Информация за:  Исус Христос и будизма

Информация за:  Исус Христос и будизма.

Същината на първоначалните поучителни речи на Буда, на които още се основава будизма "Хинаяна", е все по-нататъшното освобождение на човека от всичко, което не принадлежи към същината на неговата същество. Желанието на външните и вътрешните сетива, което води до страдание, трябва да се осъзнае като "не принадлежащо към собствената личност" ("аната") и да угасне през съответния житейски път и през пътя на обучението включително и чрез медитация и да премине в състояние на Нирвана. В повечето случаи това е било неправилно разбирано от възникналото по-късно течение на будизма "Махаяна" - което иначе е донесло и напредък, напр. значително по-силно изразено съчувствие към всички същества, вместо бягството от света. Тя тълкувала споменатото, възвръщащо се понятие на Неличното така, като че ли никога не е имало собствено Аз, което би останало след отхвърляне на егоистичните низките качества. Съответно тя е била склонна да гледа на Нирвана като на "нищо". Самият Буда е говорил дори при описанието на своите най-висши изживявания: "И аз разбрах... с времето ми стана (също) напълно ясно нещастието на сферата на „нито-възприятието-нито-невъзприятието”, и проникна към щастието на извисяването на възприятието и чувството, наслади му се докрай... И така аз печеля от онова време -след пълното изключване на нито-възприятието-нито-невеъзприятието, извисяването на възприятието и чувството и оставам вътре в тях, и влиянията, след като мъдро осъзнах това, се изчерпаха. " (Сутри на Ангутара Никая 9, № 41 ...). 

Сред християнските мистици Майстор Екхардт се приближава най-близо до източно безличното виждане. Вероятно ученията на Ничирен биха могли да бъдат някаква връзка от насоките на Будизма. Сред другите индийски мъдреци Шри Ауробиндо - и неговата партньорка „майката“ - се приближава най-близко до европейското лично или съществено виждане: той е преминал през Нирваната и е осъзнал - вероятно по начин, подобен на някои християнски мистици - че отвъд преживяното в „Нирвана“ има нещо друго освен „Нищото“. Той говори за „Най-висшето“ и би желал да принесе определени аспекти от това Най-висше на земята. Има хора, за които Шри Ауробиндо представлява нещо като връзка, за могат те да намерят обратно пътя към християнството - но в неговата същина, където напр. става въпрос за съвсем реалния „наследник на Христос“ до онази сила, която се проявява в самия Исус при възкресяването му.

„Последната действителност“ и въпросът за Бог

Във всеки случай тези човешки качества в еврейската респ. християнската сфера, които трябва да бъдат пречистени, са свързани допълнително с понятието грях към Бог. Първоначално тук е ставало въпрос за спазването на религиозно обосновани етични норми, и по-точно погледнато за преодоляването на онези качества, които ни делят от Бог. Но по принцип цари убеждението - дори и при повечето от самите будисти - в будизма няма никакъв Бог. Затова в общите етични мнения на различните религии се взема под внимание само една приета от всички религии "Последна действителност" отвъд материалния живот, без значение, какво означава това при отделните религии. Но това не е съвсем правилно. Буда не твърдял никога, че не е имало Бог, а че той се е ограничавал само според тогавашните обстоятелства повечето върху предаването на познанията за човешкия път. Буда отговорил на въпросите на индус-жреците за Брахма, Богът на сътворението на индусите: "Познавам Брахма, и светът на Брахма, и пътеката, която води в света на Брахма, и как Брахма е попаднал в този свят, и това знам." (Дигха Никая, 13. реч - Като се вземат предвид спиритуалните изживявания, не само въз онова на литературните познания на индусите.) Брахма на индусите не може просто така да се приравни с "Отеца" Исус Христос; това е повече олицетворение на частичните божествените качества, възникнали през най-различните култури. Във всеки случай той не е обозначение на негативните сили.

Будисткият път води до преминаването в "Нирвана", отвъд отвъдното - нещо, което за повечето будисти разбира се е толкова далеч, както и за повечето християни е далеч мистичното единство с Бог -****. Но Буда е учил и възможността, че "освободеният от преражданията" Бодхисатва може да се върне отново доброволно, напр. за да помогне на останалата част от човечеството.

Тук би си струвало да споменем Рудолф Щайнер, според който Буда е създал философията за любовта, докато Христос е придал силата на любовта, която в края на краищата изтегля назад всичко към божественото съвършенство - или още по-точно: изтласква напред. „Помолете Отеца от мое име“ - тоест в хармония с него, през него преминава християнският път към Единствения. Тук Буда се смята като един вид предшественик.

Този, който иска да осъзнае, как става това действително, нека да продължи своя собствен път и да попита само Христос или Буда!

Буда в "Калама Сутра": "Не се оставяйте да ви водят..., не по това, което сте чували, ....предания,... мнения,....авторитета на светите писания, ... само по причини на разума и логичните заключения,...измислени теории и предпочитани мнения,...впечатления от лични предимства, авторитета на майстор. Когато обаче вие сами осъзнаете ...". (Осъзнаването и истинското убеждение във вярата имат повече общи неща отколкото само едно интелектуално "смятане-за-истина" с вярата.)

*) Старите учения на Буда мога да се намерят особено в пълните преводи на К.Е.Нойман, "Речите на Буда: средна сбирка"; а също така и в по-дългата сбирка".

***) Особено християнският мистик Майстор Екхардт описа своите преживявания, така че без дори да се споменава понятието Нирвана може да се разпознае преживяването на Нирвана, но и разликите, като това за него е свързано със срещата с Бога.

****) Връщането към Бог със същността от преживяванията при преминаването през света, е от една страна връщане към първоначалното, това което винаги е било там; и едновременно с това е нещо допълнително, никога досега не било, като напр. 2 напълно сходни триъгълника. Този парадокс може да се разбере само при по-дълбоко преживяване на мистичното.

*****) Тук също има философски аспекти. В Будизма махаяна Нагарюна описва в Общите си коментари за Пражапарамита, че нещо може да се смята за вярно, невярно, вярно и невярно, нито вярно, нито невярно, тоест по много различни начини в сравнение с дуалистичното или / или. Тъй като това надминава границите на класическото разбиране, за да се разбере изцяло, то - както при парадоксалните изказвания на дзен будизма (виж по-горе) - може да доведе до това човек да надмине онова дуалистично разбиране (един вид „просветление") и да е в състояние да погледне нещата отгоре. В европейската философия има друг път за разширение на мисленето извън границите на старото дуалистично или / или: Хегел Диалектиката на тезата и антитезата включва произтичащата от това синтеза. Така тя може да тренира разума да приеме възглед, намиращ се извън границите на противоречията и мнимите противоречия, и по този начин да се разкрие по-дълбоко за по-висшата истина на Божия дух. Независимо от това нашият християнски проект е разработил нещо подобно, като съответно смисленото, съответстващото на общия възглед може да се наблюдава от различни аспекти (преодоляване на мними противоречия).