* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен,
Делът на преработваща индустрия в износа е впечатляващ и се движи от 80% през 1999г. до 90% през 2003г. Спрямо началото на периода делът на аграрния сектор в износа е почти 20 пъти, но е по-малко от 2% от общия обем на износа.
Сериозният дял на аграрния сектор в областната икономика е основа за изпреварващо развитие на преработващата индустрия, която чрез клъстери и други форми на сдружаване може да превърне неблагоприятната тенденция в предимство.
Преодоляването на изоставането по отношение на безработица, БДС, заплащане на труда и експорт на произведена продукция, може да стане със усилия по отношение на изграждане на нови мощности за преработване на селскостопанската продукция, за която има сериозни възможности.
3.5.Преки чуждестранни инвестиции
Чуждестранните инвестиции в област Плевен за целия изминал период са под средните за страната. Икономиката като цяло, и в частност чуждестранните инвестиции следват своя логика, предпочитани са силно урбанизираните територии, с добре развита инфраструктура и квалифицирани човешки ресурси. Не случайно половината от всички чуждестренни инвестиции са реализирани в столицата.
Сравнението на област Плевен с останалите области от СЦПР отново показва едно недотам престижно място, както по номинал, така и относително, на глава от населението. Привлечените инвестиции са предимно от приватизация, а реализираните на «зелено», са една незначителна част.
Наложителна е промяна на регионалната политика за пресичане на тази неблагоприятна тенденция, тъй като привлечените чуждестранни инвестиции не съответстват на потенциала и възможностите на Плевенска област.
Не са използвани възможностите за изграждане на надобщински индустриални паркове, особено в селските райони, където с използването на целия възможен инструментариум да бъдат привлечени така необходимите за района наши и чужди инвеститори.
Не отговаря на възможностите на региона сревнението по показателя «чужди инвестиции на глава от населението»-четири пъти по-малко от средния за страната и два пъти по-малко от размера им за Плановия район.
Таблица № 24 ПЧИ на глава от населението
|
1999г
|
2000г
|
2001г
|
2002г
|
2003г
|
България
|
217
|
239
|
320
|
447
|
645
|
СЦПР
|
193
|
202
|
202
|
239
|
309
|
Плевен
|
163
|
93
|
107
|
66
|
160
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен,
Графиката е достатъчно показателна за състоянието на чуждестранните инвестиции навлезли в област Плевен за разглеждания период.
Привличането на чужди инвестиции налага синергични действия. Обединяването на усилията на всички-държавата, местните власти и гражданското общество.
Графика 10 ПЧИ на глава от населението
Чуждестранните „на зелено” са главно в сферата на услугите с единични изключения. Необходимо е разработването на специални програми за привличане на чуждестранни инвеститори и в други сфери на икономиката.
Изграждането на индустриални зони и паркове с необходимата инфраструктура, след проучване на тяхното ситуиране, съобразно наличието на човешки и природен ресурс, ще даде възможност за отварянето на област Плевен към чуждия капитал и използването му за развитието на областта.
3.6.Отраслово разпределение на икономиката
За цялата страна е характерен големия дял на услугите, като част от икономиката. Най-бързо се развиват събощенията и финансовите услуги. Област Плевен е на първо място в СЦПР по този сектор. Това се дължи основно на:географското и транспортно разположение, селищната мрежа, квалфицираните кадри и традициите.
Разпределението на БДС по сектори е твърде нестабилно. Секторите «Услуги» и «Аграрен сектор» бележат устойчив ръст, за сметка на индустрията, която е твърде колеблива и с тенденция на спад в абсолютна и относителна стойност.
Таблица №15 БДС по сектори
Икономически сектори
|
2 000г
|
2 001г
|
2 002г
|
2 003г
|
Общо
|
768 114
|
898 392
|
922 684
|
957 687
|
Аграрен
|
174 398
|
230 517
|
224 052
|
269 475
|
Индустрия
|
186 704
|
214 866
|
215 843
|
137 224
|
Услуги
|
407 011
|
453 009
|
482 790
|
550 987
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен__22.70%__24.31%'>Плевен,
Сравнено с тенденциите за страната, където делът на аграрния сектор намалява, за област Плевен, както и за други области от СЦПР този дял расте. Спрямо 2000г. аграрния сектор бележи ръст от 54.52%. Делът на индустрията е намалял с 26.50%, а на услугите е нарастнал с 35.38%.
В индустрията имаме спад както в абсолютна така и в относителна степен, и ако за страната делът на БДС за индустрията се движи около 30%, то за област Плевен той е почти два пъти по-малко.
Графика №15 Динамика на БДС
Още по ясно се вижда неблагоприятното развитие на индустриалния сектор от графиката, докато за 2000 и 2001 година е на едно равнище с аграрния сектор, след 2001г. започва да изостава дори от него.
Таблица №16 Структура на БДС по сектори
|
Райони / ик.сектори
|
БДС по икономически сектори
|
БДС, хил.лв.
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
2000г
|
България
|
13.9%
|
29.1%
|
56.9%
|
100.0%
|
Северен централен
|
17.1%
|
30.0%
|
52.9%
|
100.0%
|
Плевен
|
22.70%
|
24.31%
|
52.99%
|
100.0%
|
2001г
|
България
|
13.4%
|
28.7%
|
57.9%
|
100.0%
|
Северен централен
|
19.8%
|
28.5%
|
51.7%
|
100.0%
|
Плевен
|
25.66%
|
23.92%
|
50.42%
|
100.0%
|
2002г
|
БЪЛГАРИЯ
|
12.1%
|
29.1%
|
58.8%
|
100.0%
|
Северен централен район
|
18.1%
|
30.2%
|
51.7%
|
100.0%
|
Плевен
|
24.28%
|
23.39%
|
52.33%
|
100.0%
|
2003г
|
БЪЛГАРИЯ
|
11.4%
|
30.0%
|
58.6%
|
100.0%
|
Северен централен район
|
21.2%
|
20.5%
|
58.4%
|
100.0%
|
Плевен
|
28.14%
|
14.33%
|
57.54%
|
100.0%
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен,
От силно индустриализира област преди 1989г., област Плевен към настоящия момент е по-скоро преобладаващо аграрен район. Гигантите олицетворяващи плевенската индустрия поставени при пазарни условия се сринаха.
Деиндустриализацията на област Плевен, резултат от несполучлива приватизация и загуба на пазари е проблем който се нуждае от специално внимание. Намалението на дела на индустрията се характеризира с една постоянност, която през 2003г. бележи своя отрицателен пик-14.33%.
Графика №6 БДС по сектори
Бизнес инфраструктурата на област Плевен е в незадоволително състояние. Няма изградени високотехнологични бизнес паркове и инкубатори, които да повишат конкурентноспособността и да дадат нужния тласък на областната икономика.
Доминирането на селското стопанство в икономиката на Плевенска обалст разширява различията между заетостта на хората от селата и градовете. Селското стопанство е нискоефективно и в сравнение с другите сектори произвежда по-малко БДС с повече заети. Това обяснява и незавидното място което заема Плевенска област в СЦПР по този показател.
3.6.1.Индустрия
Водещ отрасъл в областната икономика по дял на произведената продукция е преработващата индустрия, представена от производството на храни и напитки, тютюневи изделия, текстила и шивашката промишленост. Във връзка с предстоящото приемане на България в ЕС е необходимо с ускорени темпове да се извърши преустройство на преработвателните предприятия с оглед сертифицирането им съгласно нормите на ЕС.
Друг проблем е ниския относителен дял на сектора на реализараната БДС, спрямо относителния дял на заетите, което говори за трудоемки и остарели в технологично отношение производства и ниска производителност на труда. Наложително е да се приложат мерки за въвеждане на нови технологии с по-висока добавена стойност.
Машиностроенето е друг традиционен за областта отрасъл. Неговият относителен дял продължава да спада спрямо общото производство. Това се дължи на изгубени пазари, несполучлива приватизация, фалит на структуроопределящи икономически единици, липсата на нови инвестиции за въвеждане на високотехнологични производства.
Таблица №21 Относителен дял на наетите в индустрията лица / %/
|
2000г
|
2001г
|
2002г
|
2003г
|
Р България
|
39.98
|
39.76
|
39.50
|
38.35
|
Област Плевен
|
|
|
|
|
В т.ч. по общини
|
|
|
|
|
Белене
|
47.87
|
53.29
|
52.20
|
53.30
|
Гулянци
|
24.97
|
22.80
|
27.77
|
22.13
|
Д.Митрополия
|
33.40
|
33.12
|
33.01
|
29.33
|
Д.Дъбник
|
31.03
|
33.90
|
32.01
|
29.92
|
Левски
|
29.58
|
32.62
|
29.61
|
27.52
|
Никопол
|
41.95
|
42.64
|
37.39
|
30.20
|
Искър
|
22.08
|
16.82
|
14.99
|
21.82
|
Плевен
|
44.27
|
43.58
|
43.51
|
43.55
|
Пордим
|
5.99
|
10.78
|
10.36
|
12.11
|
Ч.бряг
|
51.22
|
56.17
|
52.03
|
47.27
|
Кнежа
|
21.54
|
22.81
|
19.57
|
18.07
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Плевен,
Област Плевен за изминалия период загуби позиции в нефтопреработващия отрасъл, в резултат на несполучливата приватизация на «Плама».
Възможност за промяна на това положение към по-добро е енергопроизводството. Изграждането на АЕЦ «Белене» е този «локомотив», който ще възстанови старите позиции на област Плевен в индустриализацията.
На територията на област Плевен през 2003г. общият брой на нефинансовите стопански субекти е 8 999. В тях са наети 59 731 лица. По голямамата част от тях са в категорията на МСП.
Структуроопределящите предприятия на база нетни приходи от продажби в основната си част са за:
-
производство на хранителни продукти и напитки -“Звезда” АД, “Тоникс 96” ЕООД, “Лайнс холдинг” АД;
-
производство на облекла-“Мизия 96” АД, “Мони МСД” АД;
-
производство на машини и оборудване-“Вапцаров” АД, “Илинден” АД, “Бета” АД, “Палфингер продукционстехник”АД-Червен бряг;
-
строителство и строителни материали-ДП “Строителство и възстановяване”, “Плевенски цимент” АД;
-
енергетика-“Топлофикация-Плевен” АД; “Електроразпределение-Плевен” ЕАД;
-
производство на хартия, картон и опаковки-“Сартен” АД, “Майр Мелнхов”-Никопол;
Проекцията на структуроопределящите предприятия върху територията на областта показва огромната им концентрация в община Плевен, с изключение на:едно предприятие в Никопол, две в Червен бряг и едно в Долна Митрополия.
Разпределението на фирмите по годишния им оборот внася допълнителна яснота върху мащабите на тяхната дейност. Най-многобройна е групата на малките фирми, реализиращи продажби до 150 000лв., които обхващат близо 40% от всички респоденти. Близо две трети от тези фирми са с персонал до 10 души. Микро и малките предприятия, с персонал до 10 заети имат и малки мащаби на дейност.
Таблица №22 Стопански единици в област Плевен
Област Плевен
|
2001г
|
%
|
2002г
|
%
|
2003г
|
%
|
Всички единици
|
9 022
|
100.0
|
8 943
|
100.0
|
9 012
|
100.0
|
Микро до 10 заети
|
8 344
|
93.3
|
8 265
|
92.4
|
8 298
|
92.1
|
Малки от 11 до 50
|
489
|
5.5
|
502
|
5.6
|
532
|
5.9
|
Средни от 51 до 100
|
92
|
1.0
|
95
|
1.1
|
101
|
1.12
|
Междинни от 101 до 250
|
68
|
0.8
|
55
|
0.6
|
54
|
0.6
|
Големи с над 250 заети
|
29
|
0.3
|
26
|
0.3
|
27
|
0.3
|
Сподели с приятели: |