Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1

“Не знам доколко е искрен този извод. Подозирам, че нищо не се променя, че аз също толкова лъжлива и плашлива колкото и преди и просто се опитвам да прикривам страховете си с помощта на доводи. От друга страна, аз наистина сега мога да постъпя по друг начин, т.е. не ми е ясно страх ли е все пак това или не.”

“Когато изпитвам нежност и влечение към някое момче, как мога да бъда искрена – как мога да не си го доизмислям? Та нали тогава трябва да имам пълна яснота за това какво изпитва той, или аз нещо не разбирам?”

Но как се случва всичко в реалната практика? Ти гледаш члена, лапаш го и си даваш сметка, че примерно, не изглежда много красив, вкусът му не е точно какъвто трябва да е. Ако имаш дружески отношения с това момче, веднага започваш да се стараеш да не обръщаш внимание на това. Но ако пък напротив – лицето му не ти харесва, то можеш да започнеш да преувеличаваш степента на неприемането на вида и вкуса на неговия член. Оптималната позиция се състои в това ти да започнеш да фиксираш своите възприятия и да ги анализираш – дали нямаш концепция, че някаква определена форма на члена не е красива? Можеш да опиташ да проведеш практиката на механичната замяна – да повториш сто пъти фразата “няма никакви правила – за какво предварително се знае, че е красиво, а за кое – че не е.” И след тази практика още ваднъш да провериш дали не се е променило възприятието на члена.

При такъв подход може да се получи значително повече удоволствие и отравянето ще бъде по-слабо, ако ти все пак нещо си доизмислиш или нещо изтикаш от съзнанието си.
0015.

“Реших да се обърна към теб с проблема за мързела. На мен ми е симпатична ППП и искам да се заема с нея. Даже имах плахи опити – опитвах да отстранявам НЕ. Та имам желание да се заема с ППП и също така имам желание да не полагам никакви усилия и да си остана в комфортната, сива обстановка, с която съм свикнал – ето това аз наричам мързел.”

“Всяка втора проститутка е болна от много и различни болести. И това отдавна е известно на всички.”

Що се отнася до болестите, смятам, че венерическите заболявания са точно такива болести както и всички останали. Не разбирам защо хората съжаляват болните от рак или туберкулоза, а болният от сифилис го смятат за пълно нищожество и проявяват към него НО, избягват да общуват с него. Туберкулозата се предава по въздушно-капков път и от нея се умира точно така, както и от СПИН, но към болен от туберкулоза човек, хората проявяват грижа и съчувствие, а хората, които боледуват от СПИН са смятани за отрепки на обществото само поради това, че СПИНът се предава основно чрез секса. Получава се удивителна картина: ако си болен от рак, към теб изпитват съчувствие, независимо от това, че ракът най-често възниква от много силни НЕ. А ако си болен от сифилис, към теб изпитват презрение, защото сифилисът се предава по полов път. Т.е. ако човек изпитва постоянен негативен фон 10 – самосъжаление или ревност – до такава степен, че да се разболее от рак, то това предизвиква съчувствие. Ако обаче се е изчукал и се е заразил – това предизвиква презрение.

Ако човек боледува от рак, то той лекува рака, от туберкулоза – лекува туберкулозата, от сифилис – лекува сифилиса. Та практически всеки човек си има своите болести. Проститутките са също такива хора както и останалите. Представи си, че момиче, което работи като учителка и получава малка заплата, вечер изкарва допълнително от проституция, като прави секс за пари с тези, с които й е повече или по-малко приятно да го прави. То дори не е и задължително да се чука – има огромно количество момчета, които са готови да плащат само за да й оближат краката – идва симпатично момче, облизва ти краката, свършва, плаща $20 – 50 и си отива. Не виждам в това нищо особено – работа като работа. Хората си продават катеричките, краката, гърдичките. Всички хора продават телата си, ума си – въртят волана на автобуса за пари, пекът хляб за пари, стоят зад щанда за пари – всички те да не би да получават удоволствие от работата си? Някои продават ума си – правят разчети на проекти, които биха им били безразлични, ако не получаваха пари за това. Разликата е само в това, че болшинството проститутки често получават удоволствие от своята работа, имат повече свободно време и повече пари – това предизвиква завист у другите хора. Момичето може да си намери десетина, че и двадесетина постоянни момчета, които да са й симпатични, да им дава да й ближат краката си – да си седи на креслото, да си чете книжка или да си гледа телевизия и да си играе с крачета с члена на момчето, или пък да лапне набъбващия и вкусен член, или когато й се прииска да разтвори крака и да му позволи да я поближе и да получи да това 40 – 100 на ден, $ 1200 – $1300 на месец. Нима това е по-малко привлекателно, отколкото да ставаш всяка сутрин, да пътуваш до работата си, да стърчиш там 8 часа, да общуваш с разни типове, да правиш нещо не много приятно, да пътуваш обратно до вкъщи, вече да не искаш нищо, освен да се пльоснеш и да заспиш и за това да получаваш $600 – 1000??? Никога няма да го повярвам. За момичетата, според мен, проституцията е един от най-приятните и удобни във всички отношения начини за печелене на пари. И колкото и да е парадоксално – това е по-безопасно що се отнася до венерическите заболявания, тъй като знаейки за възможната опасност, момичето се запознава с цялата необходима информация и си набавя всички необходими средства за предпазване.
0017.

“16.30 – раздразнение 5 към сътрудника, отстраних го за 3 мин. Симпатия към него – 3.”

1) Явно да изброиш всички онези негови проявления, от възприятието на които възниква симпатията. Например, неговата усмивка.

2) Да си дадеш сметка, че зад тези проявления ти можеш да си доизмисляш за него онези възприятия, които са ти симпатични на теб. Например, ако човекът се е усмихнал, ти да си си помислила, че той е изпитал симпатия към теб, а всъщност, той може да се е усмихнал, защото се е почувствал неловко.

3) Да опиташ да намериш основания за достоверни предположения за това, какво всъщност е изпитвал той. Опитай да потърсиш методики за откриване на онова, което изпитва човек. Например, можеш да му зададеш преки въпроси. (Но това не значи, че отговорът трябва да се приема като искрен – това ще бъде лош материал за анализ.) Или може да създадеш такава ситуация, в която той да се прояви по още някакъв начин, което да хвърли светлина върху твоя въпрос и т.н.

4) Да сметнеш в какъв процент от случаите ти си си доизмислила, че той притежава онова, към което ти си изпитала симпатия, в какъв процент от случаите не си могла да определиш дали си си доизмислила или действително в него е имало привлекателно за теб възприятие и в какъв процент от случаите си стигнала до извода, че най-вероятно е имало такова.
0018.

“Каква е тази “топлина” и “чувства”, без които болшинството момичета не искат да правят секс? И защо без тях момичетата не искат да получат едно от най-силните удоволствия, достъпни на болшинството хора? На мен ми се струва, че когато момичетата казват, че без чувства, без усещането за близост и топлина не искат да правят секс, то те имат предвид освобождаването от НЕ, което ще им позволи да усетят проблясъци на ОзВ: любов, нежност, симпатия, усещане и емоция за единство с този човек”.

Според моите изследвания, момичетата под “желание за топлина” имат предвид това, че те искат заедно със своето момче да изпитват цяла камара НЕ и ПЕ и ако момчето не изпитва тези НЕ и ПЕ, а изпитва нежност, радост, симпатия и прочие ОзВ, то момичето прави извод, че момчето на я обича, че я манипулира или даже презира. Отказът на момчето да изпитва желаните от момичето НЕ се възприема от нея като оскърбление и предателство. Какви са тези НЕ и ПЕ? Скука от самота, когато момичето не е до него, тъга или даже отчаяние при раздяла, ревност и страх от ревност от нейна страна, задоволство, когато са заедно. Момчето трябва да жали момичето, да я утешава, като по този начин усилва нейното самосъжаление, трябва да изпитва НО към онези, които тя не харесва и ПО към онези, които харесва. Понякога те трябва да се карат и да се сдобряват – всичко това хората наричат “топлина”.

“Има постоянен НФ, аз го виждам, виждам и НЕ – макар и не веднага. Но на мен ми се струва, че за да се пречупи механизмът на тяхното проявление не е достатъчно само да бъдат отстранявани, на ме ми се иска да правя нещо повече, да задълбая по-дълбоко. Както например, със социалните експерименти – след тях вече у мен изобщо не възниква страх в подобни ситуации, а ако се бях занимавала само с отстраняването на НЕ в такива ситуации, то не знам колко години щяха да са ми нужни за отстраняването на страха в дадените ситуации. Т.е. иска ми се паралелно с отстраняването на НЕ да правя нещо взривяващо, нещо такова, което да може да ме изхвърли напред.”

Когато започнах да пиша книгата си, исках веднага да започна да пиша за ОзВ и за онова пътешествие, в което можеш да се впуснеш, като ги следваш. Отначало исках да напиша малък предговор, в който да опиша методите за отстраняване на помраченията. Но не предполагах, че този “предговор” ще стане толкова обемен – почти петстотин страници! Краткият предговор затова и се разрасна до такъв обем, защото хората, които започваха да се занимават с моята практика изпитваха огромни с отстраняването на помраченията, те не можеха (а всъщност твърде слабо искаха) да вземат и да направят съвсем прости, според мен, неща – да направят усилие и да отстранят НЕ и да изпитат ОзВ, да направят усилие да анализират концепцията, да направят усилие и да се съсредоточат върху търсенето и реализацията на радостните си желания. Изглежда, че няма нищо по-просто от това. Но се оказа, че не е така, затова се съсредоточих върху по-детайлното описание на методиките. Но ако се намери някой, който би могъл веднага да положи безупречни усилия за отстраняването на НЕ, то всичко, което би му било необходимо да разбере по темата, би се заключавало в следното: “Въпреки утвърдилото се мнение, е възможно да не бъдат изпитвани НЕ. Те могат да бъдат отстранени като се гмурваш в ОзВ всеки път, когато възникват НЕ.”

Често ми се иска да намеря допълнителни практики именно затова, защото на практикуващия не му стигат нито внимателност да забелязва всички НЕ, нито желание да полага усилия за тяхното безупречно отстраняване. Иска ти се да намериш и други практики – отлично, търси ги! В своите книги аз съм се постарал да опиша достатъчно широк избор от практики. Възможно е да ти попадне нещо, което да поискаш да използваш. Ако не – потърси нещо сама, нещо, което да ти стори ефективно и интересно. В този случай ти ще можеш още и да напишеш статия за находката си и в бъдеще някой от практикуващите ще може да се възползва от нея.
0020.

“Ти пишеш: “ Върни се към описанието на това ОзВ, поправяй го, добавяй нови детайли.” По какъв начин мога да се връщам към описанието на това ОзВ? Тогава съм го описала колкото съм могла подробно, а сега не ми се удава да се окажа отново в него”.

Състави пълен списък на онези ОзВ, които са ти известни – това е най-ценното, най-желаното, което имаш. Нека да има по едно възприятие на всяка отделна страница от тефтера ти. Нека отдолу следват твоите опити да даваш все по-точни и по-резониращи названия на това ОзВ – избягвай думи от типа на “блаженство”, “радост” и т.д. – в краен случай, ако думата блаженство силно резонира, все пак се старай да дадеш поне едно уточнение-определение, т.е. нека твоето название се състои от 2-3 думи, тогава ти ще можеш да започнеш да го отличаваш от другите близки ОзВ. Нека описанията, резониращи с ОзВ да бъдат написани с ясен почерк – използвай механизми, задържащи вниманието.

Ако често изпитваш нежност – значи можеш често да се упражняваш в търсене на резониращо описание за нея, че и за други ОзВ. Ако ти сега не можеш отново да преживееш онова ОзВ, за което говориш, то това означава, че засега твоите навици във фиксирането са слаби, та нали ако умееш да съставяш резониращи описания, то даже еднократното преживяване на ОзВ би било достатъчно, за да го хванеш здраво и след това да го изпитваш отново и отново.
0021.

“По време на изпълнението на циклично възприятие възниква силна сънливост.”

“Аз изследвам баща си и, както ми се струва, достигам яснота по много въпроси, но когато си представям, че ме вдигат нощно време и ме питат: “Иска ли той да се изследва?”, то макар и да отговарям “Не.”, но това ще бъде просто заучено “знание” и когато ме попитат “Защо си решила така?”, аз с огромно усилие ще започна да си припомням защо съм решила така. Това показва, че не съм уверена в своето мнение. Къде е причината? Какво може да се промени?”

“Има безпричинна тревожност, по-точно аз не виждам причината за нея и тя ми се струва безпричинна. Струва ми се, че ако разбера каква е причината, ще мога плътно да се вмъкна там, да разгледам навиците, очакванията, концепциите си и НЕ, свързани с тази област и в крайна сметка ще разклатя този непоклатим НФ. Но как да видя, как да разбера какво лежи в основата на този НФ?”

1) Фиксиране на хаотичните разсейвания – описано е в книгата. Когато този НФ е проявен, фиксираш всяка част от мисъл, която успяваш да забележиш. Когато се съберат няколко стотин бележки, вземи да ги проанализираш и виж каква тема се появява най-често.

2) Започни да провокираш НФ с различни мисли и виж, при кои от тях той ще се усилва и при кои – ще отслабва.

И най-важното – не забравяй, че отстраняването на НФ може да бъде напълно ефективно и без яснота какъв точно е този негативен фон. Ако изпитваш това “шибано състояние”, то ти можеш да го отстраняваш като се гмуркаш в ОзВ. Макар, че съм съгласен, че яснотата по въпроса какъв точно е НФ може съществено да облекчи неговото последващо отстраняване, поне поради факта, че ти ще можеш да започнеш да анализираш концепциите от тази област, да правиш експерименти и т.н.

“Смятам, че твоят метод не е подходящ за всички хора, за всеки е подходящо нещо свое.”

А кой какво прави – да усилва НЕ или да започне да ги отстранява – това всеки го решава сам. Например, по отношение на раздразнението или злобата могат да се проявят ясно желания да прекратиш да ги изпитваш, тъй като те могат да се окажат “очевидно тежки и ненужни”, а тъгата може да ти се стори доста приятна и дълбока – като че отваряща нещо в теб и тогава същият този човек, отстраняващ раздразнението в същото време ще култивира тъга, докато и по отношение на нея не се формира желание да я раздели на приятна и неприятна части, та нали в крайна сметка всяка НЕ рано или късно става мъчителна и обременителна. И тогава и по отношение на тъгата ще възникне желание да бъде отстранена.

Смятам, че моят метод е подходящ за абсолютно всички хора, които искат да направят селекция на своите възприятия – да изпитват нещо по-рядко и по-слабо, а друго нещо по-често и по-силно.
0025.

“Аз така и не разбирам как може мъртвата природа – например камъните – да бъдат озарен фактор? Та нали ОзВ е нещо безкрайно живо, а камъкът му е противоположност, пой е просто химия.”

Въпреки това, в нашата култура, едва ли на някого ще му дойде на акъла да си доизмисля, че дървото има душа, на всички е “ясно”, че между дървото и човека има гигантска дистанция, като при това човек е неизмеримо “по-високо”, но каква е тя – тази дистанция, в какви единици се измерва, как да се сравни по някаква “височина” – това никой не знае, тъй като никой не знае какви възприятия има дървото, да не говорим за това, че не знаем как да сравним възприятията на човек с възприятията на дърво. Къде е тази скала, по която да направим отчет? Всичко това са механично формирани реакции – кое да смятаме за живо, а кое – не. Дървото го смятат за живо, но и го убиват без да се замислят – това е все механика на тъпи хора. Думите “живо” и “неживо” просто са думи-паразити, тъй като не обозначават нищо конкретно. Ако се опитаме да тръгнем от сложността на процеса, то и за “мъртвата” природа мога да приведа множество примери на много сложни процеси, извънредно сложни. Например, поведението на плазмата – само свръхмощни компютри могат да пресметнат взрива на атомна бомба и засега дори и най-мощните компютри не са в състояние да пресметнат какво ще бъде времето. Значи ли това, че атомната бомба е жива? А атмосферата? А компютърът, който печели шахматни партии срещу Каспаров? Той жив ли е? Думата “жив” е етикет, който бива слаган произволно на едно или друго явление, в зависимост от наличните навици.

Може само да се каже, че има различни отношения към различни възприятия. Но кой знае какви биха били те, ако спрем действието на помраченото си различаващо съзнание, ако отстраним всички концепции за живото и мъртвото. Ако всички престанем тъпо да вярваме в това, че камъкът не е жив, то кой знае как би се променило отношението към него. Кой знае какъв опит би могъл да бъде извлечен от изпитването към камък на онези ОзВ, с които той резонира при теб? Например, нежност, проникновение, симпатия. Онези, които се занимават с практиките на ППП (например “не-реки, ре-планини”) имат възможност да отговорят на този въпрос.

Именно тогава, когато онова, което преди е било в списъка на “мъртвата природа” или “не напълно жива” стане озарен фактор, тогава отношението към него коренно се променя. Например, когато виждам бетонен стълб, не изпитвам симпатия към него, не искам да го виждам, да го пипам и да го мириша. Когато виждам гранитни скали, то към някои от тях у мен има симпатия и може да възникне желание да ги гледам, пипам, прегръщам, да усещам повърхността им, да ги мириша и да ги ближа. А ОзВ “проникновение”, възникнало към този камък може да доведе до съвършено удивителни възприятия.

“... (докато се намирах далеч, аз) “възприех” мириса на твоя апартамент, “усетих” с лапите се пода...”

Празното фантазиране на фона на помраченията е едно, а реалното възникване на възприятия на фона на ОзВ – съвсем друго. Но по същия начин хората разсъждават и за друго – например, те смятат, че “няма основания” да изпитват радост. Обаче, колко е реално онова предусещане, което ти изпитваш, докато в същото време другите не виждат “основания” за това, колко са реални тези твои усещания! Така че спри работата на скептичните мисли, които са се проявили в тези кавички и тогава ще имаш повече свобода да сменяш възприятията си. Муцуните имат опит в пораждането на усещания – например, някои практикуващи понякога се усещат така, сякаш при тях става замяна на тялото – те започват реално да се усещат като че в тялото на друг човек, към когото изпитват ярка симпатия. В това число, у момичетата могат да възникват съвършено отчетливи възприятия за член и топки на момче, като че са им пораснали между краката.

Така че можеш да пораждаш желание да усещаш някой симпатичен за теб човек – да го усещаш именно с тялото си. Можеш да направиш изследване – как се развива устойчивостта, определеността на тези усещанията. Отначало те, разбира се, ще бъдат слаби и кратковременни, по същия начин отначало и ОзВ са слаби и кратковременни, но ако се занимаваш с практиката на пораждане на желани възприятия и отстраняване на помраченията – то всичко ще се променя.