Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я о б л а с т н а с т р а т е г и я

В групата на средните предприятия, с персонал от 11 до 50 заети се наблюдава и значително по-голямо разнообразие по критерия «размер на продажбите». Близо 30% от средните фирми надхвърлят нивото от 300 000 и достигат до 750 000лв., като тази подгрупа една осма.

Особено важно значение за технологичното развитие на фирмите имат човешките ресурси и по-конкретно кадровото осигуряване на дейностите изискващи специална квалификация. В това отношение, като цяло наличието на кадри с висше и средно образование е добро. Фирмите без нито един специалист с висше образование са под 25%.

Присъединяването на България към Европейския съюз, новите изисквания и конкуренцията налагат технологично обновление, което не може да стане без наличието на квалифицирани кадри, практиката показва, че потенциалът на големите предприятия за усвояване на високи технологии е по-голям.

За да успеят предприятията на територията на областта, малки, сренди и големи, е необходимо разкриването и заемането на собствени ниши на международните пазари, които ще осигурят и успешното осигуряване на страната като цяло.

3.6.2 Селско стопанство

Селското стопанство в област Плевен дължи своите успехи на позходящите климатични условия и традициите. През 2003г. делът на аграрния сектор в създадената БДС за областта през 2003г. е 28.14%. Сравнен този показател с резултататие на СЦПР и страната, показва, едно много високо участие на аграрания сектор в областната икономика. Независимо от сериозния му принос, този сектор се характеризира със свръхзаетост и фрагментация далеч от европейските стандарти, като за водеща в това отношение страна като Дания е 4% от общо заетите, за страната 17.2%, то за област Плевен се движи от 8.3% за община Плевен до 51.5% за община Гулянци. Средно за областта делът на заетите в селското стопанство е . Свръхзаетостта се дължи на малките натурални стопанства и ниската производителност на труда.

Наличието на 3 научноизследователски института в областта на растениевъдството-лозарство, фуражите и царевицата, е още един разерв за успешното развитие на този сектор. Друг неизползван досега в пълна степен ресурс са наличните напоителни системи. Поливните площи са 692 698декара, или 18.27%, но реално напояване се извърщва върху значително по-малка част, поради разрушени участъци от системите за напояване и високата цена на водата.

Плевенска област е сред водещите райони на страната по зърнопроизводство. Основно се отглеждат ечемик, пшеница и царевица. От техническите култури масово е разпространен слънчогледа. Отглеждат се и тютюни на ограничени площи. Дините и пъпешите произведени в Община Долни Дъбник се предлагат на пазарите в цялата страна.

Освен за задоволяване на нуждите на животновъдството, голяма част от зърнопроизводството е за експорт.

Трайните насаждения в областта са основно в областта на лозарството. Лозарството е традиционен отрасъл, който в последните години се развива интензивно, с ориентираност към чуждите пазари. Овощарството е слабо развито.

Поземлената реформа в началото на 90-те години нарушиха интеграцията между растениевъдния и животновъдния сектор. Целият конгломерат от деструктивни действия създаде едно животновъдство, за което единствената цел бе оцеляването. Парадоксалното е, че през целия период се говореше за европейско животновъдство, без да има ясна и конкретна визия как това да стане на практика в нашите условия.

През последните години политиката на държавата е насочена към реални действия за оптимизиране на структурните проблеми в сектора. Една от целите е създаването на пазарна интеграция между всички участници в производството, преработката и търговията с животинска продукция. Анализирайки данните от последните години, ясно се очертава тенденция на стабилизация на животновъдството. Делът на Плевенска област спрямо страната е значителен, което наред с по-високи от средните стойности по всички показатели. Говедовъдство и биволовъдство. Говедовъдството осигурява около 90% от общо произведеното мляко в областта. Породата и продуктивната насока в развитието му е изключително в млечно направление. Месодайното направление в говедовъдството винаги е имало по-малък дял в животновъдното производство.

В страната броя на кравите е 378182 бр. а област Плевен 30065бр. или – 7,9%.

В областта най-много крави има в община Гулянци – 3061, Д.Митрополия – 2736, Левски –2548, и Плевен –2218 бр. най-малко са в Община Пордим – 730 бр.

В биво
бласловъдството се наблюдава намаляване на броя на популацията от биволи, в сравнение с 1998 г. от 1105 бр на 683 бр. за 2005 г. като основните бройки са съсредоточени в три общини: – Искър – 202 броя, Червен бряг – 114 броя и Левски – 96 бр.

Малкият размер на говедовъдните ферми е пречка за повишаване рентабилността на отрасъла, което неимоверно води до оскъпяване на продукцията и влошаване на качеството.

Желаещите и регистрирани в ОД “Земеделие и гори” гр. Плевен земеделските производители, занимаващи се с оглеждането на крави и производство на краве мляко са получили субсидии от ОД на ДФ “Земеделие” Плевен, което допълнително стимулира производството на качествено мляко.

Като много интересна тенденция в общините и населените места на област Плевен се наблюдава възникването на конкуренция между млекосъбирателните пунктове.
Овцевъдство и козевъдство.

Плевенска област е известна с Местната аборигенна овца, която е и най-млечна в страната Плевенска Черноглава. Броя на овцете-майки в началото на годината за страната е 1 278 800 бр, докато за областа са били 48210 бр. –3,76 %.

Продукцията на овцевъдството задоволява основно нуждите на самите производители и сравнително по-малка част от нея е ориентирана към пазара. Селекционноплеменна работа се извършва с 6489 бр. овце.

При овцете се вижда стабилна тенденция на намаляване на броя от 126141бр. през 1998 г. на 64142 бр. през 2004 г. От началото на 2005 г. се забелязва слабо увеличение на броя – 66909бр, нараства и тъсенето на овце. Продуктивността при млечността се увеличава от 56 литра за 1998 г. на 76 л. За 2004г. Вълнодобива е сравнително стабилен.

При козите също се наблюдава намаляване на броя през последните години. От 51921 бр. през 1998год. на –44634 броя в края на 2004 г. Отново както при овцете в началото на 2005 г. се вижда увеличение на 48774 бр. Под селекционен контрол са обхванати и 152 бр. кози-майки.

Високият процент на произведеното мля ко от крави, овце и кози в сравнение с това за страната е показателно, че област Плевен се очертава като район с развито млечно животновъдство.

Броя на птиците през последните години се запазва видно от таблица №3. През 1998 г. броя на птиците е бил 1 327 302 бр и 667 324 бр.кокошки носачки, а през 2004 г. 1 306 000 общо и 605 000 бр носачки. Средната продуктивност–носливостта варира от 145бр. за 1998 г. до 233бр. за 2002 г.

Поради сезонния и динамичен характер при производството на пуйки, патици, гъски в личните стопанства трудно може да се определи процентното им участие като структурни единици. През 2005 г. в областта се отглеждат и щрауси.
Коневъдство. В област Плевен конете се отглеждат в частни стопанства и селекционната работа при конете също се извършва в частния сектор. Провеждат се следните мероприятия: картотекиране, тавриране, измервания и завеждане на данните в племенните книги. Издават се племенни свидетелства и паспорти на конете. Сключени са договори за работа с цел опазване на поголовието от породите – Чистокръвна Английска, Плевенска, Дунавска и Полукръвна.
Пчеларство. Пчеларството основно се съсредоточава от частни стопани. Към 20 07 2007 броя на пчелните семейства се е увеличил на 41633бр. Средната продуктивност от пчелно семейство е относително ниска. За нейното увеличаване е необходимо развитие на майкопроизводната дейност чрез използване на пчелни майки с доказан произход и качества. Приоритетният характер на пчеларството ще се запази и през 2005 год. като се очаква стабилизиране на сектора, леко увеличаване в броя на пчелните семейства, постепенното им окрупняване, модернизиране на материалната база и въвеждане на съвременни технологии за отглеждане и повишаване на средната продуктивност.
Зайцевъдство. Зайцевъдството е нова и изключително важна част от животновъдния отрасъл, осигуряващо висококачествено диетично месо, кожи, вълна и други допълнителни продукти.

През 2005 год. интереса към сектора продължава да е голям, като все повече стопани желаят да организират модерни ферми с използване на съвременните методи на отглеждане и селекция. Положителен тласък за развитието на сектора даде откритата през пролетта на 2002 год. специализирана зайцекланица в гр. Гулянци, която е одобрена за вътрешния пазар от органите на НВМС.

Предвид гореизложеното и последващия анализ на данните се налага извода, че в област Плевен се преплитат от една страна уникални природни и географски дадености, определящи изключителното разнообразие от растениевъдна и животновъдна продукция, а от друга - голямото съсредоточаване на научни институти с национално значение и наличие на относително голям брой средни учебни заведения, които генерират млади кадри за селскостопанския отрасъл.

Независимо от факта, че броя на животните намалява, делът на Плевенска област спрямо страната през годините е значителен и надхвърля относителния дял на областта съпоставено както с територията, така и с населението.

Всички тези показатели предопределят ролята и мястото на област Плевен като един от центровете на страната, в който традициите на българското земеделие вървят ръка за ръка с модерното и перспективно мислене за развитието на селскостопанските отрасли. Това е и една от причините в гр. Плевен ежегодно да се провеждат различни по своята същност и тематика изложби, семинари, дискусии и срещи на високо равнище с международно участие.

Осъществените проекти, финансирани по програма САПАРД в областта на винопроизводството дават своя резултат в повишеното качество на произведените вина и тяхната отлична реализация на световните пазари. Производството на вино е добър пример до какви резултати води интеграцията между:земеделие-преработване-научни постижения-маркетинг.

Проблем за още по-доброто развитие на този сектор е все още масовото отглеждане на животни е в личните стопанства. Наложително е да се осъществи агресивна разяснителна кампания за регистрация на земеделските производители и тяхното сдружаване за по пълно използване възможностите на САПАРД.

Проблем по извеждането на аграрния сектор на по високо технологично равнище са:разпокъсани парцели земя, повредени напоителни системи, ниски инвестиции,

Решението на повечето от проблемите на аграрния сектор са в намирането на нови пазари. Вътрешния пазар не притежава нужния потенциал за развитие, който гарантира стабилно селско стопанство. Проучванията показват, че повечето производители залагат все още, на случайността за реализация на своята продукция. Връзката с преработвателните предприятия в последните години се подобрява и дава възможност за реализиране на различни инструменти като:изкупуване на зелено и т.н., което дава сигурност на производителите.

Трайните насаждения са представени от лозовите насаждения, винени.основно и малка част десертни, незначителна част са овощните насаждения, чиито площи намаляват към края на наблюдавания период. Ябълките са намалели 4 пъти, прасковите 30 пъти, сливите с 20%. За сметка на тях 2002-2004г. са засадени повече от 3500 дка млади лозя. За последните две години са увеличени площите с ягоди със 130дка.

Област Плевен се специализира в производството на грозде и производните му, като интересът към овощарството е изключително слаб. Лозовите насаждения представляват от 70 до 90% от всички трайни насаждения.

Темпът на засаждане на нови лозови насаждения е добър и осигурява добра възрастова структура на насажденията и промяна на сортовете съобарзно търсенето на световния пазар, предвид експортната ориентираност на сектора.

2000 2001 2002 2003 2004

Средствата предоставяни от ДФ «Земеделие» и САПАРД, както и тези предвидени в Структурните фондове след приемането ни в ЕС, осигуряват едно добро бъдеще за аграрния сектор. Необходимо е също така да се възстанови хидромелиоративната инфраструктура, с оглед гарантиране на добри резултати независимо от природните условия.
3.6.3. Горско стопанство
Предвид равнинния характер на областта, горското стопанство има незначителен, пренебрежимо малък дял в икономиката на областта. Лесисостта на областта е най-ниска в страната и дърводобива на практика е ориентиран за огрев, с малки изключения, добива на тополова дървесина, главно от поречията на реките.

Наблюдавания период се характеризира с разширяне на незаконната сеч и намаление на залесителните мероприятия, което влоши допълнително баланса на залесените територии.

Необходима е агресивна разяснителна кампания и залесяване на всички слабо продуктивни площи и поречията на реките, което освен стопнаски ще има и екологимен ефект.

Друга съпътстваща стопанска дейност, ловния туризъм, не може да намери приложение в горите на областта, поради техните ограничени площи. Единствено това е възможно на територията на о.Персин.

В цялата страна на туризма се гледа като на основен инструмент в подкрепа на местното развитие-общинско и регионално. Той е ключов за развитие на икономиката. Селските райони имат свръх очаквания от развитиео на нетрадиционните видове туризъм.

Природните дадености на Област Плевен като цяло не са уникални, с изключение на отделни местности. Развитието на туризъм основаващ се само на природни дадености не е в състояние да преодолее конкуренцията на съседните региони. Това е видно и от резултатите в таблицата. Област Плевен разполага с 993 легла, всичките в хотели. Няма регистрирани частни квартири.

Таблица №23 Средства за подслон и използването им

Легловата база е съсредоточена почти изцяло в Плевен и в още три общини-Белене, Гулянци и Червен бряг. Използваемостта на легловата база е ниска малко над 25%, на едно легло се падат 71.47 нощувки,

Приносът на туризма е изключително нисък, касае се за групи с кратък престой посещаващи музеите на Плевен, и най-вече делови туризъм. Чуждестранните туристи за епизодично явление.

За разглеждания период от 1999 до 2003г., легловата база стои на едно и също равнище, такова е и положението с нейното използване.

Развитието на туризма е сложно по своята същност и природа, то зависи от общото състояние на средата-степен на развитие на основната инфраструктура, опазване на природното и културно-историческо наследство. Именно тук са и неизползваните възможности на областта за представянето на такъв туристически продукт, който би оползотворил потенциала на съответния район. Изхождайки от потенциала на отделните общини, не можем да не стигнем до извода, че не всеки район може да стане туристически.

Съсредоточието на културно-исторически паметници в Плевен, Долна Митрополия и Никопол, природни забележителности в Белене и др., налага един диференциран подход за заемане на всички възможни ниши които туризма предоставя.

Групирането на културно-историческите забележетилности в няколко точки:Байкал, Гиген, Никопол, Плевен, Долни Дъбник, Пордим, дава възможност да се изработят удобни туристически маршрути, които да включват р.Дунав и няколко оси, така, че да се обединят усилията на туристическите фирми за максимално използване на наличния ресурс и неговото капитализиране.

Друга неразработена ниша е тази на конгресния туризъм, в световен мащаб той носи повече приходи от всички останали подсектори на отрасъла. Конния и винен туризъм са на ниво намерения, но те имат потенциал и се нуждаят от проучване и изработване на стратегия.

• 
  Потенциалът за развитие на туризма в област Плевен н е оползотвроен;
  
• 
  Не е разработена нишата на т.н.»винен туризъм», който се нуждае от маркетиг и реклама;
  
• 
  Слабо развита е туристическата инфраструктура;
  
• 
  Няма семейно хотелиерство и селски туризъм;
  
• 
  Има възможности за ловен туризъм в района на г.Белене, но поради специалния режим на достъп не са използвани възможностите;
  
• 
  Разширяването на местата за настаняване и качеството на услугите и техния обхват са основна предпоставка за обезпечаване на туристическите услуги;
  
• 
  Възстановяването на селскостопанския комплекс в с.Победа за нуждите на туризма е възможност за развитие на «конен туризъм»;