Пътищата на Христос
Информация за: Исус Христос и хиндуизма
Изтегляне 2.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Исус Христос.
- Християнски и индийски видове мистика.
- Светите писания.
Информация за: Исус Христос и хиндуизма.Допълнителните страници на интернетния проект "Пътищата на Христос" относно различните религии представляват принос за по-доброто им разбиране и водят до междурелигиозен диалог. Тук се разясняват общите черти и различията между индуските насоки и християнството, което осъзнава (отново) своите собствени спиритуални дълбочини. С това не се предявява претенция за описание на индуските религии. Тук се изтъкват прецизно основните проблеми. Исус Христос. В ученията от индуски произход се среща понятието "Аватаре" на различни степени. Под това се разбират хора, които не са на земята за своя собствен напредък, а доброволно, за да допринесат за напредъка на един народ или на човечеството; като капка от "божественото съвършенство". Разликата между последващи така "Аватари" и религии се изгубват често в такива тълкувания, докато еврейското и християнско схващане набляга на "Бога на Историята", на аспекта на по-нататъшното развитие и на особената свързана с това роля на "Месията" (Извлечение от главата "В началото бе словото..." от основния текст * ). И все пак от гледна точка на индийското мислене това е допустимо доближаване до разбирането на задачите на Исус Христос. За това и индуските майстори на йога признават често по-голямата роля на Исус, отколкото онези между модерните християнски теолози, които виждат Исус само като обикновен човек респ. социален реформатор. Но също така има и индуси, които са гледали на Исус като на обикновен човек респ. неговите учители. При всичко това трябва да се вземе предвид, че спиритуалните дълбочини на Християнството са отчасти изчезнали и едва сега отново трябва да станат разбираеми така, че изобщо да е възможен смислен диалог с другите религии. (Върху това работи този интернетен сайт с нейните подробни текстове * ). Пътищата на Йога** и християнството. В съответствие с думите "И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен отец"(Матей 5, 48) най-интересното за нас при всяка религия е въпросът, накъде водят практичните спиритуални пътеки. В случай на хиндуизма това са разнообразните пътища на йога. Чрез владение на външната и вътрешната природа на човека те се опитват да върнат душата към нейното божествено съвършенство' . В тази връзка има и европейски начини за обучение (...), които могат да включват под други имена елементи като познатите в йога центрове на съзнанието и нервите - хакри. Такива опити не са автоматично "нехристиянски", както това бе предполагано от страна на църквата, а тези центрове в човека бяха познати и на християнските теософи на Средновековието.(Йохан Георг Гихтел), и между другото могат да се разпознаят като реалните налични енергийни структури във всеки човек, така както и познаването на особено в Китай известните точки за акупунктура не са автоматично "таоистки" - тъй като те отдавна могат вече да бъдат доказани с измервателни уреди и от известно време и по хистологичен начин в тъканта на човека. (Извлечение от "Св. плам" от основния текст) Сравни също и Албрехт Френц "Християнска йога - християнско доказателство на индийския начин на медитация", където се предполага, че християнството и практичните методи на йога са съвместими едни с други. Решаващо за християните обаче е духовното поведение, тоест ако упражненията се смятат като подготовка на собственото същество за въздействието на Бог или ако по по грешка се смята, че съвършенството в Бог може да бъде изтръгнато насила чрез определени техники (физически и дихателни упражнения, пеене на мантра, концентрация, медитация и контемплация...) ?. Друга подобна разлика за християните: когато напр. при йога се повяват понятия като "Христосова сила", става ясно, че лечителната сила на Христос е една част от неговата същност, която е оказала своето влияние върху цялото човечество - но дали тя се изживява само като изолирана космическа сила? Ако някой не се настрои директно към Христос, откъде тогава той/тя ще знае тогава, че изживяното от нея/него действително има нещо общо с Христос? (отчасти от "Въпросът за чудотворните дела" в основния текст)* Във всеки случай има и самобитни християнски начини на мястото на такива отчасти приспособени към християнството методи от други източници; но и те тепърва трябва да станат полезни за днешните времена. Напр. прастарата практика на православните монаси от връх Атос ("kyrie-eleison", "Помилуй Бог") би била в земната терминология дихателно упражнение и мантра. (Сравни "Тишината в пустинята" от основния текст)*. Освен това съществува напр. и специфичната християнска медитация с Евангелието, която е в основата на основния текст и е описана в допълнителната страница Християнска медитация *. **Индийската дума йога означава буквално "Впрягане" / "Anjochen", тоест повторно свързване с началото, подобно на буквалното значение на латинската дума ре-лигия. Методи за тренировка от индуски произход за тялото, душата и духа. Християнски и индийски видове мистика. Преизживяването на разпъването на кръст, респ. "Полунощ на душата", на "мистичната смърт", на преминаването през една безпомощност от всичко, към което човек би могъл да се придържа, което всички известни християнски мистици (напр. Майстор Екерхарт) са почувствали под една или друга форма, има определено сродство с върховното изживяване на йога, на нирвикалпа самадхи респ. изживяването на пустотата на "нирвана". Християнската мистика донесе обаче изживяването, че в респ. зад тази празнота има отново "нещо", а именно Христос респ. Бог. Това, че е възможно преминаването на тази нирвана по индийския начин в нещо, което се намира зад това, ни показа Ауробиндо. По християнския начин може да има обаче нещо от тази намиращо за зад всичко богатство още от първата крачка по религиозния път, тъй като проникналото през земята същество Христос представлява свързващия елемент. Това придава впечатлението на трудна цялостна промяна, когато някой като Ауробиндо се конфронтира със сили, които се приближават до развитието на Христос, но са без някаква основа. Но това в никакъв случай не е нещо невъзможно, нека да си спомним само за случая на момчето-индус, което е нямало понятие от християнството, но поради своето интензивно вътрешно питане към Бог изведнъж е изживяло Христос, нещо което той по-късно преработило в книга (Издател Фризо Мелцер " Садху Сундар Сингх"). Дори и при хиндуистките упражнения тантра внезапно при хора, които повече са предполагали, че ще видят индийски божества, се е появявала визия за Христос. "Духът прелита там, където той иска". За теология, утвърдена върху християнството като религиозна общност трудно използваема, но толкова по-интересна за други културни кръгове би била идеята на Рудолф Щайнер да види в Христос слънчево същество, което в предхристиянските времена е било добре познато на висшите мъдреци от различните култури. Извлечение от глава "Разпъването на кръст..." от основния текст * ) Във връзка с Индия Р. Щайнер обръща внимание на "Вишва Карман", "световен архитект", чието въздействие древните индийски риши (мъдреци) са могли да докоснат директно зад достъпните до тях нива. Във връзка с многообразието от индуски богове би могло да се помисли, че според по-новите изследвания боговете на много древни култури - доколкото тук не се касае само до божества на отделни племена или хора - са изобразявали аспекти на едното божество, които по-късно са били боготворени като самостоятелни божества. Теоретичните наименования като политеизъм сами по себе си не означават нищо. Евреите са имали - в староеврейския оригинален текст - много различни имена за Бог и неговите качества. Но те не са пристъпили към този път да ги боготворят като различни богове. Напр. привържениците на Заратхустра (перси) са настоявали на своята монотеистка вяра за единия бог. В хиндуизма като монотеистка може да се нарече напр школата на Вишнуитите. В този контекст е интересно, че съществуват нови стремежи, които като Христос в неговото възкръсване не споделят повече общото предположение на разбиращата се от само себе си, задължителна смъртност на тялото.I (...) Напр. индийският философ и йоги Ауробиндо и неговата спиритуална спътничка, "майката" Мира Алфаса са търсили в тази насока. (...) (отчасти извлечения от "Възкресението" от основния текст) *. Учения за "Карма" и Бог. Съществена част от онези християнски пътища на социалното дело и състраданието би важало в Индия като "Карма йога" (йога на съдбата" респ. "Бакти йога" (йога на любовта), докато ориентираният към изживяването път се сравнява с "Инана йога". И Христос говори за преработване "до стотинка" т.е. докрай, но той не казва, че това трябва да стане както и преди "око за око, зъб за зъб" (Старият завет). Новата задача на човечеството стои на преден план - което е полезно за него и за обкръжаващата го среда, се възприема от неговите възможности и се използва. Не се говори повече за преодоляване на миналото като самоцел или като мотив за развитието. Днес може да се наблюдава помощ "отгоре" при взаимодействието на различните възможности на хората. (Извлечение от глава :Разпъването на кръст" на основния текст; съществува и допълнителна страница за кармата и реинкарнацията.) * Етически стойности. Етиката е онова в различните религии, по които те са най-сходни, и там където диалогът между тях е най-малко напреднал. Напр, в началото на класическия път на йога според Патаняли предпоставката за успех е "Йяма": да не се вреди на нито едно живо същество с мисли, думи или дела, да не ставаме алчни; правдивост, сексуална чистота, да не се приемат без причина подаръци (бъди независим). 2. степен е "Нияма": вътрешно и външно пречистване, непретенциозност и скромност, аскетизъм, щедрост, жертва, следване и боготворене на Божеството, страст и религиозност. Йогите учат, че дори "бойното поле" в Бхагавадгита се смята за вътрешно бойно поле в смисъла на едно от пречистванията. Това, че тук се срещат паралели към заповедите и ученията на Исус, е напълно очевидно. Индусите както и християните и много други религии са допринесли за проекти "Световна етичност". Светите писания. Най-древната религиозна основа са ведите, които се обясняват с "Ришите" на праисторическия "златен век". По-късно към това бе прибавен епосът за Махабхарата с описанието на ранноисторически събития, които често са били смятани за митове, между другото войни, тоест от вече не толкова "златния" век. Към това може да се прибави и литературата на мъдростите на Упанисхаден. Бхагавад гита (Божествена песен) е една от на-важните свещени книги на индуизма, която свързва преданията на по-древните Веди с философията на Упанишади и мъдростта на йога и се намира във връзка с Махабхарата. В тази поема героят Кришна като човешко проявление - Аватар, виж по-горе - на най-висшето Божество. Назад към съдържанието на тази страница
Каталог: print print -> Изложение принтком в периода от 13 до 16 април 2011 г в Международен панаир Пловдив се проведе традиционното изложение ПринтКом print -> Рецензия за труда на Ирена Любчова Димова print -> СВ. Климент охридски българия; 1504 софия print -> Инж. Петър Богданов gsm 0887-313- 853 print -> Рецензия относно дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор” в област на висше образование print -> На дисертационния труд print -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент По професионално направление Филология print -> Задача за търговския пътник, навигация на роботи, задачи за планиране и конструиране (асемблиране) на сложни обекти и др Изтегляне 2.86 Mb. Сподели с приятели:
|