Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1
Изтегляне 1.02 Mb.
|
0039. “А какво въобще е това ОзВ? Как мога да го предизвикам в себе си това, което не познавам?” Това, което наричам ОзВ – за това съм писал както съм могъл в книгата, практикуващите са писали за това различни статии. Зарежи ги тези ОзВ – какво значение има как се наричат? Задачата е много проста: замяна на нежелателните (за теб) възприятия с желателни, както и да ги наричаш. Затова аз направих така – написах списък на всичките си възприятия, които не искам да изпитвам и на онези, които искам (спомних си ситуации, когато съм преживявал нещо много привлекателно за мен, към което искам да се връщам отново и отново). След което започнах да отстранявам нежелателните и да пораждам желателните. Това е цялата същност на практиката. 0040. “Не мога да съдя само по едно проявление на човек, че той никога не е имал радостно желание да се промени. Желанието да промениш себе си аз го определям като желание да промениш възприятията на това място, т.е. всяко радостно желание да отстраниш НЕ, да се избавиш от механичните желания, да изпиташ ОзВ – всичко това е проявление на желанието да се промениш. Може би муцуните разбират нещо друго под това желание. Тогава какво?” Всички затънали в помрачения хора са автомати, машини и само по едно тяхно проявление може да се каже за тях. Освен това, ти не си даваш сметка, че всяко “едно проявление” включва с себе цял спектър проявления. Човек може да произнесе само една фраза, но при това тази фраза да има определен смисъл, определен подбор думи, той ще има определена мимика, интонация, жестове – много, доста много проявления. Разбира са, ние можем да свалим летвата на тълкуването на “радостното желание да се промениш” колкото си искаш ниско. Някой ще каже, че даже мисълта “не би било лошо да стана малко по-различен” вече е следствие на радостното желание да се промениш, но при мен летвата е на друго ниво и не поради случаен каприз, а тъй като аз не съм теоретик, а прагматик, аз съм инженер-строител – мен ме интересува резултатът. Считам за радостно само такова желание, което не просто се съпровожда от предусещане (за което е сложно да се съди отстрани), но освен това и да има такава интензивност, продължителност и превъзходство над другите желания, че да доведе този човек до реална промяна – до реално отстраняване на конкретно помрачение. 0041. Един нов в практиката ми изпрати въпроси, които му били задавали родителите му и на които той самият не знае отговора. Реших да му напиша отговор във формата на отговор към родителите му и му предложих направо да им предаде всичко това. “...каза, че много иска да прочете ППП, тъй като иска да разбере с какво се занимава синът й, защо не иска да общува с нея и с другите роднини, какво е станало с него, в какво се е забъркал синът й и как и от какво да го спасява...” Оттук следва, че ти считаш самия себе си и другите си приятели-роднини безусловно интересни хора за ВСИЧКИ други хора, при това интересни постоянно и неизменно, тъй като фактът, че синът ти се спрял да общува с вас толкова активно, както преди, у теб предизвиква еднозначната интерпретация, че той “се е забъркал” и трябва да бъде “спасен”. Вероятно, не ти е дошла наум мисълта, че може да не сте му толкова интересни, че може и въобще да не сте интересни хора. Нима това не е мания за величие? Нима това не е желания на всяка цена да хванеш и да държиш сина си до себе си? Това е още означава и че смяташ сина си за идиот, защото смяташ, че неговите интереси са такива, че ти се иска да го спасяваш. Ако използваш думата “уважение”, то тази ти реакция показва пълно неуважение към сина ти, тъй като искаш да “спасяваш” пълнолетен гражданин от неговите интереси. Родителите цял живот се опитват да “спасят” детето си от неговите интереси, ако те не влизат в техния родителски списък на “достойните” такива. “Ако наблюдаваш бебе, ще забележиш, че то не отдръпва ръката си, ако докосне горещия чайник – то просто лежи и страда независимо, че физически може да махне ръката си...” О. каза, че това е лъжа, защото е наблюдавала деца в родилен дом. Каза, че това е просто невъзможно.” Тази ти реакция те разкрива като глупав и агресивен човек, който обича да спори с пяна на устата. Ще обоснова твърдението си. Отначало казваш, че думите ми са лъжа. Това доказва, че ти много искаш да изпитваш към мен негативно отношение (НО), защото ако ти беше поне мъничко способен да разсъждаваш, щеше да разбереш, че съществуват минимум три интерпретации: 1) това е лъжа; 2) това е моя заблуда, приемане на желаното за действително; 3) твоята собствена гледна точка е погрешна. Ти си избрал първата интерпретация, като обясняваш това с факта, че си бил в родилен дом и знаеш, че това е “невъзможно”. Дори и да е невъзможно, това не означава, че аз именно лъжа, а не греша. Смятам, че даже човек със зачатъци на интелект ясно разбира това – ти не го разбрал в онзи момент – значи си бил заслепен от агресия. По същността на въпроса. Опирам се на собствения си опит в наблюденията върху децата на другите практикуващи. Бебета много бързо се учат, ако съдя по наблюденията си, затова такава забавена реакция може да се наблюдава само тогава, когато детето за пръв път се сблъсква с онова, което му причинява болка. При всички случаи това е само странично наблюдение, което мога лесно да изхвърля от книгата, за да не разсейва вниманието от главната тема. Не знам какво си изучавал освен математика. Аз освен математика и физика съм учил още и експериментална психология и мога да назова десетки автори, чиито трудове съм изследвал и сред тях има и такива, които се занимават с изследвания на деца – Пиаже, Доналдсън, Виготски, Бехтерев и др. и затова си давам ясна сметка доколко катастрофално висят във въздуха всякакви предположения за мотивацията на децата, които не умеят да говорят. Даже всякакви изводи за онези, които могат да говорят имат само силно вероятностен характер – именно затова в края на краищата аз изгубих интерес към експерименталната психология и разбрах, че единственият начин да разбереш нещо за човека е да изследваш самия себе си. Съществуващите трудове по интроспективна психология категорично не ме удовлетвориха и аз реших да започна сам да анализирам всичко. Изглежда, че ти се имаш да специалист по детска психология само поради факта, че си наблюдавал деца в родилен дом. В такъв случай в нашата страна има милиони специалисти. “О. попита защо Бодхи постоянно се превъзнася? Защо пише колко е гениален? Какво общо имат неговата гениалност и отстраняването на НЕ?” Казваш “постоянно”, значи че отново си заслепена от ненавист. Невъзможно е да се каже, че човекът постоянно се превъзнася като е написал за това два-три абзаца в книга, състояща се от 1000 страници (двата тома). Повод за претенции може да се намери винаги. Често ми пишат писма с претенции: защо ти, Бодхи, не пишеш нищо за себе си – сигурно те е страх да пишеш за себе си, сигурно си лъжец? Но щом напиша нещо за себе си, веднага възниква друга вълна претенции – “защо се превъзнасяш?”. Аз наистина съм човек с такива способности, които се смятат за забележителни, на мен наистина постоянно ми повтаряха отвсякъде, че съм гений и именно затова през цялото си детство и пубертета в мен се формира мания за величие с всички произтичащи оттук НЕ. И аз твърдя, че всъщност, са налице всички основания да бъда наричан гений. Ако за теб това има значение – имай го предвид, ако няма – не го взимай под внимание. Но всеки път, когато пиша за себе си, няма как да не предупредя читателя: “Това не е лъжа, не е преувеличение – просто аз съм човек със забележителни способности”. Напълно съм съгласен, че това няма никаква връзка с отстраняването на НЕ – всеки човек, дори и най-глупавият, може да отстранява НЕ, това е доказано на практика, но всеки пък когато правя книгата си още “по-суха”, т.е. махам от нея всичко, което няма пряко отношение към практиката, отново възникват доста недоволства: видите ли, преди книгата беше по-интересна, а сега това е просто справочник. Въпреки това, сега аз отново си редактирам книгата, като махам почти всичко излишно – на мен тя повече ми харесва именно като сух справочник. “Бо пише, че като бебе е бил в ясно съзнание, че е бил гениално дете, че е тренирал да отстранява неприятните усещания, тренирал е усилието да чете. Направих извод, че по-късно Бо е станал помрачено същество, защото как иначе той би могъл да изследва всички помрачения без да ги е преживял на собствен гръб, без да бил злобно, тъпо, механично същество?” Това, че мен са ме смятали за гениално дете изобщо няма връзка с яснотата на съзнанието – може да бъдат демонстрирани чудеса на гениалността и в същото време да бъдат изпитвани НЕ с чудовищна сила, които в края на краищата да те разрушат. Останалото е така – в ранното ми детство имах много озарени възприятия, но по-късно всичко това беше покрито от мъгла и дори съвсем изчезна, тъй като на почвата на манията за величие, ревността, раздразнението, загрижеността за чуждото мнение и сексуалните комплекси израсна огромно количество НЕ, които почти ме убиха. “О. каза: “Бодхи се опира на състраданието. Защо в изброените от него озарени емоции липсва състраданието? “ Аз й отговорих, че не знам защо. Може би в следващите преработени версии на ППП ще го включиш.” Думата “състрадание” изобщо няма да я има в книгата ми, тъй като хората с тази дума назовават обикновеното съжаление. На мен не ми харесва съжалението, затова аз го вписвам в списъка на НЕ, а не в ОзВ. Това не означава, че на мен ми харесва жестокостта – това са двете страни на едно и също помрачение. На мен ми харесва симпатията и затова, ако например, пред очите ми умира куче, то аз изпитвам към него симпатия, но не изпитвам съжаление, тъй като 1) не ми харесва това състояние – да изпитвам съжаление; 2) това по никакъв начин няма да промени състоянието на кучето; 3) това по никакъв начин няма да предотврати смъртта на кучето; 4) това дори няма да предотврати агресията на човека, убил кучета. Ако видя агресивен човек, който убива куче, то у мен може да възникне желание това да не се е случило, може да възникне желание в този човек да се проявят озарени възприятия, може да възникне желание да извърша конструктивни действия, за да попреча на този човек и, впрочем, съжалението или агресията по никакъв начин не способстват търсенето на оптимално решение за ситуацията, затова аз смятам, че онези, които от една страна искат да “помагат”, а от друга страна изпитват съжаление към жертвите и ненавист към насилниците, се разкъсват на две страни и в крайна сметка не правят нищо: първо, те изпитват НЕ, които ги убиват и пораждат следващи НЕ, второ, те няма възможност хладнокръвно да пресметнат оптималния начин на действие, за да се предотврати онова, което биха искали да предотвратят. В будизма липсва думата “състрадание”, с тази дума абсолютно погрешно превеждат терминът “тукчже” (тибетски еквивалент). За мен е удивително, че независимо от всичко, терминът “състрадание” продължава да се използва в преводите. А съществуват множество описания на това какво именно будистите разбират под “тукчже” – това не е никакво състрадание, това е ЖЕЛАНИЕ да няма помрачения на това място, това е СИМПАТИЯ. Вече има доста преведени на руски език книги и на Далай-Лама и на други хора, които имат авторитет сред будистите и въпреки това страстта към съжалението е толкова силна, че думата “състрадание”, независимо от всичко, се използва повсеместно. Хората разбират състраданието като изпитване на съвместни страдания, като изпитване на съжаление и аз мога да кажа защо е толкова силна привързаността към съжалението – защото преди всичко на хората им харесва да се самосъжаляват. Вече съм писал за това в книгата и смятам това за очевидно. Даже когато човек предполага, че съжалява другиго, то всъщност той си представя как на самия него би му било зле на мястото на другото същество, след което започва усилено да се самосъжалява. Тоест съжаляването на други хора – това винаги е самосъжаление и затова няма нищо чудно в това, че съжаляването на другите толкова често се оказва смехотворно излишна – например, мен баба ме съжаляваше със сълзи на очи и си докарваше сърдечни пристъпи когато плачех и се удрях като малко дете. Между другото, мен това винаги ме учудваше – защо плаче, когато мен само мъничко ме боли и точно след 5 секунди вече продължавах да се радвам на живота. “О. попита защо Бодхи когато прави списък на разкъсващите НЕ, пише: “и т.н.”? О. каза, че ако човек е решил да предложи на хората някакво учение, то в него не трябва да има неясни моменти.” Не смятам, че този момент е неясен. Аз съм изброил достатъчно примери за разкъсващи НЕ и смятам, че ако читателят действително се интересува от този въпрос, а не се опитва като теб да намери какъвто и да е начин, за да изкаже претенции към мен, то той лесно ще може сам да продължи този ред. Ти вероятно смяташ, че ако някъде има много гладен човек, а друг човек иска да го нахрани, то той не може просто да му хвърли къшей хляб, така ли е? Вероятно си мислиш, че съм длъжен да ти поднеса на тепсия това парче хляб, да му сложа и гарнитура и да те попитам: “Ще благоволите ли да опитате?” Ако е така, то това означава, че ти със сигурност не си гладен. Ако беше гладен дори нямаше да мислиш за глупости, щеше да хванеш това парче и щеше да го изядеш. Пиша книгата си за онези, които са “гладни” за озарени възприятия, които повече не искат и не могат да изпитват НЕ, които разбирайки от книгата ми, че освобождаването от НЕ е възможно, че има начин да изпитват озарени възприятия, ще направят живота си невероятно интересен и ще искат само едно – отговор на въпроса “Как?”. И в моята книга го има този отговор, но както изглежда теб този отговор не те интересува. Разбира се, аз нямаше да отговарям точно на теб на тези въпроси, тъй като в момента нямам симпатия към теб, тъй като не знам нищо за твоите усилия по отстраняването на НЕ, а само чета доста простите ти претенции, каквито пишат хора, на които не им е интересна темата на книгата, така че пиша този отговор, защото отговорите на тези въпроси са неясни на сина ти, а той предизвиква у мен симпатия, тъй като се опитва да отстранява НЕ. “О. казва, че ако озарените мисли са мисли, които се проявяват спонтанно или изобщо не се проявяват, то тя не иска такава практика, в резултат от която да загубиш възможността да мислиш.” Аз наричам мислите “озарени”, ако те предизвикват резонанс с озарените възприятия, т.е. такива мисли, за които изобщо не е задължително да произтичат от някакви умозаключения. Това, разбира се, не означава, че практикуващият ППП престава да мисли – точно обратното, той именно започва да мисли, а не да жонглира с догми. И в книгата е отделено много внимание на обясненията как можем да се научим да мислим ясно и как можем да отстраняваме концепциите. Преправях първия том на книгата си няколко пъти и сега го преправям още един път именно защото виждам, че все пак не ми се е удало да постигна премереност на изложението, то това и не е просто задача – да изложа практиката на отстраняване на помраченията... не за просветлени, а именно за помрачени хора! Но предполагам, че вече съм близо до варианта, който ми харесва и този вариант все пак както и да го погледнеш, остава изложение във вид на сух справочник. Ако някой може да го напише по-ясно – ще се радвам (именно за това имам сборници със статии на практикуващи, в които тези практикуващи споделят своя опит и излагат по-подробно онова, което не съм засегнал достатъчно детайлно), но за това е необходима една “дреболийка” – да станеш освободен от помрачения човек, да изпиташ желание да напишеш за другите хора ясна инструкция (а как да я напишеш, така че да е ясна за ВСИЧКИ – това и сега не го знам, затова в края на краищата решавам да я напиша за тези, които много искат да се освободят от НЕ и силно искат да изпитват ОзВ, а не за онези, които се чувстват като възложители на поръчка, а мен като изпълнител на поръчката) и да я напишеш. 0042. “Защо вежливостта е атрибут на безупречността?” Вежливостта, разбира се, не е атрибут на безупречността, по-точно би било да се каже, че възможността по свое желание да бъдеш вежлив, външно съвсем обикновен, “достоен”, “солиден”, “състоял се” човек се явява атрибут на безупречността. Когато чудовищната глупост на човешките постъпки и навици става очевидна, когато си променил живота си така, че в нея вече ги няма болшинството помрачения, тогава никак не е лесно да си придаваш вид на обикновен човек, в това число и да казваш “моля”, “благодаря” и т.н. – в този случай ЧСЗ се накърнява изключително силно и такова поведение става прекрасна практика за отстраняване на ЧСЗ и свързаните с него НЕ. Разбира се, тук има голяма поле за самозалъгване – та ти можеш да бъдеш вежлив просто защото са вежливи всички останали хора – от страх от НО отношение към теб и т.н., а при това да се правиш, че се занимаваш със сталкинг. От самозалъгването, от неискреността никой никога няма да те спаси. Най-простият начин сам да провериш себе си дали се занимаваш със самозалъгване е да овладееш свободно и двете позиции: и на вежлив, и на невежлив човек и да чувстваш при това еднакво освободен от НЕ или еднакво безупречно да отстраняваш възникващите НЕ. Подчертавам – това е само начин да провериш себе си, тъй като ако започнеш да проверяваш още някого, то той може да имитира невежливост, да не напрегне и пресили страха, да се престори, че няма НЕ, но ти как ще разбереш какво всъщност изпитва той, ако ти самият не си освободен от НЕ и не можеш да бъдеш експерт по този въпрос? 0043. “Може ли да спреш сърцето си, да умреш по желание – т.е. изпитал си неочаквано желание (а то при това се оказва и радостно) и край?” Това е изключено. За да придобият твоите желания силата на способността да променят така кардинално състава на твоите възприятия, на теб ще ти е необходимо преди всичко да тренираш желанията си, да се научиш да ги преживяваш с пълна сила, а за това е необходимо да се научиш да отстраняваш НЕ. Докато има НЕ – желанията са почти безсилни. Изпитай желание да отстраниш НЕ – нима при теб се получи така, както си го описал? Разбира се, че не, ти ще тренираш не една година изкуството да отстраняваш НЕ и да пораждаш ОзВ. Никакви “неочаквани” желания нищо няма да променят – както виждаш, даже силните, често възникващи и култивируеми желания водят до резултат съвсем не скоро, тъй като засега имаш НЕ и твоите желания са почти мъртви. А когато ще изпитваш ОзВ, тогава и желанията ти ще започнат да стават се по-способни и по-способни да предизвикват удивителни промени, но тогава всичко това ще бъде управляемо и в двете посоки – ако ти стигне желанието да постигнеш смърт по желание, то още повече ще ти стигне и за да постигнеш и връщане обратно. Така че всичко това са празни страхове, просто хаотичен вътрешен диалог, страх от промените. 0044. “Представих си, че съм малко 5-годишно момиченце, с късичка поличка, такава, че ми се виждат гащичките, с боси леко криви крачета. Ужасно ми се искаше да бъда такова момиченце, да търча и да лудувам с децата, да играя, да се боря, да се шегувам; изпитвах радост-5, всичко наоколо предизвикваше радост и възхищение, гърдите ми се пръскаха от радост – звънка и чиста, имах усещането, че съм попаднала в отдаван забравен свят. Резонираха мислите: “Охо!!! Чудесно!!!”. Нямам яснота какво беше това – тогава това беше желателно възприятие, искаше ми се да го преживявам все по-ярко и по-ярко, струваше ми се, че гърдите ми се изпълват с нещо живо. Но има съмнения, че това може да са били обикновени надути ПЕ.”
Моят път към освобождаването започна именно тогава, когато открих, че каквато и схема да се опитвам да налагам на своите възприятия, животът си отиваше безвъзвратно и когато разбрах, че няма никакъв начин да избегна изгасването в този ужас, в който живеят останалите хора, аз плюх на авторитетите и схемите, сметнах, че съм безнадежден и реших поне просто да получавам максимална наслада от живота и това “поне” стана първата крачка към освобождаването – аз най-накрая започнах да се питам “искам ли да изпитвам това?” и започнах да си отговарям “много искам”, дори и разсъдъкът ми да твърдеше, че това е пряк път към ада (а той го твърдеше по всеки повод), аз го правех, тъй като адът не ме плашеше – какво може да изплаши един осъден на смърт? И разбира се, когато правех онова, което ми се искаше, изпитвах онова, към което имах влечение, то в 90 случая от 100, получавах даже съвсем не желания резултат, но оставаха онези 10, които даваха поне малко наслада и радост и които впоследствие се разрастваха в нови 100, от които се отсяваха вече не 90, а 80 и т.н. И вече все по-ясно разбирах, че “много ми харесва да изпитвам това” – това е пътят към щастието, към освобождаването и даже грешките по този път са радостни, защото те ни позволяват да се учим по тънко да чувстваме какво ни се иска. На мен ми харесва твоето описание, то резонира с възторга от живота, от тайната, която е и сега, и пред теб.
“А нима не може да бъде така, че концептуалното желание да се съпровожда от предусещане, ентусиазъм и радост? Или, в такъв случай, ако има някакви определени признаци, практикуващите ППП автоматично не смятат даденото желание за концептуално и не правят по-нататъшен анализ?” Можеш, например, да вярваш, че ако станеш вежлив, то веднага ще настъпят мир и благодат в твоите отношения с роднините и на основата на това предположение да възникне радостно желание да станеш вежлив. Ти можеш да го проанализираш и ако в резултат на анализа няма да можеш да откриеш никакви концепции, то радостното желание ще остане такова и ти ще пристъпиш към неговата реализация. С реализирането му ти ще придобиеш опит от това, че твоето предположение е било погрешно, че твоите роднини все пак ще намират безчислени поводи за недоволство, раздразнение и претенции и в резултат от този опит у теб ще изчезне радостното желание да бъдеш вежлив. Но с друго желание ще бъде по друг начин, а с трето – по още по-друг начин и така нататък. В резултат, ти ще тренираш да реализираш своите радостни желание, но именно в процеса на тяхната реализация ще се развенчават едни или други концепции и колкото повече изпиваш и реализираш желания, съпровождащи се от предусещане, толкова по-рядко ще има събития, при които реализацията да не води до предполагаемия резултат, твоите желания ще започнат да стават “по-умни”, т.е. ти ще бъдеш способен по-ясно да различаваш концепциите, да разделяш желанията на съставните им части, едни от които са концептуални, а други – не са. Муцуните не страхуват да грешат, те се ръководят от радостните желания, тъй като няма от какво друго да се ръководят, те, разбира се, подлагат на анализ и своите желания, и процеса и резултата от тяхната реализация, и независимо от това, че понякога техните очаквания не се сбъдват, в тях все повече се усилва желанието да следват радостните си желания, които на свой ред все повече и повече се съпровождат от ОзВ в процеса на тяхното изпитване и реализация. 0046. “По десетобалната скала изпитвам НЕ максимум до 3, при това рядко. Обикновено НЕ емоции достигат степен 1-2, не повече”. Това означава, че ти водиш полумъртъв начин на живот, че не искрен, че не се вслушваш в своите радостни желания и не ги реализираш, тъй като когато започваш да правиш това, то целият свят около теб се изправя на нокти, започва да се опитва да те пречупи и от това у всички практикуващи са възниквали ярки НЕ. Например, когато разбереш, че поздравяваш родителите си, живееш с тях, общуваш само защото така е “редно”, а не защото има такова радостно желание, то ти преставаш да го правиш и те ти обявяват война. Когато разбереш, че искаш да правиш секс не само с жена си, то тя ти обявява война. Когато престанеш да се лигавиш с капризното детенце, то изпада в истерия. От всичко това у теб възникват НЕ, които не е толкова лесно да бъдат отстранени. А ако твоите желания не противостоят на механичните навици, ако ти си в задоволство и мир със своите роднини-приятели-жени, значи ти си вече почти мъртъв, затова и вече “нямаш” НЕ. Но ако почти нямаш НЕ, то какво имаш тогава? Ако в действителност нямаше НЕ, то ти непрекъснато би преживявал НАЙ-ЯРКИ ОзВ и ако тези ОзВ ги няма в този момент, когато “нямаш” НЕ, значи, че през цялото това време у теб има глух, плътен НФ, с който ти така плътно си се сраснал, че не го откриваш и не го забелязваш. Каталог: samadhi -> for -> blg blg -> 01: “ Общ преглед на желанията” blg -> “Стратегия на ефективната практика” Глава 06-01 Стратегия на ефективната практика blg -> Сборник статии 01 Предговор blg -> Сраната на бодхи пътят към ясно съзнание blg -> Сборник статии от тези 01 Съдържание: 0001. Тази-ма: «Изследване на резонанса на ОзВ» blg -> Милион ОзВ 07-01-01 Ролята на предаността в придвижването към екстатични ОзВ 07-01-02 Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|