Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1



страница7/7
Дата11.01.2018
Размер1.02 Mb.
#43980
1   2   3   4   5   6   7

0086.

“... а не като навик “направи това! Какво? Не ти стиска май, а? Ама че си слабак!”


Какво е това “слабак”? Това, че ти използваш такова количество жаргонни думи, свидетелства за това, че ти постоянно изпитваш ПЕ и НЕ, че на теб ти харесват тъпотата, желанието да правиш впечатление, самолюбуването и впечатленията, които получаваш когато говориш така. ПЕ отправят почти толкова силно както и НЕ и човек, който с такава отдаденост, като теб, се потапя в тях, най-вероятно просто никога не мисли и не се опитва да мисли.

Ако имаш желание за яснота, то предлагам да отстраниш всички тези думи, тъй като това са обикновени думи-паразити, които нямат точно значение и в отчетите, изпълнени с такива думи няма възможност да се направи анализ нито от мен, нито от теб самия.


0087.

“Всичко това аз интерпретирах като възникване на взаимно сексуално привличане, а чувствените моменти: контактът с очите, взаимодействието на телата, сексуалното привличане – интерпретирах като взаимодействие на нашите сексуалности, тяхното усещане един за друг.”


Има пет типа обикновени възприятия: емоции, мисли, желания, физически усещания и различаващо съзнание + ОзВ. В теб биха могли да възникнат в тази ситуация емоции (ПЕ – поради това, че момичето ти е харесало), мисли (“нашите сексуалности се почувстваха една друга!”), желания (да се изчукаме), физически усещания (прилив на кръв към члена, сексуална възбуда), различаващо съзнание (различавал си къде е тя, къде си ти). Но към кой клас възприятия да отнесем “нашите сексуалности се почувстваха една друга”? Това са най-обикновени доизмислици, когато вместо “аз изпитах сексуална възбуда”, ти пишеш “нашите сексуалности се почувстваха една друга”. Това са поетизми, които те лишават от яснота какво точно изпитваш и съответно лишаващи те от възможността да избираш възприятия – да искаш да изпитваш едни (например, сексуално желание и нежност) и да не изпитваш други (например, загриженост за нейното мнение и др.)
0088.

“Не ми е съвсем ясно по каква скала да оценявам интензивността на НЕ. Слабо / силно?”


Можеш да се научиш да оценяваш своите НЕ. Ако изследваш своите възприятия, то ще забележиш, че има различна интензивност на НЕ, проявяващи се на това място. Можеш да ги сравняваш с най-силната НЕ, с най-слабата НЕ и постепенно ще се научиш да ги оценяваш. Няма никаква международно призната скала  , всичко зависи от това, доколко на теб ти е интересно различаването на своите възприятия и доколко си искрен. Болшинството хора след като се накрещят на “любимия / любимата”, че биха го/я убили, казват, че въобще не са изпитвали агресия, а са проявили своите симпатия и любов и по този начин смятат, че НЕ са били с интензивност 0-1.

И още: предлагам ти да сравняваш НЕ, за да ги оцениш не с коя да е НЕ, а със същата – например, ревността да сравняваш с най-силната ревност, която ти е позната, загрижеността – с най-силната загриженост , тогава оценката на интензивността ще бъде по-точна, защото на теб може да ти е свойствено самосъжалението в по-голяма степен, отколкото омразата. По този начин, ако ще сравняваш омраза със самосъжаление – 10, то ще излезе, че омразата е със степен 1 и ти механично ще започнеш да различаваш тази НЕ като дребно и незначителна, да я пропускаш, от което тя постепенно ще започне да се проявява по-често и по-силно.


0089.

“Концепцията е механично приета система възгледи. Не е ясно доколко устойчива система възгледи се смята за концепция?”


Как ги разделяш по устойчивост? Ако някоя позната ти е казала, че млякото е вредно за здравето, ти уж си се посмял на това, а самият ти, когато пиеш мляко, от онзи момент си мислиш, че може би ще е добре да пийнеш по-малко, или изпитваш безпокойство поне 2 – ти вече си приел концепцията за млякото, независимо от това, че ако те попитат дали смяташ, че млякото е вредно, ти може да отговориш “Не.”. Не знам как и защо да се делят концепциите по устойчивост – ако ти вярваш в нещо поне на 1-2, без да имаш основания, без да си провел изследвания, това те прави глупав и несвободен. Но ако за теб такава малкозабележима вяра във вредността на млякото е дреболия и това те устройва, то ти и няма да обръщаш внимание на това. Всичко зависи от това доколко свободен искаш да бъдеш.
0090.

“Симпатията към нея се проявява, когато интерпретирам интонацията на гласа й и мимиката на лицето й като проява на интерес и любопитство към нещо.”


1. Към какво точно в нея е този интерес? Нищо не пишеш за това. А ако интонациите й се променят, когато говориш с нея за скъпи коли – и този неин интерес ли би ти бил симпатичен?

2. Мимика и интонация – това е твърде малко за предположение, че у човека има интерес. Тя може по този начин да оживява беседата – нима ти самият не си правил така? Мога да предположа, че тя има интерес към нещо, само след като видя, че тя предприема действия да постигне нещо сферата, към която уж има интерес. Например, ти й разказваш за отстраняването на НЕ. Ти си привлекателен за нея – и се чукаш добре, говориш красиви думи, още тя си доизмисля в теб онова, което й се иска и тя, разбира се, поддържа разговора, особено ако се срещате отскоро и в нея още не се е насъбрало раздразнение и недоволство. Ще смятам, че на нея й е интересна тази тема, само ако след такъв разговор, тя дойде при теб на следващия ден и каже, че отстранила това и това, че при нея нещо се е получило, а нещо конкретно не се е получило, какво още иска да се научи да прави и т.н. А ако тя само сменя мимиката и интонацията по време на разговора ви – това не е интерес, а лъжлива вежливост.


0091.

“В нея ми е симпатична липсата на някои разпространени помрачения.”


Това, че в нея липсват “някои разпространени помрачения” не означава, че тя е по-свободна от НЕ и други помрачения в сравнение с останалите хора и че у нея може да възникне желание да отстранява Не и да изпитва ОзВ. Хората имат различни помрачения – това е всичко, по което се отличават един от друг хората, които не полагат усилия. Как липсата на помрачения от определен тип може да бъде симпатична? Ами, не изпитва тя вместо смущение високомерие, НО, агресия или обратното – как това може да ти бъде симпатично? Кое ти е симпатично – високомерието ли е симпатично? Чувството за малоценност ли е симпатично? Как може да бъде симпатична “липсата”?

Освен това, нищо не казваш за това, откъде си разбрал, че тези помрачения липсват. Това отново е удивителна тъпота и нежелание да се мисли. Например, ти пишеш, че тя не прикрива тялото си и на теб това ти е симпатично. Но ти не си положил дори елементарни усилия да съставиш списък на възможните причини за това, ти просто си доизмислил в нея липсата на загриженост за чуждо мнение. Но това не значи, че тя просто не изпитва загриженост и точка – тя, например, може да бъде уверена, че изглежда отлично и изпитва самолюбуване, или пък тя може да иска да ти направи впечатление, или може да иска ти да я искаш, за да потиска ревност и т.н. Има твърде много варианти и за да предположиш един или друг вариант е необходимо да изследваш, да гледаш нейните реакции, да задаваш въпроси, да анализираш отговорите й, поведението й и т.н.

На теб в нея ти е симпатично не това, че в нея “липсват” някои помрачения, а това, което ти си доизмислил на мястото на тяхната липса. Почти всяко действие може да бъде извършено от помрачени мотивации и същото и от озарени. Ти се задоволяваш с това, че мислиш, че ако някое нейно действие се отличава от действията на другите момичета, значи тя е по-малко помрачена от тях. Не откриваш какво си доизмислил зад това действие. Не търсиш начини да провериш доизмислицата.
0092.

“И ми стана ясно, че онези усилия, които преди полагах за отстраняването на НЕ всещъност не са били практика.”


Ако искрено и интензивно се занимаваш с практиката, то често ще имаш такива открития – в един прекрасен момент изведнъж ще забележиш, че всичко онова, което е било по-рано – това всъщност не са усилия, това всъщност не е искреност и тогава ще направиш нов пробив и практиката като че ли ще започне от самото начало – отново се чувстваш начинаеща, пред която всичко е отворено.

Така че такава яснота е позитивен фактор, който свидетелства за това, че животът ти наистина мъничко се е променил.


0093.

“Към вечерта преживяването на безпричинна радост, яснота и устременост стана много интензивно и устойчиво!!! Независимо от силната физическа умора!”


Умората е 99% само негативно физическо усещане – тоест нещо, което може да бъде отстранено и да не бъде изпитвано. Това изглежда удивително, но ако в през работния ден не затъваш до гуша в НЕ, а след края му не се сливаш с масата хора, които се усещат скапани и започваш активно, още на работата, на улицата, в транспорта, вкъщи да отстраняваш умората, то няма да има умора. Ти ще се чувстваш винаги много енергично и на твоето телце ще му бъде приятно независимо от времето на денонощието и интензивността на натовареност в работата.

И дори това, което смяташ за 100% физическа умора, всъщност много често се явява именно психическа умора, т.е. нещо отстраняемо със същите тези усилия, с които отстраняваш НЕ.


0094.

“Прегази ме валяк. Очевидно вчера съм допускала НЕ. Мъгла. Не мога да се стегна.”


Да, ще има спадове. Заеми безкомпромисна позиция – имало ли е спад или не е имало – това те принуждава на момента да изпитваш НЕ – няма никаква “приемственост” и “постепенност” – във всеки един момент можеш да се отърсиш и яростно да започнеш да отстраняваш НЕ, искрено да се съсредоточаваш върху спомените за състояние, когато няма НЕ, а има чувство за красота или други ОзВ.
0095.

“Тихата радост днес е едва уловима и това след вчерашните бурни преживявания!”


Никога не разчитай на това, че ако днес имаш много ОзВ, то и утре без усилия животът ще стане по-светъл – нищо подобно, такава позиция само те отпуска и те прави уязвима. Навикът да се изпитват НЕ е МНОГО силен, бъди готова да се бориш с нея година или две непрекъснато, докато накрая НЕ не започнат да изчезват вече почти без усилия. Не бягай от НЕ, не се надяваш че “може би няма да ги има” – обратното, заеми позицията на ловец – сама тичай след НЕ! Намирай се в очакване, в предусещане на това, че НЕ във всеки един момент могат да възникнат и тогава ще можеш да встъпиш в борба с тях и да ги отстраняваш, та нали в резултат на всеки успешен акт на отстраняване изпитваш прилив на ОзВ. (Разбира се, това не е “предусещане на НЕ”, а предусещане на това, че ще изпиташ упорство и твърдост в тяхното отстраняване, ще изпиташ нови ОзВ).
0096.

“Пръв сексуален опит на 18 годишна възраст на един строеж с насилници (кръв, сълзи и маминия шамар).”


Предлагам ти да отстраниш НЕ, възникващи при тези спомени. Най-ефективният начин е следният:

1) Подробно опиши цялата история с изнасилването – описвай всеки детайл, колкото и болезнено или неприятно да е това.

2) Прочети записките си няколко пъти, добавяй нови и нови детайли.

3) Разбира се, докато го правиш се старай да отстраняваш НЕ.

4) Научи се да препреживяваш тази история отново – не така, като че са те изнасилили, а като че си ги използвала, за да получиш удоволствие от секса. Та това е огромна сложност за страстно момиче – да намери момче, което би могло просто да се чука без механични “отношения” и да отмине. Представи си, че ти специално си намерила такива момчета, които за разлика от твоите познати-импотенти, могат да те изнасилят и ти ката си нагласила нещата, че те си мислят, че те изнасилват, а ти всъщност просто ги използваш като самодвижещи се членове.

Занимавай се с това преразглеждане по време на мастурбация, когато си възбудена. Използвайки такава интерпретация, научи се да изпитваш сексуална възбуда при препреживяването на своята история – това ще означава, че ти си постигнала резултат и натиска на негативния фон, съхранил се от онзи период, е преодолян. А това може да окаже огромно влияние на живота ти, та този НФ може скрито да потиска сексуалните ти (и не само) желания и аз не изключвам, че когато направиш това, което те съветвам и започнеш да изпитваш възбуда от тези спомени, в живота ти ще стане революция, при това не само в областта на сексуалността.

Според статистиката, струва ми се, че всяка втора или всяка трета жена в Русия е била изнасилвана поне един път в живота си – това е специфика на страната където живееш и може да станеш жертва и да изпиташ шок от страха и унижението, с които после да живееш цял живот или може да станеш пътешественик, може да станеш сексуална котка, която просто използва насилниците като самодвижещи се и здраво надървени членове. Имат ли тези членове нежелателни проявления? Грубост, неприятна миризма и т.н.? Разбира се, даже обикновеният презерватив може да има неприятна миризма, той може да те протрива и твоето момче може да бъде безчувствено и т.н. – но това няма да формира в теб онези комплекси и НФ, като при изнасилването. Така че това е само въпрос на механична интерпретация и избор да изпитваш НЕ в дадената ситуация.
0097.

“На приятелката ми й е трудно да се концентрира на работа, необходимо й е време, за да започне да се занимава с практиката”.


Трудно й е да се концентрира и й трябва време? Това е грешка. Тя никога няма да има време. Човек никога няма време, тъй като цялото му време е заето от безпокойства и други механизми. Аз също не безделнича – аз също си имам работа и знам колко е трудно – на работата си да започнеш да се занимаваш с поминутно фиксиране, например, или на всеки час да правиш равносметка на преживения живот за този час – това е сложно, но ако започнеш да го правиш независимо от всичко – работата ще престане да бъде мъртво бреме и ще се окаже, че всъщност цялата тази работа може да се прави, без вреда за работата, малко по-бавничко – толкова мъничко, че това дори никой няма да го забележи, а за практиката ще се освободи достатъчно време. Никога не се уповавай на това, че ти трябва време – вземи го още сега, иначе блатото на грижите ще те засмуче. Нещата за вършене никога няма да свършат, затова на нас ни остава да вклиняваме своята практика направо в тези неща. И аз, и другите практикуващи имаме такъв опит – ние се научихме по време на уж най-интензивната работа и направо по време на работата да се занимаваме и с фиксиране и със спомняне на озарени възприятия и т.н. и да живеем пълноценен живот, да правим нови открития в такива условия, в които преди това изглеждаше невъзможно.
0098.

“Колкото повече общувам с различни хора, толкова повече виждам, че хората може и да нямат онези концепции, които имах преди. Защото на мен ми се струваше, че всички имат такива концепции. В дадения момент виждам, че много хора са доста по-освободени от мен и без каквито и да било практики.”


Различните хора могат да имат в някаква степен отличаващи се букети концепции, но това не значи, че един човек е по-свободен от друг. Ако човека няма една концепция, то това не значи, че на нейно място няма друга. Например, едно момче има концепцията “да изневеряваш на момичето си е лошо” и потиска сексуалните си желания и свързаните с тях ОзВ, е друг е уверен, че “мъжът по своята природа е победител и трябва да има много жени, но жената е длъжна да бъде вярна на мъжа си” и тогава той започва да се чука даже тогава, когато не иска и ревнува своята жена. Кой от тях е по-свободен? Никой.
0099.

Отговор на писмо, в което се изразява НО към агресията и тъпотата.


Съдейки по интонацията на твоите думи, ти засега още нищо не виждаш къде лежи свободата. Ти никога няма да бъдеш свободен докато се намираш в затвора, а затвора не е само поддържане на омраза, той е и нейното агресивно обличие. Сега предполагам, че ти си на позицията на човек, който току що се научава да казва сам на себе си истината, но такава истина, която само се смята за истина.

Освобождаването ще настъпи когато престанеш да изпитваш омраза към мразещите, когато разбереш, че твоята ненавист те убива, независимо от нейните причини и насоченост.

Сега преодоляваш страха да мислиш и открито да говориш за това, че баща ти те е бил, но при това е очевидно, че се отнасяш към действията му като към нещо лошо, заслужаващо порицание и т.н. Ти се самосъжаляваш. По този начин, вместо позицията на жертвата и съпътстващите я НЕ, ти заемаш позицията на съдия на жертвата, на агресивен обвинител и изпитваш вече съпътстващите тази позиция НЕ, но от гледна точка на практикуващия това е едно и също – това означава да бъдеш в затвора на НЕ.

От моя гледна точка има няколко начина да се класифицира поведението:

1) Ефективно от гледна точна на постигане на ОзВ или неефективно. Да изпитваш НЕ, да проявяваш агресия, да бъдеш тъп – това е неефективно.

2) Резониращо със симпатия и ОзВ или нерезониращо. Да изпитваш НЕ и да проявяваш агресия – това не резонира с ОзВ.

Всички концептуални оценки “лошо”, “неприлично”, “варварство” и т.н. нямат никакво значение – всички те те оставят в кръга на измислените ценности и НЕ. Това не означава, че ти ставаш асоциален човек, ти даже можеш да работиш като съдия, полицай или надзирател, можеш да съдействаш на изпълнението на наказателния кодекс, но при това да си даваш сметка, че определените в наказателния кодекс действия по отношение към нарушителя са само действия, които хората са избрали да осъществят по отношение на онези, които правят определение други действия и това не те задължава да изпитваш НЕ.
0100.

“Защо тя казва,че фразата “измокрих се до кости” свидетелства за старчески възприятия в мен? Как може да се провери това?”


Когато човек се намира в някакво състояние, от избира определени думи и изрази. В езика такива съответствия на фрази и състояния са доста устойчиви, затова по най-малките промени в речта можем точно да определим състоянието на човек – това изкуство прекрасно го владеят онези, които имат независима позиция, които не изпитват чувство за собствена значимост, които не са самовлюбени и на които им е по-лесно да постигат целите си именно като бъдат такива хитри лисици. Така че, момичетата по-често притежават висока чувствителност. Ты си изключително самовлюбен човек, затова, вероятно, си лишен от такава чувствителност. Въпреки това, има начин да се формира обосновано предположение какво именно си изпитвал като си произнасял тази фраза. За това се използва много проста технология – метод на оценка на думите или изказванията по скала от 1 до 10.

Взимаме твоята фраза “измокрих се до кости”, взимаме други фрази, описващи същото “подгизнах”, “много се измокрих”, “вир вода съм” и т.н. Същото е и с останалите ти пенсионерски фрази от типа на “якето е твърде тънко”.



След това взимаме няколко човека – най-обикновени и им предлагаме да оценят всички тези фрази, които се отнасят към една група – например за измокрянето по различни скали – например, възраст, задоволство, тъпота, радост и т.н. И ако видиш, че хората оценят фразата “измокрих се до кости” по скалата “вялост” със 7-8, по скалата “старческост” със 7, по скалата “безрадостност” със 7 и т.н., то това ще означава, че с висока вероятност ти наистина си бил пенсионер, когато си казвал и говорил така. Изпитвал си старческост, вялост, сивота.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница