Интеграционните процеси между библиотеки, музеи и архиви

Интеграционните процеси между библиотеки, музеи и архиви

Доц. д-р Симеон Недков

В зората на човешката цивилизация възникват закономерно трите основни културни института, на които е съдено да натрупват и запазват за поколенията световната социална информация. Библиотеките и архивите се създават след появата на писмеността, за да съхранят ръкописите и документите. Музеите възникват, за да опазят веществените културни и исторически паметници. Така в древността функциите на тези три културни института се преплитат и реализират от едни и същи специалисти. През античността възниква най-уникалния научен, книжовен и документален център – прочутият "Музейон" в Александрия. В него е събран цветът на елинизма – учени, писатели, преподаватели. Те преписват огромното литературно и научно богатство на предходните цивилизации и го подготвят за съхранение в прочутата Александрийска библиотека, която е била част от "Музейона". За съжаление, както добре е известно, библиотеката е опожарена и така завинаги са изгубени ценни ръкописи, документи и др. паметници от древността и античността.

Цялото Средновековие е осеяно с примери за съвместно създаване на хранилища за книги, документи и сбирки от веществени паметници. В манастирите се натрупват богати фондове от книжнина, документи и скъпоценна църковна утвар. През Ренесанса се дава мощен тласък на развитието на литературата и изкуството. Появяват се първите самостоятелни художествени галерии в Италия – Уфиций и Пити, но много често картините се експонират в тясна връзка с библиотеките и салоните за четене. Появява се необходимостта и от създаването на първата публична библиотека. Тя отваря врати във Флоренция със “спомоществователството” на фамилия Медичи.

Класически пример за запазване на античните форми на единство на музейни, архивни и библиотечни фондове под един покрив е създаването на Британският музей през 1759 г.¹ Основател на този уникален културен институт е Х.Слоун (1660 – 1753). Той е председател на Кралското дружество след Исак Нютон. До края на своя 93 годишен живот събира една огромна колекция от 200 хиляди единици, сред които 40 хил. тома най-разнообразна книжнина и над 4 хил. ръкописа. След смъртта на Х.Слоун, Парламентът приема официално дарението, а също – колекции на Робърт Котън (1571-1631) и Робърт Харли (1661-1724).

На 15 януари 1759 г. става официалното откриване на Британския музей в Монтегю хаус. Кралят на Англия Джордж II подарява на музея старата Кралска библиотека, която е комплектувана от ХV до края на ХVII век. Освен това той отстъпва на Британския музей правото си да получава по една бройка от всяка излязла в Англия книга. Така се гарантират постъпленията в библиотечните фондове на новоизлизащите книги, без да има закон за депозита. Първоначално в Британският музей преобладават колекциите от книги, редки и ценни издания, ръкописи и документи. След откриването на музея, в неговата постоянна експозиция преобладават природо-научните експонати. Постепенно, чрез откупуване започва да нараства колекцията с произведения на изкуството. Най-ценните антични паметници са безспорно скулптурите и релефите от Партенона. Истински дар за Британския музей е огромната колекция от паметници на Древния Египет, която Англия овладява през 1802 г. в Александрия след разгрома на флота на Наполеон. Колекционирането на антични и древни археологически паметници не отклонява вниманието на уредниците на Британския музей от традиционно най-богатата част на музея – библиотеката и архива.

Постоянният приток на експонати и книги довежда до необходимостта от строителство на нова сграда, изцяло съобразена с изискванията за създаване на музейна експозиция и хранилища за останалите паметници. Проектирането на новата сграда е възложено на арх.Робърт Смърк (1781-1867), а строежът продължава от 1823 до 1847 г. Преди да е завършено изграждането на новата сграда, става ясно, че огромният книжен фонд трудно ще се побере тук. Ето защо по предложение на А.Паници, пазител на отдела за книги, арх. Сидни Смърк, брат на строителя на музея проектира световно известната кръгла читална зала и книгохранилища във вътрешния двор на Британския музей. За времето от 1854 до 1857 г. е изградена уникална читалня за 400 души с огромен купол с размери – височина 32,2м и диаметър 42,7м.

Британският музей е пример за античната традиция под един покрив да се съхраняват разнообразни културни паметници – книжовни, архивни и музейни. В съвременния музей функционират 13 отдела, от които три библиотечни, включващи ръкописи и архивни документи, колекция от монети и медали, сбирка от рисунки и гравюри, научноизследователска лаборатория за реставрация и консервация и седем художествено-археологически отдела.

Успешната работа на Британският музей, в продължение на два века и половина, за поддържане и обогатяване на разнообразните си колекции включващи книжовни, архивни и музейни паметници е доказателство за жилавостта на тази традиция и безспорното й бъдеще. Новите информационни технологии само дообогатяват възможностите за по-бързо и по-ефективно обслужване на посетителите и читателите в този комплексен културен институт.

Интересно е и британското законодателство в тази сфера. Така например през 1964 г. се приема Закон за работата на обществените библиотеки и музеи /Public Libraries and Museums Act/.² В него по-голямо внимание се отделя на библиотеките и на тяхното финансиране. Фактът, че в един законодателен акт се регламентират дейностите на два сродни културни института, каквито са музеите и библиотеките, говори за еднаквата отговорност, която стои пред тях за опазване на културно-историческото наследство на британската нация.

Специфичните задачи стоящи пред Британския музей са дали основание на английските законодатели да приемат през 1963 г. отделен закон за него.³ Най-новият закон в тази област е приет във Великобритания през 1983 г. и се отнася до опазването на културно-историческото наследство.⁴ Така се обхваща законодателно цялостната дейност по откриване, съхраняване, опазване и представяне на паметниците от книжовен, архивен и веществен характер. Законът за работата на обществените библиотеки и музеите, дава правната основа за работата на тези културни институти на регионално и местно равнище. По такъв начин огромната библиотечна и музейна мрежа в страната има своята законова база. Тясното взаимодействие в работата, по места, на музеите и библиотеките е гаранция за развитието на културата и просветата и в най-малките селища на страната.

Пример за подобен на Британския музей културен институт в Западното полукулбо е създадената в средата на ХIХ век "Смитсънова институция" в САЩ. Днес тя включва: голяма библиотека, централен архив, 16 музея, библиотеки и архиви, както и 10 научно-изследователски центрове. Музеите са с най-разнообразни колекции, като се започне от индианците и историята на САЩ, премине се през различните технически и космически постижения и се стигне до различните видове изкуства от различни географски ширини.⁵ Научно-изследователските центрове обхващат почти всички природни науки, като се обръща специално внимание на опазването на околната среда и екологията. Специално място тук заемат библиотеките и архивите. Функционира една централна библиотека, а всеки научно-изследователски център си има своя специализирана библиотека. Що се отнася до архивите, те са с най-разнообразно съдържание, като се започне от основния научен архив и се стигне до архива на американското изкуство.

Успешното функциониране на Смитсъновата институция в САЩ, съчетаваща предимствата на обединения информационен потенциал на библиотеки, музеи и архиви е пример за съвремнното интегриране на тези три културни института.

Тенденцията за интегрирането на музеите и библиотеките се поощрява от американската общественост. Поредното доказателство за това е приетият през 1996 г. Акт за музеите и библиотеките в САЩ.⁶ В него е залегнала широкомащабна програма за осъвършенстване на електронните информационни системи в музеите и библиотеките. Отпуснати са над 300 млн. долара за внедряване на най-новите информационни технологии. Специално внимание се отделя на осигуряването на свободен достъп до информацията на социално слабите. Предвидено е да се обучава персонала в музеите и библиотеките за работа с най-новите програмни продукти. Като основен начин за осъществяване на връзки между отделните библиотеки и музеи се предвижда използването на електронната поща и Интернет.

Националният център за модерно изкуство “Жорж Помпиду”, широко известен и като центъра Бобур, е френският пример за подобен комплексен културен институт. Началото на строежа е положено през септември 1974 г., а тържественото му откриване се осъществява на 31 януари 1977 г.⁷ В него има два основни департамента: Национален музей за модерно изкуство и Департамент за културно развитие. Първият е типичен художествен музей, който комплектува колекции в областта на съвременното изкуство, а вторият организира спектаклите, кинопрожекциите и разнообразните културни прояви в центъра.

Към центъра Бобур има и две асоциирани институции: Народната информационна библиотека, предоставяща на свободен достъп богатата си колекция от книги и чуждестранни енциклопедии, и Института за акустични и музикални изследвания, разработващ съвременните научни технологии в областта на музиката. Тези специализирани институти допринасят центъра Бобур да се превърне в един наистина комплексен културен институт допринасящ за всестранното изследване и популяризиране на съвременното изкуство във Франция.

В първите години след Освобождението и в България започва интензивно изграждане на национални културни и просветни учреждения. По примера на европейските страни у нас се създава Народна библиотека и музей. Този комплексен културен институт е имал за цел да събере на едно място цялото българско книжовно, документално и културно наследство. Ето защо се полагат основите на бъдещите колекции и на Народната библиотека и на отделилият се през 1892 г. Народен музей и на обособилият се през 1906 г. Народен етнографски музей. Така през първите десетилетия на Третото българско царство се изграждат и успешно започват да функционират тези културни институти, които тясно си сътрудничат и допринасят за проучване на богатото културно и историческо наследство на България.

При съвременните не леки условия за развитието на българската култура опит за интеграционни процеси между музей, библиотека и научен архив се прави в Републиканския научно-методичен център /РНМЦМ/ към Националния исторически музей /НИМ/. Основната задача на центъра е да натрупва информация в областта на музейното дело, като се използва целия спектър от традиционни и съвременни методи на комплектуване. Чрез търсене в информационните ресурси на Интернет ще се поддържа специализирана база данни по музеология.

Основното ядро на РНМЦМ ще бъде специализираната библиотека. Тя ще се изгради на базата на фондовете на съществуващата библиотека на НИМ, като се подбере само литературата, свързана с теорията и практиката на музейното дело в България и световния опит в тази насока. Най-полезно за музейната общност ще е възстановяването на абонамента за български и чуждестранни периодични издания, получавани и комплектувани в продължение на много години в библиотеката на НИМ. Най-належащо е да се възобнови контакта с Международния съвет на музеите /ИКОМ/ в Париж за да се осигури редовното постъпване на издаваните от него бюлетини и други информационни издания.

Най-авторитетното списание сред международната музейна общност “Museum” се издава от ЮНЕСКО в Париж. То е получавано дълги години на руски език в България и в частност в библиотеката на НИМ. В момента няколко различни фирми осигуряват абонамента на периодични издания от Русия, но за съжаление на по-високи цени от тези на основния издател във Франция. Възстановяването на дейността на Българския национален комитет към ИКОМ и членуването на няколко сътрудници от НИМ и РНМЦМ в тази световна музейна организация ще способстват за подновяване на контактите с международната музейна общност и получаване на по-широк кръг специализирана информация.

Дейността на Републиканския научно-методичен център по музеезнание е в съзвучие с препоръките на Съвета на Европа за културната дейност в информационното общество.⁸ Там се посочва, че при съвременните процеси на глобализация, конвергенция и новия организационен модел на обществото информационните технологии ще имат ключова роля за развитието на културните институции. Затова РНМЦМ създава и поддържа Уеб-страницата на Националния исторически музей. Той си поставя и отговорната задача в близко бъдеще да започне издаването и на виртуален бюлетин с информация за най-важните български и международни новини от областта на музеезнанието, както и за най-новите научните постижения в тази област.

Още през 70-те години на ХХ век, Международният съвет на музеите, популяризира понятието интегриран /комплексен/ музей.⁹ Чрез интеграцията на съвременните библиотеки, музеи и архиви ще се достигне до формирането на онези универсални културно-информационни центрове, които ще дадат възможност на изследователите за всестранно и задълбочено проучване на културно-историческото наследство на отделните народи, а от там и на нашата, човешката цивилизация.