Втора секция Щастливо навигиране във виртуална България

Втора секция

Щастливо навигиране във виртуална България

Ст.н.с. д-р Искра Арсенова

Развитието на Виртуалното общество е една от проявите на феномена на глобализация, засягаща всички сфери на обществения живот и предизвикваща дълбоки изменения в политическата, икономическата, научната и културната области и свързаните с тях вътрешнонационални трансформации. Виртуалната реалност може да се определи като действаща възможност. И ако признаем фундаменталното въздействие на тази реалност върху хода на социалните събития, то тогава следва да признаем, че информацията е движещата сила за развитието на обществото и че са необходими нови подходи към информационното осигуряване.

Един от прерогативите на виртуалната реалност е правото на информация. Това е едно от основните права на човека, което защитава нашия живот и осигурява нашето развитие. Използването на това право е способно да съдейства за разрешаване на много социални и културни проблеми на отделните граждани и нации. Съществуват обаче предварително определени условия, отнасящи се до равнището на икономическото, социалното, политическото и културното развитие на държавата, необходими за практическата реализация на правата на гражданите на информация в конкретните страни. Докато държавата не е в състояние да реши такива проблеми като гладът, недостатъчното образование, здравеопазването, социалното осигуряване и политическата свобода е невъзможно да се реализира правото на информация.

Съществува достатъчно силна зависимост между равнището на развитие на страната и възможността за реализация на правата на информация и живот във виртуалната реалност.

Приближава ли се България към виртуалното общество? Могат ли гражданите на България да си пожелават "Щастливо навигаране!"? Какво е съвременното състояние на България по тези позиции? За да отговорим на тези въпроси нека разгледаме елементите на виртуалното общество.

1. Съществуване на национална инфраструктура на телекомуникационни (супермагистрали, информационни и изчислителни техники, регионални мрежи). Телекомуникационната мрежа е основата на виртуалното общество. Сега съществуват редица сериозни трудности в широкото използване на телекомуникациите в нашата страна. На първо място това е липсата на национална инфраструктура. На второ място това е ненадеждността на функционирането на мрежата. Как техническите средства могат да осигурят надеждност ако няма разбиране и желание за подобряване на лошото качество на услугите, непрекъснатото спиране на това, например, лошата или изобщо липсата на телефонна връзка не с часове, а с дни, дуплексните телефонни номера. На трето място това е англоезичността на мрежата, най-вече на ИНТЕРНЕТ и достиганите чрез ИНТЕРНЕТ БД, което затруднява използването. На четвърто място са трудностите, свързани със самите БД. Примерно 2/3 от БД са с американско (а не световно) съдържание и въобще информацията, достъпна чрез ИНТЕРНЕТ, е 2/3 американска. Темповете на попълване на записите също е в полза на САЩ. На пето място е заплащането, което е пропорционално фактически на времето за търсене, разпознаване и извличане на информацията, времето за връзка и обема на извличаната информация. За 87% от населението на България, което съгласно статистиката е социално слабо, тези цени са непосилни.

2. Наличие на достатъчен брой компютри. През 1999 г. в България е имало 228 хил. РС, 18 хил.,от които домашни и 210 хил. в бизнеса. На 100 души от населението са се падали по 2,8 РС В промишлено развитите страни този показател е 14,2 или с 11,4 пункта повече. Средният американец купува РС с едномесечна заплата, като 18 % от разходите му отиват за храна. Средният българин може да си купи РС с едно­годишна заплата, но по-добре е да си помисли, тъй като 56% от разходите му отиват за икономично хранене.

3. По брой факс-машини на 100 жители от населението България с 0,3 пункта се нарежда близо до развиващите се страни с 0,1. Силно развитите страни са с 2,8 или с 7 пъти по-висок показател.

4. По телефони на 100 жители българи» е с 30,6 % зад Израел с 42%, Швеция с 68%, Япония с 49%.

5. Потребители на ИНТЕРНЕТ на 10 хил.жители. За България този показател е равен на 124, докато за промишлено развитите страни той е 223, или почти два пъти по-голям.

6. Наличие на образовани хора. Достъпът до източниците на информация може да бъде една от перспективните цели при получаване на образование и въобще на хуманитарно развитие. У нас 17 % от населението е с висше, 44% – със средно и 39% с по-малко от средно образование. 1,7 % от населението е напълно неграмотно. Ясно е, че само образованият, или грамотният гражданин ще съумее да се възползва от правото на информация. Неграмотният и малограмотният при цялото си желание няма да могат да го направят. Съществува корелация между използването на информацията и равнището на грамотност – просто защото потребителят на информация трябва да бъде грамотен, да притежава нужната информационна и езикова култура. Тревожна ситуация се наблюдава и по отношение на разходите за образование към БВП. Средствата за образование у нас като % от БВП са 4,5%, докато в Израел са 6%, във Финландия 8,4%, в Норвегия – 9,2%, в Швеция – 8,4%. Най-слабо развитите страни изразходват за образование 3,1% от БВП, развиващите се страни 3,8% и промишлено развитие 5,8% (ООН данните за 1997). Бедните страни е трудно да реализират право на информация, ако нямат силни икономически показатели.

7. Информиране на населението по мрежи за предаване на цифрови данни. Съчетанието на само 0,2% от населението,което има инсталирани домашни РС, и липсата на локална, регионална и национална инфраструктура прави този показател равен на нула.

8. Телевизионната продукция на България като относителен дял от цялата продукция. Делът на българската телевизионна продукция е не повече от 12-15%. Стигна се дотам, че в нощта за посрещане на новия милениум, българинът "обикаляше" света, за да се радва на чуждите новогодишни програми. По брой телевизори на 1000 жители ние сме с 115 броя по-малко от Чехия, 148 броя по малко от Финландия, 10 броя по-малко от Русия, два пъти по-малко от Япония.

9. Управление и оборудване на информационното обслужване. Характерен белег на това обслужване в България е закриването на библиотеки, остаряването на фондовете, лошата материално-техническа база, изключително бавното навлизане но новите информационни технологии. Само в 80 библиотеки имаме наченки на локални мрежи или отделни автоматизирани места. Публичните библиотеки не са информационни центрове с достъп до локални, регионални и световни мрежи.

10. Библиотеките, особено публичните. Като обществено културни и информационни центрове носят сериозна отговорност за осигуряване на населението с информация. В таблица са дадени някои данни за наситеността с публични библиотеки в различни страни.

Прогресът на библиотечното обслужване и предоставянето на информация могат да се разглеждат като част от националната политика в областта на информацията. Липсата на разработена национална политика в областта на информатизацията е много пагубна за състоянието на библиотечното дело и за осигуряване на правата на гражданите на информация и влизане във виртуалното общество.

Показателите на виртуалното общество за България погазват, че за съжаление все още сме далеч от ситуацията, в която бихме си пожелали "щастливо информационно навигиране!". Дошло е време всички да проумеем, че ако изостанем от другите страни, Които навлизат във виртуалното общество и с това стават по-конкурентноспособни, ние ще станем потребители не на свои, а на чужди продукти и технологии. Това ще окаже негативно въздействие както на културата ни, така и на целия ни живот. Време е още от сега да се погрижим за щастието си!

БИБЛИОГРАФИЯ

1. 
   United Nations. Human Development Report 1997. New York. Oxford univ.press
   
2. 
   Koren Marian. "The right to information as a condition for human development". 63 d IFLA General Conference. August 31 – September 5 1997 Copenhagen, Denmark, 3-16
   
3. 
   UNESCO Statistical Yearbook 1999