Ниска е степента на използване на горските територии за развитие на туризъм

Статистическите данни, предоставени от ИАГ/МЗХ и НСЛР СЛРБ, показват добър здравословен статус на дивеча в България, устойчиво възстановяване на основните видове дивеч и извършване на необходимите ловностопански дейности върху цялата ловностопанска територия на страната. За определянето на целите, задачите и параметрите за развитието на ловното стопанство през 2011 г. ИАГ стартира разработване на Стратегия за развитие на ловното стопанство в Република България (2012 – 2027 г.).

Със Закона за горите са регламентирани три нива на горско планиране - национално, областно и местно, отразени съответно в Национална стратегия за развитие на горския сектор и в Стратегически план за развитие на горския сектор, областни планове за развитие на горските територии и горскостопански планове и програми.

Всички горски територии в страната са инвентаризирани. Всички ДГС и ДЛС имат действащи ГСП (ЛУП). По неокончателни данни от ИАГ за около 90% от горските територии – общинска собственост, има изработени ГСП (ЛУП). За около 30 - 40% от горските територии – собственост на частни физически и юридически лица и на религиозни организации, са изготвени ГСП (ЛУП) или горскостопански програми.

Съществени проблеми, засягащи процеса на горско планиране, са: несъответстващата на Закона за горите Наредба за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България (обн., ДВ, бр. 27 от 01.04.2004 г.), недостатъчно развитата информационна система за горите, липсата на горски кадастър и на Национална инвентаризация на горските територии; недостатъчното интегриране на дейностите по запазването на биологичното разнообразие с горското планиране и със стопанисването на горите, в т.ч. липсата на инвентаризация на горското биоразнообразие и картиране на мъртвата дървесина като важен компонент на горските екосистеми. Разработването и приемането на Наредба за инвентаризация на горските територии и горско планиране ще даде реална възможност да стартира изготвянето на областни планове за развитие на горските територии и да се въведат методики, които отчитат биологичното и ландшафтното разнообразие при стопанисването на горите.

Необходимо е разработване и въвеждане на национална, интегрирана, достъпна и съпоставима с европейските изисквания единна географска информационна система за горите. В тази връзка и в съответствие с настъпилите промени в нормативната база за горите е важно да се подобри качеството на горските статистически данни, в т.ч. да се актуализират отчетните форми за горските територии.

3.4. Анализ на резултатите от дейностите по поддържане, опазване и

подобряване на биологичното разнообразие на горските екосистеми

Наблюдава се увеличение на площта на чистите гори със 182 949 ха и намаление със 164 299 ха на площта на смесените гори с участие на 4 - 5 дървесни вида. Площта на горите с участие на 2 - 3 дървесни вида остава без значително изменение.

Нараства делът на възобновителните сечи със семенно възобновяване, което води до увеличаване дела на възобновените по естествен път гори на 79,6% от общата площ на проведените през 2011 г. възобновителни сечи, при 76,4% през 2005 г., в резултат на което се увеличава площта на естествените и полуестествените гори. Дейностите по залесяване бележат значителен спад по управленски, финансови и технически причини. Най-голям дял от националната горска територия заемат полуестествените гори – 70,4%, докато делът на горските култури е 20,9%, а на естествените гори - 8,7%. От 2005 до 2010 г. делът на изкуствените гори намалява с 3,0%, докато този на естествените и на полуестествените гори се увеличава съответно с 0,4% и 2,6%.

Ценното биотипово и формово разнообразие от най-разпространените местни и интродуцирани видове с приоритетно значение за горското стопанство се съхранява в горските семепроизводствени бази и в резерватите.

По данни на МОСВ и природозащитните организации броят на уязвимите, застрашените и критично застрашените горски видове птици, бозайници, други гръбначни и безгръбначни се увеличава.

За възстановяването и съхраняването на горските хабитати, свързани с опазването на застрашени растителни и животински видове, са въведени през 2011 година специални режими за устойчиво стопанисване на съответните горски територии, включително запазване на острови на старостта, отличаващи се с високо консервационно значение.

Производство на горски репродуктивни материали развитието на генната банка и съхранението на генетичните ресурси ex situ се извършва в 43 семепроизводствени градини и хранилище за дългосрочно съхранение на семена за залесяване.

Поради липсата на нормативна основа, регламентираща опазването и управлението на ландшафтите, и възприета методика за определяне на структурата на ландшафта (ландшафтния модел), до този момент на национално ниво не са оценявани състоянието и тенденциите в развитието на ландшафтните модели, влиянието на динамиката на промените в ландшафта върху значими за горските екосистеми екологични процеси.

Към момента практиките по планиране на горскостопанските мероприятия в страната са насочени главно към управление на дървесните ресурси. Основните параметри, важни за опазване на биологичното разнообразие, каквито са тип гора, площ на хабитатите, наличие и количество на редки и застрашени растителни и животински видове, количество и качество на мъртвата дървесина все още не се вземат предвид. Инвентаризацията и планирането на дейности в горските територии не отчитат в достатъчна степен биологичното разнообразие и не формират цели в тази област. Липсва цялостна система за събиране и обмен на информация, оценка и мониторинг на наличното биологично разнообразие в горските екосистеми. Необходимо е повишаване на нивото на познания и практически опит, свързани с опазване на биоразнообразието, в структурите, отговорни за стопанисването на горите на местно ниво и във фирмите за инвентаризация на горските територии и горско планиране.

През периода 2006 – 2010 г. общата площ на защитните, рекреационните и другите защитни гори и горите в защитени територии нараства с 284 381 ха, основно за сметка на включените защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Към 2011 г. горските територии, включени в Европейската екологична мрежа Натура 2000, са над 57% от общата горска площ. 10,5% от горските територии на страната са включени в защитени територии по Закона за защитените територии.

5. 
   Анализ на резултатите от поддържане на други социални и икономически функции и условия
   

На този етап мерките за подкрепа на частните горовладелци са ограничени.

Средната гъстота на горската пътна мрежа е 7,9 м/ха. Тя е съпоставима с тази в Румъния – 6,5 м/ха, но е значително по-ниска в сравнение с други европейски страни като Австрия – 36 м/ха, Франция – 26 м/ха, Германия – 45 м/ха и Швейцария – 40 м/ха.

През последните 10 години, главно поради финансови ограничения, почти не са изграждани нови пътища, а поддръжката или реконструкцията на съществуващите е недостатъчна. От общата горска пътна мрежа 75 % не са подходящи за движение на съвременни средства за транспорт на дървесина. В резултат от амортизация на горската пътна мрежа се увеличава делът на неизползваемите или трудно достъпните за техниката през определени периоди от годината горски пътища. Това директно удължава дейностите и разходите по веригата за доставки на дървесина и понижава конкурентоспособността на горския сектор. Недостатъчно развитата горска инфраструктура и незадоволителното състояние на част от горските пътища създават предпоставка за прекомерно ползване на дървесина в определени горски територии. В допълнение, традиционно прилаганите практики за строеж на горски пътища изостават в сравнение с използваните в други европейски страни, които целят смекчаване на потенциалните екологични нарушения в резултат от проектирането и строеж на горски пътища.

Изясняването на действителното състояние на пътищата в горските територии и перспективите за развитие на горската пътна мрежа ще бъдат основата при разработването и реализирането на Национален план за развитие на горската инфраструктура, който ще включва и подробна оценка на разходите и ползите.

Независимо от положените усилия за насърчаване, делът на сертифицираните горски територии е нисък. Площта на сертифицираните по FSC горски територии – държавна собственост към 31.12.2011 г. представлява около 7% от общата площ на горските територии. Преработващите сертифицирани фирми за произход на дървесина или т. нар. – Chain of custody (COC) - проследяване на продукцията, са общо 29.

След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. МЗХ и ИАГ активно участват в дейността на съответните работни структури на ЕС, ЕК и ФАО/ООН и в общоевропейските процеси, свързани с устойчивото управление на горите – “Forest Europe” (Гора Европа) на Mинистерската конференция за защита на горите в Европа (MCPFE) и преговорите за Правно обвързващо споразумение за горите в Европа, инициирани от ЕС и Шестата MCPFE.

България е страна по редица международни споразумения, касаещи устойчивото и многофункционално управление на горите, по-важни от които са: Правно необвързващият инструмент за всички типове гори (NLBITF), приет на 17.12.2007 г. от Генералната Асамблея на ООН и Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ L 295/23 от 12.11.2010).

Участието на заинтересованите страни в процеса по изготвяне на законови документи, правителствени решения и на стратегически документи за горския сектор е важен елемент от информационната политика на МЗХ и ИАГ. Ежегодно публикуваните Аграрен доклад на МЗХ и Годишен доклад за дейността на ИАГ предоставят информация на заинтересованите институции и лица за управлението, състоянието и динамиката на промените на горските територии. Информация за горския сектор предоставят интернет страниците на МЗХ, ИАГ, ДГП и специализираното издание сп. „Гора”.

Представители на държавни и научни институции и организации, собствениците на гори, горския бизнес и синдикатите, неправителствените екологични организации и на браншовите сдружения са включени в Националния съвет по горите, Ловния съвет и Съвета по охрана на горите.

3.6. Анализ на резултатите от управлението на горската информация

Наличието и функционирането на информационна система на модулен принцип – www.system.iag.bg, за събиране и обмен на данни за горските територии – държавна собственост, и на регистрите за извършване на дейности в горския сектор е силна страна в дейността на горската администрация и държавните горски предприятия.

Действащата информационна система е с еднопосочен поток на информация. Създадените възможности за обмен на информация не се използват в достатъчна степен. Данните за собствеността в горите са практически недостъпни за териториалните поделения на ДГП и ИАГ. Тя не съдържа в достатъчна степен систематизирана, актуална информация за недържавните горски територии. Липсва цялостна система за събиране и обмен на информация, оценка и мониторинг на наличното биологично разнообразие в горските екосистеми. Качеството на горските статистически данни не е на достатъчно добро ниво. Отчетните форми за горските територии (ОГФ) трябва да бъдат актуализирани и адаптирани в Интернет базирана ГИС.

Информацията за състоянието на горите не е лесно достъпна за всички заинтересовани страни в сектора, което води до липса на прозрачност и не позволява широкото им участие и резултатното взаимодействие между тях.

Липсата на съвременна, надеждна и съпоставима с европейските изисквания единна ГИС за горите не позволява: 1) интегрирането на националните горски статистически данни към тези на страните от ЕС; 2) обмен на данни и участие в съвместни проекти за подобряване качеството на горската информация и мониторинг; 3) извършване на надеждни прогнози и вземане на оптимални управленски решения с различен времеви хоризонт.

Определянето на стратегическите цели в НСРГС за периода 2013 - 2020 г. произтича от проблемите и потребностите, посочени в анализа на състоянието на горския сектор, и е свързано с основните предизвикателства пред неговото развитие:

• 
  Поддържането на жизнени, продуктивни и многофункционални горски екосистеми, адаптирани към климатичните промени и способстващи за смекчаване на негативните последици от тях е в пряка връзка с подобряването на стопанисването на горите, повишаването на тяхната устойчивост и с по-високата ефективност на системата от мерки за превенция на горските пожари и борба с незаконните действия в горите.
  
• 
  Проблемите, свързани с опазването и поддържането на биологичното и ландшафтното разнообразие в горските територии, са сериозно предизвикателство, което ще изисква координирани действия от страна на заинтересованите институции и организации за развитие на мрежата от защитени територии и подобряване на управлението на горите в защитените зони от Натура 2000.
  
• 
  Ефективността от планирането на дейностите в горските територии ще се повиши чрез: по-добро интегриране на дейностите по запазване на биологичното разнообразие със стопанисването на горите, създаването на обществено достъпна, национална информационна система за горските територии и на горски кадастър.
  
• 
  Задържащ ефект по отношение на нарастването на конкурентоспособността на горския сектор имат ниската степен на квалификация на значителна част от работещите в дърводобива и горската промишленост, недостатъчната гъстота и незадоволителното състояние на горската пътна мрежа, затрудненият достъп до финансиране, ниската степен на усвояване на средствата по Европейските фондове, недостатъчното участие на науката по отношение на предизвикателствата пред горския сектор. Тези констатации изискват да се обърне специално внимание на посочените негативни фактори и те да попаднат в целите и приоритетите на НСРГС, за да се потърсят дейности за преодоляването им.
  
• 
  Нараства значимостта на горския сектор като фактор за развитие на зелената икономика. Увеличаването на неговия принос може да се постигне чрез използване на нови възможности: проучване на реалния потенциал, производство и реализация на биомаса; оценка и остойностяване на горските екосистеми и предлаганите от тях услуги и регламентиране на заплащането на обществените екосистемни ползи; участие в нетрадиционни и нововъзникващи пазари на екологични стоки и услуги: въглерод, сертифицирана дървесина и продукти от нея.
  

За определяне на целите и избора на стратегия е направен SWOT анализ, при който горският сектор е обект на стратегически анализ, разглеждане и оценка на „силни” и „слаби” страни. Средата, в която функционира секторът, е диференцирана, анализирана и оценена като „възможности” и „заплахи”. Анализът на състоянието на горския сектор в Република България през периода 2006 - 2011 г. и SWOT анализът на горския сектор представляват основата за оценка на силните и слабите страни към момента и на възможностите и заплахите за бъдещото развитие. Те следва да бъдат отчитани при формулирането на стратегическите приоритети и мерките на държавната политика в областта на горското стопанство.

• 
  Благоприятни природни условия, предопределящи сравнително висок дял на горите от територията на страната, изключително растително и животинско разнообразие и значителни водни ресурси в горските територии;
  
• 
  Традиции в създаването и отглеждането на гори, дърводобива и горската промишленост при налични запаси от суровини, вътрешни и външни пазари;
  
• 
  Наличие на хармонизирана със законодателството на ЕС нормативна и подзаконова уредба;
  
• 
  Устойчиво нарастване на площта на горите, запасите от дървесина и въглерод в горската биомаса;
  
• 
  Увеличаване на средния годишен прираст на дървесина и реализиране на ползване до 50% от размера на прираста;
  
• 
  Добро здравословно състояние на горските екосистеми;
  
• 
  Законово регламентирани екосистемни услуги;
  
• 
  Инвентаризирани горски територии;
  
• 
  Увеличаващ се дял на естествените и полуестествените гори;
  
• 
  Трайно съхранено богатство на горските генетични ресурси;
  
• 
  Над 57% от горските територии са включени в Националната екологична мрежа Натура 2000, която продължава да се развива;
  
• 
  Нарастващ дял на възобновените по естествен начин гори в резултат на по-широко прилагане на възобновителни сечи с естествено семенно възобновяване;
  
• 
  Квалифициран персонал с лесовъдско образование в горската администрация и добре обучени кадри в структурите за управление на недържавните гори и в горската промишленост;
  
• 
  Добър здравословен статус на дивеча в България. Създадени условия за възстановяване на популациите на основните видове дивеч;
  
• 
  България е включена в европейската информационна система за горските пожари (EFFIS).