Формиране имиджа на библиотеките в интернет

Формиране имиджа на библиотеките в интернет

Н.с. инж. Елена Койчева

РЕАЛНОСТТА "ИНТЕРНЕТ"

Тези революционни промени, отнасящи се до ежедневните ни дела, ни заставят да променим своите философии за ролята на информацията и знанията, библиотеките, информационните системи и информационните професионалисти. Информационната технология проправя пътя към отворените, ориентираните към ползвателя и взаимносвързани информационни ресурси на световната мрежа.

Интернет е новата парадигма на информационната среда, т.е. тя се превръща в основна форма на съществуването й, без да изменя останалите форми. Мрежата интегрира в себе си вестници, списания, телефон, телевизия, библиотеки, информационни центрове, справочни служби, научни институции и т.н. Интернет прави това пространство интерактивно. Всеки има право на участие в създаването, набавянето и разпространението на информация, както и в процеса на ефективното Ј търсене. Промените в Интернет стават ежедневно. Създаването на глобалната информационна инфраструктура е синтез между овладяването на информационната технология и доброто управление на информационните ресурси. Този процес е много динамичен и сложен, но Интернет предоставя възможност за включване към нея на все по-голям брой компютърни мрежи за непрекъснат обмен на информация и знания между отделни членове на обществото и цели организации.

В мрежата съзнателно или несъзнателно се използват всички предишни постижения на научно-информационната и библиотечно-библиографската дейност, т.е. идеите и методите на библиотечно-информационната наука.

Центровете за научна информация и документация и научните библиотеки винаги са били активните места на действие на информационните професионалисти. Те винаги са следили текущото развитие на професионалните си области, издирвали са и са обработвали най-същественото и ценното и са го предоставяли на своите ползватели. Традиционните библиотеки и информационните центрове са едни от утвърдените посредници при обмена на информации. Поради това все повече от тях се застъпват за съхраняване на тези свои функции и задачи и в реалностите на Интернет.
ИМИДЖА НА БИБЛИОТЕКИТЕ В ИНТЕРНЕТ
Формирането на имидж и идентичността на една институция или организация не са нови задачи и изисквания само за днешното време, но те ясно се проявяват, ако една институция е представена в Мрежата. Съдържанието на имиджа и идентичността са тясно свързани. Имиджът се дефинира като начинът, по който отвън светът разглежда една институция, а идентичността е начинът, по който тя се възприема като такава.

Постоянно разширяващите се възможности на Интернет предоставят шанса и на библиотеки и на информационни центрове да се представят по съвсем нов способ директно в глобалната мрежа и да предлагат своите продукти и услуги на потребителите по целия свят.

Предишната "невидимост" на библиотеките и библиотекарите се повдига от Интернет. Библиотеките вече не се занимават само с информацията и литературата, съхранявана в техните книгохранилища, но и с информационните ресурси, достъпни по Интернет. Разбира се библиотеките притежават огромни фондове от литература и медии, които са натрупали през изминалите години в необозрим за ползвателите обхват. Съчетанието между големите библиотечни фондове и информационната компетентност за набавяне, изготвяне, търсене и предоставяне на документални източници на информация по Интернет правят от библиотеките и информационните центрове едни от атрактивните доставчици на информация и знания за издирващия я по Мрежата.

До появата на Интернет поведението на част от библиотечно-информационните специалисти беше подчертано "монополно" и самовглъбено в тях самите. Но библиотечно-информационната професия се обновява все по-открито. За да оцелеят в информационната среда, библиотеките трябва да се появят на отворения международен информационен пазар като предложители на качествени библиотечно-информационни продукти и услуги.

Всяка библиотека, представена в Интернет, издига своята репутация и разширява кръга от потенциални ползватели на услугите си. В Мрежата всяка библиотека е без "работно време", няма "стени", които да ограничават достъпа до нея, независимо от мястото на читателя и времето. Достъпът до Интернет е и своеобразна нова конкуренция между отделните библиотеки, водеща до промени на вътрешната Ј организация на библиотечно-информационните дейности.

Когато се пристъпи прага на една реална библиотека, човек веднага се запознава със сградата, персонала и услугите й, а понякога и не, докато във виртуалното пространство библиотеката е видима на екрана с всички свои дейности и сътрудници. Но така или иначе задачите на библиотеката са едни и същи в реалния и виртуалния свят.

Днес технологичният прогрес налага на библиотеките как да функционират. За библиотекарите – традиционалисти най-трудно за разбиране е технологичното свързване на компютри един с друг в непрекъсната верига по целия свят, което до голяма степен фундаментално променя представата за библиотеката на 21 век. Но тази технология не изменя значително бизнеса на библиотекаря да свързва хората с информацията и знанията. Ако библиотекарите и информационните специалисти желаят да прогресират и през 21 век, все по-важно за тях трябва да бъде развитието на открито и ефективно библиотечно-информационно обслужване посредством Интернет.
ПРАВИЛА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ

НА HOMEPAGE НА ЕДНА БИБЛИОТЕКА

Homepage е визитната картичка на библиотеката за нейните отдалечени потребители. Повечето от библиотеките използват снимка на сградата си за разписване на ползвателя в Мрежата.

Ефективността на информационното търсене по Homepage на библиотеката е най-добрият начин да се привлече ползвателят да запази адреса Ј в Интернет. Тази ефективност зависи от:

• 
  лесното и прегледно водене на клиентите към продуктите и услугите на библиотеката;
  
• 
  пътищата до тях трябва да са кратки, т.е. с "малки кликвания на мишката";
  
• 
  ползване на WWW – каталога, колкото е възможно с по-голяма лекота от клиентите;
  
• 
  клиентите да имат лесен и бърз контакт със сътрудниците на библиотеката.
  

• 
  Какви цели трябва да се постигнат?
  
• 
  Кои са ползвателите на библиотеката?
  
• 
  Кои продукти и услуги трябва да бъдат предложени задължително в Мрежата – например собствения OPAC и други сводни он-лайн каталози на сродни библиотеки; достъп до он-лайн информационни бази от данни на крупни доставчици чрез Telnet – услугата на Интернет и предоставяне на идентификационен номер и парола; бази от данни в CD-ROM – мрежа; достъп до електронни списания; системи за електронна поръчка и доставка на документи; подбрани по профила на библиотеката и други аналогични информационни ресурси.
  

• 
  подреждането на информациите за самата библиотека трябва да е точно и прегледно;
  
• 
  още на първата страница ползвателят трябва да узнае как изглежда предлаганото от библиотеката и какви възможности предоставя;
  
• 
  тъй като никой не желае да преминава през безкрайни страници, по-добре е те да са кратки и ясни.
  

– обща библиотечна информация – актуалности, библиотечен профил, работно време, адрес и месторазположение, лица за контакти, информация за потребителя – правилник за обслужване на ползвателите и нормативи за събиране на таксите, график за обучение и консултиране на ползвателите;

• 
  описание и достъп до он-лайн продуктите и услугите;
  
• 
  препратки до други електронни ресурси
  
• 
  информация за персонала на библиотеката, колкото е възможно по-лична, E-mail и компетентността на всеки сътрудник.
  

Електронните ресурси, предлагани и доставяни от библиотеките и информационните центрове в Интернет, са широко поле за изява и формиране имиджа на тези институции. Най-съществените критерии за оценка и подбор на Интернет-ресурси, предлагани в страниците на една библиотека, са достъпът до тях, съдържанието им и дизайнът.

Качественият достъп до страниците на една библиотека зависи от:

• 
  бързината на включване в Мрежата и качеството на телекомуникационните връзки;
  
• 
  продължителността на зареждане на страницата;
  
• 
  бързината на предоставяне на търсената информация за ползвателя.
  

Качественият дизайн на страниците предполага леко и комфортно навигиране и четене.

Сентенцията на известния американски архитект Луи Съливан "че формата следва функцията" може да се пренесе в информационното пространство на WWW като "Web-дизайнът следва функцията".

Качеството на услугите за ползвателите и Интернет-информационното обслужване са ключът за успеха на подобряване имиджа на библиотечните професионалисти и на библиотеките през 21 век.

ЛИТЕРАТУРА:

T H E K, V. 23, 1999, N 2, S. 197 – 204.

2. 
   THE IMAGE of the Library and information proffesion. // I F L A
   

• 
  Publication, V. 71, Muenchen, 1995.
  

2. 
   БОРИСОВА, Т. Някои концептуални проблеми на библиотечни
   

конференция с международно участие, СБИР, 1 – 3. 06. 1999, София,

с.90-94.

2. 
   БОРЩЕВ, Т. Научная коммуникация в век Интернета. // Н Т И,
   

5. ЕФИМОВ, А. и др. Интернет как информационный масив. // Н Т И,

Сер. 1, 1999, № 7, с. 34 –38.