Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1

“Негативните ми емоции често ми се струват справедливи, а ситуацията – безизходна. И тогава аз не съм в състояние да променя емоциите си, да си спомня нещо друго, различно от това състояние.”

“Как да отлича механичното сексуално желание (сж) от немеханичното?”

• 
  то изчезва, когато този признак изчезва;
  
• 
  то много слабо резонира с нежността и другите ОзВ;
  
• 
  при секс преди всичко ти се иска по-скоро да свършиш;
  
• 
  парализира се работата на интелекта и искреността, т.е. ти напълно си доизмисляш човека и “не забелязваш” онези негови проявления, които, изглежда, няма начин да не бъдат забелязани.
  

• 
  има резонанс с други ОзВ и няма никаква закономерност – сега го има, след пет минути може и да го няма;
  
• 
  много голямо разнообразие от желания – понякога ти се иска бързо и силно да се чукаш, а понякога ти се иска да искаш да не се чукаш, а понякога нежно да галиш и т.н. Сексът става непредсказуем и няма желание да свършиш по-бързо;
  
• 
  не възниква затъпяване, даваш си ясна сметка какви проявления виждаш в този човек, какви възприятия предполагаш, че има и в този случай, даже ако видиш куп помрачения, сж все пак може да се проявява или обратното – човек може да изпитва ОзВ, а сж към него може и да не се прояви – няма никакви механични правила, сексът става творчество, наслада.
  

“Иска ми се да отбележа два типа симпатия – механична, базираща се само на доизмислици и последващата – базирана на изследвания на човека. От опита ми става ясно, че аз искам да зациклям на първия тип симпатия, т.е. мога да общувам с някой човек няколко години и да не го изследвам, а да изпитвам към него симпатия, като че ли всичко, което знам за този човек е неговата снимка.

Тъй като първият тип симпатия може да изчезне след изследването на човека, то аз не искам да изпитвам такъв тип симпатия. По-точно, искам, но постоянно възниква мисълта, че нищо не знам за този човек и моята симпатия нищо не значи. Тази мисъл унищожава симпатията. Получава се, че аз унищожавам ОзВ.”
Ако у теб е възникнала симпатия “към нея”, то можеш да опиташ да различиш – към какво точно е възникнала, та ти не възприемаш “нея”, има конкретни възприятия на лицето й, тялото й, думите, мислите, своите предположения за нея и т.н. Например, ти би могла да си представиш, че тя изпитва това и това само защото има къса коса и тогава това ще бъде симпатия към доизмислицата. Или ти би могла лесно да си представиш, че тя изпива някакви ОзВ и на теб ти е трудно да си я представиш изпитваща НЕ, затова у теб е могла да се роди симпатия към онези ОзВ, които както ти предполагаш, тя може да изпитва и доколко тази симпатия ще бъде симпатия към доизмислицата – зависи от това, доколко ти си опитна в изкуството да “четеш” лица, т.е. доколко точно е съответствието на това, което ти можеш да си представиш с онова, което ти ще откриеш в резултат от последващото общуване. За да отработиш недоизмислянето, а да постигаш яснота във възприятията на човек, са нужни опит в изследването в процес на тясно общуване. Това може да се тренира и по интернет – описал съм това в статиите – пишеш на някого писмо, получаваш отговор от него. По този отговор съставяш неговия портрет (т.е. мнение за неговите възприятия и проявления), след това получаваш второ писмо, съставяш нов портрет, сравняваш го с първия, виждаш къде са разликите, къде – сходството и т.н. След това получаваш негова снимка, съставяш нов портрет, след това говориш по телефона, после се срещате, разговаряте, спорите, действаш по някакъв начин и т.н. В резултат се получава цяла серия “портрети” и те много ще се различават един от друг. Ето така с опита откриваш, че разминаванията ще стават все по-малко и по-малко и след година такава практика ще видиш, че вече по няколко реда, по една снимка ще бъдеш способна да създадеш такова мнение за човек, което няма да се променя във времето или почти няма да се променя. Това и ще означава, че ти си свободна от доизмислици.

Симпатия към доизмислица – да, това също е симпатия. Изпитвай я, но нали на теб ти се иска да я изпитваш повече, по-често, по-силно? С доизмислицата това е невъзможно – симпатията към доизмислицата няма да живее много дълго и колкото повече поискаш да изпитваш симпатия, толкова по-близко ще поискаш да общуваш с човека и рано или късно ще забележиш, че този човек проявява такива качества, които са ти несимпатични, то ти си изтиквала това и тогава не стига, че симпатията ще отмине, ти на всичкото отгоре и ще изпиташ много НЕ от нереализираните си очаквания. Но не стига и това, ами към доизмисления човек винаги възниква привързаност. И дори да отстраниш тези НЕ, все пак симпатията ще изчезне и ще стане като че по-плашлива и на теб ще ти бъде по-трудно да я породиш. Затова отстраняването на доизмислиците е тъкмо пътят към силна и устойчива симпатия.

“Много тежко ми беше днес сутринта, когато тя се обади на работата си, гласът й беше почти пред разридаване, много силно съжаление – 8. Тя казва, че много ме обича.”

Твоето момиче е човек, който е избрал да изпитва НЕ. Ти говори ли с нея за практиката? Разказа ли й, че може да не изпитва НЕ? Какво направи тя? Поне мръдна ли си пръста? Къде са нейните отчети за направените усилия по отстраняването на НЕ, анализите на концепциите? Къде са усилията й по откриването на радостните й желания и тяхното следване? На теб в нея ти е симпатично това, което ти самият си доизмислил в нея и ти не искаш да се откажеш от своите доизмислици.

Тя изпитва ужасно самосъжаление защото, предишната й опора на задоволство в живота ще изчезне с теб, а друго животът й просто няма съдържание. И на теб това ти е симпатично? По какво си пада тя? От какво се интересува? От какво се възхищава? Какви са радостните й желания? Как иска да ги реализира и как ги реализира? Ето въпросите, отговорите на които ми е необходимо да знам, за да имам определено отношение към човек.

Пишеш “казва, че много ме обича” – а какво има предвид, не си ли я питал? Какво е това “обича” за нея? Скучае? Гадно й е когато е сама със себе си? Тя изпитва куп НЕ и това е “обича”? Ти й обясняваш нещо, но помислил ли си за това дали тя иска твоите обяснения? Тя самата мисли ли? Къде са изписаните от нея тетрадки с размишления, с търсения на отговори, с проведени опити? Ти “обясняваш” на човек, който не иска да разбира и мисли, нима това не е глупост?

“В последно време всички НЕ са някак размазани, приглушени. Не ми се удава да ги хвана и да ги отстраня пълноценно.”

“Усещането за свежест ОзВ ли е?”

Ако приведеш описание на своето възприятие за свежест, аз ще мога да го съпоставя със своето и да направя извод – съвпадат ли те в нещо, допълват ли се или си противоречат, има ли резонанс, те.е възниква ли, усилва ли се у мен ОзВ, когато чета твоето описание. Съпоставката на такива описания е отделна интересна задача и нейното решение ще доведе до това, че онези ОзВ, които ще се опитваш да опишеш ще станат доста по-познати, по-достижими, ще започнат да се усилват, да се развиват – та нали за да подбереш резониращо описание, ти нееднокранто ще се опитваш да породиш това ОзВ, да го преживееш отново, да почувстваш нюансите – ти ще придобиеш многократен опит в неговото изпитване и в наблюденията върху него.

“Благодаря за коментара.”

Вежливостта е съвкупност от безкрайни ритуали, предназначени за умиротворяване на агресивни и хора с ЧСЗ. Ако си на работа, тогава вежливостта е условие за успешно оцеляване в средата на обкръжаващите те сътрудници. Ако искаш нещо от някого – вежливостта също може да свърши работа. Но защо специално да се обграждаш с такива хора, които са толкова тъпи и агресивни, че изискват вежливост? Нима не е интересно да потърсиш такива хора, за които не вежливостта не е нужна?

Има предположение, че ти си казала “благодаря”, за да привлечеш вниманието ми към това, че ти си “оценила” моята “работа”, за да ти пиша още. Така и аз често правех преди – когато някой правеше нещо за мен, аз се страхувах, че ако просто си тръгна и не кажа нищо, той повече няма да прави това. Значи вместо да кажеш, че имаш желание аз да продължа да чета твоите отчети и да ги коментирам, ти казваш нещо друго.

Когато пишеш думата “благодаря”, аз не разбирам какво имаш предвид – може да си изпитала НО към мен, да си го потиснала и тъй като имаш концепция за това, че ако някой ти е отделил внимание и ти “помага”, то ти “трябва” да кажеш “благодаря” и ти го правиш. Може ти си толкова вежлив човек, че до последно ще ми пишеш “благодаря”, изпитвайки при това ненавист – хората често го правят.

Излиза, че ще получа ОзВ тогава, когато безупречно отстраня всички налични НЕ?”

“Излиза, че...” - от какво излиза? Според мен, ти нямаш желание да отстраняваш НЕ и да стремиш към Озв, а имаш желание за гаранции. А когато не ги получаваш – се появява желание да изказваш претенции. Ако това не е така, защо тогава не си обърнал внимание, че в книгата на Бодхи пише, че след всяко усилие за отстраняване, а не за потискане на НЕ, възниква изблик на ОзВ? Ако нямаше претенции, щеше да си спомниш за това. И фразата “ще получа ОзВ” у мен също не резонира с желанието за преживяване на ОзВ. Ти искаш да натрупаш нещо като богатство или имущество и на мен това не ми е симпатично. Ако ти бяха интересни тези въпроси, ти отдавана щеше да си опитал куп начини да им отговориш. А ти само си преиначил фрази от книгата и си написал свои изводи, които не се основават на твоята практика.

“Сега се старая да отстраня НЕ.”

“Направих извод, че НЕ изобщо не са ми нужни.”

“Помря някои моменти в живота ми когато ми беше радостно и леко. Искам те да бъдат повече.”

“Не искам да живея с ценностите на обществото, там е все едно и също, всичко се повтаря, на мен това ми омръзна.”

“Не знам как да отлича радостта от задоволството.”

“В такова състояние постоянно има мисли: “трябва да се заема с практиката, но с какво, с какво най-добре да се захвана?”

Мога да те посъветвам да си направиш списък с радостни желания. Питай се колкото се може по-често, дори всеки 5 минути – какво искаш. Към какво възникват предусещане и стремеж? Ако не намериш никакви радостни желания – така и фиксирай: че няма такива. Спомняй си себе си в състояние, когато силно и радостно ти се е искало нещо, пораждай предусещане.

“Търчах из гората и изведнъж разбрах, че не съм по-непълноценна от Бодхи. Възникнаха ОзВ.”

“Полагах различни усилия, за да отстраня НЕ – стисках юмруци, стисках зъби...”

“Реших, че ОзВ ще се появят когато отстраня всички НЕ.”

“Също така открих, че отношението към практиката като към необходимо занятие се криеше в самия израз “да се занимавам с практиката”. Вече минаха около две години откакто започнах да ровя в себе си и дори не съм забелязал как всички, което е свързано с това е станало за мен поредната “домашна работа”.

“Разбирам, че когато казах, че онова момиче има “приятен” характер, използвах дума-паразит, т.е. дума, нямаща ясно значение. Разбирам, че тази дума може да бъде лесно заменена с описания на реални възприятия, но на мен ми е удобно да изразявам с тази дума своето отношение, затова ми харесва да я използвам.”

В отговор на изпратен “отчет” за практиката:

Ако пишеш за отстраняването, то искам да фиксираш:

1. 
   с каква интензивност е била НЕ;
   
2. 
   от какви мисли, образи, усещания и желания е била съпроводена;
   
3. 
   колко време си полагал усилия;
   
4. 
   какво е станало в крайна сметка – отстранил ли си я, потиснал ли си я или си я потиснал до определена интензивност и тя се е превърнала в негативен фон;
   
5. 
   възникнала ли е НЕ отново, веднага щом си спрял да полагаш усилия, с каква интензивност, какво се предприел.
   

Ако пишеш за реализацията на радостните желания, искам:

1. 
   да изброяваш какви именно желания си реализирал през деня;
   
2. 
   да отбелязваш с каква интензивност са били тези желания;
   
3. 
   да фиксираш от какви възприятия се е съпровождало самото желание;
   
4. 
   от какви възприятия се е съпровождала неговата реализация;
   
5. 
   какво се е променило в живота ти след реализацията.
   

И т.н. максимално подробен отчет по онзи фронт на работа, който ти е интересен в момента.