Интегриране на интернет ресурси към библиотечните фондове

Интегриране на интернет ресурси към библиотечните фондове

А. Попова

Приложението на Интернет в библиотеките по света направи възможно интегрирането на милиони електронни страници към библиотечните фондове, превръщайки нашите традиционни институции в библиотеки без стени. При оскъдни средства за комплектуване на печатни материали безплатните ресурси в Интернет се превръщат не само в алтернативен, но в основен източник на информация. Ще се позова на едно от многото проучвания за ефективността и ползата от Интернет в справочното обслужване, проведено в средно голяма публична библиотека в Колорадо (Pikes Peak Library District) през 1998. Проследяват се 209 най-често задавани въпроси, изискващи фактографска справка. На 61.7 % от въпросите са намерени качествени и пълни отговори в безплатни справочници на разположение в Интернет. Изводът е, че Интернет е стабилен и надежден инструмент за справочна работа и заема изключително място сред източниците на справочна информация. При условие, че Интернет удовлетворява такъв висок процент от читателските въпроси, си струва библиотеките да инвестират в техническо оборудване с компютри и осигуряване на достъп до Интернет. Комплектуването на традиционни справочни сбирки, които да удовлетворяват потребностите на читателите, струва много по-скъпо (1). За научната общност отдавна няма съмнение, че Уеб е и между основните източници за научни изследвания. Неслучайно университетските програми в САЩ предлагат задължителен курс по използване на Уеб в научната работа.

Голямото поле за изява на библиотеките в дигиталната епоха е в подбора и интегрирането на тези ресурси към традиционните библиотечни фондове чрез изграждане на справочен апарат от електронни каталози и електронни библиографии.

Библиотекарите на Запад успяха да докажат, че и най-усъвършенстваните програми за търсене (т.н. умни агенти и търсачките за интегрирано търсене в хетерогенни бази-данни) не могат да изместят изпитания библиотечен инструментариум за организиране и подреждане на информацията.

В следващата част ще направя преглед на практиката за изграждане на справочен апарат на Интернет ресурси в големите американски библиотеки.

Преди да стигне до каталогозаторите, източникът е открит и препоръчан за интегриране във фонда на библиотеката от библиотекари селектори, обикновено отраслови специалисти. Големите научни и публични библиотеки разработват отделни политики за комплектуване и критерии за селекция на т.н. отдалечени електронни ресурси в съответствие с профила на библиотеката.

При първия подход, каталогизирането, преди всичко се използва стандартът USMARC, класическо изражение на метаинформацията, въпреки статичния характер на MARC записа и динамичната природа на документите в Уеб. С включването на библиографски записи на Интернет ресурси в читателските онлайн каталози се осигурява интегриран достъп до всички материали, независимо от формата им. За ресурсите на разположение във WWW се въвежда ново поле в MARC формата – 856, указващо URL – местоположението в Уеб. Адресът представлява активна хипервръзка, при което от Уеб версията на читателския онлайн каталог се осигурява директна връзка към пълния текст на каталогизирания ресурс. Така достъпът до отдалечения документ, непритежаван в библиотеката, е по-директен от този до който и да е друг вид носител на информация вътре в самата библиотеката.

Благодарение на автоматизирания международен своден каталог OCLC и програмата за кооперирано каталогизиране не се налага създаване на отделен първоначален библиографски запис от страна на всяка библиотека, решила да вгради даден документ в своите фондове. Първата библиотека, създала библиографски запис, го изпраща в OCLC, откъдето всички библиотеки-участници в сводния каталог могат да го копират и модифицират за своите локални онлайн каталози. Най-модерното постижение на OCLC е CORC – проект за коопериорано каталогизиране на Интернет ресурси. Той естествено "поглъща" и доразвива проектът Интеркат от 1998 (каталог на Интернет ресурси), чиято задача е да провери приложимостта на USMARС и Американо-англиийските правила за описание при каталогизирането на Интернет документи. Новите моменти в проекта CORC са два:

1.Наред с USMARС се използва и възникналият пред 1995 година стандарт за метаинформация Dublin Core. Горещият спор за това кой от двата стандарта е по-ефективен се разрешава чрез равностойно съжителство на USMARС и Dublin Core в базата данни CORC, като съответствието между тях и трансформирането на записи от единия в другия се осъществява чрез софтуерно конвертиране. Замислен като интернационален стандарт, Dublin Core дава възможност за равно участие на библиотеките по света, които не използват MARС.

2. Освен база-данни, CORC е и инструмент за автоматизирано каталогизиране и създаване на електронни предметни библиографии.

CORC съдържа 230 000 библиографски записа на подбрани от библиотекари висококачествени ресурси в Интернет. В момента проектът е в експериментален безплатен период, а от 1 юли 2000 стартира в нормален режим със съответните такси за заплащане.

Този своден каталог на Интернет ресурси предоставя автоматизирана връзка с контролните файлове на имена и предметни рубрики на Конгресната библиотека, при което установените записи в базата данни на Конгресната библиотека автоматично се настаняват в новосъздадения запис на Интернет ресурс в CORC. Програмният продукт на CORС позволява автоматично "улавяне" на промени в Уеб адреса и съответната му редакция. CORC работи на принципа на кооперираните усилия между библиотеките. Колкото повече библиотеки внасят библиографски записи в CORC, толкова повече се редуцира трудът по създаване на записи във всяка библиотека поотделно.

Вторият подход в организaцията на Уеб документи за ползването им в библиотеките е създаване и постоянно актуализиране на електронни библиографии, за които е изкован терминът "уеблиографии". Виждането на уважаемата Кремена Зотова за същността на библиографията звучи изключително точно за дигиталната епоха: "Библиографията е регулатор и суперканал за осъществяване на комуникацията между документа и потребителя и без този регулатор всяка комуникация има случаен характер, а следователно и хаотично поведение." Библиотекарите в страните с развито библиотечно дело осъществяват тази регулация с помощта на предметни, тематични или систематични електронни библиографии, настанени като задължителен компонент в Уеб страниците на библиотеките. Наред с пътеводителя към колекциите на място неизменно следва препоръчителна библиография на избрани адреси в Интернет. Те са организирани предметно или тематично. Забелязва се следната зависимост: колкото една библиотека е по-бедна и не може да си позволи абонамент на онлайн бази данни, толкова по-разгърнат и подробен е компонентът "Избрани ресурси в Интернет" на нейната Уеб страница. Липсата на електронни ресурси на място се компенсира с прецизна селекция и интегриране на безплатни Интернет ресурси.

В Уеб пространството са публикувани и множество систематични указатели, използващи предимно Класификационна схема на Конгресната библиотека, схемата на Дюи, както и УДК

УДК (Scout Report: http://www.signpost.org/signpost/; New Athenaeum: http://members.spree.com/athenaeum/mguide1.htm; Directory of Networked Resources: UDC "Shelfmark" Order (NISS Information Gateway) http://www.niss.ac.uk/subject/index.html).

Като най-приложими и използвани в научните изследвания и обучението във висши учебни заведения се налагат академичните предметни указатели. Това са колекции от връзки към Интернет ресурси, предложени от библиотекари-отраслови специалисти и организирани в предметни рубрики. Прилага се внимателен подбор, съпроводен с анотации. "Инфомина"(http://lib.-www.ucr.edu),съдържаща над 10 000 научни и образователни ресурси в Интернет, е най-популярният академичен указател в САЩ.

Все по-широко разпространение намират библиографиите на електронни библиографии, или така наречените колекции от указатели в Интернет като например Alpha Search Gateway to the Academic Web: колекция от указатели по академични дисциплини (http://www.calvin.edu/library/searreso/internet/as).Всяка българска библиотека би могла да "присвои" подобни вече готови библиографии, като просто осигури хипервръзка към тях от собствената си страница в Интернет. Това явление е познато под термина "творческо заемане " (2) и илюстрира духа на алтруизъм, който владее в мрежата по отношение на свободното споделяне и заемане на вече готови информационни продукти.

Изнесената дотук информация от една страна ни дава посоки и модели за следване, а от друга – доказва защо библиотечната професия в САЩ е особено търсена и играе решаваща роля в дигиталната епоха. Заглавия на статии като "Светът открива каталогизирането"(3) и "Защо библиотекарите трябва да управляват Интернет (4) показват, че професията на библиотекаря е излязла от досегашната Ј анонимност и се явява най-важният регулатор на безграничния поток от информация в глобалната мрежа.

Понастоящем българските библиотеки са заети с физическото изграждане на локални мрежи с достъп до Интернет и с представяне собствени бази-данни в Уеб. С малки изключения, обслужването с Интернет ресурси не е получило развитие, адекватно на потребностите на българския читател.

Изграждане на справочен апарат и интегриране на т. н. отдалечени ресурси все още не стои като непосредствена задача в стратегиите за развитие на нашите библиотеки. Практиката на каталогизиране и създаване на електронни библиографии закъснява и лишава българската академична общност от регулационната и насочваща сила на библиографията. Щастливо изключение прави "Индекс-гайд" на НАЦИД, който предоставя търсеща машина-указател за българските Уеб сайтове.

По-голямата част от Интернет страниците на българските библиотеки представят спектъра от услуги, които предлагат, организационната структура, пътеводител към фондовете на място, но компонентът "Избрани ресурси в Интернет" е представен само на страниците на Централната техническа библиотека, на Библиотеката при Американския университет и на библиотеката на Нов Български Университет.

Българските библиотекари се нуждаят от бързи действия за интегриране на ценни Интернет ресурси, за "присвояването" им за библиотеките поради две причини: първо, за да бъдат необходимият регулатор в комуникацията между документ и потребител и в дигитална среда, и второ, за да не преотстъпят своето поле на действие на други професии.

Моето виждане за непосредствените задачи пред нашата библиотечна общност и СБИР са следните:

1. Да се ускори публикуването на Стандарта за библиографско описание на компютърни файлове, изготвен от експерта в Народната библиотека Виолета Людсканова. Преди да се одобри и публикува официално от Комитета по стандартизация, той би могъл да се публикува като проект на Уеб страницата на СБИР или някоя от големите научни библиотеки, за да могат българските каталогизатори да започнат своевременно обучение.

2.Да се ускори изработването и прилагането на комуникационния формат

BULMARC и да се подкрепят и насърчават проекти за изграждане на автоматизирани сводни каталози.

3.Да се учреди Работна група по обслужване с Интернет ресурси към

СБИР, която да организира и координира усилията на библиотечните и информационни специалисти в страната по следните задачи:

2. 
   организиране на масово обучение на колеги от всички видове библиотеки по теми като: стратегии и методика за търсене в Интернет; самостоятелно създаване на документи на езика HTML; критерии за оценка и подбор на Интернет ресурси; световният опит в електронната библиография; изисквания и препоръки за поддържане на съвременна библиотечна уеб страница.
   

2. 
   изработване на система за текущо информиране: например Уеб пространството, с което разполагат библиотеките, да бъде използвано за публикуване на мнения, "горещи" новини от мрежата, преводи на важни документи, информация за най-новите тенденции в електронното публикуване, т.е. да се даде възможност на колегите, които получават полезна информация от мрежата, незабавно да я направят достояние на всички останали;
   
3. 
   изработване и осъществяване на проекти за електронни библиографии на Интернет ресурси;
   
4. 
   изработване на методика за обучение на читателите за търсене в Интернет, която да присъства на библиотечните Уеб страници наред с другите им компоненти и да стане съставна част от традиционните програми за разпространение на библиотечно-библиографски знания.
   

Поради бавната и оскъдна като време връзка с Интернет (днес е така, но утре ще бъде различно!) по-голямата част от нашата библиотечна общност не е запозната с изумителните безплатни ресурси в Интернет.

Незабавното усвояване на световния опит ще ни зарази и амбицира.

Както винаги, трябва се движим ускорено и догонващо, за да докажем и в България "защо библиотекарите трябва да управляват Интернет".

(2) Stielow, Frederick. Creating a Virtual Library: a how-to-do-it manual for librarians. New York, NY: Neal-Schuman, 1999. 184 p.

(3) Brisson, Roger. The World Discovers Cataloging: A Conceptual Introduction to Digital Libraries,

Metadata and the Implications for Library Administrations // J o u r n a l of I n t e r n e t C a t a l o g i n g, 1999, N 4, p.3-29.

(4) Schneiderman, R. Anders. Why Librarians Should Rule the Net // E N o d e, 1, N4, Sept.5, 1996.

Online. Available: : http://www.smumn.edu/faculty/rlemberg/heuther/internet/rule.htm