Пътищата на Христос

Вдъхновения и църквите.

Едновременно с петдесятните църкви напр. и католическата църква възприема тази възможност на произнесените послания. Тя прави обаче разлика между едно "всеобщо откровение" за всички с помощта на Библията и църковната служба от една страна - и мистичните "лични откровения" от друга страна. Последните се смятат и важат до известна степен като откровение на Светия Дух, доколкото те съдържат определен смисъл за съответното лице или неговото непосредствено обкръжение, но не се считат за задължителни и не се подкрепят особено. Особено в такива случаи се чувства и критичната реакция на тази църква, когато се съобщават пророчески*) послания, които според съдържанието си надминават личното и са насочени към църквата или човечеството; напр. в посланията на Мария и Христос. От времето на Папа Паул VI официално не се блокира печатът на такива издания от близки до църквата издателства. Но както и преди такива свидетелства отчасти се възпират, напр. от десетилетия 3 послание на Фатима. В такива случаи църквата си запазва правото на по-късно, окончателно мнение. Всички, дори и духовната конгрегация на вярващите са длъжни да съблюдават чрез по-обстойно изследване правото на изслушване респ. справедливо отношение в Кан. 844 §3. Кан. 220забранява освен това неправомерното оклеветяване независимо на когото и да било (което може да възникне при прекалено бързите обществени присъди).

*) Prophetie (Пророчество) - от гръцки език - означава първоначално знаци и указания от извънсетивната сфера, в християнски смисъл - от Бог респ. от Светия Дух. Инспирации (вдъхновения), под които често се разбират по-скоро "Бъдещите предсказания", са само специален случай. Тук са указани и някои места от Стария завет относно характера на пророчеството - разбира се като се вземе пред вид, че от онова време предпоставките за това са се променили напълно (начинът на пророчеството от онова време е било практически забравено до времето на Исус, и то е било отново събудено): Иоила 3,1-2; Aмос 3,7-8.

 **) В някои случаи дори и хора с истински вдъхновяващи способности могат да попаднат от време на време в състояния, които наподобяват на познатите психически смущения - например с принудително продължаващи излияния от вътрешни диалози и постоянна неспособност да се борави със земните нужди. За да бъде възможно предотвратяването на такива изстъпления трябва заедно с горе посочените възгледи да се обърне внимание на следните външни предпоставки: достатъчен сън; достатъчна богата на витамин В храна, напр. с достатъчно много витамин В - това означава внимание при постене и т. нат. в този смисъл, ако не е налице достатъчно богат опит; ясно настройване към желания източник, тоест да се поддържа Христос; да не се извършват прекалено дълги сеанси, които биха дали възможност за отклонение и "превъртане"; да се положат достатъчни усилия, освен интензивните вътрешни преживявания, за обратно връщане към земната действителност; само-осъзнателно преосмисляне на чутото, самоосъзнаващо се преосмисляне на чутото. Помощници, духовни придружители, терапевти и подобни могат в такива случаи да се отнасят целесъобразно само когато имат специфични познания / опит, към което се числи да се взема на сериозно не само моментното объркано състояние, а и необъркания основен феномен.

Назад към съдържанието на тази страница

Защо ми е необходима църква или общност?

Има и едно друго ниво на тази връзка, която се развива в общността с другите: "Защото ако двама или трима са се събрали в мое име, аз съм там с тях" (Матей 18,19-20). Това е първо точно това, което буквално се смята. Не толкова лесно да се изживее, но по принцип възможно би било това от разстояние, когато хората се уговорят помежду си в определено време. Един мистик би могъл да изпита подобна тясна връзка и без предварителна уговорка. За повечето това би било обаче твърде високо изискване. В повечето случаи човек не е роден за отшелник.

Тази форма на обща молитва може да се превърне напр. в редовна домашна сбирка. Освен това тя може да се извърши и в самата църковна общност или в някоя друга индивидуално подходяща религиозна общност. Дори и една или друга църква да желае да наложи своите традиции на вярващите, това не променя смисъла на нещата.

Назад към съдържанието на тази страница

 Седемте печата.

Въпреки първичния, насочен към развитието на това психическо ниво като цяло характер на тези откъси в началото се казва също "Качи се тук и ще ти покажа какво трябва да се случи след това" тоест след седемте общности. Съответно Р. Щайнер и Артур Шулт се опитаха да намекнат за други седем "култури на печата" на земята, които са свързани с онова пречистване на съответното ниво на съзнанието. Написаната от вдъхновенията на Христос в Мексико "Книга за истинския живот" поставя в 7 печата цялата история от времето на "Каин и Абел" до бъдещото време на завършването.  

Във всеки случай този текст не дава възможност за ясно идентифициране с физическата земя на настоящето. Ако размислим в стила на някои свободни църкви, то слаби отзвуци на първите четири печата бихме видели през първите две световни войни, последващото равновесие между Изток и Запад, както и глад и епидемии, религиозни преследвания и катастрофи от най-странен произход биха се включили към всичко това. Метеори, земетресения, смяна на полюсите; но виж и главата "Последните седем мъки".

Напр. онази сцена в Йоановото евангелие 2 – сватбата в Кана и прогонването на търговците и измамниците от храма чрез – виж нашата глава по-долу - напомнят на тези откъси по общностно-образуващия респ. борчески характер.

Ако Исус е предсказвал в глава 5 на Йоановото евангелие раздялата на духовете, които са направили добро и лошо, то описанието между 6 и 7 печат преминава към духовното "запечатване на избраните от дванадесет племена", и "триумфа на избраните на небето".  

Назад към съдържанието на тази страница

Седемте тръби.

Въпреки този първичен духовен нефизически характер тук е направен опит те да бъдат подредени по време след печатите напр. като земни "култури на тръбите". Трудно е да се намерят отзвуци и в историята на съвремието. Не би било изключено измирането на горите и отровите да се видят във връзка с качеството на 1./2. тръба. При 3. тръба прави различно впечатление, че онази факла, която пада върху 1/3 на водните маси, се казва вермут = Чернобил. 4 тръба би могла да изтъква обща констелация от съзвездия, така както напр. това се беше случило през средата на м. август 1987 г. в един космически триъгълник на всички планети. Части от привържениците на ню ейдж медитираха по онова време без да се позовават на апокалипсиса, но посочвайки апокалиптичното число от 144000 хора - по индиански "воините на дъгата" - за така нареченото начало респ. спирка по пътя към една Нова епоха. Петата тръба - дим от кладенеца на бездната, железни скакалци, пет месеца мъка...- биха могли да оставят впечатлението, че войната в Персийския залив (1991)е поне външен израз на силата на тази тръба и нейното продължение в шестата тръба. Седмата тръба води в "Божия храм", също съпроводена от мълнии и гласове и гръмове и др., което може да има вътрешно, мистично значение.

При седмата тръба също има гласове, според които в този стадии вече има "царства на света на нашия Отец и неговия Христос", поне на духовно ниво се решиха доста неща, които на земята не са напълно преработени. Силата на "тръбите" може да се сравни с тази на "Преображението" (Матей 17, и нашата съответна глава) и ученията около тях, както и спасителната проповед (Матей 5-7) и др. °°°

Назад към съдържанието на тази страница

"Седемте мълнии" и двамата пророци.

Жената и драконът.

Отчасти тук може да се разпознае връзка към характера на миенето на краката и прехождащото го миропомазване чрез Мария в Бетания - виж нашата глава "Христос и миенето на краката" и Йоановото евангелие 12,13. В него се съдържа дори възстановяването на мотива за възраждането на все по-високо ниво на развитие.

"Змеят" с неговите отрицателни ангели е обратната страна. Те са надвити от "Михаил и неговите ангели" в космоса и са хвърлени от тях на земята. Небето и земята предпазват сега жената от тях.

Назад към съдържанието на тази страница

Седемглавият звяр от морето.

Между другото и заради "седемте планини", които могат да напомнят също и на града със седемте хълма Рим, също има християнски свободни църкви, които виждат папството в "блудницата Вавилон". Но това е преувеличено и не е доказано ясно от другата символика въпреки историческата проблематика на католическата църква. В Откровение 18:11-23 ясно се изтъква връзката с глобалната световна търговия. (Виж глава "Последните седем мъки и краят на Вавилон...".) "Изображението" на животното според следните глави на Откровение 14 би могло да има нещо общо с фалшивите изображения (представи) на Исус. То би могло да има и връзка с пристрастявания и култови зависимости към мултимедийни устройства.

Обосноваващите се на това примамващи сили на това "животно" могат да се преобразят чрез силата, която е описана в нашата глава "Бичуването" - Йоан. 19,1.  

Назад към съдържанието на тази страница

Звярът с двата рога от земята.

Връзката с поставянето на знак на хората на челото и ръката, както и числото 666 в тези глави, като предпоставка за възможността за купуване и продаване, се срещат особено ясно отразени и в световната история. Развитието на възможностите за връзка с компютъра, чековете, електронните маркировки с трите двойни черти като ограничение = 666 в този код, създадените вече в Канада респ. изпробваните в Мала Азия при голям тест уреди с код за данни на лицата на челото и ръката, обозначението „La bête" = звярът, животното за старата изчислителна централа на ЕС в Брюксел, международен банков код 666 и др. показват тенденцията, как несъзнателно или дори съзнателно, а евентуално и весело замислени могат да възникнат напр. някои обозначения. Библейското "животно от земята" е идентично с "идола на мамона".

Друга, не съвсем отдавнашна тенденция е също да захващаме все по-драматично ставащите проблеми на околната среда първо с неефективна техническа козметика, а след това толкова повече чрез заблуждаваща, технократична екодиктатура, вместо съзнателно да подпомогнем инициираните от населението масивни импулси за промяна. Възможни манипулационни механизми се обясняват чрез ясното познание на техния характер на тяхното решаване. Този процес има връзка със силата, която бе спомената относно Поставянето на короната от тръни - нашата глава и Йоан 2 - 3.

И в главата за змея и двете животни евентуалните прилики на явленията в настоящето не представляват цялото съдържание. Всичко това става, както беше споменато, не само на физическата земя. В следващото ново видение на 144000 (Откр.14) отново се появяват различни същества респ. ангели, които "жънат" на земята две различни групи от хора. Съюзените с животното ще бъдат хвърлени в "полетата на Божия гняв", тоест оставени на въздействията на природните закони. Но би трябвало да се обърне внимание на това, че Откровението не познава "вечното проклятие", а че в края на краищата всичко може да намери пътя към Господ, и в по-висок смисъл всичко е изпълнено от него. Сравни Откровението 22 и съответната глава за "Новата земя".°°

"Последните седем мъки" и краят на "Вавилон"; Връщането на Христос.

От една страна тук виждаме делото на едно още по-високо ниво на съзнанието, от друга страна това ниво може да породи дълбоко и екзистенциално раздвижване на всички елементи на земята и на видимата част на обкръжаващия ни космос: рани, отрови, мъки, огън, тъмнина, негативни "духове" и световна катастрофа с конвенционални размествания, хлътвания или наводнения, метеоритни дъждове, включително и разделянето на три части респ. разрушаването на материалистичната цивилизация на "Вавилон" - Откровение 17 - 18,24Възможност респ. "времеви прозорец" за едно събитие в тази насока се показа вече при шестия печат.

И тук е възможно да поставим за това по-големи периоди от време. Но прощалните речи на Исус (напр. Марко 13) и много други пророчества, които са възникнали във връзка с Апокалипсиса на Йоан, сочат еднозначно към един централен прелом някъде около 2000 г., който ще промени всичко. (Виж горе: За общуването с пророчествата). Научни, но с все още не напълно разкрити находки сочат в същата насока. Масивното намаляване на земното магнитно поле и междувременно необикновено голямата честота от земетресения и вулканични дейности, "изсветляването" на слънцето независимо от класическите цикли на слънчевата активност, както и максималното ниво на слънчевите активности 2000/2001 показват на будните хора, че тук се случва нещо необикновено.

В случай, че магнитните полюси се променят внезапно силно или ако магнитното поле дори се разруши практически, и би възникнало отново в обратна посока, както това често се е случвало в земната история, то това би довело до геологична революция. Тя би била началото не само за една нова ситуация за човечеството, а и на нова земна епоха. Ако магнитният "пояс на Ван Ален" около земята загуби напр. вероятната си предпазна функция спрямо частички и "космически" прах, то пророкуване метеоритни дъждове могат лесно да станат действителност.

Тъй-като от една страна действат апокалиптичните процеси в божествена насока, но от друга страна в ход са манипулации на много природни процеси поради все още останали егоистични части от човечеството и техните "елити", едновременно с някои положителни човешки въздействия, ограничените промени на земята с достигащи до астрономическа степен "нови измервания" биха могли да станат неминуеми; едновременно с промените в човечеството и тяхното съзнание.°

Често са били предсказвани "антихристиянски" диктаторски стремежи на онези, които искаха да запазят властта си, така както и намаляването респ. краят на тези стари времена чрез прелом с настъпването на тъмнина, която би траяла до три дена. Не може тези промени да се отхвърлят просто като безсмислица.

В тази връзка се предсказва от видението на Мария на Гарабандал "голямо предупреждение", което показва безпощадно на всички хора в същността им, какво трябва да (оставят) да преодолеят - сравни Йоан 16:8; Откровението 14:6-20 -, ако искате да сварите преминаването към светлината  (сравни Йоан 16:13). Това било свързано с видимо явление на небето. В рамките на една година след това би трябвало да се случи "Голямо (лекуващо) чудо, и да остави знак в Гарабандал. Само ако след това човечеството не разбере и не се промени, ще настъпи по-късно многократно предизвестения "Съд" ("7 последни мъки" = "Божиите чаши гнева") чрез "огън от небето" (виж освен това Матей 24:28)° (Франц Шпекбахер, "Гарабандал" стр. 120... Често срещащите се в литература коментари за откровенията на Мария от строго католическа гледна точка не би трябвало да заблуждават, че пророческите съобщения се отнасят до цялото човечество.) Според него обаче би трябвало да преосмислим всичко.

В по-нови "предавания" и др. се говори за "зона нула", според която онези, които са достигнали необходимата зрялост ще се потопят на земята в едно космическо спиритуално силово поле - често не съвсем точно наречено "фотонен пръстен" - и ще могат да водят живот със способностите на "светлинните тела" от по-висши измерения във физическото (виж глава "Възкресението" и "Царството на мира").

Оповестяват се също помощни дейности като временно "откъсване от действителността" чрез Христос или чрез подготвени от ангелите хора, или временни евакуирания и друга помощ от положителните извънземни. Откъде някой очаква помощ, трябва всеки да знае сам за себе си въз основа на религията или мирогледа си. Тъй като и в космоса има светлина и сянка, е добре с оглед на вероятната сложност на събитието да се молим за водачеството на Христос и да приложим собствените си способност за диференциране - тъй като тя е специфичен земен път в посока на единството във връзка с това, което идва отгоре като нови сили.

В този етап съществено става въпрос за последните шансове на решението в душата на всеки отделен човек, дали ще продължат да вземат участие в развитието до "мирното царство", каквото се предвижда от Бога за Земята. В края на това събитие се извършва в края на краищата връщането на Христос (Откр. на Йоан 19, сравни Откр. на Йоан 12, Матей 24:30; Деяния 1:6-8): Христос не се връща просто като земен човек, а като ядро на едно обширно събитие на приближаването на Божиите "небеса" (и "отвъд") и земята; както и на духа (и душата) и тялото. И въпреки това се описва връщането на Христос като реално същество, тоест не само причинената от него промяна в човечеството, както предполагат някои модерни групировки. Пряко или косвено това събитие има значение за всички хора, не само за християните. Връщането на Исус като свидетел сред своите пред Божия съд се признава и в Корана. Освен това от пророчествата на другите религии може да се направи извод, че техните пророци ще играят отново роля и ще помогнат на своите привърженици.

Дори и за тази стъпка в Откровението не подхожда мисленето за наказание. Тя е повече част от една логична концепция, която е насочена към друга еволюционна степен на живота на земята. Да я изживеем, независимо къде, като общ преход към нещо по-висше като при всеки ще открие правилното място респ. ниво за своето развитие, това е самото предизвикателство. Който поеме в себе си с добра воля съответно необходимите обновяващи сили и успее да ги приложи, може да изживее по-скоро положителното, но също така да е в състояние да съчувства със страданията на света. Който обаче не иска да пусне новото в себе си, го изживява като нещо падащо отвън. Това е същинският характер на "съда" респ. на "сетния ден" в смисъла на апокалипсиса. Човек има голяма свобода на своите решения, но както това става и в живота, в един определен момент той трябва да е взел решение, в противен случай едно никакво решение е също решение - на "хладките" не се гледа много добре в Откровението (виж в "7 църкви" с допълнение). Разделянето на мненията принадлежи също по пътя към единството към основата/ядрото на събитието на Апокалипсиса.

"Седемте мъки" - седмата свършва с глас от небето "Свърши се" - отговарят на разпъването на кръст и казаното при това "Сбъдна се", виж Йоан 19 и нашата глава към това.

Мистични/ чрез вживяване може в наши дни да се изживее, как земята страда и вика за помощ, да, как се подготвя за "трудно раждане". Разпъването на кръст респ. "гробът" като преход за възкресение засяга тук цялата земя и я надминава във въздействието си. И тук може да се предположи, както беше споменато при стъпките в Евангелията, че преходът от разпъването през състояние отвъд живота и смъртта към възкресението действа днес като единство, така че погледнато от тази гледна точка стъпките на "последните мъки" могат да протекат и без такива катастрофи, предвиждащи "края на света".

Тъй като Откровението обръща внимание не на някакъв механично протичащ филм, а на едно многослойно развитие (виж уводната глава на "Откровението на Йоан") е напълно възможно действителното външно събитие да е действително по-развито, отколкото то се струва на човека, втренчен в една или друга подробност, която (още) не би се случила. В други области има и някои други мъки и бедствия, които в тази си форма дори и не са замислени в Откровението.

Допълнение: И новите книги на Владимир Мегре за бялата сибирска жена Анастасия (издателство Вега, Neufelderstr.1, D-67468 Frankeneck) съдържа вътрешното познание, че старите програми на световната катастрофа могат да се променят, и целта е да се оптимизира Всичко с помощта на хората и в съзвучие с Бог. Но това също не означава, че всичко би могло да продължава както досега.°
Подобни статии могат да се сметнат като импулс, вместо да създават предразсъдъци. Познанията на "Пътищата на Христос" са независими от това.

Въпрос:
Желая ли Исус Христос да се покаже по-ясно, така както е било предсказано, променяйки човешкия живот и света?

(Истинското) „1000 – годишно царство на мира".

Тук ще намерим и духовния съд. Тук трябва да се коригира погрешно разпространения превод:

Този стадии е сходен с възкресението на Христос (Йоан) 20-21; и съответната наша глава). Дори и в самия текст се каза "първото възкресение".

Негативните сили обаче не са премахнати завинаги, дори и върху несъвършенствата на отделните хора трябва да се работи по-нататък, което сега е по-лесно.

След "1000 години" остатъците на негативните сили се проявяват наведнъж, за да се разпръснат тогава (Откровение 20, 7-10). Виж също и следващата глава.

„Новото небе, Новата земя и " Новият Йерусалим".

В Новото небе - в текста наречено пред земята и пред Новия Йерусалим - е намекнато нещо като космическо възнесение. (Сравни възнесението на Евангелията, Лука 24, Марко 16, и нашата глава за това). Ако досега главната част на описанието се намираше на земята, сега значението за събитието за видимото и невидимото "небе" излиза на преден фон. Тук не се имат предвид вечните небеса Господни отвъд пространството и времето - те остават непроменени - а създадените светове. Възможно е да стане ясно, че малката планета Земя е не само "развиваща се страна" в космически аспект, а в решение на нейната проблематика тя би имала насочена към бъдещето изключително специфична задача. Проблематиката въз основа на голяма човешка свобода и големи усложнения в материалното не би могло да се намери така в никакъв случай във всички евентуално "населени" светове по смисъла на Лорбер и на други изказвания; така също и негативните сили, които според виденията на Йоан "са хвърлени на земята", и сега в "бездната". Така както и Исус е имал някакво въздействие върху човечеството, по същия начин съответното преминаване на цялото човечество респ земя би имало с Христос ново, разширено въздействие.

Така обновената "Нова Земя" и свързаното с това събитие на слизането на "Новия Небесен Йерусалим" на земята може да се сравни със събитието по Петдесетница (Делата на Апостолите), но и това обаче в космически мащаб. Това не е географският Йерусалим. Земята се намира на различни нива в обмен със заобикалящия я космос.

"И вече няма да има никакво проклятие - други преводи: никаква смърт/ никаква тъмнина и др. - , ...и престолът на Бога и на Агнето ще бъдат в него" (Йоан 22:3). Като извод това означава, тук са избавени също и негативните респ. носещи смърт сили, няма го вече разцеплението на света. Светът се явява изобщо тук като съзнателно цяло, състояние, което се предчувства 'в близост до Бога' във видения и др., но не може да се опише. Слабо отражение на това състояние би било, когато от някоя си точка във вътрешния живот биха могли да се обновят всички останали точки, изживяване, което може да се появи по пътя; "Всичко във всичко". В Бос се намира вече по-висшата степен на Всичко.

Тук ще обърнем внимание на това, че напр. в изложението на Р. Щайнер събитието на "Новата Земя" се отнася до една от трите последващи в огромни периоди от време "земни въплъщения". Без да вземаме тук някакво становище , ще споменем за характера на "Новата Земя", че това, както е описано, произтича и от един друг процес като - в сравнение с - от олицетворяващ ритъм, както той напр. се изчислява в индуската космология и за планети и др. и за целия космос. Вземе ли се веднъж насериозно, той преминава през известни или предполагаеми досега видове на развитие и загиване, във все по-високи "октави" респ. "спирали".

Дори и спрямо възможните днес изживявания избледнява на пълно мнението на някои теолози, които смятат Апокалипсиса само като предупреждаваща притча без никакъв реален характер.

Притчите на Исус в Евангелията са взети от живота на хората, за да онагледят отделни аспекти. По-късно, още по време на живота си на Земята подчерта Исус на своите ученици, че няма да им говори с тях в алегории, а напълно откровено. Откровението не произлиза от човешкия живот; навсякъде, където в текста са направени обяснения, става въпрос за директни "съответствия" тоест на съответното ниво на съзнанието видяното там "действително го има" както и в днешното духовно изследване напр. на Р. Щайнер. Апокалипсисът предупреждава; напр. и това да се премине от тео-логия към "тео-практика"; да се види, какво става около нас и да "оставим Бог да се появи в съответното настояще". Бог извършва делата си и чрез хората - което обаче няма нищо общо с произволните човешки деяния: човекът не трябва да играе на Бог или апокалипс. Човешкото развитие може все повече да се приравни с Божия план в голям мащаб (програмата за Сътворение).

Заключителна глава: Християнското.

И другите обсъждания на тази статия могат да придобият практически характер извън изследването в съответствие с индивидуалната интензивност и развитие; дори и някои общовалидни аспекти да са разпръснати и да не могат да се намерят във всяка глава.

Този вид изследване надминава навика на много теологични и други насоки, да "използват" Исус непрекъснато за своите добронамерени, но напълно едностранчиви начини на виждане; те наблягат на онези места, които прилягат в тяхната собствена картина и не обясняват другите, дават друга интерпретация или ги пренебрегват. Дори авторите на Евангелията през първите векове разбраха отчасти, че многостранността на Исус може да се представи по-добре, когато привлекат повече източници за това. Те не са били толкова глупави да не забележат различията на възгледите в тях. Противно на това някои модерни теолози са смятали като съвсем голямо откритие, че са могли да разкрият различни източници с различни начини на виждане от унаследените евангелия, напр. т. нар. "документ К." едновременно с това свързан с припрения въпрос и неговото решение, кой от създателите е имал по-скоро "право". Става ясно, че почти всички имат "право" всеки от своята гледна точка, като се премахнат техните едностранчивости. Това може да даде на "ойкомена" нови импулси.

Хора, които се опират на друг религиозен респ. мирогледен фон, но не представят насреща нито някой затвърден църковен, нито повърхностен християнски начин на действие или могат да открият в него нещо смислено, могат също да се поучат от това, както и авторът на тази глава успя да научи и оцени различните насоки. Някои представители на другите религии признават и днес все повече трудно обяснимите от материална гледна точка страни на Исус, отколкото голяма част от християнските историко-критически теолози. Това би било повод за размисъл от тяхна страна.

Освен това Христос така или иначе не може да се вземе под наем от религиозните общности на "християнството". Неговият начин на действие може да даде на хората силата за единство в многообразието: Любов, и най-дълбоко желание за разбиране, хармонизираща сила. Тя обаче не уравновесява всички различия, а съдържа едно до друго нещо съвместимо, изпълнено с любов и проявява действително несъвместимото. От тази допринасяща за конвергентността/приближаването на различните течения сила на Христос са се лишили многократно християните от целия свят. И в интерес на спасението на Земята е време за принципно новоосъзнаване на Християните към техните същински задачи - при условие, че те действително гледат на себе си като на християни.°

Назад към съдържанието на тази страница

Табло към заключителната глава на основния текст:   Християнско поведение- "В света, но не извън от него"*, "Третият път" (виж напр. Йоан 17)

Този, който не се изпречи повече на собствения си път след такава изпълнена с повече любов и по-мъдра насоченост, ще открие, че християнството не е само начин да се живее, а че то е истински спиритуален път. Вървейки по този път той/тя може да изживее Христос като компас, който позволява да се намери ново равновесие отвъд еднопосочните заблуди.

Табло

Нито да се открояваме външно а да бъдем външно активни	- нито да се свиваме в себе си - и дълбоки в самата си същност
Вместо чисто вглъбяване     нека да се посветим на съдържанието, проблемите, неясностите	- или чиста медитивна празнота     - в съзнателна медитивна тишина
Да предусетим "външната проява на Бог в небето"	- и да му дадем облик вътре в нас
Да съзрем следите на непроменящия се създател	- в непрекъснато променящия се (свободен) живот
Да изследваме закономерностите на външния свят	- и да търсим пипнешком намиращия се в него ред на сътворението
Не да изживяваме изцяло движещите сили     а да включваме тези инстинкти	- или да ги потискаме,     - и да ги преобразуваме
Да използваме времето, пространството, обстоятелствата, да търсим съзвучие и хармония	- въпреки личната си свобода от това
Външно да работим	- а в самите нас да се молим  (Правило на бенедиктинците: "ora et labora")
Да се опитаме да разберем положителния принос на другите (активна толерантност)	- и да развиваме способностите си въз основа на собствената си вяра
Сериозно да приемаме рационално-аналитичните	- и "митично"- синтетичните полукълба на мозъка респ. моста между двете полукълба на мозъка
Да познаваме субективното възприятие	- и въпреки това да търсим диференцираната истина зад субективните начини на мислене
Да се учим от (конструктивните) традиции	- и да (оставим да) пробудим в нас собствения си духовен живот
Да извършваме подготвителни упражнения	- и да приемаме благоволението  (християнска музика, упражнения, ...)
Да се обърнем лично към Господ Бог	- и към неговата сила
да обичаме ближните	- както обичаме самите себе си
Да запазим разума	- и да преминем неговите граници
Не да се разпаднем в Космоса     а самите ние да бъдем	- или да засилим егоизма,     - като една съзнателна клетка
Да уважаваме тялото си, материята като инструмент	- и да израстваме духовно-интелектуално
Да поемаме пълнота, отговорност	- и след "тясната порта"
Да се борим за правилните решения в земното съзнание	- и да намирам/ търсим пипнешком на друго ниво Божия план
Да предаваме придобитите познания	- и да се настроим към това, което е подходящо и уместно
Да променим около себе си / в обществото това,	- което се е подобрило в самите нас
Да изпитваме страданието на света	- и да се радваме на Божието ръководство
Да уважаваме духовните общности	- и като един/една да се стремим към Бог
Да уважаваме многообразието на народите	- и да поставяме общото съвместно ядро във всичко и всички

...така пътят на Христос се явява като Трети път отвъд мнимите противоположности на света - път, който води до пълноценен живот и до действителната духовна свобода в Бога. Виж и напечатаните с тлъст шрифт пасажи от Главния текст, и напр. Йоан 17, и " Апокрифно евангелие от Наг Хамади". Евангелие на Тома 22 Който успее да преодолее пълната промяна в живота, може да се вдълбочи и извлече повече полза от това в следващите стъпки на Исус в Евангелията, респ. в историята на страданието и историята на Апостолите (Петдесетница). Това не означава нерешителност - която би разбирала противоположностите като проблем и поради това не е „спонтанно омаловажаване“. (По-добре от нерешителността е все пак понякога или да се държиш изцяло настрана от дадена тема, или да вземеш решение за една от тях, знаейки че някой друг също би се решил за другата тема.) Третият път от своя страна е търсене на по-висше мнение извън двете противоположности, което позволява нови, свободни констатации (постулати, афирмации, тези, решения) и решава по този начин съответния проблем. Този който преодолее лавирането в опасните ситуации на живота, може да се задълбочи и извлече още по-голяма полза от по-нататъшните стъпки на Христос в Евангелията респ. в историята на неговите страдания и историята на апостолите (Света Троица). Тази способност на хората да се приближават все повече до скритата зад блясъка на света „истинска светлина“ на Бог - Йоан 1.9, е както изходната точка, така и целта на това лавиране. (Вижте нашия основен текст, част 1).

Има връзка между това, което е замислено в Евангелията и това, което се изразява в по-голям мащаб в Откровението на Йоан, виж нашия Главен текст, част 2.

**) Допълнителен текст
Християнски път за преосмисляне на събитията на живота.

(Това практикуване може да се използва на първо място за подобряване на начините на отношение, които от психологична гледна точка преди това са се движили в рамките на "нормалното". Ако става въпрос за подобрение на състояния, които се смятат до известна степен като болестни, би било още по-необходимо да бъдете придружавани по този път активно от съответно опитно, при отделни обстоятелства и с психологическо образование помощно лице, тъй като самостоятелността при боравенето със собствените проблеми е още много ограничена, отколкото тя е при всички останали хора, които трябва да погледнат своите собствени слабости. Ако все пак някой е толкова ограничен в тези си способности, че дори и подкрепата не би била от полза, в такъв случай все пак е възможно, такова помощно лице да се моли за този човек, допълнително към неговата собствена терапия. Предпоставката е да се търси помощ, тъй като и от самият Исус е задал важният въпрос "искаш ли да оздравееш?" сравни нашата страница "...Лечение".)