Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я о б л а с т н а с т р а т е г и я

Наред с останалите показатели, предлагани за определяне на жизнения стандарт, икономическото равнище и икономическото развитие е и индексът на човешко развитие/ИЧР/. Този показател се наблюдава от 1995г. от Звено за стратегия на човешко развитие към Програмата на ООН за развитие/ПРООН/.

Въз основа на икономическите, социалните и институционални фактори, Програмата на ООН за развитие от 1995г. издава годишни доклади за Индекса на човешко развитие/ИЧР/ за България. Определянето на ИЧР става въз основа на изследвания за:очаквана продължителност на човешкия живот, комбиниран образователен индекс, реален брутен вътрешен продукт за айно потребление на ниво общини. Доминираща роля при определяне на ИЧР има БВП. Петте водещи области по ИЧР съвпадат с петте водещи по БВП. Останалите компоненти влошават или подобряват положението на областтие от долната половина на таблицата.

Статуса на област Плевен въз основа на ИЧР е показан в следната таблица, от която се вижда повишаването на този индекс и придвижването на областта от 17-то на 14-то място.

Общинският индекс за човешко развитие има смисъл, ако се разглежда като статистическо средство за сверяване и генериране на политиките за регионално развитие, а не като самоцелна класация.

Прави впечатление ниската стойност на ОПЖ за общините Долни Дъбник и Никопол, по този показател те са в последната част на таблицата ранжираща всички общини в България. Левски и Искър са с много ниски показатели по БВП, но поради по-високи стойности на ОПЖ са няколко места по нагоре. Шест от общините в област Плевен са в първата половина на таблицата, останалите пет са във втората.

Ако проектираме тези резултати, могат да се направят и следните изводи:общините с по-висок дял на малцинствено население имат по ниска продължителност на живота и по нисък образователен индекс.

Според приетите от ПРООН норми, ОИЧР над 0.770 е висок, от 0.769 до 0.730 е среден. Четири са общините в област Плевен с висок индекс:Плевен, Пордим, Белене и Кнежа. Останалите общини са със среден ОИЧР.

Образованието се осъществява от общо 3520 преподаватели, които обучават 41 661 учащи.

Намаляването на общия брой ученици седължи на демографската криза. Но в относителен дял е увеличен обхвата на децата в училище. Промяната в пазара на труда, все още не е получила адекватен отговор от страна на професионалното образование. Високият дял на училища с профил в областта на машиностроенето не отговаря на пазара на труда, за сметка на търсени специалности в областта на услугите, където една от малките новости е ПГ по туризъм.

На територията на област Плевен не са разкрити частни училища, това се дължи на социално-икономически причини, пречещи на развитието на този сектор.

В системата на детските градини са обхванати висок процент от децата. Функционират 144 заведения в които са обхванати 7 567 деца. Налице е намаляване общия брой на обхванатите деца и стабилност в относителен аспект на обхванатите деца.

Премахването на непълни паралелки, структурирани за да предпазят училищета от затваряне пречи на нормалния учебен процес и намалява конкурентноспосолността на децата.

Болничните заведения са 9, две специализирани и 7 с общ профил. Осигуреността с легла е 46/10 000, при средно за страната 36/10 000, лекари общ брой 1228, или 38/10 000, при средно за страната 36/10 000, в т.число общопрактикуващи 263, или 8.40/10 000, при средно за страната 6.7/10 000, стоматолози общ брой 263 или 6.20/10 000, при средно за страната 8.3/10 000, среден медицински персонал 1982, или 63/10 000.

Независимо от направеното през последните години за обновяване на сградния фонд и доставката на съвременна медицинска техника, основно за УМБАЛ-Плевен, проблем за болничната помощ е недостига на средства. Друг нерешен въпрос е осигуряването на здравна помощ за голям брой хора без здравно осигуряване.

Социалните заведения на територията на област Плевен са 3, разполагащи с крайно неодстатъчна за нуждите на населението база. И тук недостигат на финансови средства са проблем за обновяването на материално-техническата база.

Подобряването на предлаганите здравни услуги преминава през преструктуриране на болничните заведения, намаляване на легловата база, особено в общинските болници, с оглед намаляване на разходите за поддръжка за сметка на обновление на остарялото оборудване с модерна медицинска техника. Освободената база трябва да се пренасочи към създаването на „Хосписи” и други заведения за възрастни хора и хора с ментални увреждания, нуждаещи се от специални грижи.

Предоставянето на навременна спешна помощ в най-голяма степен зависи от качеството на техниката. Подмяната на автомобилния парк, и замяната му с нови, оборудвани със съвременна реанимационна техника коли е основен фактор за ефективността на този вид специализирани здравни услуги.

В хода на преселението на народите, в края на VІвек и началото на VІІ век по тези земи се заселват славяните, което приключва периода на античната цивилизация.

Недалеч от днешния Плевен, между ІХ и ХІ век, е съществувало славяно-българско селище, като съставна част от Второто българско царство. За пръв път днешното име Плевен се споменава през 1270г. в грамота на унгарския крал Стефан V.

Имената на Плевен и на други населени места от областта, стават известни по света през време на Руско-турската освободителна война 1877-1878г. – Телиш, Горни Дъбник, Гривица и Пордим.

След Освобождението в Плевен, предвид важността на боевете за неговото освобождение и дадените жертви от руска страна, са изградени в памет на загиналите много паметници в цялата област. Най-значими от тях са:Мавзолей параклис “Свети Георги”; Къща музей “Цар Освободител”, къща Музей “Стоян и Владимир Заимови”, Парк-музей “Скобелев”, Музеен комплекс “Регионален исторически музей”, Панорамата ” Плевенска епопея 1877”. Късноантична и ранновизантийска базилика “Сторгозия”, Парк музей “Генерал Лавров”, Мавзолей на падналите румънски воини, в с.Гривица, Музей “Главна квартира на руската армия 1877-1878” в г.Пордим, античен римски град “Димум” до г.Белене, Антична римска крепост Луцернария Бургон” край с.Сомовит, антично ремско селище “Утус”, край г.Гулянци, праисторически и антични селища до с.Дъбован и с.Загражден, античен град “Палациум” и античен некропол до с.Байкал.

Културният живот в област Плевен е съсредоточен предимно в г.Плевен. Някои от провежданите културни мероприятия имат надрегионално и национално значение:международен музикален фестивал “Катя Попова”/през две години/, Празниците на българската и руска култура, Националният конкурс за българска драматургия, Международен пленер за живопис/през две години/, Национално биенале на малките форми, Международно биенале по фотография, Национален фестивал на авнгардния видеофилм “Артвизия” и др. В г.Никопол ежегодно се провеждат “Крайдунавски празници на културата”.

В г.Плевен развиват своята дейност Драматичен-куклен театър “Иван Радоев”, разполагащ с две сцени с 610 места, за 2004г. е изнесъл 191 представления, посетени от 392 743 зрители, Държавна филхармония с открита оперна сцена, Северняшки ансамбъл за народни песни и танци, Национално училище по изкуствата “Панайот Пипков”. През 1958г. е открита художествената галерия “Илия Бешков”, която притежава богат фонд от творби-живопис, графика и скулптура. През 1984г. е открита в уникална сграда, постоянна изложба-дарение “Светлин Русев”, представляваща богата колекция от картини и скулптури на много световни и български майстори на изкуството. На територията на областта работят 13 музея, 4 кина, 121 читалища, две библиотеки, без тези в читалищата, 4 радиотелевизионни станции.

Промяната от тоталитаризъм към демократично общество води до промяна на ценностната система в целия спектър на човешките обществените взаимоотношения. Разслоението и отдръпването на държавата от тези сфери води до сериозни трусове в областта на духовната култура.

Културните институции в ежедневната битка за оцеляване не са в състояние да съхранят и развият духовната памет, правейки я достъпна за другите култури и поколения.

В областта на киноразпространението е налице тотална приватизация, която доведе до намаляване на киносалоните и ограничаване на възможностите за обществено кино. Отливът от киносалоните се дължи и на достъпността на индивидуалните технически средства и видеоматериали.

Богатството на Плевенска област на културни паметници е предпоставка за опазване на културното наследство и развитие на културен туризъм. Сериозен проблем в това отношение е недостатъчната обезпеченост на културата, както за нейното развитие, така и за поддръжка на базата. Наложително е търсенето на извънбюджетни източници за финансиране, каквито възможности има по различни донорски програми. Извършването на ремонтни дейности, обновяване и реконструиране на сградния фонд е наложително с оглед предоставяне на висококачествени услуги. Ефективното използване на целия наличен културен ресурс ще се мултиплицира и в други области.

Читалищната дейност е сведена до самодейност поради ограничения финансов ресурс. Не е възможно обновяването и обогатяването на библиотечния фонд, съхраняване на местни фолклорни традиции и обичаи, провеждане на различни инициативи, отбелязване на годишнини и чествания. Читалищните сгради са в недобро състояние, не са ремонтирани за дълъг период от време. С реализирането на Програмата “Проекти в помощ на регионалното развитие” се извършиха външни ремонти по покриви и фасади на голям брой читалища в областта, над 80%, което в значителна степен облекчи общинските бюджети.

Музеите на територията на областта, с изключение на регионалния исторически музей в Плевен, са редуцирали до минимум или изцяло премахнали проучвателната си дейност.

В значителна степен са намалели посещенията на културните прояви, като изключим дейността на театър “Иван Радоев” и Плевенската филхармония с открита оперна сцена, чиито високопрофесионални изяви, не са в състояние да задоволят нуждите и са съсредоточени само в Плевен.

За преодоляване на това състояние освен финанси е необходимо и привличането на детската и младежка публика в образователни програми и нетрадиционни ангажименти, разширяване дейността на международните културни контакти, организиране на съвместни културни прояви, разработване на съвместни проекти между сродни културни организации.

За успешното развитие на културния туризъм е необходимо подобряването на инфраструктурата към културно-исторически обекти, разработване и издаване на рекламно-информационни материали, внедряване на съвременна техника и технология в културните институции.