Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1

“Трябваше да взема едно изделие от бижутерския магазин. По време на разходката има предусещане, свързано с това, което ще видя, как е изпълнена поръчката ми.”

“Защо са нежелателни за практикуващите такива навици като чесане на главата или тялото, изстискване на пъпки, присвиване на очите, пипане на собственото тяло и т.н.?”

Освен това, много от навиците са постоянни спътници на НЕ. Например, неловкостта може да се съпровожда от докосване на устните с ръце и всеки път, когато правиш този жест, автоматично възниква и неловкост.

Може да се изпита интензивно удоволствие от проследяването и отстраняването на тези навици, когато тренираш внимателността и упорството си. Даже от еднократно отстраняване на най-малкия механичен навик може да се изпитат ярки ОзВ, така че ловът им е още и начин да изпиташ ОзВ още сега.
0049.

“Какво да правя, за да се появят радостни желания?”

Като цяло, най-прекият път към радостните желания е да търсиш и да реализираш радостни желания, които неизбежно ще те доведе и до желанието да отстраниш онези помрачения, които им пречат да се проявят.

Още смятам, че е необходимо да се разбере следното: поради това, че отначало не е толкова лесно да разбереш какво желание изпитваш радостно (т.е. съпровождащо се от предусещане и други ОзВ), или механично или смесени желания, то аз смятам за ефективно да не се спира реализацията на желанията, дори и да липсва яснота по въпроса. Основният проблем, поради който у хората не са проявени радостните желания дори не е в това, че те не търсят именно радостните желания, а в това, че те ИЗОБЩО потискат ВСИЧКИ свои желание, в това число и механичните. Затова смятам за целесъобразно да се полагат усилия за реализирането на всички свои желание, без значение дали ги отнасяш към радостните или не. И даже когато 99% от реализираните от теб желания са обусловени от илюзии, концепции и даже от НЕ, все пак радостните желания ще започнат да се проявяват по-често и ярко, отколкото тогава, когато си ги потискала. Когато започнеш да реализираш всичките свои желания, които ти се иска да реализираш, те сами ще започнат да се разслояват – някои от тях ще отслабнат, други ще се усилят.
0050.

“Как ти се удава да се занимаваш с бизнес, с покупката на пералня в муцуноселището и при това да не губиш устременост?”

Въпрос на мотивация. За мен покупката на пералня не е задължение, не е дълг, не е начин на бягство от скуката или от НО на други хора – за мен това е крачка към реализацията на една от най-пленителните идеи: построяването на ядрото на нова култура – културата на хора, които се стремят към освобождаване от НЕ, концепции, механични желания, хора които се стремят към ОзВ и които полагат конкретни усилия за реализацията на тези радостни желания, затова всяка стъпка в тази посока не само не отслабва устремеността, точно обратното – усилва я, тъй като тази дейност е мощен катализатор на очакването, а очакването силно резонира с другите ОзВ, особено с устремеността.

“Не провеждам практиката на цикличното възприятие (ЦВ), тъй като имам твърде много НЕ, за да ги предизвиквам специално.”

“... къде е проблемът?”

“Какво да правя с работата, която ми е втръснала и мислите, за която ми отравят живота още от сутринта? Да отстранявам НЕ като всички останали или има някакви допълнителни техники?”

1. Безупречно да отстраняваш всички възникващи НЕ. Да си даваш сметка, че сега, при тези условия, ти имаш идеалните условия за практиката, тъй като именно изобилието от възникващи НЕ е прекрасна възможност да отработиш тяхното безупречно отстраняване.

2. Да фиксираш своето желание: да промениш живота си така, че да се занимаваш с онова, което ти харесва. Често да си спомняш за това желание и да изпитваш при това не НЕ, а предусещане, че можеш да промениш живота си.

3. Активно да търсиш възможности за промяна на живота си, на начина си на живот, даже ако тези промени ти се струват “дребни”.

4. Често да си задаваш въпроса дали живееш така, както ти се иска? Направи си списък с желания – какво още би искал да промениш в живота си. Когато правиш нещо се питай: “Сега това го правя, защото изпитвам радостно желание и предусещане или защото се страхувам да не предизвикам нечие НО към себе си, а може би поради своите концепции за “дълг” и пр.
0054.

“Изпитвам НЕ, защото ти пишеш, че поради своята агресия не мога да достигна ОзВ.”

“Ние танцуваме заедно, после момчето иска да ме заведе у тях е да се чукаме. Обикновено тук аз бягах. Струваше ми се, че след това ще се чувствам мръсна.”

Не разбирам за каква “мръсотия” говориш. Сексът – дори в най-механичната му форма – е получаване на удоволствие от това, че членът на момчето се движи в твоята катеричка. Къде е “мръсотията”? Под мръсотия ти най-вероятно имаш предвид онези НЕ, които възникват у теб поради факта, че си направила нещо “лошо”, а също и поради това, че в самия процес на секса ти вероятно правиш не това, което ти се иска, а това, което “трябва” да правиш и което очаква от теб момчето (защото ти го съжаляваш или се страхуваш от неговото НО), затова и възниква такова отравяне от секса.

Когато се чукаш със своето момче, правиш ли ВИНАГИ само това, което искаш? Нямаш ли желание да опиташ именно по този начин да правиш секс? Мъртвите в секса хора предполагат, че ако когато правиш секс, правиш само това, което на теб ти харесва, то нищо няма да се получи. Но аз и муцуните имаме друг опит – никакво удоволствие не получаваш именно тогава, когато не се стараеш във всеки един момент да правиш само онова, което ти харесва. Опитай да правиш секс и да правиш само това, което ти искаш. Постоянно се питай “сега правя това поради жал към него, поради неловкост, заради чувството за дълг, заради концепцията, че не бива да се спираш по средата и т.н. или защото аз искам именно това сега и именно това сега ме възбужда особено?”
0056.

Съвет на Бодх: когато муцуните си пишат или разговарят един с друг, то се подразбира, че преди всяка фраза те поставят вметнати думи: “според мен”, “според моя опит” и т.н. Не е целесъобразно преди всяка фраза да се казват такива вметнати изрази, тъй като текстът става претоварен. Но за онези практикуващи, чиито изказвания са категорични, особено ако тази категоричност се оказва не особено обоснована при подробно разглеждане, аз съветвам по-често да се използват тези вметнати изрази, което ще позволи на тях самите да си оставят възможност за преразглеждане, уточнение или смяна на позицията.

“Това беше напълно правомерно желание...”

Ако говориш за желанията като за “правомерни”, ти забравяш за това, че желанията могат да бъдат само два типа – радостни (т.е. съпровождани от предусещане и други озарени възприятия) и безрадостни (т.е. механични, т.е. обусловени от НЕ, концепции и други помрачения). Поддържайки концепцията за това, че желанията могат да бъдат правомерни, ти усложняваш и пораждането, и реализацията на радостните желания, тъй като не можеш просто да ги изпитваш – още ще ти е необходимо да ги анализираш, да ги съотнасяш със своите концепции и навици, да им позволиш да бъдат “правомерни”.

“Та аз мога просто да кажа, че не искам да говоря. И точка. А лъжите – това вече е излишно.”

Какво е това “излишно”? Излишно е нещо когато има задача, за чието изпълнение ти полагаш усилия и когато целта вече е достигната ти продължаваш да се напъваш не защото има радостно желание, а защото смяташ, че “трябва още” – по този начин “излишното” има смисъл, където има концепция “трябва” – едното влече след себе си другото.

Например, ти можеш да решиш поставената пред теб задача и да откриеш, че независимо от това има радостно желание да продължиш да правиш уж “излишни” действия. В този случай ти ще спреш, а аз ще продължа, тъй като изпитването и реализацията на радостните желания е ОзВ, това на мен много ми харесва и вероятно в процеса на извършване на “излишните” действия ще получа желаните възприятия – като минимум това ще бъде изпитване и реализация на това радостно желание, а може би още и други ОзВ ще възникнат в този момент. Така че думата “излишно” е паразит. Предлагам да преправиш тази фраза по следния начин: “А да лъжа в дадената ситуация не искам”. А заедно с това и да помислиш защо не искаш да лъжеш. Да не би защото разделяш концепцията, че да се лъже е лошо?
0059.

Съвет на Бодх за изнасилване: ако виждаш, че твоята физическа съпротива е неефективна или предполагаш, че тя по-скоро ще бъде неефективна, то най-глупавото, което можеш да направиш е да продължиш да се съпротивляваш и да изпитваш много силни НЕ, когато би могла да прекратиш съпротивата, да отстраниш НЕ и да се възползваш от някой от следните варианти:

1) Започни да се правиш, че плачеш и да кажи: “Момчета, всъщност аз много искам да правя секс, но не мога. Наистина не мога. Дори със своя любим. Даже не знам как го ви го кажа... не, сутиенът ми е с предно закопчаване, да, ето тук... работата е там, че имам СПИН, не знам как да живея по-нататък, какво ли не съм опитвала, толкова пари дадох и всичко беше напразно... Любимият ми се страхува дори да ме докосва, но това са глупости, това е суеверие, че не бива да се целуваме... и т.н. – не обръщай абсолютно никакво внимание на това, че се опитват да те съблекат или да те изчукат, продължавай да се оплакваш от живота, разказвай им, че не искат да вземат да учиш в института и т.н. Ако изиграеш добре тази роля, няма да те изнасилят – никой няма да поиска да рискува, дори и презерватив.

2) Парадоксално поведение – прегърни го през врата, започни да се правиш на лигла, от чийто призрак, всъщност най-вероятно и бяга насилникът – започни горещо да му шепнеш с най-тъпи интонации: “Мили мой, желани мой, нали ще се оженим с теб? Толкова ми се иска, така ми е омръзнало да търся истински активен, мъжествен мъж, нямам дори кожух, нали искаш да се венчаем, нека да се венчаем, имам свадбена рокля от баба си...” и т.н. – с най-сериозен вид. На момчето от такива “семейни страсти” просто няма да му стане.

Може просто делово да дадеш на насилника презерватив, което впрочем, може съвсем да обърка пристъпа на сексуално желание у него, та нали него го интересува насилието над жертвата, а ако ти страстно го прегърнеш, започнеш да викаш: “Изчукай ме тук, ще ми бъде хубаво, искам да свърша и да викам от оргазма така, че да ме чуе цялата улица... Хайде де, давай, какво се моташ – да не си импотент?” – то най-вероятно механизмът просто ще се застопори. Има много начини за избягване на нежелани ситуации, ако не си губиш акъла от парализиращи НЕ.

3) Най-простия вариант – въобще нищо да не правиш – да омекнеш като парцал, като кукла. Насилникът се възбужда от съпротивата на жертвата, той се готви за това. Него го възбужда предусещането не просто за секс, иначе той би изчукал жена си или би си взел проститутка, а секса с преодоляване на съпротива. В ситуацията, при която ти висиш в ръцете му като парцал, на него просто няма да му стане. А ако започнеш и да обръщаш очи и да пускаш мехури и слюнка от устата си, да хъркаш и да се задушаваш, той ще се изплаши и ще избяга.

4) Напомням стар, но ефективен начин – започни да викаш с всички сили, независимо къде се намираш – в гората или в града, но не безликото “помогнете”, а нещо по-конкретно – “Вася, Андрей, бързо елате тук бързо – убиват ме”. Насилникът едва ли ще поиска да проверява – наистина ли зад ъгъла или зад дървото се намира твоя Вася.

Още предлагам да си даваш сметка, че изнасилването може да стане много интересно сексуално приключение, затова преди да вземеш мерки срещу изнасилването – погледни насилника и се попитай – не искаш ли да те изчука такова момче? Не е изключено, че може да те възбуди такава ситуация, че ето такова момче те изнасилва – тогава му дай презерватив и се престори, че се съпротивляваш, моли го да те пусне, говори такива думи, които възбуждат самата теб – “Пусни ме. Недей. Не.” (Но гледай де не си прекалено усърдна, че той наистина може да те пусне  ) и тогава той ще те изчука страстно и бурно – така, както отдавна ти се е искало, както мъжът ти не те е чукал вече 50 години. Съществува стереотип, че изнасилването е ужасно, но ужасни са твоите НЕ, а изнасилването може да бъде дори много възбуждащо както в самия процес, така и след това, когато си го спомняш.

По време на изнасилване момичето не трябва да се прави на прилични, да се срамува от една или друга поза, после самата тя няма да се обвини в разпуснатост – нали самата тя не е виновна: нея са я изнасилили. Тогава тя може напълно да се отпусне и да се чука и да получава пълно удоволствие и именно затова за онези които са последвали съвета “ако те насилват – може да опиташ да се отпуснеш и да получиш удоволствие”, такива истории за много години стават много възбуждащ фактор и способстват пробуждането на сексуалността.
0060.

“Тези страхове не са ми нужни.”

“Като виждам, че той страда, на мен ми се иска да обсъдя с него проблема му...”

И това не е негов проблем. Това е твой проблем. Ако това беше негов проблем, той сам би те помолил да го обсъдите, сам ден след ден, час след час би полагал усилия, за да го реши, би могъл подробно да отговори на въпроса “кое му се удава”, “кое не му се удава” и т.н., а на него не му се иска нищо да обсъжда, той не квалифицира своите НЕ като проблем, той иска и ще ги изпива, а твоето съжаление към него и доизмислянето в него на човек, който е “от другата страна” на неговите НЕ – това е именно твой проблем.

“Той отказа да обсъжда неговите НЕ, значи, той не е готов за разговор...”

“Понякога съм лъгала, защото събеседникът ми ми е внушавал страх. Ако се направи анализ на всеки отделен случай, се оказва, че няма от какво да се страхувам.”

Като резултат от отстраняването на НЕ и в това число на прорастващия от тях страх, можеш да откриеш, че в цял ред ситуации наистина “няма от какво да се страхуваш”, т.е. няма никаква нежелателна ситуация (например, виж примера с изнасилването – съвсем не винаги изнасилването е нежелателна ситуация).

“Често дълго съм си блъскала главата какво да излъжа, как да излъжа, а след това на всичкото отгоре се опитвах постоянно да се връщам към ситуацията на лъгането в главата си, за да не забравя какво съм лъгала и после да продължа да лъжа съответно. Това ме “награждаваше” само с безсмислено главоболие, безсмислени размишления, НЕ и помрачения. Не искам повече да губя времето и силите си за лъжи, те още нищо хубаво не са ми донесли.”

Такава ситуация с лъжата е обикновена – една лъжа покрива друга и в резултат животът се превръща в кошмар, в постоянна тревожност. Но нищо такова не се случва, ако ти точно знаеш защо лъжеш. Ако твоите лъжи не са мотивирани от НЕ, а от избор на тактика. Такива лъжи, първо, не са толкова често необходими за реализацията на твоите желания и, освен това, по странен начин даже твърде опашатата лъже е лесна за поддържане, ако тя не е предизвикана от НЕ, а от избор на тактика за достигане на желаната цел.

Ще приведа пример – когато идвам на работата, аз понякога лъжа, тъй като обсъждайки потенциално изгодни договори, се държа така, сякаш моят потенциален партньор ми е дяволски симпатичен. Това е лъжа, то тя не води до НЕ, тъй като аз отнасям към това както към използването на пералня - за да пере пералнята е необходимо да се натиснат определени копчета. За се подпише договора, е необходимо да се натиснат някои определени копчета.

Така че лъжата, колкото и да ти се стори странно, е напълно съвместима с ОзВ – но САМО в случай, че прибягваш към нея като към метод за оптимално поведение при реализирането на своите радостни желания, а не лъжеш от страх или други НЕ.

Виж неискреността (към самата себе си) е страшна зараза и, ако ти си неискрена, т.е. ако не си даваш сметка какво правиш и защо го правиш и какво изпитваш и какво искаш да изпитваш, то с това ти си създаваш безизходна ситуация, тогава ти няма да се измъкнеш от помраченията, а лъжата е просто един от инструментите, ако тя не е мотивирана от НЕ и искреността и лъжата могат прекрасно да съществуват заедно.

Как да отличим едното от другото? Как да отличим лъжата като тактика и лъжата като резултат от НЕ, неискреността със себе си? Като поискаш искрено да ги отличиш, като полагаш усилия да бъдеш искрена със себе си, като водиш отчети в писмена форма и след това пристрастно ги анализираш, все едно, че четеш отчет на друг човек.

Знам, че моето спокойно отношение към лъжата ще предизвика силно не приемане у хората. Интересно защо аз самият спокойно се отнасям към това, че някой може да ме излъже, докато за обикновените хора това е крайно неприемливо възприятие? Възможно е, това да е свързано с липсата на силно чувство за собствена значимост у мен. Ако някой иска да ме излъже – нека го прави, ако това му харесва. Аз на свой ред ще общувам или няма да общувам с човека не в зависимост от това дали той лъже или не, а в зависимост от това дали ми е интересно с него.

Що се отнася до собствените ми лъжи, то аз ги използвам твърде рядко – не поради морални съображения, а защото просто полето на използване на този метод на общуване е крайно тясно – лъжата е целесъобразно да се използва в случаите, когато се сблъсквам с агресия, а също така и когато има желание да се създаде определена ситуация за човек, който иска моето съдействие за решаването на някаква задача.