Традиционното и авангардното в новата идентичност на библиотеките в информационното общество

Традиционното и авангардното в новата идентичност на библиотеките в информационното общество

Н.с. Кристина Върбанова-Денчева

Библиотеките са продукт на обществото и отразяват обществена потребност от информация. Като институции те осъществяват писмената комуникация между съхраняваните в техните фондове библиотечни документи и читателите. Исторически погледнато те са се развивали предимно като пасивен участник в комуникационния процес, т.е. библиотеките са били стационарни центрове, в които са събирани, съхранявани и предоставяни за ползване от читателя необходимите му документи на място. Безспорно след изобретението на Гутенберг, с възможността за тиражиране на изданията, на базата на промишлени издателски и печатни технологии, се появяват и се развиват активни комуникационни форми на взаимодействие между класическия тип библиотеки и читателите. Независимо от това обаче, този аспект остава вторичен, подчинен, в рамките на общата функционална структура.

При съвременното равнище на развитие на информационно-комуникационните системи и технологии, които създават качествено нова среда за информационен обмен по отношение на трите типа потоци – енергиен, веществен и материален – комуникационните функции на библиотеката трябва да се преосмислят и радикално променят. От относителна пасивност те трябва да се ориентират към водеща активна и интерактивна комуникация, при която целите да са ориентирани към обслужване и доставяне на библиотечната информация до потребителя, независимо от това, къде се намира той и каква е неговата динамика в пространството. "Пасивното потребителско отношение към информацията – пишат П. Бърнев и М. Бърнева – ще се замени с изразяване интересите и желанията на осведомяваните, а осведомителите ще имат ролята на обслужващи посредници. " (Бърнев П, М. Бърнева, 4). Това отношение към информацията, породено от развитието на информационното общество в особено голяма степен е валидно за библиотеките като информационно-комуникационен тип организации. Най-новите комуникационни системи, изградени на базата на GSM, DECT, IS-95 стандарти очертават силната тенденция към интеграция с такива информационно-комуникационни системи, каквито са Интернет, Интранет, Екстранет.

Специалистите прогнозират, че до 2003 година т.н. "интелектуални комуникации" на базата на новата система GPRS ще ускори преноса на данни на 150 Kb/s, което е по-скоростен пренос от валидния за момента стандарт за персонални компютри ISDN. Това поражда вече интегративни процеси между основните производители на софтуер и комуникационна техника, за което свидетелства например договаряне между британската софтуерна фирма "Псиън" с телекомуникационните фирми Моторола, Нокиа, Ериксон, контролиращи пазара на мобифони. Майкрософт на свой ред договаря сътрудничество с един от основните производители на мобифони в САЩ фирмата "Куолком" с единствена цел производство на хардуер и софтуер за включване на мобилните комуникационни системи в Интернет.

Най-общо в специализираната литература по телекомуникации се дефинират три основни обобщени комуникационни функции:

I. Осъществявяне на глобална комуникация между два абоната (в широк смисъл тук под абонат се разбира индивидуален или групов институционален субект, който е страна в комуникативния процес);

II. Осъществявяне на разпределителна комуникация – доставяне на информация от един информационен център до множество анонимни или идентифицирани потребители (абонати). Това са комуникационни системи от типа телетекст, RDS, VSAT.

III. Осъществяване на интелигентна комутация – този вид комуникация в най-висока степен характеризира глобалните процеси на интелектуализация от гледна точка на изграждащото се информационно общество. Някои автори определят интелектуализацията като повишаване на съвкупния (асоцииран) обществен интелект (Мартынов Л, В. Москвитин, 5). Интелектуализираната преносна среда влиза в ролята на партньор на потребителя и чрез интерактивно взаимодействие между отделните абонати и комплексния информационно-комуникационен ресурс на мрежата се генерира нужната информация. Според А. Мовсесян съвременните интелектуални ценности са резултат от новите информационни технологии и функционирането на глобалните телекомуникационни мрежи. Те като цяло обхващат над 40% от икономически активното население и се превръщат в доминираща икономическа сфера на дейност (Мовсесян А., 6).

Съвременните библиотеки трябва да намерят новото си лице, като преосмислят своята мисия, цели и функционална структура от гледна точка на вече утвърдените глобални комуникационни услуги.

Съхранявайки своята традиционна функция – осигуряване на необходимата информация за потребителите – библиотеките трябва да я реализират в силно променената социална и технологична среда. Задачите пред научните библиотеки са още по-сложни, тъй като тяхната мисия е да осигуряват с информация научните изследвания с изпреварващо темпо. От гледна точка на библиотеките и в частност на научните библиотеки трябва да се разработят, да се предлагат и реализират пакети от услуги, базирани на идеята, че библиотеката като информационно-комуникационен институт се явява комуникационен партньор по отношение на всеки конкретен абонат, потърсил библиотечна информация чрез комуникационните системи, като в същото време той е и потребител (читател) на научната библиотека.

Този пакет услуги може да съдържа както първични, така и вторични библиотечни документи (анотирани издания, библиографски обзори, библиометрични бази от данни), като всички тези услуги трябва да се предлагат в изискуемата от съвременните комуникационни системи форма (on-line бази от данни, включитерно мулти – и хипермедия, дигитални копия на библиотечни документи и др.).

Второто направление в развитието на комуникационните функции – разпределителната функция – в аспекта на комуникационните системи се реализира с услуги, базирани на технологии от типа телетекст, разпространявани в комплексен телевизионен сигнал и неговия потенциален наследник телеуеб, който трябва да свърже телевизионната информационна система с Интернет и да предостави на абонатите търсената информаци. И двете комуникационни услуги осъществят симплексен или полудуплексен достъп до желаната информация.

RDS (Radio-Data System) технологията представлява използване на комплексния стереофоничен радиосигнал. Засега тя е с ограничена приложимост преди всичко за избор на звукова информационна програма. Възможностите за използване от библиотеките са ориентирани към обслужване на определен читателски контингент.

VSAT – Video-Satelit представлява видео-сателитна връзка, когато терминалите на потребителите – компютри, факс, телефон и др. се свързват към наземна приемо-предавателна станция със спътникова връзка.

Възможни приложения на тази система са симплексна връзка – само приемане, така че се осъществява еднопосочна връзка между една точка, източника на информация, в частност това може да бъде научна библиотека и много точки (абонати) приемащи информацията, които в контекста на библиотеката са определен читателски контингент.

Полудуплексна връзка е разновидност на симплексната с ограничено избиране на потребяваната информация по меню. Това е удобен начин за разпределение на информация от библиотеката. Едно възможно приложение е излъчване на информация за новопостъпила литература (анотирана), както и информация от базата данни "Books in print", например

Дуплекс-комуникация или интерактивно взаимодействие, при което се осъществява двупосочна комуникация, както и специалните форми на интерактивна комуникация, при които една главна (Hub) станция управлява комуникацията между останалите земни станции, е удобно средство за извличане и разпространяване на исканата от потребителя информация от множество източници (например международни библиотечни мрежи, каквато е OCLC).

С известни условности КЦИИТ – БАН може да изпълнява функцията да предоставя библиотечни услуги на базата на изградената система за предаване на данни.

При третия вид комуникация библиотеките трябва максимално да използват възможностите на съвременните интелигентни комуникации или комуникационни средства за библиотечно-информационен обмен на базата на технологиите мултимедия и хипермедия, избираемост, диалогов режим.

Така изложените потенциални възможности за комуникационни услуги между дадена библиотечна система и нейните потребители могат да се разглеждат и като специфики на бъдещите библиотеки. Най-общо те могат да се сведат до: виртуалност, цялостност, уникалност, неустойчивост, апериодичност.

Когато си задаваме въпроса: Кое е авангардното в новата идентичност на библиотеката? – отговорът откриваме в нейната обновена комуникационна функция и новите средства, с които тя ще се реализира в бъдещото информационно общество. Традиционното разбиране за библиотеката и библиотекаря като "пазители" в новите условия еволюира в средство за постигане на знания и умения за информационното общество. Библиотекарят притежава традиционната професионална квалификация да доставя, систематизира, подрежда, извлича и опазва информация, авангардното е в изискването за реализирането им по нов, адекватен на потребностите начин.
Литература
1. Alcatel Telecomunication Review, 2nd Quarter, 1998.

2. Funkschau 20/98.

3. Neue Technologische Zeitung, 1998, N5.

4. Бърнев, П, М. Бърнева. Изследователска и образователна дейност в глобалното информационно общество. – В: Дни на науката на Република България и Република Македония (Научни доклади, 27-29 май 1999 г., София), С., 1999, 362-363.

5. Мартынов Л., В Москвитин. Связь и интелектуализация общества. -Труды международной академии звязи, 1999, 3(11), 10-14.

6. Мовсесян А. Информационные аспекты транснационализации. -Мировая икономика и международные отношения, 1998, №2.