Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1
Изтегляне 1.02 Mb.
|
0027. В отговор на въпроса за преодоляване на тъпотата: Тъп (не глупав, а именно тъп) - това е човек, който не иска да различава възприятията, да ги отделя едно от друго, който постоянно изтиква нещо, а нещо си доизмисля. При това на такъв човек може всичко да му е наред с аналитичния апарат (учените, например, включително академиците и професорите са съвършено тъпи хора, което лесно се установява в процеса на тяхното изследване и при общуване с тях). Ако още сега започнеш да отстраняваш НЕ и поискаш да станеш искрена, да различаваш възприятията, то твоята налична способност да разсъждаваш лесно би ти стигнала за успешния анализ на концепциите, за да достигнеш яснота в разсъжденията. Тъпият човек като че постоянно държи пред себе си непрозрачен екран от концепции и страхове, които закриват реалността 0 този екран е много тежък, неудобен и отровен и постоянното му поддържане изтощава до крайна степен. Средствата за преодоляване на тъпотата – именно за тях съм писал в книгата си – са отстраняването на НЕ, изследването на възприятията на роднините и приятелите (тъй като именно по отношение на тях има най-голямо количество неискреност и проявяване на тъпота), анализ на концепциите. Но освен това може да се предприемат и други стъпки, които да действат в същото направление: а) Анализ на концепциите писмено със смяна на ролите. Както ако играеш шах сама със себе си – правиш ход и обръщаш дъската и си представяш, че си другия човек, така и тук – написваш няколко аргумента, “обръщаш дъската” и си представяш, че си друг човек и критично анализираш приведените аргументи с пределна безпощадност. След това отново се връщаш към предишната личност и отговаряш на коментарите на “другия човек” и т.н. б) Можеш да отстраниш от речта си паразитните думи и да дадеш макар и кратко определение на онези думи, които използваш. Настоятелно те съветвам да престанеш да използваш “птичи” език – това е много разпространена болест – използването на жаргонни и други изкривени думички, които нямат определено значение. Можеш да опиташ да промениш речта си и да се изразяваш само с думи, чието значение ти е съвършено ясно. Тази, на пръв поглед обикновена мярка, е много ефективна за постигане на ясно и последователно мислене, което носи интелектуална наслада. Отстраняването на такива думи-паразити има още един резултат – доста често, когато ги използваш, изпитваш НЕ. Когато започнеш да ги отстраняваш от речта си, ще видиш това.
В отговор на въпроса за преодоляване на агресията: Съветвам те: а) Да обърнеш сериозно внимание на най-дребните изблици на НО и раздразнение – те създават отровна почва за израстване на цялата останала съвкупност от агресивни НЕ. Проследявай и отстранявай най-дребното недоволство. б) Често агресията има много неприятен оттенък на скрита мнителност, жестокост. Този оттенък е неприятен, защото отравя особено силно. Съветвам те, преди всичко, просто да извадиш своята агресия на повърхността, за да стане абсолютно видима. Не се отнасяй към нея като към грях, а като към нещо, което се е смесило с твоите възприятия и което искаш внимателно да разгледаш ш да решиш искаш ли да го имаш или не. Можеш да я извадиш на повърхността с помощта на фантазиране. Записвай си в най-дребни детайли всички свои фантазии, в които има желание за агресия – като правило, това се проявява в сексуалните фантазии и във фантазиите, свързани с отмъщение. Съветвам те да си припомняш и да записваш онези истории от живота си, в които си изпитвала силна агресия, а също така истории, когато силно са те унижавали, обиждали и ти си изпитвала силно желание за мъст – преживей отново тази истории и постигни безупречно отстраняване на агресията. 0029. “... какво е подразбирала тя под “Виждам в нея еди какви си възприятия?” Възможно е да си имала предвид: “Аз виждам еди какви си проявления на този човек и интерпретирам тези проявления като доказателство за негови определени възприятия”. Тази фраза е твърде дълга, затова обикновено тя се съкращава до “виждам еди какви си възприятия в него”, но аз смятам, че използването на тази фраза е нежелателно – може да започнеш да мислиш, че ти наистина “виждаш възприятия” в някого. Целесъобразно е да се казва “предполагам в него еди какви си възприятия”. Когато фразата “виждам в нея нежност” е казана от обикновен човек, най-често тя означава, че той иска да си доизмисля в този човек нежност и в отговор на предложението да проанализира проявленията на този човек, ще отказва агресивно и ще защитава това доизмисляне. “Интерпретацията” е предположение за това какво е изпитвал човек, когато се е проявявал по определен начин. Интересно е да се наблюдава и да се сравнява по какъв начин ти, и по какъв начин други хора формират процеса на интерпретация. Вероятно ще стане ясно, че в този процес има много механични съставящи. 0030. В отговор на съвета това как да се отнасяме към детето: “Отделяйте време за общуване когато имате желание да правите нещо с детето. Ако обичате да пеете песни – пейте на детето, то е благодарен слушател, ако обичате да рисувате – рисувайте заедно с него, ако обичате да обикаляте из градинките – взимайте детето със себе си. Не се принуждавайте да правите нещо, които не искате, детето ще почувства тази изкуственост и ще мисли, че не го обичате. Дайте на детето възможност да усети вашата любов, а не се нагърбвайте с ролята на учител. Детето само ще си избере учители.” Съветвам те с голяма доза внимание да четеш такива гладки текстове. Като правило, те целят само да понапръскат атмосферата с розова водичка, миличко да се усмихнеш и... разбира се да продължи насилието над детето. Дай сериозно да разгледаме твоя текст: „Отделйте време за общуване, когато имате желание да правите нещо заедно с детето.” Реалността е, че желанието да правиш нещо с детето на 99% е обусловено именно от концепциите, че детето трябва да се развива, че трябва да му се отделя внимание и т.н. Още, често общуват с децата от скука. Практически никога не възниква радостно желание да правиш нещо с детето, а ако възниква, то веднага угасва, тъй като интересите ви – твоите и на детето – се разминават катастрофално: на него му се иска да си играе на войници, а не теб какво? – да не би наистина да се увлечеш от играта на войници? Той иска цял час да се занимава с робота-трансформер или да играе на компютъра и ти като правиш същото ще изпитваш ли истински радостен интерес? Това е невъзможно и когато майките се занимават с децата си, „искрено” споделяйки неговите интереси, то това винаги е неискреност и самопринуда, които водят до отравяне и до агресия. Често става така: върнал съм се от работа, а детето досажда, на мен ми се иска да се наям и да се пльосна пред телевизор, а то ме занимава със своите роботи... Така, че ако се следва твоето правило, с детето въобще никой няма да се занимава, освен по 10 минути за цял ден, но именно от това се страхуват всички, тъй като са натъпкани с концепции за това, че детето трябва се развива, да се обучава, да общува и т.н. и ако го оставиш само на себе си, то то ще стане пияница и ще умре. „Ако обичате да пеете – пейте на детето, то е благодарен слушател, ако обичате да рисувайте – рисувайте заедно с него, ако обичате да обикаляте из градинките – взимайте детето със себе си.” Смешен, сантиментален пасторал. Проблемът на тази идилия е в това, че децата съвсем не искат, както вече казах по-горе, да пеят с теб песни или да бродят с теб из гората. Те искат съвършено други неща, така че „радостните” разходки с мама из гората – това е винаги насилие над детето, което меко или грубо е принудено да приеме факта, че не него трябва да му харесва да се разхожда с майка си. „Не се принуждавайте да правите нещо, което не искате.” Този съвет е невъзможно да бъде следван. Това е все едно да кажеш „обикни всички хора”. Обикновените хора не могат да не карат да правят нека, които не искат да вършат, та дори и само за това, че никой не знае какво искат и още и затова, че хората са свикнали да наричат своите желания капризи и да ги потискат. За са си изясниш това, открий радостните си желания и се научи да ги следваш. Ще ти се наложи да извършиш всичката онази работа, която е описана в моята книга. А почти никой не иска да я прави, а даже някой и да иска, то това ще му отнеме няколко години упорит труд, а детето няма да чака – щом се е родило, то ти вече го имаш и то не може да се законсервира за няколко години. Съветът е неизпълним. „Да се даде възможност на детето да усети вашата любов.” Да усети любов? Ти наистина ли смяташ, че майките изпитват любов към децата си? Майките не са способни да изпитват любов, ако под любов се разбира съвкупност от ОзВ. Не е възможно да изпитваш ОзВ докато в същото време, когато изпитваш огромно количество силни НЕ, свързани със същото това дете и неговото възпитание. И излиза, че в онзи текст има няколко сладникави фрази, в които почти няма смисъл, но тези сладки думи очароват и ти губиш здравия смисъл, започваш да фантазираш за „майчината любов” и т.н. Старай се да запазиш трезвостта, иначи блатото на сантименталността и тъпотата ще те засмуче преди да успееш да мигнеш. Винаги търси практическото приложение на всичко, сверявай съветите с опита, всичко проверявай, не вярвай на красивите думи и самата ти не говори красиво. И особено не съветвай никого за неща, за които ти самата нямаш опит – по този начин само ще разпространяваш глупост, ще подведеш онзи, на когото си искала да помогнеш. 0031. „Занимавам се с йога – изпълнявам пранаяма и физически упражнения (асани), спя разделно, не ям месо, риба и яйца...” Допускам, че правиш асани, защото усещанията са приятни за тялото (макар, че много хора, които се занимават с йога ти правят, само защото така трябва, защото в йогата така се казва). Но за храната... – не ядеш яйца и риба, защото следваш концепциите за вредата на тези продукти? Как това се съвместява с ППП, в която става дума тъкмо за преодоляване на концепциите? Не можеш да се занимаваш с йога и с ППП едновременно, тъй като е невъзможно едновременно да искаш да следваш концепциите и да се опитваш да ги отстраниш. Що се отнася до мен, то аз ям всичко, което ми се прииска. Ако изям нещо такова, от което да се почувствам физическо неразположение, то първо, ще се почувствам зле, а второ, ще направя извод, че след като ям някаква определена храна ми става лошо. В резултат от този извод и такова неразположение моите желания ще започнат да се променят и следващия път желанието да ям тази храна ще е намаляло, но аз именно следвам своите желания, е не концепции. Т.е. аз не мога да кажа, че не ям риба, защото да ядеш риба е лошо, аз ще кажа, че напоследък не ми се яде роби и желанието ми да ям риба се е променило по някакъв определен начин. Та да се хвана за думата – аз ям и риба, и месо, и яйца. Вероятно, това ще даде основание на много хора да кажат, че аз съм „непросветлен”. Дори съм се сблъсквал с факта да бъда считан за „непросветлен”, защото „прослетлените” не правят сайтове... Ако започнеш да се освобождаваш от концепциите, свързани с храненето, то твоите желания, отнасяще се до сферата на храненето ще бъдат предоставени сами на себе си, ще могат свободно да еволюират и вместо да правиш разчети, базирани на догми и да подменяш с тях своите желания, ти ще можеш просто да се храниш с онова, с което ти се иска и при това ще се чувстваш изключително добре – много по-добре, отколкото ако се насилваш да ядеш нещо в съответствие с тези схеми. Хората като луди се притесняват за своите деца, като им слагат ограничения в живота за всяка дреболия и смятат, че иначе децата им няма да се развиват „правилно”. По същия начин те се отнасят и към тялото си – като към тъпо сгъстено образувание от инертна материя. И едното, и другото са невероятни глупости, които водят до умъртвяване на желанията на детето, до умъртвяване на собственото тяло.
„Липсва ми озарено желание да си мия ръцете, но знам, че това уж е опасно – може да се заразя с нещо. Как в такива случаи да усетя границата между механичното и разионалното действие?” Под думата „усешам” ти очевидно имаш предвид да си изработиш някакъв образец на поведение, който след това да се принуждаваш да следваш. Предостави на желанията си да решат този въпрос без да ги притискаш с концепции. Нека тези желания да се проявяват свободно паралелно с яснотата по въпроса за възможността да се разболееш – т.е. като се има предвид информацията, че чрез парапети, пари и т.н. могат да се предават болести, а също така и като се вземе под внимание колко често и при какви обстоятелства самият ти и твоите познати са се разболявали от различни болести. Като съпоставиш наличната информация без нищо да изтикваш и да си доизмисляш, ще ти остане само да се вслушаш в желанията си и да ги последваш. И ако не възникне желание да си измиеш ръцете, или ако възникне – не успееш да преодолееш мързела си – значи няма да ги миеш. А може и обратното да стане – да се убедиш, че страхът да се заразиш ни е натрапен от рекламата на антибактитериалните сапуни и ще престнеш да се страхуваш. 0033. „Будистите смятат, че е достатъчно да се закълнеш в Буда Амитабха и ще бъдеш спасен. Христианите казват, че ако ти независимо от това как живееш, вярваш в Христос, ще бъдеш спасен.” Да, някой казва закълни се на Буда Амитабха и от този момент ти си спасен – той ще се грижи за теб и докато си жив, и след смъртта ти. Човек прави това – кълне се, извършва красиви обреди и о, чудо! – действително усеща значително освобождаване и появило се особено възприятие за опора. Тук той, разбира се, “разбира”, че Буда Амитабха е приел неговата клетва и се “убеждава” в това, че всичко в действителност е точно така, както казват “учителите” му. На това се основава всяка искрена религиозност – на някакви действия, извършвани според съветите на учителя и на своите възприятия, получени след това. Всъщност всичко стои по съвсем различен начин – в действителност, ние нищо не можем да кажем: има ли го Амитабха, дали е приел нашата жертва и т.н. – ние просто нямаме такива възприятия. Ако аз без каквато и да било вяра в богове и буди просто отстраня безпокойството за бъдещето, то ще изпитам също такова предусещане, освобождаване и преживяване за опора, само че много по-ярко и устойчиво. Друго нещо е, че е доста трудно да се отстрани това безпокойство, това изисква практика и усилия, но затова пък достижението е трайно, не зависи от въображаеми сили и отваря път нататък. Позицията на човек, изпитващ временно облекчение от вярата в Амитабха или Христос е крайно неустойчива – първо, той за основание използва интерпретации, чиято лъжливост или истинност не му е известна (т.е. той формира концепция, като по този начин полага фундамент за цялата останала концептуалност, почва за НЕ, за сивота и тъпота), второ, той зависи от произволно манипулиране с тази концепция, той се опасява да мисли, тъй като това може да доведе до изводи, несъвместими с неговата концепция, той се опасява от всяка свободна мисъл и в крайна сметка от всякаква свобода въобще. Този, който се занимава с практиката, просто си дава сметка за своите възприятия, без да си доизмисля нито наличието, нито липсата на богове и с това създава непоколебима опора. 0034. “Почти не изпитвам НЕ, значи вече съм близо до просветлението?” Има хора, които са опитвали да отстраняват едни или други НЕ. Нещо са отстранили, друго са потиснали, но като цяло има някакъв реален напредък или поне изглежда, че има. Обаче когато те започват практиката на отстраняване на НЕ, те започват с най-простите НЕ. Разбира се, те могат да си мислят, че тези НЕ за тях са най-трудните, но това никога не е така – ако избираш определен фронт НЕ за отстраняване, то това винаги е най-лесния за теб фронт на работа, колкото и мощни и страшни да ти се струват тези НЕ. И когато човек е отстранил тези груби НЕ, то следващ етап става работата със слаби Не като безпокойството, лекото недоволство и т.н. И именно тук започва практиката, защото именно тук човек се сблъсква с най-мощните чудовища, които много хора не успяват да преодолеят. Именно тук става сблъсъкът с най-силно вкоренилите се концепции. Без отстраняването на “слабите” НЕ и НФ, а също така и поддържащите ги концепции, няма да има устойчиво проявление на ОзВ и онези, които не са се справили с тази работа се връщат в редовете на обикновените хора или са принудени да вървят в кръг. Аз не наричам истинска практика онова, което се случва преди отстраняването на слабите НЕ и НФ да станат първостепенна задача, защото в борбата с тях вече не сработват стимули като любопитството, желанието да принадлежиш към кръга на практикуващите, желанието за впечатления и т.н. Тук сработват само стимули като отчаяната решимост все пак да си проправиш път през тези помрачения, радостния стремеж към ОзВ. Пишеш: “Почти не изпитвам НЕ.” Това в резултата от твоята практика ли е станало? Смятам това за невъзможно, защото ако човек започва да се занимава с практиката, да отстранява помраченията, да изпитва ОзВ, то той ВИНАГИ и много силно се стреми да общува с други практикуващи, пише отчети за своите открития – той не може някъде тихомълком да отстрани НЕ, а после да съобщи – ето аз ги отстраних. Ако твоето “освобождаване от НЕ” се е проявило не в резултат от практиката, а ти си била изначално свободна, то аз и в това не вярвам – няма такива хора, а дори и да се появят, то те биха се проявявали съвсем не така като теб – такива хора биха били преизпълнени с ОзВ, биха изпитвали множество радостни желания, сред които отново непременно би присъствало желанието активно да общуват с практикуващите и да им съдействат. Оттук и извода: ти изпитваш и НЕ, и НФ, но изтикваш този факт. Изтикваш също и това, че не изпитваш ОзВ, като по този начин ти си тъп и неискрен човек, който иска да изглежда просветлен. Такива хора, като правило, още са и агресивни.
“Смятам, че желанието да пораждам симпатия и да отстранявам ревността е озарено желание.” Това е погрешно предположение. Много практикуващи в началото на своята практика често са изпитвали именно механични желания да пораждат ОзВ и да отстраняват НЕ, т.е. желания, породени от концепции за това, че всичко това “трябва” да се прави. Същите желания могат да бъдат мотивирани и от НЕ, например, от страх, че ще те изхвърлят от числото практикуващи, че муцуните ще престанат да общуват с теб, ако си пасивен в практиката и т.н. И на тях им се налагаше да прилагат съществени усилия, за да се откъснат от тези страхове и концепции и да започнат все пак да правят именно онова, което радостно им се иска. Едно желание може да се счита за озарено само тогава, когато то резонира с други ОзВ, например, когато то започва да се съпровожда от предусещане и очакване. 0036. “Какво да правя с агресията? Как да я отстранявам? Тя започна да се проявява при мен като защитна реакция на проявяваната към мен агресия. Това не ми харесва. Какво да правя?” Няма къде да се денеш от агресията дотогава, докато не я откриеш навсякъде в себе си, почти във всяка своя проява. Който не е открил в себе си мразещ човек и не е започнал безкомпромисна борба с тази омраза, то той и е мразещ човек, тъй като няма хора, които да не са били поразени от омраза и агресия. Често си мислят, че хората, които са склонни да се самосъжаляват, срамежливите и потиснатите хора не мразят и не са агресивни, но това е заблуда – просто такива хора не си позволяват да показват агресията си поради страх или по други причини. Те я потискат и я изпиват мълчаливо, без да споделят, като ненавиждат в мечтите си. Разбира се, по този начин, омразата в тях живее и ще живее и щом обстоятелствата го позволят, тя веднага ще се покаже в целия си блясък. Какво да правиш? Все същото: продължавай да търсиш и да отстраняваш НЕ (ако ти се струва, че в твоя живот има малко НЕ, вж. параграфа за “уплътняването”), продължавай да отстраняваш измислиците по отношение на други хора, тъй като това позволява да започнеш искрено да гледаш на самата себе си. Продължавай да търсиш и да реализираш радостните си желания и да се стараеш да заемеш непримирима позиция към отстраняването на агресията. 0037. “Аз си доизмислям след такива проявления (игра на изнасилване) неговата активност, силно сексуално желание (СЖ) и мен ме възбуждат неговото СЖ и неговата възбуда (даже ако той имаше силно СЖ, той не би правил нищо подобно, ако аз не го провокирах за това – разказвах му сексуалните си фантазии с изнасилване и му казах, че искам да ме върже, да ме чука и т.н.). Как да проследя такива доизмилици, като тези двете?” Ако момчето играе на предложените от теб сексуални игри, то това, разбира се, не означава, че те в действителност го възбуждат. Естествено, членът му може и да се е вдигнал, но какво изпитва той при това, освен механична възбуда – това е въпрос, на който може да се отговори само след като се изследват неговите прояви по време на секс: думи, мимика, действия – най-обикновено изследване на човек. Възприятията, които може да изпива момчето по време на чукането са много разнообразни: от нежност, СЖ и еротично влечение до агресия, прикрита от вежливост. Желание просто да се изпразни, желание да се покаже пред теб като човек с широки сексуални възгледи и вкусове, желание да те привърже към себе си, чувство на дълг – всичко, за което се сетиш. Така че ти препоръките са най-общи – питай, експериментирай, наблюдавай и прави изводи. Можеш да го попиташ какво точно изпива когато му се иска да се чука – къде конкретно, колко ярко. Какво изпива когато свършва или когато спира на границата. Попитай го колко често мастурбира и защо. Ако се изясни, че мастурбира веднъж седмично, то едва ли може да се предположи, че той има ярки СЖ – или няма такива, или е толкова потиснат от НЕ, свързани с мастурбацията, че всичките му СЖ постоянно се потискат и те не могат да се проявят ярко. Те неизбежно ще се съпровождат от силни НЕ. Толкова е лесно да се доизмисли в момчето с възбудения член, че то не изпитва НЕ... Но дори и да мастурбира често, то това още не означава, че той има ярки СЖ. Попитай го защо го прави и какви са при това сексуалните му фантазии. Може би той просто “сваля напрежението”, т.е. в буквалния смисъл на думата отстранява дискомфорта, а не се стреми да получи приятни усещания. Механичното освобождаване от напрежението често съпътства мастурбацията без каквито и да било фантанзии. Предложи му да се сдържа на границата на оргазма в секса с теб. Погледни реакцията му, погледни как ще се държи, дали ще се старае да се сдържа или ще свърши без каквито и да било положени усилия. Попитай го какво усеща когато се сдържа. Виж дали ще прояви инициатива да се сдържа и по-нататък, ще прави ли това и с други момичета или когато мастурбира. Разреши му да свършва бързо и виж дали ще се възползва от твоето предложение. Смятам, че ако момчето се стреми към бързо свършване, то то почти със сигурност не изпитва приятни усещания, а по-скоро изпитва дискомфорт и възбудата за него не е привлекателна и в най-добрия случай той изпитва приятни усещания само по време на оргазъм. 0038. “Спазматичният порив да отстранявам НЕ трае около две минути (угасва окончателно за няколко часа). След това отново заспивам в НЕ и вяло чета написаните наскоро редове с описанието на току що изпитани ОзВ.” Да, така е. Който е минал през това – той е станал муцуна; който не е – е запълнил редовете на тъпите и мразещи хора. В най-добрия случай – на бежанците. Изборът е твой и на теб ще ти се наложи да правиш този избор стотици пъти, докато окончателно не се формира навикът да продължаваш да се занимаваш с практиката независимо от всичко, като полагаш свърхусилия. “Затова след “изхвърлянията” в практиката и усещането за пълна безнадеждност аз започнах да търся най-ефективния метод на отстраняване на НЕ, само чието последователно изпълнение да даде резултат.” Ти търсиш нещо, което не съществува. Няма никакви по-ефективни методи. Разбира се, нещо може да се пооправи тук или там, но нищо съществено от това няма да се промени. И знаеш ли защо? Защото главната съставка на усилията са страстното желание да прекратиш да изпитваш НЕ и страстното желание да изпитваш ОзВ. Всичко останало са ароматизатори и вкусови добавки. Затова ако ти трябва съветът ми – зарежи търсенето на “ефективен метод”, не си губи с това времето и вниманието, съсредоточи се върху главния проблем – как да преодолееш още сега нежеланието да отстраняваш НЕ, как да усилиш още сега желанието да изпиваш ОзВ. Главното е постоянно да правиш свръхусилия и да постигаш резултат, да го фиксираш и да вървиш напред, като запаметяваш, че усилията никога не са напразни. Това го казвам, защото има огромна разлика в състоянието на двама души, единият от които не отстранява НЕ и 100 пъти ги е изпитал, а другият сто пъти е опитал да ги отстрани и не е успял и той също ги е изпитал 100 пъти. Първият умира, а вторият се движи напред. Не знам дали ще имаш сили да се справиш с този проблем, но ако успееш, пред теб ще се отвори пътят към пътешествието на съзнанието, в противен случай нищо не те чака. Каталог: samadhi -> for -> blg blg -> 01: “ Общ преглед на желанията” blg -> “Стратегия на ефективната практика” Глава 06-01 Стратегия на ефективната практика blg -> Сборник статии 01 Предговор blg -> Сраната на бодхи пътят към ясно съзнание blg -> Сборник статии от тези 01 Съдържание: 0001. Тази-ма: «Изследване на резонанса на ОзВ» blg -> Милион ОзВ 07-01-01 Ролята на предаността в придвижването към екстатични ОзВ 07-01-02 Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|