* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен,
Застаряването на населението води до увеличаване на демографския товар, с всички произтичащи от това затруднения пред системите за социална защита, социалната инфраструктура и обслужване на населението. Увеличават се разходите за издръжка на възрастните поколения. Намаляват възможностите за защита на децата и на хората в активна възраст.
По-бързото обезлюдяване на селски територии също е тревожен факт, защото дори и по чисто демографски показатели областта е с по-голям дял на селско население от средното за страната.
Графика №1 Трудоспособно население
Белене Гулянци Долна Долни Левски Никопол Искър Плевен Пордим Червен Кнежа
Митрополия Дъбник
Според данните от преброяването от 2001г., българската етническа група в областта е 89.90%, турската етническа група е 5.42%, и на ромската 3.13%. Най-висок е делът на турския етнос в Никопол-26.39%, най-нисък в Искър-0.79%. Висок е делът на ромското население в Общините Долна Митрополия, Долни Дъбник и Левски-над 5, най-нисък в Гулянци-0.52%, за Плевен е 2.51%.
Таблица №8 Етнически състав на населението в област Плевен
|
общо
|
българи
|
турци
|
роми
|
други
|
не се самоопределят
|
непоказали
|
България
|
7928901
|
6655210
|
746664
|
370908
|
69204
|
62108
|
24807
|
Област Плевен
|
311985
|
280475
|
16931
|
9777
|
1702
|
2135
|
965
|
в т.ч. по общини
|
|
|
|
|
|
|
|
Белене
|
12581
|
11601
|
583
|
192
|
36
|
140
|
29
|
Гулянци
|
16752
|
16076
|
457
|
88
|
31
|
53
|
47
|
Д.Митрополия
|
25311
|
22280
|
1037
|
1381
|
70
|
454
|
89
|
Д.Дъбник
|
15701
|
12977
|
1573
|
825
|
240
|
45
|
41
|
Левски
|
9107
|
8731
|
72
|
193
|
34
|
51
|
26
|
Никопол
|
25995
|
21093
|
2927
|
1387
|
112
|
425
|
51
|
Искър
|
13656
|
9786
|
3604
|
136
|
33
|
64
|
33
|
Плевен
|
149142
|
137796
|
5344
|
3757
|
1024
|
677
|
544
|
Пордим
|
8179
|
7132
|
816
|
146
|
14
|
58
|
13
|
Ч.бряг
|
35561
|
33003
|
518
|
1672
|
108
|
168
|
92
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен,
Анализът на етническата структура на населението в област Плевен показва, че във всички общини преобладава българското население, като само в община Никопол, делът на българското население е значително под средното за страната, поради наличието на компактна група от турско население. Наблюденията на място в последно време показват, че е много вероятно делът на ромското население в някои общини да се е повишил. От друга страна, са налице сериозни признаци на маргинализация на малцинствените групи и възможност от възникване на сериозни огнища на етническа основа. Това навежда на извода, че не винаги количествените параметри и структура на населението са определящи за състоянието на етническия мир в отделните общини. Наслагването обаче на икономически с етнически признаци-по-висока безработица сред роми и труци, както и местната специфика на взаимоотношенията са важни фактори за междуетнически взаимоотношения в областта, общините и конкретни населени места.
Анализираните процеси отразяват по един специфичен начин обективното мнение на хората относно условията на живот в областта, показано чрез гласуването с «крака» на населението-особено от селските райони.
В основата на описаните демографски тенденции стоят социално-икономически фактори, които се проявяват на национално и на регионално равнище:
-
Неблагоприятно икономическо развитие;
-
Висока безработица;
-
Нисък жизнен стандарт-спад в реалните доходи, лоша структура на разходите на домакинствата, свиване и натурализация на потреблението;
-
Криза в отраслите и дейностите, осигуряващи развитието на човешкия потенциал;
Графика №2 Етнически състав
Една от най важните характеристики на населението е неговото образователно равнище. Населението с високо образование/Висше и средно/ представлява 53.55%. За периода между последните преброявания е нараснал абсобютно и относително делът на високообразованите , което е характерно за СЦПР и страната като цяло.
Разпределението на населението по образователно равнище е в полза на градовете, като почти половината от жителите с висше образование се намират в г.Плевен.
Таблица №10 Разпределение на населението по образование
|
Висше
|
Полу-висше
|
Средно
|
Основно
|
под основно
|
неграмотни
|
Р България
|
716 863
|
333 671
|
2 828 821
|
2 049 443
|
1 372 722
|
132 888
|
Област Плевен
|
23 264
|
14 412
|
118 801
|
92 767
|
55 262
|
4 293
|
В т.ч. по общини
|
|
|
|
|
|
|
Белене
|
577
|
315
|
4 395
|
4 270
|
2 300
|
112
|
Гулянци
|
336
|
369
|
4 406
|
6 801
|
3 768
|
215
|
Д.Митрополия
|
455
|
582
|
7 150
|
9 883
|
5 202
|
541
|
Д.Дъбник
|
348
|
516
|
4 595
|
5 361
|
3 193
|
508
|
Левски
|
1005
|
951
|
8 277
|
8 741
|
5 073
|
393
|
Никопол
|
306
|
355
|
3 455
|
5 365
|
3 119
|
342
|
Искър
|
180
|
263
|
2 582
|
3 646
|
1 723
|
95
|
Плевен
|
17 862
|
8 703
|
62 813
|
29 442
|
19 966
|
1 125
|
Пордим
|
175
|
248
|
2 347
|
3 104
|
1 704
|
81
|
Ч.бряг
|
1 383
|
1 472
|
12 993
|
10 538
|
6 234
|
544
|
Кнежа
|
637
|
638
|
5 788
|
5 616
|
2 980
|
337
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен,
Област Плевен не разполага с особени ресурси, различни от тези в другите области на СЦПР. Предпоставка за конкурентноспособност на Областта, както на регионално, така и на национално ниво, може да бъде доброто образование на населението населяващо нашата област. Наложително е изготвянето на специална образователна стратегия, проучване на трудовия пазар и преструктуриране на образованието съобразно европейските изисквания за “Икономика на знанието”.
Графика №3 Образование
Областта и отделните общини биват напускани на първо място от по-млади хора. Това, заедно с ниската раждаемост е формирало крайно неблагоприятна възрастовата структура на населението в почти всички общини и в областта като цяло.
Влошената демографска структура дава отражение върху броя на населението чрез занижените възможности за бъдещо увеличение на раждаемостта и неизбежните високи стойности на показателите за смъртност на едно застаряващо население.
Характерна тенденция за областта, която е сходна и за страната като цяло, е по-бързото обезлюдяването на малките села в отделните общини. В момента област Плевен все пак е в малко по-благоприятно положение, тъй като селата в областта са по-многолюдни от средното за страната, а броят на селата, заплашени да бъдат заличени от регистъра на населените места е съвсем малък.
По- бързото обезлюдяване на селски територии също е тревожен факт, защото дори и по чисто демографски показатели областта е с по-голям дял на селско население в сравнение със средното за страната.
Плевенска област в сравнителен план се очертава като място, което не е предпочитано за живот.
Изводи:
- Тенденцията за намаляване на населението продължава, както и през изминалия период;
-
Продължава общата тенеденция на застаряване на населението, като общините от изостаналите селски райони са особено уязвими;
-
С изключение на община Плевен и община Белене, коефициента на възрастова зависимост е изключително висок;
-
Продължава тенденцията за феминизация на населението, с изключение на Община Белене;
-
В г.Плевен живее повече от 1/3 от населението на цялата област. То е с много добри характеристики-образование и трудов потенциал.
-
Селското население, за разлика от градското е застаряло, с нарушени структури и процеси.
3.АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЛЕВЕНСКА ОБЛАСТ
3.1.Брутен вътрешен продукт
Брутният вътрешен продукт /БВП/ произведен в област Плевен през 2004г., представлява 2.98% общия за страната и 24.97% от БВП на СЦПР. Проследявайки стойността на показателя отнесено към страната, той не се променя и е постоянен. Расте относителната тежест на БПВ на област Плевен отнесено към СЦПР, чийто общ БВП намалява спрямо страната като цяло.
Таблица 11. Тенденции на БВП, хил.лв.
|
2000г
|
2001г
|
2002г
|
2003г
|
България
|
26 752 833
|
29 709 210
|
32 335 083
|
34 410 244
|
СЦПР
|
3515259
|
3882087
|
4 222 695
|
4 385 818
|
Плевен
|
797 028
|
877 180
|
963 850
|
1 024 888
|
отн.дял-Плевен/страната
|
2.98%
|
2.95%
|
2.98%
|
2.98%
|
отн.дял-Плевен/СЦПР
|
22.67%
|
22.60%
|
22.83%
|
23.37%
|
отн.дял-
СЦПР/България
|
13,14%
|
13,07%
|
13,06%
|
12,75%
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен,
Сравнението на произведения БВП, на глава от населението, за област Плевен, с тези от останалите области на СЦПР показва незавидното предпоследно място за 2003г. и последно за останалата част от периода. Независимо от увеличените на БВП в абсолютни стойности, сравнението показва тревожно намаление на равнището му както спрямо страната, така и спрямо този показател за региона, за 2003г. е едва 78.38% от средния за страната. За промяна на това състояние са необходими целенасочени усилия на цялата общност.
Таблица 12 Динамика на БВП на човек от населението в лв.
|
1999г
|
2000г
|
2001г
|
2002г
|
2003г
|
България
|
2 841
|
3274
|
3754
|
4 109
|
4 398
|
СЦПР
|
2 410
|
2882
|
3231
|
3 559
|
3 739
|
Велико Търново
|
2 338
|
2811
|
3101
|
3 618
|
4 006
|
Габрово
|
2 796
|
3239
|
3723
|
4 193
|
3 967
|
Ловеч
|
2 420
|
2919
|
3252
|
3 412
|
3 382
|
Плевен
|
2 189
|
2736
|
3089
|
3 242
|
3 447
|
Русе
|
2 527
|
2905
|
3271
|
3 632
|
3 902
|
Сподели с приятели: |