да бъде мярка за това. Там където човек сам преценява и т. нар. "етика на отговорността" води до вземането на противоположни решения, отколкото онази "етика на убежденията" очаква от всеки един човек в собствения му личен живот, не би могло и автоматично да се очаква, че Исус би взел също такова решение. Всеки отделен индивид е отговорен сам за себе си за това, което се случва и не може да оправдае тези събития с грешките и провиненията на другите хора. Не винаги едно такова едностранното определяне на вината е правилно, както това е обичайно при правните спорове. Отделните групи и др. носят също така съотговорност чрез натиска, който упражняват, респ. чрез положителната или отрицателна "образоваща среда", която представляват. Те всички също биха имали нужда от един етичен кодекс (както напр. някои от професионалните съсловия). Според това извън рамките на индивидуалната етика би представлявала интерес "структурната етика" на обществото респ. на части от него. Законите с техните произволности не биха могли сами да заменят това. Табло
*) Тук се прави връзка към изключително много различни детайли от различните религии. Това би могло да пробуди разбирането, че не всички детайли трябва да важат еднакво за всички. Дори в миналото за днешни цели не се е правило достатъчно голяма разлика между религиозните принципи и детайлираните мирски закони, което обаче не означава, че трябва да проявяваме стремеж вярата и законите да имат винаги големи смислови противоречия. След потопа - тоест преди посочените по-горе 10 повели - според библейските предания още тогава е имало някои основни изисквания към цялото ново човечество за неговото запазване, тоест дори и след по-късните израелити: - Да ценят живота респ. да не убиват ("защото по Божия образ направи Бог човека." Битие 9:6), а не за да яде месото на още живите животни. В равинското еврейство по-късно са били изведени 7 "заповеди на Ноах" за неевреи, като при това са били известни различни начини на четене: - забрана да се убива; - забрана да бъдат жестоки към животните; - забрана да се ограбва; - забрана за прелюбодейство респ. разврат; - забрана за идолопоклонничество (тоест според тази представа неевреите не е трябвало да се молят на Бог както и евреите, но те не могат да се прекланят пред други конкуриращи божества); - забрана за богохулство; - заповед за правораздаване със съдилища. Би било добре да отбележим в една табличка собствените си недостатъци и положителни качества и да проследяваме напълно съзнателно напредъка, който правим. Има различни възможности да се работи върху това: 1. Непосредствената работа върху собствените ни проблемни качества въз основа на случките от живота. Добри намерения и т. нат. Това остава важно и при Исус: "първо гредата от собственото око...". Работата върху себе си важи и в Корана като "Велик Джихад", "Голямата Свещена Война", това означава нещо, което е много по-важно от всички външни стълкновения. 2. Директното поправяне и 3. директно взаимно опрощение, ако това е още възможно. В противен случай предайте проблемите чрез молитва на Бога за по-нататъшно разрешение и вътрешно простете. И това също е важно при Исус - той също говори за изчистване на дълговете "до последното петаче"(Лука 12,59, виж също и 5) 4. Там, където няма друга възможност, могат да се извършват съответните добри дела в полза на другите на мястото на тези, които са причинили вреда на другите. Голяма част се изяснява и не пряко от Бог, напр. когато някой поеме да върши общественополезна работа. (Тук също се забелязва плавен преход от чистото изчистване на досегашното и превръщането му в свободни, полезни дела, след което идва относителното "каквото посееш, това ще пожънеш",сравни напр. Йоан 4,37) Тук важи съответно Матей 7,20-21: "...И тъй, от плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, който е на небесата", (които в деянията си са сходни с него). 5. "Молете се на Бог от мое име", тук за неговата прошка и милост в по-нататъшното живот. Това е съществената помощ, която една чисто хуманитарна етика не може да даде. Съдбата не трябва да протича само механично, а човек изживява себе си като воден от Господ, всичко се подготвя и развива така, както той има най-голяма полза за отделния човек и неговото обкръжение според неговата висша мъдрост. Назад към съдържанието на тази страница
Каталог: print print -> Изложение принтком в периода от 13 до 16 април 2011 г в Международен панаир Пловдив се проведе традиционното изложение ПринтКом print -> Рецензия за труда на Ирена Любчова Димова print -> СВ. Климент охридски българия; 1504 софия print -> Инж. Петър Богданов gsm 0887-313- 853 print -> Рецензия относно дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор” в област на висше образование print -> На дисертационния труд print -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент По професионално направление Филология print -> Задача за търговския пътник, навигация на роботи, задачи за планиране и конструиране (асемблиране) на сложни обекти и др Изтегляне 2.86 Mb. Сподели с приятели:
|