Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я о б л а с т н а с т р а т е г и я

Високото ниво на услугите в транспорта са ключово определящи за икономическото развитие на всеки регион, независимо в коя точка на света се намира. Изследването на статистическите данни за брой фирми и заети в отрасъла говори за едно устойчиво развитие. Пренебрежимо малък е делът на фирмите приключващи финнасовия период на загуба.

Мобилността вътре в градовете, между градовете и селата и регионалния център е важно условие за живота и работата в тях. Качеството на транспортните услуги, тяхната достъпност и фективност са определящи за икономическата конкурентноспособност.

Мобилността трябва да бъде насърчавана чрез разумен баланс между използването на частен и обществен транспорт, както и между автобусния и други транспортни способи съхраняващи околната среда. Последният приоритет се отнася до градската транспортна система и поощрява използването на специален подход, особено в г.Плевен.

Специално внимание трябва да се отдели на хората с двигателни проблеми, които ги поставят в неизгодно положение и засилват тяхната изолация.

На територията на област Плевен са изградени три транспортни схеми за движението на автобусите по съответните автолинии и брой курсове. Това са общинските схеми, областната и републиканска транспортна схеми.

Особен проблематична е схемата на движение на превозните средства в г.Плевен. Целият поток на автомобили се движи по главната улица на града, което води до задръствания и увеличено време за придвижване. Наложителна е промяна на схемата, пренасочване на движението по паралелни улици, доизграждане на тролейбусни трасета, чието строителство е реализирано до някаква степен.

Остра е нуждата от специализирани превози за учениците, които пътуват от близките села до градовете. От такива превози се нуждаят всички общини.

Друг проблем е остарелия автопарк. Необходимо е да се извърши подмяна с нови-екологично чисти автобуси, което ще доведе до поевтиняване на разходите и ще намали натиска върху околната среда.

През територията на област Плевен преминава трасето на главна двойна, електрифицирана ж.п. линия, която осигурява удобен транспорт до всички точки на страната. Подобряването на организацията ще доведе до по-голям комфорт на пътуване.

Речен транспорт, независимо от наличието на р.Дунав, като северна граница на областта на практика няма, такова е положението и с въздушния транспорт.
3.7.Изследвания, технологии и иновации
В последните десетилетия с либерализацията на световните пазари, динамичното развитие на новите информационни технологии и бързото нарастване на ресурсите, отделяни за обучение и иновации, знанието се превърна в основен производствен ресурс и критичен фактор за успеха на отделни компании и държави, а “икономика на знанието” стана ключова дума.

От средата на 90-те години на миналия век “знанието” неизбежно присъства в почти всички доклади на международните организации. Срещата на европейските лидери в Лисабон през 2000 година, постави амбициозната цел през следващото десетилетие Европа да стане “най-конкурентната и динамична икономика, базирана на знанието” в света. Всяка година в рамките на Пролетния съвет на държавните ръководители на страните-членки, Европейската комисия прави преглед на напредъка към достигането на тази цел и на оставащите предизвикателства. През 1998г. Световната банка посвети своя годишен доклад на “Знание за развитие”. По късно Банката разработи методология за оценка на знанието и стратегия за създаване икономика базирана на знанието в страните кандидатки за членство в ЕС. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие/ОИСР/, системно измерва и анализира способността на отделните държави пълноценно да участват в глобалната икономика на знанието.

Според аналитичната рамка, разработена от Световната банка, “икономиката на знанието” се състои от четири опорни “стълба”:

І СТЪЛБ:Благоприятна икономическа, институционална среда и управление за развитие на предприемачеството;

ІІ СТЪЛБ:Добре развита информационна инфраструктура;

ІІІ СТЪЛБ:Съзидателен и добре обучен човешки капитал;

ІV СТЪЛБ:Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание;

Основна характеристика на икономиката на знанието е създаването, запазването, разпространението и използването на полезно знание за постигане на ускорени темпове на растеж и по-голяма конкурентноспособност.

Постигането на конкурентност на българската икономика, може да се постигне само чрез внедряването на нови иновационни технологии, базирани на последните научно-технически постижения. Конкурентната икономика е в много по голяма степен функция на технологиите и интелектуалният капитал, отколкото на природните ресурси и евтиния труд. За съжаление научноизследователската дейност все още се финансира приоритетно от държавата и в незабележимо малка степен от бизнеса. Разходите представляват по малко от половин процент от БВП на страната. Това е и основната причина да няма трасфер на иновации и технологии към производствения сектор.

Концентрацията на научноизследователски институти в областта на растениевъдството-3 на брой, е и една от причините за едностранчивото развитие на областната икономика. Липсата на висше учебно заведение с техническа насоченост може да бъде компенсирано от изграждането на регионален високотехнологичен бизнес парк-СЦПР.

Област Плевен, както и почти всички райони на страната сериозно изостава по използване на информационните и комуникационни технологии. Преодоляването на тази изостаналост по отношение на технологичното развитие, икономиката на знанието и информационното общество са единствения възможен начин за раелизиране на интензивен догонващ растеж.
Изводи:

• 
  Налице е ръст в абсолютни стойности на основните икономически показатели, но темпа не е достатъчен за достигане на челните области в страната. За да се преодолее изоставането е необходим изпреварващ растеж, който ще дойде от нови високопродуктивни технологии;
  
• 
  Ивестиционната активност е слаба, чуждестранните инвестици не са в в наукоемки производства, а в сферата на търговията и преработващата промишленост;
  
• 
  Делът на индустрията във формирането на БДС е нисък за възможностите на областта;
  
• 
  Преработващата промишленост е все още доминираща в област Плевен и формира почти половината от бруто продукцията.
  
• 
  Сектора на услугите, независимо от абсолютния и относителен ръст, изостава по отнешние на качеството на предлаганите услуги;
  
• 
  Практическата ликвидация на водещи за икономиката на област Плевен предприятия като «Бета», «Плама», «Електрон» и др., и свързаните с това отрицателни последици, все още не са преодолени. Осовободеният инженеро-технически и научен потенциал не е достатъчно използван.
  
• 
  Не са се появили онези нови елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството и да подобрят технологичната и безнес среда. Ролята на «ракета носител» за икономиката на областта може да изиграе строителството на АЕЦ «Белене», процедурите за което са открити.,
  
• 
  Наличната производствена база е остаряла и се нуждае от рехабилитация и преоборудване и иновационни технологии, за да се устои на глобалната конкуренция;
  
• 
  Налице е задълбочаване на проблема «център-периферия».
  
• 
  Слабо развитите общини се нуждаят от специални мерки за стабилизация. Тяхната зависимост изцяло от аграрния сектор трудно ще бъде преодоляна без преференциална данъчна политика за подкрепа на предприемачеството.
  
• 
  Индексът за човешко развитие е сравнително висок, сравнен с други области на страната;
  

4. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ

Различното ниво на развитие на общините в областта обуславя и различното ниво на безработица. Най-ниско е нивото в Плевен-под 10%, но в общините Искър и Кнежа все още е над 30%, почти 2.5 пъти над средното за страната.

Най-голям е делът на безработните с ниско образование и без образование, за които намирането на работа ще се превръща все повече в неразрешим проблем, предвид нежеланието им за адаптация към новите условияя налагащи гъвкавост и обучение през целия живот.

Друга група са новозавършилите образованието си младежи, за които е трудно да намерят работа по придобитата от тях специалност. Реализацията на програмите и мерките за ограничаване на младежката безработица дават резултат, но все още нивото е високо.

През последните четири години се наблюдава тенденция на нарастване равнището на заетост, от 20.57%, за 2001год., нивото на безработицата е спаднало до 17.20% за 2004г. За Плевен тя е 9.64%, докато за Искър и Кнежа тези стойности са над 30%.

Основна причина за наличие на трайно безработни е липсата на квалификация и ниско ниво на образование. Почти половината от продължително безработните лица и продължително безработните младежи са с основно и по ниско образование. Тенденцията, за съжаление е към нарастване на тези стойности. Това превръща дълготрайната безработица в сериозен социален проблем.

Аграрният сектор сам по себе си не може да осигури достатъчна заетост и там, където намя друга алтернатива , има висока безработица.

Обясненията на това противоречие:между висока заетост в селското стопанство и висока безработица в селата могат да се търсят в няколко посоки:

• 
  отрасълът е трудоемък и нискотехнологичен;
  
• 
  в началото на прехода към селското стопанство прелива градска работна сила от преструктурираната индустрия;
  

• 
  в селата няма алтернативна възможност за заетост извън селското стопанство;
  
• 
  самото селско стопанство генерира ”Самонаемане за оцеляване”, а не наемане на нова работна сила в резултат от разрастването на ефективни пазарни стопанства;
  

Наложителна е интервенция на пазара на труда с цел стимулиране икономическата активност и снижаване нивото на безработица.

Заетостта в област Плевен се движи от 42 до 44% за целия период, като е изключително диферинцирана по общини. Анализът на незаетите работни места и квалификацията на безработните показва пълно разминаване, като е налице една относително постоянна група на лица с ниска и отсъстваща квалификация. Това са лица отхвърлени от пазара на труда, за които липсата на квалификация води и до нулева икономическа активност.

Секторният състав на заетостта в Областта е твърде диференциран за отделните общини. За селското стопанство се движи от 50% от общия брй заети за община Гулянци до 8% за Община Плевен. За индустрията от 52% за Община Белене, до 12% за община Пордим.

Зад високата заетост в селското стопанство се крие скрита безработица, ниска ефективност и монокултурно земеделие. Изоставането на аграрния сектор не би било проблем за развитието на селските райони, ако на негово място възникваше друга икономическа дейност.

Високият дял на БДС от аргарния сектор в Плевенска област е признак не само и не толкова на добре развито селско стопанство, колкото показател за липса на друга икономика.

В селата липсва икономическа активност, която да поеме свободната работна сила, останала извън доминираното от натурално производство селско стопанство.

Средната работна заплата за област Плевен, с изключение на Община Белене е по ниска от средната за страната за целия изминал период. По-високият показател за Белене се дължи на наличието в града на предпиятие от сектора на енергетиката, отличаващ се със заплати над средните. Това ще продължи и за следващия период поради възможността да започне строителството на АЕЦ «Белене», което ще се отрази на цялата област Плевен, а също и на граничещите с нея.

Доходите от заплати нарастват в номинално изражение, така също нараства и техния дял в общия доход на домакинствата за сметка на намалелия относителния дял на социалните трнсфери.

Нарастват в номинално изражение и доходите в пари и натура от домашното стопанство.

Сравнението на доходите от заплата в Плевенска област спрямо средната за СЦПР показва изоставане, дължащо се на различни причини:по-ниска производителност на труда, по-висока безработица.

Доходите от домашно стопанство на лице от домакинството в областта имат голямо присъствие в бюджетите им. Техният дял е все още по-голям от средния за страната. Тази специфика показва, че степента на натурализаци и на «икономическо затваряне» на домакинствата е силно изразена и превъзхожда средното българско домакинство. На тази основа може да се заключи, че пазарно-икономическите връзки в областта не изпълняват ролята на фактор който интегрира домакинствата в стопанския живот. По-скоро се потвърждава ролята на домашното стопанство като амортизатор на социалните лишения за голяма част от населението и като водещ елемент в много индивидуални стратегии за оцеляване.

В структурата на разходите преобладават средствата за храна-почти 40% от всички разходи. Независимо от това, че този дял е под средния за страната, този разход е все още много висок. Това все още е един важен индикатор за значителното обедняване на домакинствата в региона. В тази посока действат и намаляващите разходи за образование и свободно време. За сметка на дела на разходите за храна, нарастват разходите за поддържане на жилището и за транспрот и съобщения. Това обстоятелство насочва към предположението, че населението в областта все още ограничава разходите и потреблението на хранителни продукти за да може да преразпредели недостатъчните си доходи за посрещането и на други базисни свои нужди.