Пътищата на Христос
Изтегляне 2.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Информация за: Исус Христос и исляма.
Заратхустра.Първоначалните учения на Заратхустра могат да се намерят и днес при персите и тяхното Свещено писание, в Зенд-Авеста. Изследователи на тази религия в Индия разкриват, че тя е по-древна отколкото смятат западните учени, така че античните историци са имали право. Освен това стана ясно, че в тази религия първоначално не е ставало въпрос само за онези космически борби между светлината и мрака, които по-късно са се влели в гностичните учения. А личният Бог, наречен Ахура Мазда, е бдял като "Свръхдоброто" над тези противоречиви сили. Понятието за неличната страна на Бог е била "Аху". (Адрес за съвременните спиритуални разработки на онази религия: Mazdayasnie Monasterie, Mustafa Bldg., Sir Pherozeshah Mehta Rd., Bombay 400001, Индия.). От друга страна бе открито, че в иранските предания има указания за Ноа/Нуак, които съвпадат с библейските информации. Нашето впечатление е, че Зенд Авеста има още много общи неща с един вид първично откровение на човечеството преди предноазиатския потоп - това означава с най-древната вяра за Бог, на когото Ной е останал верен в тази дегенерираща култура. Абрахам не е бил първият, който е боготворял единствения Бог. Има указания за това, че и предходната форма на тази религия е съществувала и писмено още преди предноазиатския потоп, и на всяка цена съществува възможност някой ден да се появят ръкописи от онова древно време. Един от тези изчезнали ръкописи Лорбер нарича "Сеантиаст Ели", Бог се е явил на хората преди потопа като "Абедам", както той по-късно е действал чрез библейския Мелхизедек. Между другото много мюсюлмански духовници в Иран числят персите към "Хората на писанието" в Корана, както евреите и християните, тоест това не означава към "Неверниците", а към онези, които вярват в един и същи Бог и непрекъснато се напомнят за него от Пророците. Разбира се, че и в тази религия се е изгубило доста от първоначалната спиритуална дълбочина, както и при много други религии, което в наши дни трябва отново да бъде преоткрито. Мани (216/267) се опита да свържи християнското с религията на Заратхустра. (....). Тук няма да се прави по-подробна преценка на това. За целта виж обстойния текст на немски или английскиезик. Назад към съдържанието на тази страница
Междурелигиозният диалог: Това е принос за по-доброто разбирателство между религиите и за мирен "междурелигиозен диалог", така както той се състои от много години насам.**** Тези бележки не предявяват претенция да характеризират исляма като цяло, като се има на предвид, че са налице различни школи на исляма. Коранът*) и другите писмени религии Ислямът означава „подчинение (подчинявам се на Божията воля)", също и „всеотдайност (към Бог)". Свещената книга на Исляма, Коранът, се разбира като духовно вдъхновение, предадено на пророка Мухаммад от архангел Джибрил – който може да се идентифицира с известния в Християнството архангел Гавраил. Сигурно е, че на Корана се придва основно значение. Освен това за самото тълкуване роля играят и други традиции (Суна; буквално „навик”), останали още от времето на Пророка (Хадит). Дори и Пророкът е човек в своите лични отношения, а не Бог. Освен това трябва да се има предвид, че и между мюсюлманите, както и при християните, има такива, които не познават тяхното Свето писание. Християните респ. евреите се споменават в Корана отчасти дори директно като "вашите хора на Писанието" (хора на книгата, напр. Сура 4,171) и "вашите деца на Израел". Тека те могат да се занимават също с Корана*), дори и ако в повечето случаи не го правят. Във всеки случай богословието се занимава със Светите писания на всички религии и изследва освен това историческото развитие на техните тълкувания. Но Светите писания трябва да се четат с респект. Една част от коментаторите на Исляма писаха, че съществува праформа – добре съхранена от Бога - на Корана, която е достъпна само за ангелите и на пречистените човешки пратеници; друга часто от тях интерпретира, че читателят на намиращия се на земята Коран може да го чете само, когато е напълно пречистен. Пророкът важи като изпратен за „време” (промеждутък от време; друг превод след определен период от време), в което няма пратеници (Сура 5,19*). Коранът различава между вярващите по смисъла на ученията на пророка Мухаммад, - "Хора на книгата” (Хора на Писанието) и "Неверници". С "Хората на книгата" се имат предвид особено евреите и християните, които заедно с мюсюлманите се основават на същата традиция, понякога и поклонниците на Заратхустра (Сура 22, 17). Тъй като коранът признава и редица "пророци", които са дали на своите народи респ. на своето време съвпадащи учения за Единия Бог, за отвъдния съд и молитвата (Сура 6, 83-92; Сура 7, Сура 4, 136*). Доколкото хората от тези религии вярват в тези всеобщи основи, то те не се смятат за неверници от Корана. (Сура 5, 48* и др.). През първите столетия на исляма не е била упражнявана принуда върху християните и евреите, за да преминат към исляма (според самото учение, „Няма принуждение в религията”, виж Сура 2, 256*). Абрахам важи като един от „халифите”, които единствени са намерели правилната вяра към Бог. Аллах – в предислямски древноарабски времена ал-илах - има като семитска дума сигурно същия произход като "Елохим", божественото име от староеврейските книги на Мойсей. Като „Неверници” – буквално нещо като: „Прикритите” – в строгия смисъл на думата са се смятали по времето на Мухаммад политеистите , респ. идолопоклонниците, срещу които той се борил в Арабия и от които предупреждава Библията на евреите и на християните. В по-широк смисъл като неверници в днешния ислям важат онези, които не вярват в единия Бог и Деня на Страшния съд. Понякога това понятие неправилно се използва общо за всички, които не са мюсюлмани, а понякога дори и за мюсюлмани от съответно друга насока. Исус Христос в Корана. Едновременно с Библията Исус се споменава и в Корана (7 век от новата ера). При това могат да се открият прилики и разлики. Нека да обърнем внимание на това, че Коранът признава на много места Исус Христос като изпратения от Бога, както и като "словото" Божие със значение, което не е описано по-обстойно и като дух признат от Бога (Сура 4, 171) "сътворен като Адам" (Сури 2, 3, 5,...) Тоест в един добре разбран Ислям той важи във всеки случай повече отколкото при онези модерни християнски теолози, които оставиха само социалния реформатор Исус. Само учението за - от християните по времето на Мухаммед много земно разбрано – синотоворството на Бога Исус в рамките на по-късното Триединство не е било възприето от Корана. Едва ли е имало все още християни, които биха могли да обяснят толкова автентично това, което първоначално се е имало предвид с това, че и хора с друго изходно мнение биха били в състояние да разберат това (напр. Сура 6, 101*). В Римляни се казва, че Исус се е открил чрез силата на чудесата като „син Божий” – тоест той не е бил роден. С мюсюлманското убеждение, че Бог е нероден и че Исус не е роден, а е бил сътворен, с това християните биха могли все пак да се съгласят. Освен това понятието (на гръцки език) "logos" - което в Библията означава божествения произход респ. изпращането на Исус Христос - в Евангелията преведено като "Словото" (виж по-горе), се представя в Корана като Исус. Дали във вдъхновенията на Корана - както и в Библията - няма скрити тайни, които не са разкрити напълно досега нито от мюсюлманите, нито от християните, така че спорът за отделните понятия да е напълно безсмислен? Дори и там, където християните представят тези учения така, че да бъдат разбрани като "многобожие", това не отговаря на начина, по който Исус сам е учил: "Молете се в мое име (тоест вътрешно свързани с Исус) към Отеца (Бог)" (Йоановото евангелие 15:16). Всичко в живота на Исус се отнася до единия Бог, с който той е тясно обвързан, и точно към когото той иска да води хората. Понятието "Логос" (в Евангелието на Йоан 1 "Словото Божие", наименование, което тук е свързано с Христос) се среща в превода на Корана от Парет (на немски език) независимо от Исус, но в други издания на Корана се разбира като „делата” респ. като Божия „заповед” (Сура 13,2; Сура 13,11). Коранът вижда Исус "сътворен като Адам", който Бог сътворява от глина (Сура 3, 59) и говори за "Божия пратеник" от духа Господен, който е извършил девственото раждане на Исус от Мариам (Мария) . (Сура 19. 17-22*). В християнската версия ангелът на Господ оповестява раждането на Исус от Светия дух. Освен това в Корана се казва, че Исус се подкрепя със Светия Дух / Божествения дух (Сура 5, 110). Според Корана младият Исус е оповестил своето възкресение (Сура 19, 33), с което в Корана би могло да се смята често упоменатото възкресение на вярващите в "Сетния ден" (виж по-долу) (Сура 4, 159), с което би могло да се има предвид и неговото връщане в „Деня на страшния съд” (да се смята Съда, с възкресението на вярващите, което се споменава често в Корана. виж Сура 4, 159* (). Коранът разказва, че Исус е бил възнесен жив в небесата (Сура 4, 157 – 159*, Сура 3, 55*). Мюсюлманите и християните нямат еднакво мнение по въпроса, дали Исус е бил разпънат на кръста преди своето възнесение, умрял и преодолял смъртта чрез Бог - както казват християните - или той е бил възнесен жив в небесата, без да е бил разпънат на кръст - както вярват мюсюлманите. Обща обаче е вярата, че по времето, когато той е бил въздигнат, той в никакъв случай не е бил "мъртъв", а напр. е поучавал хората. Още в Сурите 3,55* респ. 5,48* се казва, ".... аз ще го пречистя" и "... ще се върнете всички при мен, и аз (Бог) ще решавам измежду вас за това, в което не сте постигнали единство (в земния живот)". Решението на някои останали тайни християните и мюсюлманите биха могли да изчакат спокойно, вместо да спорят за това. Също така Коранът съдържа Възкресението на вярващите по време на Съда (Сура 36, 77-83; Сура 69, 13-37; Сури 75 и 99 и др.). В деня на Възкресението Исус ще бъде свидетел пред вярващите в Писанието (Сура 4, 159; сравни Сура 16, 89*). Тези, дори и немюсюлманите, които вярват в Бога и в Страшния съд, правят добро (), няма защо да се страхуват от Деня на страшния съд според Корана (Сура 2,62; Сура 4,123/124; Сура 7,170*). Страшният съд в Корана е, както и в Библията, дело на Бога, а не на хората, независимо от това, дали са християни, мюсюлмани или евреи. (Подобни сравнения между религиите не служат тук за това да покажат съмнение относно независимостта на Корана.) Относно етическите основи на исляма и християнството. Етическите основи на 3 "абрахамски религии" са тясно свързани помежду си. В исляма се срещат също повелите, дори и посочени по същия начин, между другото и в Сура17, 22-39; Сура 5, 38-40; Сура 2, 188; Сура 4, 135; Сура 2, 195; и Сура 17,70* (човешко достойнство). Коранът забранява напр. най-строго и без изключения убийството на невинни хора (Сура 5, 27-32*). Понятието „Гихад" (Джихад) означава само: „война”; "Свещена война" произлиза в това си значение не от Корана, а от цитатите на Мухамед и на ислямските правни школи.***) Вътрешната духовно-моралната дейност върху собствените чужди на бога страсти важи като „Голям джихад”, на който се придава по-голямо значение отколкото на всички други спорове. (Сравни напр. посланието на Исус, "първо извади треската от собственото си око..."- Много външни конфликти биха загубили по този начин своята основа). "Джихад на словото " е мирното представяне на вярата. "Джихад с ръката" е активният поучаващ пример на вярващия. "Джихад на меча" се нарича също така и "Малък джихад"; той се позволява само за защитата на нападнатите вярващи и „без престъпване”. (сравни Коран Сура 2, 190). "Ожесточеността" на общуването с вярващи от други религии е заложена обаче и в Корана (Сура 48, 29, Сура 47, 4); подобни „интензивни“ пасажи могат да бъдат сравнени с други подобни места, където те достигат границата си (като „В религията няма принуда“, сура 2, 256). Много са традиционните правила за общуване между половете включително и забраната за брак между привърженици на други религии и др. Към ислямската практика принадлежат: "Убеждението, че няма друг Бог освен Господ (Аллах) и Мухаммед е Божият пратеник; че трябва да се извършват предвидените дневни молитви (Сура 2, 177*); че през месеца Рамадан трябва да се спазва годишното постене (Сура 2, 185*); по възможност веднъж в живота да се направи Поклонението (Сура 2, 196*); и да се заплати Цакат (данък за социални помощи) (Сура 2, 177*)". В днешния ислям няма централно място, което решава относно религиозни-етични проблеми. Но позициите, които се заемат от мнозинството на видните учени, би била вероятно възприета от широките маси. *) Между другото тук е използван преводът на Корана на Руди Парет, издателство Колхамер, чийто превод отговаря на научните изисквания и различава стриктно между буквалния превод и вмъквания за по-добро разбиране на текста. Тук се употребява най-използваното в ислямските страни египетско броене на строфите. Другите преводи могат да използват една от другите две броения на строфите, в такъв случай ще намерите споменатото място малко преди или след посочения номер на стиха в същата Сура. Трудният превод на Корана не важи толкова много за толкова ясни места като посочените. Значението на местата в Корана бе сравнено също така с „Коранът, превод и коментар” на Адел Теодор Кури, 2007 (немски език, чийто превод е намерил признание и сред мюсюлманските учени, (напр. Д-р Инамулах Кан, бившият Генерален секретар на ислямския Световен конгрес), а неговият коментар взема под внимание традиционното тълкуване на ислямските правни школи. ***) Също и посочените "християнски кръстоносни походи" не са били обосновани библейски, а са човешки дела, и имат в наши дни напр. лоша репутация сред много европейски християни. ****) (Сравни в исляма Сура 164 от Корана, стих 125.)
Каталог: print print -> Изложение принтком в периода от 13 до 16 април 2011 г в Международен панаир Пловдив се проведе традиционното изложение ПринтКом print -> Рецензия за труда на Ирена Любчова Димова print -> СВ. Климент охридски българия; 1504 софия print -> Инж. Петър Богданов gsm 0887-313- 853 print -> Рецензия относно дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор” в област на висше образование print -> На дисертационния труд print -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент По професионално направление Филология print -> Задача за търговския пътник, навигация на роботи, задачи за планиране и конструиране (асемблиране) на сложни обекти и др Изтегляне 2.86 Mb. Сподели с приятели:
|